„На никого не връщайте зло за зло“
„На никого не връщайте зло за зло“
„На никого не връщайте зло за зло. Давайте неща, които са добри в очите на всички.“ (РИМЛЯНИ 12:17)
1. Какво поведение е често срещано сред хората?
КОГАТО едно дете бъде блъснато от брат си или сестра си, обикновено първата му реакция е да отвърне със същото. За съжаление такова поведение не е присъщо само на децата. Много от възрастните хора постъпват по подобен начин. Когато някой ги обиди, те искат да отвърнат на обидата. Разбира се, повечето възрастни няма буквално да блъснат този, който ги е обидил, но ще си върнат по прикрити начини. Може би като разпространяват навреждащи клюки за този, който ги е обидил, или като му пречат да постигне известен успех. Каквито и методи да използват, целта им е една — да отвърнат със същото, или да си отмъстят.
2. (а) Защо истинските християни не се поддават на желанието да си отмъстят? (б) Какви въпроси и коя глава от Библията ще разгледаме?
2 Въпреки че желанието да си върнат може да е много силно, истинските християни не се поддават на него. Вместо това те се стремят да следват напътствието на апостол Павел: „На никого не връщайте зло за зло.“ (Римляни 12:17) Какво ще ни подбуди да се придържаме към този възвишен стандарт? На кого не бива да отвръщаме със зло? Каква полза ще имаме, ако не си отмъщаваме? За да отговорим на тези въпроси, нека разгледаме контекста на думите на Павел и да видим как 12 глава на Римляни показва, че въздържането от отмъщение е правилният, любещият и скромният начин на постъпване. В тази статия ще обсъдим всяка една от тези три причини.
„Затова ... ви моля“
3, 4. (а) Какво обсъжда Павел, започвайки от 12 глава на Римляни, и защо той употребил думата „затова“? (б) Какво въздействие трябвало да има Божието състрадание върху християните в Рим?
3 Започвайки от 12 глава, Павел разглежда четири аспекта от християнския начин на живот. Той обсъжда взаимоотношенията ни с Йехова, със събратята ни по вяра, с невярващите и с правителствените власти. Павел посочва една основна причина, поради която не бива да се поддаваме на погрешните склонности, сред които е желанието за отмъщение: „Затова, братя, въз основа на Божието състрадание ви моля.“ (Римляни 12:1) Обърни внимание на думата „затова“, която носи значението на „имайки предвид казаното дотук“. С други думи Павел казал: „Имайки предвид това, което ви обясних преди малко, ви моля да постъпвате така, както ще ви кажа сега.“ Какво бил обяснил Павел на християните в Рим?
4 В първите 11 глави на своето писмо Павел обсъжда чудесната възможност, предоставена както на юдеите, така и на езичниците, да управляват заедно с Христос в Божието Царство — надежда, която физическият Израил отхвърлил. (Римляни 11:13–36) Тази скъпоценна привилегия била възможна единствено благодарение на „Божието състрадание“. Как трябвало да откликнат християните на тази изключителна проява на незаслужена милост от Бога? Техните сърца трябвало да бъдат изпълнени с толкова дълбока признателност, че те да бъдат подбудени да изпълнят следващото нещо, което им казва Павел: „Да представите телата си като жива, свята, угодна на Бога жертва, представляваща свята служба, в която използвате своите мисловни способности.“ (Римляни 12:1) Как обаче тези християни щели да представят себе си като „жертва“ на Бога?
5. (а) Как един човек може да принесе себе си като „жертва“ на Бога? (б) Кой принцип трябва да влияе на живота на един християнин?
5 Павел обяснява: „Недейте вече да се приспособявате към тази система, но бъдете различни, като промените мисленето си, така че да докажете на себе си в какво се състои добрата, угодна и съвършена воля на Бога.“ (Римляни 12:2) Вместо да позволяват на духа на света да оформя нагласата на ума им, те трябвало да променят мисленето си в съгласие с мисленето на Христос. (1 Коринтяни 2:16; Филипяни 2:5) Този принцип трябва да влияе на ежедневния живот на всички истински християни, включително и на нас днес.
