Ще ‘продължаваш ли да живееш според духа’?
Ще ‘продължаваш ли да живееш според духа’?
„Продължавайте да живеете според духа и няма да изпълнявате нито едно желание на плътта.“ (ГАЛАТЯНИ 5:16)
1. Как да премахнем безпокойството, че може да извършим грях срещу светия дух?
ИМА начин да премахнем безпокойството, че може да извършим грях срещу светия дух на Йехова. Това ще бъде възможно, ако следваме съвета на апостол Павел: „Продължавайте да живеете според духа и няма да изпълнявате нито едно желание на плътта.“ (Галатяни 5:16) Ако позволим на Божия дух да ни ръководи, няма да бъдем победени от неправилните плътски желания. (Римляни 8:2–10)
2, 3. Каква полза ще имаме, ако ‘продължаваме да живеем според духа’?
2 Докато ‘продължаваме да живеем според духа’, Божията действена сила ще ни подтиква да се подчиняваме на Йехова. Ние ще проявяваме качества, подобни на Божиите, когато сме на служба, в сбора, вкъщи и навсякъде другаде. Плодовете на духа ще бъдат явни във взаимоотношенията ни с нашия брачен партньор, с децата ни, със събратята ни по вяра и с другите.
3 Когато ‘от Божия гледна точка живеем по духа’, това ще ни възпира от извършването на грях. (1 Петър 4:1–6) Ако сме под влиянието на духа, несъмнено няма да извършим непростим грях. Но каква допълнителна полза ще имаме, ако ‘продължаваме да живеем според духа’?
Остани близо до Бога и до Христос
4, 5. Как това, че ‘живеем според духа’, засяга нашия възглед за Исус?
4 Тъй като ‘живеем според светия дух’, ние сме в състояние да запазим близките си взаимоотношения с Бога и с неговия Син. Когато писал за духовните дарове, Павел казал на събратята си по вяра в Коринт: „Искам да знаете, [бивши идолопоклонници], че когато говори чрез Божия дух, никой няма да каже: ‘Проклет да е Исус!’ И никой не може да каже ‘Исус е господар!’, ако няма помощта на светия дух.“ (1 Коринтяни 12:1–3) Всяка подбуждаща сила, която кара хората да произнасят проклятие против Исус, произлиза от Сатана Дявола. Но като християни, които ‘живеят според светия дух’, ние сме убедени, че Йехова е възкресил Исус от мъртвите и му е дал по–възвишена позиция от което и да било друго създание. (Филипяни 2:5–11) Ние проявяваме вяра в изкупителната жертва на Христос и приемаме Исус за назначения от Бога Господар над нас.
5 Някои хора през първи век, които твърдели, че са християни, отричали, че Исус е дошъл в плът. (2 Йоан 7–11) Възприемането на този погрешен възглед довело някои дотам, че да отхвърлят истинските учения за Исус, Месията. (Марко 1:9–11; Йоан 1:1, 14) Когато ‘живеем според светия дух’, това ни предпазва от опасността да се поддадем на такова отстъпничество. Но само ако останем духовно будни, ще продължим да се радваме на незаслужената милост на Йехова и ще ‘живеем според истината’. (3 Йоан 3, 4) Затова нека бъдем решени да отхвърляме всяка форма на отстъпничество, за да можем да запазим близките си взаимоотношения с нашия небесен Баща.
6. Какви качества развива Божият дух в онези, които ‘живеят според духа’?
6 Павел изброил идолопоклонството и отцепничеството заедно с такива „дела на плътта“, като блудството и разпуснатото поведение. Но той обяснил: „Онези, които принадлежат на Христос Исус, приковаха на стълб плътта заедно с нейните страсти и желания. Ако ‘живеем според духа’, тогава нека продължаваме да следваме ръководството на духа.“ (Галатяни 5:19–21, 24, 25) Какви качества развива Божията действена сила в онези, които ‘живеят според духа’ и следват неговото ръководство? Павел писал: „Плодовете на духа са любов, радост, мир, дълготърпение, милост, доброта, вяра, мекота, самоконтрол.“ (Галатяни 5:22, 23) Нека да разгледаме тези плодове на духа.
„Да се обичаме един другиго“
7. Какво е любовта, и с какво се отличава тя?
