Савел се среща с бивши приятели и предишни врагове

НАВЯРНО Савел, който по–късно станал познат като апостол Павел, имал известни опасения, когато се върнал в Йерусалим за първи път след обръщането си към християнството. * Три години преди това той бил напуснал града, като ‘бълвал заплахи и настоявал за убийството на учениците на Христос’. Савел разполагал със заповеди за арест на всеки християнин, когото намери в Дамаск. (Деяния 9:1, 2; Галатяни 1:18)

Когато станал християнин, Савел започнал смело да изявява своята вяра във възкресения Месия. Затова юдеите в Дамаск искали да го убият. (Деяния 9:19–25) Дали Савел можел да очаква сърдечно посрещане от страна на бившите си приятели юдеи в Йерусалим? За него всъщност било по–важно да осъществи връзка с последователите на Христос в този град. Това нямало да бъде лесно.

‘Когато дошъл в Йерусалим, той се опитал да се присъедини към учениците, но всички те се страхували от него, защото не вярвали, че е ученик.’ (Деяния 9:26) Това е напълно разбираемо. За тях той бил безмилостен преследвач. Твърдението му, че е християнин може да е изглеждало като хитрост, чрез която целял да проникне в сбора.  Затова християните в Йерусалим предпочели да се държат настрана от него.

Един от тях обаче помогнал на Савел. В Библията се казва, че Варнава завел бившия преследвач „при апостолите“, явно при Петър и Яков, братът на Господаря, като им съобщил, че Савел е приел християнството и дори проповядвал в Дамаск. (Деяния 9:27; Галатяни 1:18, 19) Как се стигнало до там, че Варнава започнал да се доверява на Савел, не се споменава. Дали двамата са се познавали и това подтикнало Варнава да му обърне сериозно внимание и после да потвърди, че той казва истината? Или може би Варнава поддържал връзка с християните в Дамаск и знаел за обръщането на Савел? Каквато и да била причината за това, Варнава успял да разсее съмненията около Савел. После Савел останал при апостол Петър петнайсет дни.

Петнайсет дни заедно с Петър

Савел получил назначението си директно от Исус, без да е необходимо разрешение от който и да било човек, както самият той подчертал в писмото си до галатяните. (Галатяни 1:11, 12) Несъмнено Савел разбирал колко е важно да бъде добре запознат с проповедната служба на Исус. Престоят му с Петър щял да му даде хубава възможност за това. (Лука 24:12; 1 Коринтяни 15:3–8) Савел може би имал много въпроси към Петър и Яков, а те от своя  страна вероятно са го питали относно видението, което бил получил, както и относно назначението му.

Избавен от ръцете на бившите си приятели

Стефан е наречен първият християнски мъченик. Онези, които спорели с него, били от „така наречената Синагога на освободените, а също и от жителите на Киринея и Александрия, както и от Киликия и Азия“. И ето, че сега Савел ‘разговарял и спорел с говорещите гръцки юдеи’, или елинисти, и смело им свидетелствал. Каква била тяхната реакция? Те искали да го убият. (Деяния 6:9; 9:28, 29)

Било напълно нормално Савел да се стреми да обясни какво довело до тази голяма промяна в живота му и да се опита да помогне на бившите си приятели да разберат повече за Месията. Но тези юдеи елинисти реагирали с ярост и злоба спрямо човека, когото смятали за предател.

Дали Савел си давал сметка в каква опасност се намира? В Библията четем, че докато се молел в храма, той изпаднал в състояние подобно на транс и видял Исус, който му казал: „‘Не се бави и бързо излез от Йерусалим, защото те няма да са съгласни с твоето свидетелство относно мене.’“ Савел отвърнал: „‘Господарю, те добре знаят, че хвърлях в затвора и биех по синагогите онези, които вярват в тебе, и когато се проливаше кръвта на твоя свидетел Стефан, аз също бях там, одобрявах това и пазех горните дрехи на онези, които го убиваха.’“ (Деяния 22:17–20)

Според някои думите на Савел показват, че той осъзнавал риска, на който бил изложен. Други са на мнение, че той си мислел: „Аз бях преследвач също като тях и те добре знаят това. Сигурно ще погледнат сериозно на моето обръщане и навярно ще успея да ги убедя.“ Но Исус знаел, че тези юдеи няма да приемат свидетелството на един „отстъпник“. Той казал на Савел: „‘Върви, защото ще те изпратя при народи, които са далече.’“ (Деяния 22:21, 22)

Когато разбрали за опасността, събратята му християни незабавно завели Савел до пристанището в Кесария и го изпратили на дългото 500 километра пътуване до родния му град Тарс. (Деяния 9:30) Изминали няколко години, преди Савел да се върне отново в Йерусалим.

Това спешно заминаване вероятно послужило за защита на християнския сбор. Присъствието на бившия преследвач можело да предизвика враждебни действия от страна на противниците. След отпътуването на Савел ‘за сбора в цяла Юдея, Галилея и Самария настъпило мирно време за изграждане и като живеел със страх от Йехова и с утеха от светия дух, сборът нараствал постоянно’. (Деяния 9:31)

Урок по предпазливост

Както през първи век, така и днес може да възникнат ситуации, при които е добре да проявим предпазливост. Разбира се, няма защо да сме прекалено подозрителни към непознатите. Понякога обаче безскрупулни личности се опитват да се възползват от доверието на служителите на Йехова, било то за лична облага или с цел да навредят на сбора. Затова е необходимо да проявяваме проницателност, за да не станем жертви на хитростите на измамници. (Притчи 3:27; 2 Тимотей 3:13)

Реакцията на Савел относно проповядването в Йерусалим показва още един начин, по който християните могат да проявяват предпазливост. Свидетелстването на някои места или на определени личности, включително на бивши приятели, може да бъде опасно — във физическо, духовно или дори в морално отношение. В такива случаи е уместно да вземем предпазни мерки, например като сме избирателни относно времето и мястото. (Притчи 22:3; Матей 10:16)

Можем да сме уверени, че добрата новина за Божието Царство ще бъде проповядвана, преди да дойде краят на тази порочна система. Наистина, какъв хубав пример ни е оставил Савел, като ‘говорел смело в името на Господаря’ дори на бивши приятели и предишни врагове! (Деяния 9:28)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 16]

Като пристигнал в Йерусалим, Савел свидетелствал смело на говорещите гръцки юдеи