6. Какво ни подбужда да не си отмъщаваме според разсъжденията на Павел в Римляни 12:1, 2?
6 Как начинът, по който Павел разсъждавал в Римляни 12:1, 2, може да ни е от полза? Също като помазаните с духа християни в Рим ние сме изключително признателни за непрестанните и многобройни прояви на състрадание от страна на Бога в миналото и днес. Затова, ако сърцето ни е изпълнено с признателност, то ще ни подбужда да служим на Бога с всичките си сили, средства и способности. Тази искрена признателност ще ни подбужда също да правим всичко възможно да мислим не като света, а като Христос. Ако „притежаваме ума на Христос“, това ще оказва влияние на отношението ни към другите, както към събратята ни по вяра, така и към невярващите. (Галатяни 5:25) Следователно, ако мислим като Христос, няма да се поддаваме на желанието да си отмъщаваме. (1 Петър 2:21–23)
„Нека вашата любов бъде без лицемерие“
7. Какъв вид любов е разгледана в Римляни, 12 глава?
7 Ние се въздържаме да отвръщаме на злото със зло не само защото така е правилно, но също защото това е проява на любов. Обърни внимание как апостол Павел говори за любовта. В книгата Римляни той няколко пъти използва думата „любов“ („ага̀пи“ на гръцки), когато говори за любовта на Бога и на Христос. (Римляни 5:5, 8; 8:35, 39) Но в 12 глава Павел използва думата „ага̀пи“ по друг начин, като говори за любовта, проявявана към ближните. След като отбелязва, че духовните дарове са различни и че само някои християни ги притежават, Павел споменава едно качество, което трябва да бъде развивано от всички. Той казва: „Нека вашата любов бъде без лицемерие.“ (Римляни 12:4–9) Проявата на любов към другите е отличителен белег на истинските християни. (Марко 12:28–31) Павел ни подканя да изследваме дали любовта ни като християни е искрена.
8. Как можем да проявяваме нелицемерна любов?
8 Освен това Павел посочва как се проявява любов без лицемерие: „Отвращавайте се от злото, дръжте се здраво за доброто.“ (Римляни 12:9) „Отвращавайте се“ и „дръжте се здраво“ са силни изрази. Думата „отвращавам се“ може да бъде предадена и като „изпитвам силна омраза“. Ние трябва да мразим не само последствията от злото, но и самото зло. (Псалм 97:10) А изразът „държа се здраво“ е превод на един гръцки глагол, който буквално означава „залепвам“. Един християнин, който проявява истинска любов, е здраво прилепен, или привързан, към добротата — качество, което става неразделна част от неговата личност.
9. Какви напътствия ни дава Павел многократно?
9 Павел споменава няколко пъти една по–специална проява на любов. Той казва: „Благославяйте онези, които ви преследват. Благославяйте, а не проклинайте.“ „На никого не връщайте зло за зло.“ „Не си отмъщавайте, любими мои.“ „Не позволявай да те победи злото, но ти побеждавай злото с добро.“ (Римляни 12:14, 17–19, 21) Думите на Павел ясно показват как трябва да се отнасяме към невярващите, дори към онези, които ни се противопоставят.
„Благославяйте онези, които ви преследват“
10. По какъв начин можем да благославяме онези, които ни преследват?
10 Как да прилагаме напътствието на Павел: „Благославяйте онези, които ви преследват.“ (Римляни 12:14) Исус казал на последователите си: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват.“ (Матей 5:44; Лука 6:27, 28) Следователно един от начините, по които благославяме онези, които ни преследват, е като молим Бога, ако някои от тях ни се противопоставят поради незнание, Йехова да им отвори очите за истината. (2 Коринтяни 4:4) Разбира се, може да изглежда странно да молим Бога да благославя някой, който ни преследва. Но колкото повече нашето мислене наподобява мисленето на Христос, толкова повече ще можем да проявяваме любов към нашите противници. (Лука 23:34) Какъв може да бъде резултатът от проявата на такава любов?
