Трудната задача на Ернст Глюк

ПРЕДИ повече от 300 години Ернст Глюк предприел нещо, което малцина в историята са се осмелявали да започнат. Той решил да преведе Библията на език, който не знаел.

Глюк бил роден вероятно през 1654 година в малкото градче Ветин, близо до Хале (Германия). Неговият баща бил пастор в лютеранската църква и религиозната атмосфера в дома му събудила у младия Ернст интерес към духовните неща. Когато бил на 21 години, той завършил теологичното си образование в Германия и се преместил в област, която днес е част от Латвия. По онова време повечето хора там били необразовани и нямало много книги на техния език. Глюк писал: „Когато пристигнах в тази страна като младеж, първият недостатък, който забелязах, беше, че латвийската църква не разполагаше с Библията ... Това ме подтикна да взема решение пред Бога да изучавам този език и да го усъвършенствам напълно.“ Той бил решен да даде на хората в Латвия Библия на родния им език.

Подготовка за превода

Областта, в която се установил Глюк, по онова време била позната като Ливония и била под властта на Швеция. Местният представител на краля на Швеция бил Йоханес Фишер. Той искал да повиши степента на образованост в страната, а също и да натрупа пари. Глюк говорил с Фишер за намерението си да преведе Библията на латвийски. Фишер притежавал печатница в столицата Рига. Отпечатването на латвийската Библия можело да подпомогне дейността му в полза на образованието, и в същото време да му осигури добра печалба. Фишер помолил шведския крал Карл XI да  разреши да бъде направен превод на Библията на латвийски. Кралят одобрил проекта и предложил да го финансира. След издаването на кралския указ от 31 август 1681 г. работата по превода можела да започне.

През това време Глюк се подготвял. Тъй като бил от немски произход, той можел да използва превода на Мартин Лутер като основа за латвийската Библия. Но Глюк искал да направи възможно най–добър превод и стигнал до заключението, че трябва да превежда от езиците, на които била писана Библията — еврейски и гръцки. Понеже не владеел тези езици достатъчно добре, той заминал за Хамбург (Германия), за да учи еврейски и гръцки. Явно докато бил там, един духовник от Ливония на име Янис Рейтерс му помогнал да научи латвийски език, а също и гръцкия език, използван в Библията.

Години усилен труд и години в очакване

Когато завършил своето езиково обучение през 1680 г., Глюк се върнал в Латвия и започнал да служи като свещеник. Скоро след това той се заел с работата по превода. През 1683 г. Глюк бил назначен като пастор на голямата енория на град Алуксне, който станал известен като мястото, където превел Библията.

По онова време в латвийския език липсвали думи за много от библейските термини и понятия. Затова Глюк използвал някои немски думи в своя превод. Но той направил всичко възможно да предаде Божието Слово на латвийски и специалистите са съгласни, че неговият превод е с високо качество. Глюк дори измислил нови думи и някои от тях са широко използвани в Латвия и до днес. Сред тях са латвийските думи за „пример“, „угощение“, „великан“, „съглеждам“ и „свидетелствам“.

Йоханес Фишер редовно осведомявал краля на Швеция за напредъка на работата по превода и от тяхната кореспонденция става ясно, че до 1683 г. Глюк завършил превода на Християнските гръцки писания. До 1689 г. той вече бил завършил цялата Библия, като така изпълнил своята трудна задача само за осем години. * Издаването обаче доста се забавило, но все пак през 1694 г. той постигнал целта си — правителството  разрешило публичното разпространяване на латвийската Библия.

Някои историци поставят под съмнение това дали преводът на Библията на Глюк е бил плод единствено на неговия труд. Несъмнено той правел справки с превода на Лутер и включил в своя текст части от Библията, които вече съществували на латвийски език. Но тези текстове представляват само малка част от неговия превод. Дали участвали и други преводачи? По време на превода Глюк имал един главен помощник, а други му помагали с коректорското четене и с проверката на качеството. Но изглежда, че тяхната помощ не се изразявала в същинската работа по превода. Така че вероятно Глюк бил единственият преводач.

Преводът на Глюк изиграл важна роля в развитието на латвийската писменост, но с него била постигната далеч по–важна цел. Най–после латвийският народ можел да чете Божието Слово на собствения си език и да разбира неговите даряващи живот учения. Латвийците не са забравили какво е направил Ернст Глюк за тях. Вече над 300 години жителите на Алуксне се грижат за два дъба, известни като Глика озоли, или дъбовете на Глюк. Той ги засял, за да служат като спомен за издаването на латвийската Библия. В Алуксне има малък музей, в който са изложени различни преводи на Библията, сред които е и един от първите екземпляри на превода на Глюк. Освен това на герба на Алуксне са изобразени Библията и годината 1689, в която бил завършен преводът.

Дейност през последните години от живота му

Скоро след като пристигнал в Латвия, Глюк започнал да учи руски език. През 1699 г. той писал, че изпълнява друго свое желание — да преведе Библията на този език. В едно писмо от 1702 г. той споменава, че е започнал да преработва латвийската Библия. Но условията за превеждане на Библията вече не били благоприятни. След дълги години мир Латвия се превърнала в бойно поле. През 1702 г. руската армия сразила шведите и превзела Алуксне. Глюк и неговото семейство били изселени в Русия. * В тези бурни времена Глюк изгубил ръкописите на своята нова латвийска Библия и на руския превод. Той починал в Москва през 1705 г.

Това, че тези късни преводи на латвийски и руски език изчезнали, било значителна загуба. Но до ден днешен всеки, който чете латвийската Библия извлича полза от първоначалния превод на Глюк.

Ернст Глюк е само един от мнозината, които са се заемали с трудната задача да преведат Библията на езиците на другите народи. В резултат на тези усилия почти всички хора по света могат да четат Божието Слово и да поемат неговите безценни води на истината. Да, посредством преводи на Библията на над 2000 езика Йехова продължава да се разкрива на всички хора.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 13]

Преводът на Глюк

[Снимка на страница 14]

Свидетелите на Йехова учат другите на истините от Библията в града, където Глюк я е превел