Дали си извършил грях срещу светия дух?

„Има и грях, който наистина докарва смърт.“ (1 ЙОАН 5:16)

1, 2. Откъде знаем, че е възможно да бъде извършен грях срещу светия дух?

„БЯХ обзета от мисълта, че съм извършила грях срещу светия дух.“ Това казала една жена от Германия, въпреки че служела на Бога. Може ли всъщност един християнин да извърши грях срещу светия дух, или действената сила, на Бога?

² Да, възможно е да бъде извършен грях срещу светия дух на Йехова. „Всякакъв грях и хулене ще бъдат простени на хората — казал Исус Христос, — но хуленето срещу духа няма да бъде простено.“ (Матей 12:31) В Писанието намираме следното предупреждение: „Ако след като сме получили точно познание за истината, ние напълно съзнателно вършим грях, вече няма жертва за греховете, но е налице едно изпълнено със страх очакване на съда.“ (Евреи 10:26, 27) Освен това апостол Йоан писал: „Има и грях, който наистина докарва смърт.“ (1 Йоан 5:16) Но дали този, който е съгрешил, трябва да преценява дали е извършил „грях, който наистина докарва смърт“?

Разкаянието води до прошка

3. Какво най–вероятно означава това, че сме дълбоко огорчени поради греха, който сме извършили?

³ Йехова Бог е Върховният съдия, който ще съди съгрешилите. Всъщност всеки от нас ще трябва да дава сметка на Бога, а той винаги постъпва справедливо. (Битие 18:25; Римляни 14:12) Йехова е този, който определя дали сме извършили непростим грях, и той е този, който може да отнеме светия си дух от нас. (Псалм 51:11) Но ако сме дълбоко огорчени поради греха, който сме извършили, това най–вероятно показва, че искрено се разкайваме. Какво обаче представлява истинското разкаяние?

4. (а) Какво означава да се разкаем? (б) Защо думите на псалмиста от Псалм 103:10–14 са толкова утешителни?

⁴ Да се разкаем означава да променим нагласата си относно минало прегрешение или прегрешение, което сме възнамерявали да извършим. Това означава също, че изпитваме тъга или съжаление и че се отвръщаме от грешното поведение. Ако сме извършили сериозен грях, но сме предприели необходимите стъпки, за да покажем, че наистина се разкайваме, можем да намерим утеха в думите на псалмиста: „[Йехова] не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни. Защото колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят. Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ (Псалм 103:10–14)

5, 6. Каква е главната мисъл от 1 Йоан 3:19–22? Обясни значението на думите на апостола.

⁵ Утешителни са и думите на апостол Йоан: „Така ще знаем, че произхождаме от истината, и ще уверим сърцата си в Божието одобрение, относно всяко нещо, за което сърцето може да ни осъди, защото Бог превъзхожда сърцата ни и знае всичко. Любими мои, щом нашите сърца не ни осъждат, можем да говорим свободно с Бога и каквото и да поискаме, получаваме от него, понеже спазваме заповедите му и вършим онова, което е угодно в неговите очи.“ (1 Йоан 3:19–22)

 ⁶ Ние „знаем, че произхождаме от истината“ поради факта, че проявяваме братска любов и нямаме навика да съгрешаваме. (Псалм 119:11) Ако сърцето ни осъжда по някаква причина, е добре да си припомним, че „Бог превъзхожда сърцата ни и знае всичко“. Йехова е милостив към нас, защото вижда нашата „нелицемерна братска обич“, че се борим с греха и полагаме усилия да вършим Неговата воля. (1 Петър 1:22) Сърцето ни ‘няма да ни осъжда’, ако имаме доверие в Йехова, проявяваме братска обич и не сме извършили умишлен грях. Ще „можем да говорим свободно с Бога“ в молитва и той ще ни отговаря, защото спазваме неговите заповеди.

Те извършили грях срещу светия дух

7. От какво зависи дали грехът може да бъде простен, или не?

⁷ Кои грехове са непростими? За да отговорим на този въпрос, нека да разгледаме някои примери от Библията. Това ще ни донесе утеха, ако макар и да се разкайваме, все още ни измъчва силно чувство на вина от извършването на сериозен грях. Ще разберем, че не е толкова от значение какъв грях е извършил човек, но по–скоро какви са подбудите му, състоянието на сърцето и до каква степен грехът е извършен предумишлено — това е което определя дали грехът може да бъде простен, или не.

8. Как през първи век някои юдейски религиозни водачи извършвали грях срещу светия дух?

 ⁸ През първи век юдейските религиозни водачи, които злонамерено се противопоставяли на Исус Христос, извършвали грях срещу светия дух. Те били свидетели на това как светият дух действал чрез Исус, когато той вършел чудеса, които прославяли Йехова. Но враговете на Христос приписвали тази сила на Сатана Дявола. Според Исус онези, които така хулели Божия свети дух, извършвали грях, който няма да бъде простен „нито в тази система, нито в бъдещата“. (Матей 12:22–32)

9. Какво представлява хуленето, и какво казал Исус за това?