11. (а) Какво можем да научим от примера на Стефан? (б) Как някои преследвачи могат да се променят, както показва примерът на Павел?
11 Стефан например се молел за своите преследвачи и молитвата му не била напразна. Скоро след Петдесетница през 33 г. той бил арестуван от противниците на християнския сбор, изведен извън Йерусалим и убит с камъни. Преди да умре, той извикал: „Йехова, не ги обвинявай за този грях!“ (Деяния 7:58 — 8:1) Един от мъжете, за когото Стефан се молил в този ден, бил Савел, който бил свидетел на убийството му и го одобрявал. По–късно възкресеният Исус се появил пред Савел. Този бивш преследвач станал последовател на Христос и по–късно бил известен като апостол Павел, писателят на писмото до християните в Рим. (Деяния 26:12–18) В съгласие с молитвата на Стефан Йехова явно простил на Павел греха, че преследвал християните. (1 Тимотей 1:12–16) Не е изненадващо тогава, че Павел насърчавал християните: „Благославяйте онези, които ви преследват.“ Той знаел от личен опит, че някои преследвачи в крайна сметка може да станат служители на Бога. В наши дни някои преследвачи също са станали вярващи, за което допринесло мирното поведение на служителите на Йехова.
„Бъдете в мир с всички хора“
12. Как напътствието в Римляни 12:17 е логично свързано с думите на Павел от 9 стих?
12 Следващото напътствие на Павел за това как да се отнасяме към вярващите и невярващите е: „На никого не връщайте зло за зло.“ Това изказване логично следва предишните му думи: „Отвращавайте се от злото.“ Всъщност как един човек може да каже, че наистина мрази злото, ако използва зло, за да си върне на другите? Това би било в противоречие с напътствието да обичаме „без лицемерие“. Павел продължава: „Давайте неща, които са добри в очите на всички.“ (Римляни 12:9, 17) Как прилагаме тези думи?
13. По какъв начин вършим добро „в очите на всички“?
13 Преди това, в писмото си до християните в Коринт, Павел писал за преследването, с което се сблъскали апостолите. Той казал: „Ние станахме театрално зрелище за света, за ангелите и за хората. ... Когато сме хулени, благославяме, когато сме преследвани, издържаме, когато сме клеветени, отвръщаме с умолителни думи.“ (1 Коринтяни 4:9–13) По подобен начин истинските християни днес са наблюдавани от хората в света. Когато тези около нас забелязват добрите дела, които вършим, може да откликнат по–благосклонно към християнското ни послание, въпреки че са се отнасяли несправедливо към нас. (1 Петър 2:12)
14. До каква степен трябва да се опитваме да имаме мирни отношения?
14 До каква степен обаче трябва да се опитваме да постигнем мир? Доколкото това е възможно. Павел казва на християнските си братя: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора.“ (Римляни 12:18) „Ако е възможно“ и „доколкото зависи от вас“ са изрази, които показват, че постигането на мирни отношения с другите не винаги е възможно. Например ние няма да нарушим някоя заповед на Бога само и само да запазим мира с даден човек. (Матей 10:34–36; Евреи 12:14) Но ще полагаме усилия — без да правим компромис с праведните принципи — да имаме мир „с всички хора“.
„Не си отмъщавайте“
15. Според Римляни 12:19 каква причина имаме да се въздържаме от отмъщение?