7 Любовта, един от плодовете на духа, е проява на силна обич, неегоистична загриженост и сърдечна привързаност към другите. Библията казва, че „Бог е любов“, защото той е самото олицетворение на това качество. Изкупителната жертва на Исус Христос е израз на голямата любов на Бога и на неговия Син към човечеството. (1 Йоан 4:8; Йоан 3:16; 15:13; Римляни 5:8) Хората разбират, че сме последователи на Исус, по любовта, която имаме помежду си. (Йоан 13:34, 35) Всъщност на нас ни е заповядано „да се обичаме един другиго“. (1 Йоан 3:23) Павел казва, че любовта е дълготърпелива и добра. Тя не завижда, не се хвали, не се държи неприлично, нито пък търси изгода за себе си. Любовта не се ядосва и не е злопаметна. Тя се радва на истината, а не на неправедността. Любовта понася, вярва, надява се и издържа всичко. Освен това тя никога не престава. (1 Коринтяни 13:4–8)
8. Защо трябва да проявяваме любов към събратята си по вяра?
8 Ако позволяваме на Божия дух да произвежда любов в нас, това качество ще бъде видно в нашите взаимоотношения с Бога и с ближния. (Матей 22:37–39) Апостол Йоан писал: „Който не обича брат си, остава в смъртта. Всеки, който мрази своя брат, е убиец, а вие знаете, че никой убиец няма в себе си вечен живот.“ (1 Йоан 3:14, 15) Убиецът можел да намери сигурност в един от градовете за убежище в Израил само ако преди това не е мразел онзи, когото е убил. (Второзаконие 19:4, 11–13) Ако светият дух ни ръководи, ще проявяваме любов към Бога, към събратята си по вяра и към другите.
„Радостта от Йехова е вашата крепост“
9, 10. Какво е радостта, и какви причини имаме да бъдем радостни?
9 Радостта е състояние на истинско щастие. Йехова е „щастливият Бог“. (1 Тимотей 1:11; Псалм 104:31) Синът намира наслада в това да изпълнява волята на своя Баща. (Псалм 40:8; Евреи 10:7–9) Освен това „радостта от Йехова е [нашата] крепост“. (Неемия 8:10, НС)
10 Радостта от Бога ни носи дълбоко удовлетворение, когато изпълняваме Божията воля дори и по време на трудности, беди или преследване. Само колко щастливи ни прави „познанието за Бога“! (Притчи 2:1–5) Нашите радостни взаимоотношения с Бога се основават на точно познание и вяра в Него и в изкупителната жертва на Исус. (1 Йоан 2:1, 2) Друг източник на радост е това, че сме част от единственото истинско международно братство. (Софония 3:9; Агей 2:7) Надеждата ни за Царството и привилегията да изявяваме добрата новина също са причина за радост. (Матей 6:9, 10; 24:14) Радостта ни се увеличава и от възможността да живеем вечно. (Йоан 17:3) Тъй като имаме такава чудесна надежда, ние трябва да ‘се веселим всецяло’. (Второзаконие 16:15)
Бъди миролюбив и дълготърпелив
11, 12. (а) Обясни какво е мирът. (б) Какво влияние ни оказва Божият мир?
11 Друг плод на духа е мирът, който е състояние на спокойствие и липса на тревога. Нашият небесен Баща е Бог на мира. В Библията намираме следното уверение: „Господ ще благослови людете Си с мир.“ (Псалм 29:11; 1 Коринтяни 14:33) Исус казал на своите ученици: „Оставям ви мир, давам ви своя мир.“ (Йоан 14:27) Как това щяло да помогне на неговите последователи?
12 Мирът, който Исус дал на своите ученици, успокоил техните сърца и умове и намалил страховете им. Те имали мир особено когато получили обещания свети дух. (Йоан 14:26) Под влиянието на духа и в отговор на нашите молитви днес ние се радваме на несравним „мир от Бога“, който успокоява нашите сърца и умове. (Филипяни 4:6, 7) Освен това духът на Йехова ни помага да бъдем спокойни и миролюбиви в отношенията си със събратята по вяра и с другите. (Римляни 12:18; 1 Солунци 5:13)
13, 14. Какво представлява дълготърпението, и защо трябва да го проявяваме?