⁹ Хуленето е клеветническа, оскърбителна и груба реч. Тъй като светият дух произлиза от Бога, хулите, изричани срещу този дух, са всъщност хули срещу Йехова. Да използваме такава реч и да не се разкайваме е непростимо. Думите на Исус за този вид грях показват, че той имал предвид онези, които умишлено се противопоставят на действието на светия дух. Светият дух действал чрез Исус, но противниците приписали тази сила на Дявола. Така те хулели светия дух и извършвали грях срещу него. Затова Исус заявил: „Който обаче хули светия дух, никога няма да получи прошка, но се е провинил във вечен грях.“ (Марко 3:20–29)

10. Защо Исус нарекъл Юда Искариот „сина на унищожението“?

¹⁰ Да разгледаме също случая с Юда Искариот. Той постъпвал нечестно, като си присвоявал от парите в касата, която му била поверена. (Йоан 12:5, 6) След време отишъл при юдейските водачи и се уговорил с тях да им предаде Исус за 30 сребърни монети. Вярно е, че след предателството той изпитал угризения на съвестта, но не се разкаял за своя предумишлен грях. Следователно Юда Искариот не е достоен да бъде възкресен, заради което Исус го нарекъл „сина на унищожението“. (Йоан 17:12; Матей 26:14–16)

 Те не извършили грях срещу светия дух

11–13. Какви грехове извършил цар Давид във връзка с Витсавее, и каква утеха можем да намерим от начина, по който Йехова се отнесъл към тях двамата?

¹¹ Понякога някои християни, които са признали, че са извършили сериозен грях, и са получили духовна помощ от старейшините в сбора, може все още да изпитват терзания относно престъпването на Божиите закони в миналото. (Яков 5:14) Ако ние лично страдаме душевно по този начин, несъмнено ще бъде утешително за нас да разгледаме какво се казва в Писанието за онези, чиито грехове били простени.

¹² Цар Давид например извършил сериозен грях с Витсавее, съпругата на Урия. След като гледал от покрива на двореца си как тази красива жена се къпе, Давид наредил да я доведат при него и имал сексуални отношения с нея. Когато му съобщили, че тя е бременна, той уредил нещата така, че нейният съпруг Урия да спи с нея, за да прикрие прелюбодейството. Но този план се провалил и царят наредил Урия да бъде убит в битка. След това Витсавее станала съпруга на Давид, но детето, което му родила, умряло. (2 Царе 11:1–27)

¹³ Йехова разгледал случая на Давид и Витсавее. Той простил на Давид явно заради неговата разкайваща се нагласа и заради договора, който бил сключил с него. (2 Царе 7:11–16; 12:7–14) Най–вероятно Витсавее също проявявала разкайваща се нагласа, защото била удостоена с честа да бъде майка на цар Соломон и предшественичка на Исус Христос. (Матей 1:1, 6, 16) Ако сме извършили грях, е добре да помним, че Йехова забелязва разкаянието ни.

14. Как в случая на цар Манасия виждаме степента, до която прощава Йехова?

¹⁴ Степента, до която Йехова прощава, се вижда също от случая с юдейския цар Манасия. Той вършел това, което е зло в очите на Йехова. Манасия издигнал олтари на Ваал, покланял се на „цялото небесно множество“ и дори направил олтари на фалшиви богове в двата двора на храма. Освен това изгорил в жертва синовете си, поощрявал спиритизма и ‘подмамвал Юда и йерусалимските жители да вършат по–лошо от народите, които Господ изтребил пред израилтяните’. Той не обръщал внимание на предупрежденията на пророците, изпращани от Бога. След време обаче асирийският цар пленил Манасия. Докато бил в плен, Манасия се разкаял и смирено се молел на Бога, при което Бог му простил и му позволил отново да бъде цар в Йерусалим. След това Манасия подкрепял истинското поклонение. (2 Летописи 33:2–17)

15. Каква случка от живота на апостол Петър показва, че Йехова „прощава щедро“?

¹⁵ Векове по–късно апостол Петър съгрешил сериозно, като се отрекъл от Исус. (Марко 14:30, 66–72) Но Йехова ‘щедро простил’ на Петър. (Исаия 55:7) Защо го направил? Защото Петър искрено се разкаял. (Лука 22:62) Това, че Бог му бил простил, станало ясно 50 дни по–късно, когато в деня на Петдесетница Петър имал честта да даде смело свидетелство за Исус. (Деяния 2:14–36) Имаме ли причина да смятаме, че Бог ще бъде по–малко склонен да прости на истински разкайващите се християни в днешно време? „Ако би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои? — пял псалмистът. — При Тебе, обаче, има прощение.“ (Псалм 130:3, 4)

Намали притеснението

16. Какво трябва да правим, за да получим прошка от Бога?

