Първата Библия на португалски език — една история за постоянството

„КОЙТО постоянства, той ще успее!“ Тази мисъл е поместена на заглавната страница на един религиозен памфлет от XVII век, написан от Жуан Ферейра ди Алмейда. Едва ли има по–подходяща мисъл, която да опише човека, посветил живота си на превода и издаването на Библията на португалски език.

Алмейда бил роден през 1628 г. в Тори ди Таварез, едно село в северна Португалия. Тъй като останал сирак в детските си години, той бил отгледан от своя чичо, който бил член на религиозен орден в португалската столица Лисабон. Смята се, че докато се подготвял за служба като свещеник, Алмейда получил отлично образование, което му помогнало още в ранна възраст да развие своите изключителни способности в областта на езиците.

Но ако бил останал в Португалия, Алмейда най–вероятно нямало да може да използва своите умения, за да преведе Библията. По време на Реформацията северната и централната част на Европа били залети с преводи на Библията, но Португалия останала под силното влияние на католическата Инквизиция. Дори притежаването на Библия на говорим език можело да доведе до това, човек да бъде съден от Инквизицията. a

Още в ранните си младежки години, вероятно подтикнат от желанието да се освободи от тази потискаща атмосфера, Алмейда се преместил в Холандия. Скоро след това, когато бил едва на 14 години, той предприел пътуване до Азия през Батавия (днес Джакарта, Индонезия), която по онова време била административен център на холандската Източноиндийска компания в югоизточна Азия.

 Младият преводач

Към края на пътуването на Алмейда към Азия настъпил повратен момент в живота му. Когато плавал между Батавия и Малака (днес Мелака) в западна Малайзия, той случайно попаднал на един протестантски памфлет на испански език, озаглавен „Различията в християнството“. Той направил силно впечатление на младия Алмейда с атаките си срещу фалшивите религиозни доктрини и особено със следното изказване: „Употребата на непознат език в църквата, дори и за слава на Бога, не носи никаква полза на неразбиращия слушател.“ (1 Коринтяни 14:9)

Алмейда стигнал до ясното заключение, че религиозната заблуда може да бъде изобличена единствено ако Библията бъде разбираема за всички. Когато пристигнал в Малака, той се отказал от католицизма и се присъединил към холандската Реформаторска църква, след което незабавно започнал да превежда части от евангелията от испански на португалски, като ги разпространявал сред „онези, които показвали искрено желание да знаят истината“. b

Две години по–късно Алмейда бил готов за по–голямо предизвикателство — да преведе изцяло Християнските гръцки писания от латинската „Вулгата“. Той успял да завърши превода си за по–малко от година, което било забележително постижение за един шестнайсетгодишен младеж! Той смело изпратил екземпляр от своя превод на холандския генерал–губернатор в Батавия, за да го публикува. Очевидно Реформаторската църква в Батавия изпратила неговия ръкопис в Амстердам, но възрастният служител, на когото бил поверен превода, починал и така трудът на Алмейда изчезнал.

Когато през 1651 г. бил помолен да направи копие от своя превод за Реформаторската църква в Цейлон (днес Шри Ланка), Алмейда открил, че оригиналът е изчезнал от архивите на църквата. Без да губи своята решимост, той успял да намери един екземпляр, може би по–ранен ръкопис, и през следващата година завършил преработения превод на Евангелията и книгата Деяния. Консисториумът c в Батавия го възнаградил с 30 гулдена. Един от сътрудниците на Алмейда писал, че това било „нищожна сума за огромната работа, която той извършил“.

Въпреки че не получил признание, Алмейда продължил своята работа, като представил преработен превод на целия Нов завет през 1654 г. Отново бил повдигнат въпросът за издаването на превода, но нищо конкретно не било направено, освен че били изготвени преписи за няколко църкви.

