Верзелай — един мъж, който осъзнавал ограниченията си

‘ЗАЩО да ти бъда в тежест?’ Тези думи били отправени към Давид, царят на Израил, от 80–годишния Верзелай. В Библията ни се казва, че той бил „много богат човек“. (2 Царе 19:32, 35) Верзелай живеел в Галаад — планинска област на изток от река Йордан. (2 Царе 17:27; 19:31)

При какви обстоятелства Верзелай казал на Давид горните думи и каква била причината за това?

Бунт срещу царя

Давид бил в опасност. Синът му Авесалом превзел трона, след като ‘подмамил сърцата на Израилевите мъже’. Било ясно, че Авесалом нямало да пощади никого, който бил верен на баща му. Затова Давид и слугите му избягали от Йерусалим. (2 Царе 15:6, 13, 14) Когато Давид пристигнал в Маханаим, една област на изток от Йордан, Верзелай му помогнал.

Верзелай заедно със Совей и Махир щедро дали на Давид много храна. Тези трима верни поданици показали, че разбират тежкото положение, в което се намирали Давид и хората му, като казали: „Людете са гладни и изнемощели и жадни в пустинята.“ Верзелай, Совей и Махир направили всичко възможно да удовлетворят нуждите на Давид и хората му,  като им осигурили постелки, жито, ечемик, брашно, пържено жито, боб, леща, мед, масло, овце и други неща. (2 Царе 17:27–29)

Това, че помагали на Давид, ги излагало на опасност. Вероятно Авесалом щял да накаже всекиго, който помагал на законния цар. Затова, като показал, че е верен на Давид, Верзелай проявил смелост.

Нещата се променят

Скоро след това бунтовниците, които се присъединили към Авесалом, се сблъскали с войниците на Давид. Битката се състояла в Ефремовия лес, вероятно близо до Маханаим. Войската на Авесалом била победена и ‘в оня ден там станало голямо клане’. Въпреки че Авесалом се опитал да избяга, той скоро бил убит. (2 Царе 18:7–15)

Вече нямало кой да оспорва властта на Давид като цар на Израил. Онези, които дотогава били с него, вече не трябвало да живеят като бегълци. Освен това верността, която те проявили към Давид, им спечелила неговото уважение и признателност.

Когато Давид се връщал в Йерусалим, ‘галаадецът Верзелай слязъл от Рогелим, та преминал Йордан с царя, за да го изпрати оттатък Йордан’. При този случай Давид отправил към възрастния Верзелай следната покана: „Премини с мене, и ще те издържам при себе си в Йерусалим.“ (2 Царе 19:15, 31, 33)

Няма съмнение, че Давид бил много благодарен на Верзелай за помощта му. Явно царят не искал просто да върне услугата, като се погрижи за материалните нужди на този възрастен мъж. Богатият Верзелай не се нуждаел от подобна подкрепа. Давид може да е искал той да стане част от царския двор поради забележителните му качества. Това предложение било голяма чест за Верзелай, защото той щял да се радва на привилегиите, произлизащи от приятелството му с царя.

Той бил скромен и гледал реално на нещата

В отговор на поканата на цар Давид Верзелай казал: „Колко е числото на годините на живота ми, та да отида с царя в Йерусалим? Днес съм осемдесет години на възраст. Мога ли да различавам между добро и лошо? Може ли слугата ти да усеща що яде, или що пие? Мога ли да чуя вече гласа на певците или на певиците?“ (2 Царе 19:34, 35) Проявявайки уважение, Верзелай отказал поканата на царя, а с нея и една чудесна възможност. Но защо постъпил по такъв начин?

Една причина за решението на Верзелай може да е била напредналата му възраст и ограниченията, породени от нея. Той вероятно усещал, че няма да живее още дълго. (Псалм 90:10) Верзелай направил всичко възможно, за да помогне на Давид, но също така осъзнавал ограниченията, които изпитвал в резултат на възрастта си. Той не позволил мисълта за влиянието и известността, които можел да има, да му попречи реалистично да прецени своите възможности. За разлика от амбициозния Авесалом, Верзелай мъдро проявил скромност. (Притчи 11:2)

Друга причина за решението, което взел Верзелай, може да е било желанието му по никакъв начин да не е в тежест на назначения от Бога цар заради своите физически ограничения. Верзелай попитал: „Защо, прочее, да бъде слугата ти още товар на господаря ми царя?“ (2 Царе 19:35) Макар че подкрепял Давид, възрастният  мъж може да е смятал, че един млад човек ще извършва задълженията си по–резултатно. Вероятно говорейки за собствения си син, Верзелай казал: „Ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми царя; и стори с него както ти се вижда угодно.“ Вместо да се обиди, Давид приел предложението. Преди да премине река Йордан, той дори ‘целунал Верзелай и го благословил’. (2 Царе 19:37–39)

Нужна е уравновесеност

Разказът за Верзелай подчертава, че е нужно да проявяваме уравновесеност. От една страна, не бива да отказваме привилегии в службата или да избягваме да се стремим към тях, защото искаме да имаме спокоен живот или защото мислим, че сме неспособни да поемаме отговорност. Бог може да компенсира нашите недостатъци, ако разчитаме на него за сила и мъдрост. (Филипяни 4:13; Яков 4:17; 1 Петър 4:11)

От друга страна обаче, трябва да осъзнаваме своите ограничения. Например един християнин вече може да е много зает с духовни дейности. Той осъзнава, че ако приеме допълнителни привилегии, има опасност да започне да пренебрегва други свои библейски задължения, като например това да се грижи за семейството си в материално и духовно отношение. В такъв случай нима няма да е разумно и проява на скромност от негова страна, ако за момента откаже допълнителни привилегии? (Филипяни 4:5; 1 Тимотей 5:8)

Верзелай ни дава хубав пример и ще бъде добре да размишляваме върху него. Той бил верен, смел, щедър и скромен човек. Но преди всичко Верзелай бил решен да поставя Божиите интереси пред своите. (Матей 6:33)

[Карта на страница 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Осемдесетгодишният Верзелай предприел едно изморително пътуване, за да помогне на Давид

ГАЛААД

Рогелим

Сокхот

Маханаим

река Йордан

Галгал

Йерихон

Йерусалим

ЕФРАИМ

[Снимка на страница 13]

Защо Верзелай отказал предложението на Давид?