Имаш ли безсмъртна душа?

Дали сме съставени само от плът и кръв? Или сме нещо повече от простата съвкупност на елементи, изграждащи телата ни? Нима днес сме тук, а утре ни няма? Има ли някаква невидима част от нас, която продължава да живее след смъртта?

МАКАР че религиите по света са възприели множество объркващи вярвания за отвъдното, повечето от тях имат една обща идея — идеята, че нещо вътре в човека е безсмъртно и продължава да живее след смъртта. Мнозина вярват, че това „нещо“ е душата. В какво вярваш ти? Какво представлява душата? Дали хората имат безсмъртна душа? Изключително важно е да разберем истината по тези въпроси!

„Човекът стана жива душа“

Дали „душата“ е част от човека, която напуска тялото при смъртта и продължава да живее? Според „Илюстрования библейски речник на Холман“ в Библията „за душата често се говори като за цялата личност“. Например в Битие 2:7 се казва: „Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.“ Първият човек, Адам, бил душа.

Разбирането, че думата „душа“ може да означава цялата личност, е подкрепено и от други стихове от Писанието. Например в Библията се казва, че душата може да работи. (Левит 23:30, СИ) Казва се още, че тя може да се притеснява, да се оскърбява, да се топи от тъга, да я обзема страх и да е потисната. (Съдии 16:16; Йов 19:2; Псалм 119:28; Деяния 2:43; 1 Солунци 5:14) Имайки предвид душата като отделна личност, думите от Римляни 13:1 гласят: „Нека всяка душа се подчинява на висшестоящите власти.“ А в 1 Петър 3:20 четем: „В Ноевите дни ... няколко човека, тоест осем души, бяха пренесени в безопасност през водата.“ Нищо в тези стихове не показва, че душата е нещо безплътно, което продължава да живее след смъртта.

А какво да кажем за животните и растенията? Дали те са души? Нека да разгледаме как Библията описва създаването на животните. Бог заповядал: „Да произведе  водата влечуги, живи души.“ На следващия ден от сътворението той казал: „Да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им.“ (Битие 1:20, 24, СИ) Следователно всички живи създания — и човекът, и животните — са души. Що се отнася до растенията, в Библията не се говори за тях като за души.

Думата „душа“ обаче може да има и друго значение. В Йов 33:22 четем: „Душата му се приближава при гроба, и животът му при погубителите.“ (Йов 33:22) Тук думите „душа“ и „живот“ са използвани като синоними, като едната допълва значението на другата. Така че думата „душа“ може да се отнася и за живота, на който се радва живата душа, или човекът. Затова, когато враговете на Моисей искали да отнемат живота му, Писанието казва, че ‘всички те търсели душата му’. (Изход 4:19, СИ) А относно Исус Христос в Библията пише: „Човешкият син дойде ... да даде душата [живота] си като откуп в замяна на мнозина.“ (Матей 20:28)

Определението на Библията за душата е просто и последователно. Думата „душа“ може да се отнася или за хората и животните, или за живота, на който тези създания се радват като живи души. Както ще видим, това разбиране е в съгласие с онова, което Библията казва, че става с душата при смъртта.

‘Душата, която е съгрешила ще умре’

Библията казва: „Душата, която е съгрешила, тя ще умре.“ (Езекиил 18:4) Когато бил потиснат, пророк Илия ‘поискал за душата си да умре’. (3 Царе 19:4, Ве–2000) Подобно на него и пророк Йона ‘се молел душата му да умре’. (Йона 4:8, НС) Да, душата умира при смъртта на човека, тя не е безсмъртна. Тъй като самият човек е душа, да се каже, че някой е умрял, е същото като да се каже, че неговата душа е умряла.

Но как да разбираме стиховете от Библията, които казват, че душата излиза или се връща? Във връзка с онова, което се случило с Рахил, когато родила един от синовете си, Библията казва: „Като предаваше душа (защото умря), Рахил го наименува Венони, а баща му го нарече Вениамин.“ (Битие 35:18) А във връзка с възкресението на сина на една вдовица в 3 Царе 17:22 се казва: „Господ послуша Илиевия глас [молитвата му], та се върна душата на детето  в него и то оживя.“ Дали тези стихове показват, че душата е някаква невидима, призрачна част, която може да напуска тялото или да се връща в него?

Да си припомним, че едно от значенията на думата „душа“ е „живот“. Следователно това, че Рахил ‘предала душа’, или че душата ѝ излязла, означава, че тя загубила живота си. Всъщност някои преводи на Библията предават израза „предаваше душа“ като „животът ѝ отслабваше“ („Нокс“) или „тя изпусна последния си дъх“ („Йерусалимска Библия“). По подобен начин именно животът бил това, което се върнало в сина на вдовицата. (3 Царе 17:23)

Какво представлява човекът

Библията ясно казва каква е същността на човека. Той няма душа, той е душа. Поради това мъртвите могат да живеят отново единствено ако бъдат възкресени. Библията обещава: „Не се чудете на това, защото идва часът, когато всички, които са в паметните гробници, ще чуят гласа му [на Исус] и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот; онези, които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.“ (Йоан 5:28, 29) Това сигурно обещание за възкресение, а не учението за безсмъртието на душата, е основанието за истинска надежда за мъртвите.

Само колко е важно да придобием точно познание за това какво представлява възкресението и за неговото значение за човечеството! Изключително важно е да имаме познание също и за Бога и Христос. Исус казал в молитва: „За да получат те вечен живот, е необходимо да приемат познание за тебе, единственият истински Бог, и за онзи, когото ти изпрати, Исус Христос.“ (Йоан 17:3) Свидетелите на Йехова в твоята област ще се радват да ти помогнат да научиш повече за Библията и да увеличиш познанието си за Бога, за неговия Син и за Божиите цели. Каним те да се свържеш със Свидетелите на Йехова или да пишеш на издателите на това списание.

[Снимки на страница 4]

Всички те са души

[Източник]

Коза: CNPC—Centro Nacional de Pesquisa de Caprinos (Sobral CE Brasil)