Присъда от Инквизицията

През следващото десетилетие Алмейда служел като свещеник и мисионер на Реформаторската църква. Той бил ръкоположен през 1656 г. и отначало бил изпратен в Цейлон, където за малко не бил стъпкан от слон. По–късно отишъл в Индия, където бил един от първите протестантски мисионери в тази страна.

Тъй като Алмейда бил приел протестантството и служел на чужда държава, много от хората в португалските общности, които посетил, гледали на него като на отстъпник и предател. Той открито осъждал моралния упадък сред духовенството и изобличавал  църковните доктрини, и това често водело до горещи спорове с католическите мисионери. Тези противоречия достигнали връхната си точка през 1661 г., когато съдът на Инквизицията в Гоа (Индия) осъдил Алмейда на смърт като еретик и изгорил изображението му. Скоро след това холандският генерал–губернатор го повикал обратно в Батавия, вероятно обезпокоен от склонността на Алмейда да влиза в спорове.

Алмейда бил пламенен мисионер, но винаги помнел, че хората се нуждаят от Библия на португалски език. Всъщност, когато виждал липсата на познание за Библията, както сред духовенството, така и сред миряните, това само засилвало неговата решимост. В предговора към един религиозен памфлет, издаден през 1668 г., Алмейда съобщил на своите читатели: „Надявам се ... скоро да ви удостоя с честта да притежавате цялата Библия на вашия собствен език, най–големият подарък и най–ценното съкровище, което някой може да ви даде.“

Алмейда срещу редакторите

През 1676 г. Алмейда представил за ревизия пред църковния Консисториум в Батавия окончателния вариант на своя превод на Новия завет. Още от самото начало отношенията между преводача и редакторите били обтегнати. Биографът Суеленгребел обяснява, че говорещите холандски език сътрудници на Алмейда може да са имали трудности при разбирането на стила и някои нюанси от значението на различни изрази. Не било постигнато съгласие относно това дали в Библията трябвало да бъде използван говоримият португалски език, или по–изисканият португалски, който би се оказал трудноразбираем за мнозина. В допълнение на всичко това желанието на Алмейда да види труда си завършен било постоянен източник на спорове.

Работата напредвала много бавно, вероятно поради несъгласия или липса на интерес от страна на редакторите. Четири години по–късно редакторите все още обсъждали първите глави на Лука. Раздразнен от това закъснение, Алмейда изпратил екземпляр от своя ръкопис в Холандия, за да го издаде без знанието на редакторите.

Въпреки опитите на Консисториума да спре издаването, неговият Нов завет бил отпечатан в Амстердам през 1681 г. и първите екземпляри били изпратени в Батавия през следващата година. Представи си колко разочарован е бил Алмейда, когато разбрал, че неговият превод е претърпял промени в ръцете на някои редактори в Холандия! Тъй като не били добре запознати с португалския език, Алмейда отбелязал, че редакторите са направили промени в текста, добавяйки „трудно разбираеми и противоречиви изрази, които замъглили посланието, предадено чрез Светия Дух“.

Холандското правителство също било недоволно и наредило всички отпечатани екземпляри да бъдат унищожени. Въпреки това Алмейда убедил властите да запазят няколко книги при условие, че най–сериозните грешки ще бъдат поправени на ръка. Тези копия щели да бъдат използвани, докато не бъде изготвен преработен вариант.

Редакторите в Батавия отново се събрали, за да продължат работата си по Християнските гръцки писания. Когато Алмейда завършвал някоя книга от Еврейските писания те своевременно работели по нея. Страхувайки се, че преводачът ще изгуби търпение, Консисториумът решил да държи подписаните страници на окончателния вариант в църковната каса. Излишно е да се споменава, че Алмейда бил против това решение.

По това време здравословното състояние на Алмейда се влошило в резултат на десетилетията усилна работа и тежките условия на живот в тропическия климат. Поради това през 1689 г. той прекратил дейностите си, свързани с църквата, за да се отдаде на превода на Еврейските писания. За съжаление Алмейда починал през 1691 г., докато работел по последната глава на Езекиил.