15 Павел посочва още една неопровержима причина, поради която не бива да си отмъщаваме. Такова поведение е проява на скромност от наша страна. Той казва: „Не си отмъщавайте, любими мои, но оставете място за Божия гняв, защото е записано: ‘Отмъщението е мое, аз ще дам възмездие за злото’ — казва Йехова.“ (Римляни 12:19) Ако един християнин се опитва да си отмъсти, това показва, че е самонадеян. Той си присвоява правомощията на Бога. (Матей 7:1) Освен това, като взема нещата в свои ръце, показва, че му липсва вяра в обещанието на Йехова: „Аз ще дам възмездие.“ Истинските християни имат доверие в Йехова, че той ще „се погрижи онези, които е избрал ... да получат справедливост“. (Лука 18:7, 8; 2 Солунци 1:6–8) Те скромно оставят възмездието за злото в Божиите ръце. (Йеремия 30:23, 24; Римляни 1:18)
16, 17. (а) Какво означава ‘да натрупаш жар’ на главата на някого? (б) Дали ти лично си бил свидетел на това как доброто отношение е смекчило сърцето на някой невярващ? Ако е така, дай пример.
16 Отмъщението би закоравило още повече сърцето на един враг, докато добротата, проявена към него, би смекчила нагласата му. Защо можем да кажем това? Обърни внимание на думите на Павел към християните в Рим. Той казва: „Ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, дай му да пие, защото като правиш това, ще го накараш да пламне от срам, сякаш си натрупал жар на главата му.“ (Римляни 12:20; Притчи 25:21, 22) Какво означава това?
17 „Да натрупаш жар на главата му“ е фигуративен израз, свързан с начина, по който се претопявали металите в библейски времена. Рудата била слагана в пещ върху разгорени въглища и била покривана с още един пласт въглища. Горещите въглени отгоре увеличавали температурата дотолкова, че твърдият метал се разтапял и се отделял от примесите. По подобен начин, като вършим добри дела спрямо някой наш противник, ние може да „стопим“ твърдостта му и да му помогнем да прояви добрите си качества. (4 Царе 6:14–23) Всъщност първото нещо, което е привлякло много членове на християнския сбор към истинското поклонение, са били именно добрите дела, извършени от служителите на Йехова спрямо тях.
Защо не си отмъщаваме
18. Защо да се въздържаме от отмъщение е правилният начин на постъпване и е проява на любов и скромност от наша страна?
18 В този кратък преглед на 12 глава на книгата Римляни разгледахме няколко важни причини, поради които ‘на никого не връщаме зло за зло’. Първо, да се въздържаме от отмъщение е правилният начин на постъпване. Имайки предвид състраданието, което Бог е проявил към нас, е правилно и разумно да предоставим себе си на Йехова и охотно да се подчиняваме на неговите заповеди, включително и на заповедта да обичаме враговете си. Второ, да не отвръщаме на злото със зло е проява на любов. Ние проявяваме любов, като се въздържаме да си отмъщаваме и се стремим да постигнем мир, надявайки се да помогнем дори на някои жестоки противници да станат поклонници на Йехова. Трето, да се въздържаме да отвръщаме на злото със зло е проява на скромност от наша страна. Да си отмъщаваме би било самонадеяно, защото Йехова казва: „Отмъщението е мое.“ Освен това Божието Слово ни предупреждава: „Дойде ли самонадеяността? След това ще дойде позорът; но мъдростта е със скромните.“ (Притчи 11:2, НС) Като мъдро оставяме възмездието за злото в Божиите ръце, така проявяваме скромност.
19. Какво ще обсъдим в следващата статия?
19 Павел обобщава въпроса как християните трябва да се отнасят към другите със следния съвет: „Не позволявай да те победи злото, но ти побеждавай злото с добро.“ (Римляни 12:21) С какви зли сили се сблъскваме днес? Как можем да ги победим? В следващата статия ще обсъдим отговора на тези и на други подобни въпроси.
Можеш ли да обясниш?
• Какво напътствие намираме неколкократно в 12 глава на Римляни?
• Какво ни възпира от това да си отмъщаваме?
• Каква ще е ползата за нас и за другите, ако ‘не отвръщаме на злото със зло’?
[Въпроси]
[Блок на страница 22]
В 12 глава на Римляни са разгледани отношенията на християните с:
• Йехова
• събратята по вяра
• невярващите
[Снимка на страница 23]
Книгата Римляни осигурява на християните практични съвети
[Снимка на страница 25]
Какво можем да научим от примера на ученика Стефан?