¹⁶ Гореспоменатите примери би трябвало да ни помогнат да намалим притеснението си, че сме извършили грях срещу светия дух. Те ни показват, че Йехова прощава на онези, които се разкайват за извършения грях. Искрената молитва към Бога е много важна. Ако сме съгрешили, можем да молим Бога за прошка въз основа на изкупителната жертва на Исус, милостта на Йехова, нашето наследено несъвършенство и делата ни на вярна служба. Можем да го молим за прошка и въз основа на  неговата незаслужена милост, като бъдем уверени, че ще я получим. (Ефесяни 1:7)

17. Какво трябва да направим, ако сме извършили грях и се нуждаем от духовна помощ?

¹⁷ Какво да правим обаче, ако поради извършения грях сме станали духовно слаби и нямаме сили да се молим? Ученикът Яков писал по този въпрос: „Нека [такъв човек] повика старейшините на сбора при себе си и нека те се помолят за него, намазвайки го с масло в името на Йехова. И молитвата, изречена с вяра, ще излекува онзи, който е зле, и Йехова ще го вдигне на крака. И ако той е извършил грехове, ще му бъдат простени.“ (Яков 5:14, 15)

18. Защо може да се каже, че ако един християнин е изключен от сбора, това не означава, че грехът му е непростим?

¹⁸ Дори ако съгрешилият не се разкайва и бъде изключен от сбора, това не означава, че грехът му е непростим. Ето какво писал Павел за един изключен от сбора помазан християнин: „За този човек е достатъчно това, че повечето от вас са го укорили, така че сега вече трябва милостиво да му простите и да го утешите, за да не би неговата извънредно голяма тъга да го съкруши по някакъв начин.“ (2 Коринтяни 2:6–8; 1 Коринтяни 5:1–5) Но за да бъдат възстановени в духовно отношение, съгрешилите трябва да приемат основаната на Библията духовна помощ от старейшините и да докажат, че наистина са се разкаяли. Те трябва да ‘дават плодове, подходящи за разкаянието си’. (Лука 3:8)

19. Какво ще ни помогне да останем „здрави във вярата“?

¹⁹ Какво може да допринася за чувството, че сме извършили грях срещу светия дух? Някои причини може да са това, че сме прекалено съвестни или че не се чувстваме добре физически или емоционално. В такъв случай ще бъде от полза да се молим и да си почиваме повече. Не бива да позволяваме на Сатана да ни обезсърчи, така че да спрем да служим на Бога. Тъй като Йехова не намира наслада в смъртта на злите, без съмнение не намира наслада и в загубата на един от своите служители. Затова ако се опасяваме, че сме извършили грях против светия дух, трябва да продължаваме да приемаме духовна храна от Божието Слово, като четем най–вече утешителните думи от Псалмите. Трябва да продължаваме да посещаваме събранията на сбора и да участваме в проповедната дейност за Царството. Това ще ни помогне да бъдем „здрави във вярата“ и ще ни освободи от затормозяващата мисъл, че сме извършили непростим грях. (Тит 2:2)

20. Каква линия на разсъждение може да помогне на човек да разбере, че не е извършил грях срещу светия дух?

²⁰ Онези, които се опасяват, че са извършили грях срещу светия дух, може да се запитат: „Похулил ли съм светия дух? Дали искрено съм се разкаял за греха си? Вярвам ли, че Бог прощава? Дали съм отстъпник, който отхвърля духовната светлина?“ Най–вероятно такива хора ще осъзнаят, че не са извършили грях срещу светия дух, нито са станали отстъпници. Те се разкайват и имат трайна вяра в прошката на Йехова. Щом е така, те не са извършили грях срещу светия дух на Йехова.

21. Какви въпроси ще разгледаме в следващата статия?

²¹ Какво облекчение е да сме сигурни, че не сме извършили грях срещу светия дух! В следващата статия ще обсъдим други свързани със светия дух въпроси. Например можем да се запитаме: „Дали наистина съм ръководен от светия дух? Дали плодовете на духа са видими в моя начин на живот?“

Как ще отговориш?

• Защо можем да кажем, че е възможно да бъде извършен грях срещу светия дух?

• Какво означава да се разкаем?

• Кой извършил грях срещу светия дух, когато Исус бил на земята?

• Как може да бъде преодоляно притеснението, че сме извършили непростим грях?

[Въпроси]

[Снимка на страница 17]

Онези, които твърдели, че Исус извършва чудеса със сила от Сатана, вършели грях срещу светия дух на Бога

[Снимка на страница 18]

Въпреки че се отрекъл от Исус, Петър не извършил непростим грях