Второто издание на Новия завет, завършено малко преди смъртта му, било отпечатано през 1693 г. Но отново изглежда, че неговият труд бил променен от некомпетентни редактори. В своята книга „Библията на португалски език“ Сантус Ферейра казва: „Редакторите ... направили значителни промени на отличната работа на Алмейда,  като така отнели красотата на оригиналния текст, която била оцеляла след намесата на редакторите на първото издание.“

Преводът е завършен!

Със смъртта на Алмейда изчезнала и движещата сила за преработването и издаването на Библията на португалски език в Батавия. През 1711 г. лондонското Дружество за разпространение на християнско познание финансирало третото издание на преведения от Алмейда Нов завет по поръчка на датски мисионери, работещи в Транкубар (южна Индия).

Това дружество решило да започне печатна дейност в Транкубар. Но на път за Индия корабът, пренасящ печатарските материали и известно количество Библии на португалски език, бил превзет от френски пирати и бил изоставен на пристанището на Рио де Жанейро (Бразилия). Сантус Ферейра пише: „По някакви необясними причини и при обстоятелства, които мнозина смятат за свръхестествени, сандъците с печатарски материали били намерени непокътнати в трюма и така продължили своето пътуване до Транкубар в същия кораб.“ Датските мисионери старателно преработили и издали останалите книги от Библията, преведени от Алмейда. Окончателното издание на Библията на португалски език било отпечатано през 1751 г. — почти 110 години, след като Алмейда започнал кариерата си като преводач на Библията.

Трайно наследство

Още от младежките си години Алмейда съзнавал колко е нужна Библия на португалски, за да могат обикновените хора да разбират истината на собствения си език. Той упорито преследвал тази цел през целия си живот въпреки противопоставянето от страна на католическата църква, безразличието на неговите съвременници, непрестанните проблеми с редакторите и влошаващото му се здраве. Но неговото постоянство било възнаградено.

Много от говорещите португалски език общности, където Алмейда проповядвал, западнали и изчезнали, но неговият превод на Библията оцелял. През XIX век Британското и чуждестранно библейско дружество и Американското библейско дружество разпространиха хиляди екземпляри от този превод в Португалия и в градовете по крайбрежието на Бразилия. В резултат на това преводите на Библията, направени въз основа на неговия текст, и до днес са сред най–използваните и широко разпространени Библии в португалско говорещия свят.

Без съмнение мнозина трябва да са признателни на преводачите на Библията от миналото като Алмейда. Но всъщност трябва да сме още по–признателни и благодарни на Йехова, Богът, който иска неговото слово да достигне до всекиго, и чиято „воля е да бъдат спасени всякакви хора и да достигнат до точно познание за истината“. (1 Тимотей 2:3, 4) Всъщност той е Онзи, който е запазил Словото си и го е направил достъпно, за да извличаме полза. Нека винаги ценим и изследваме внимателно това „най–ценно съкровище“ от нашия небесен Баща.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 21]

БОЖИЕТО ИМЕ

Алмейда бил изключително съвестен в своята работа и забележителен пример за това е, че той използвал Божието име, за да преведе еврейския тетраграматон.

[Източник]

Cortesia da Biblioteca da Igreja de Santa Catarina (Igreja dos Paulistas)

[Карта на страница 18]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

АТЛАНТИЧЕСКИ ОКЕАН

ПОРТУГАЛИЯ

Лисабон

Тори ди Таварез

[Снимка на страница 18]

Батавия през XVII век

[Източник]

From Oud en Nieuw Oost-Indiën Franciscus Valentijn 1724

[Снимка на страница 18, 19]

Заглавната страница на първия Нов завет на португалски език, издаден през 1681 г.

[Източник]

Courtesy Biblioteca Nacional Portugal