13 Дълготърпението е свързано с миролюбието, тъй като то се състои в това да издържаме търпеливо предизвикателствата или несправедливостите с надежда, че положението ще се подобри. Бог е дълготърпелив. (Римляни 9:22–24) Исус също проявява това качество. Ние може да имаме полза от този факт, защото Павел писал: „Беше ми оказана милост, за да може чрез мене, като най–голям грешник, Христос Исус да прояви цялото си дълготърпение като образец за онези, които ще положат на него вярата си за вечен живот.“ (1 Тимотей 1:16)
14 Дълготърпението ни помага да издържаме, когато другите казват или правят нелюбезни или необмислени неща. Павел насърчил своите събратя християни: „Проявявайте дълготърпение към всички.“ (1 Солунци 5:14) Тъй като всички ние сме несъвършени и правим грешки, без съмнение искаме хората да бъдат дълготърпеливи с нас, когато грешим в отношенията си с тях. Затова нека се стремим ‘да проявяваме дълготърпение с радост’. (Колосяни 1:9–12)
Проявявай милост и доброта
15. Дай определение за милост, и посочи примери за проявяването ѝ.
15 Ние показваме милост, когато проявяваме интерес към другите посредством приятелски думи и добри дела. Йехова и неговият Син са милостиви. (Матей 5:45; Лука 9:11) От служителите на Бога и на Христос се очаква да проявяват милост. (Михей 6:8; 2 Тимотей 2:24) Дори някои хора, които нямали лични взаимоотношения с Бога, проявили „необикновено човеколюбие“. (Деяния 27:3; 28:2) Тогава колко повече ние можем да проявяваме милост, ако ‘продължаваме да живеем според духа’!
16. При какви обстоятелства е особено важно да проявяваме милост?
16 Дори когато с основание сме ядосани поради нараняващите думи или необмислените действия на някого, ние можем да проявим милост. Павел казал: „Гневете се, но не стигайте до грях. Нека залезът на слънцето не ви заварва раздразнени, нито оставяйте място за Дявола. ... Бъдете мили един към друг, нежно състрадателни, като щедро си прощавате взаимно, както и Бог ви прости щедро чрез Христос.“ (Ефесяни 4:26, 27, 32) Особено е подходящо да проявяваме милост към онези, които преживяват изпитания. Разбира се, няма да бъде проява на милост от страна на един християнски старейшина, ако не даде библейски съвет само за да не нарани чувствата на някого, за когото съществува опасност да напусне пътя на „добротата, праведността и истината“. (Ефесяни 5:9)
17, 18. Как бива определяна добротата, и каква роля трябва да играе това качество в нашия живот?
17 Добротата е положително нравствено качество, или добродетел. Бог е добър в пълния смисъл на думата. (Псалм 25:8; Захария 9:17) Исус също е добър и притежава положителни нравствени качества. Но той не приел да се обръщат към него с титлата „Добър“, когато бил наречен „Добри учителю“. (Марко 10:17, 18) Това било така, защото за него Бог бил превъзходният пример за доброта.
18 Наследеният грях ни затруднява да вършим добро. (Римляни 5:12) Но ако се молим на Бога да ни ‘научи на доброта’, ние можем да проявяваме това качество. (Псалм 119:66, НС) Павел казал на събратята си по вяра в Рим: „Братя мои, аз самият съм убеден, че вие сте изпълнени и с доброта, както сте изпълнени с цялото познание.“ (Римляни 15:14) Християнският надзорник трябва „да обича добротата“. (Тит 1:7, 8) Ако се оставим Божият дух да ни ръководи, ние ще станем познати с добротата си и Йехова ще ни помни за доброто, което правим. (Неемия 5:19; 13:31)
„Вяра без лицемерие“
19. Дай определение за вярата съгласно Евреи 11:1.
19 Вярата, която също е един от плодовете на духа, „е увереното очакване на онова, за което се надяваме, ясното доказателство за действителни неща, които не се виждат“. (Евреи 11:1) Ако притежаваме вяра, ще бъдем сигурни, че всичко, което обещава Йехова, без съмнение ще се изпълни. Убедителните доказателства за съществуването на невидимите действителни неща са толкова ясни, че за вярата се казва, че е равностойна на тези доказателства. Например съществуването на създадените неща ни убеждава, че има Създател. Ако ‘продължаваме да живеем според духа’, ще проявяваме такава вяра.
20. Какво е „грехът, който лесно ни впримчва“, и как можем да избягваме както него, така и делата на плътта?
20 Липсата на вяра е „грехът, който лесно ни впримчва“. (Евреи 12:1) Ние трябва да разчитаме на Божия дух, за да избягваме делата на плътта, материализма и фалшивите учения, които могат да унищожат вярата ни. (Колосяни 2:8; 1 Тимотей 6:9, 10; 2 Тимотей 4:3–5) Духът на Бога произвежда в съвременните служители на Йехова вяра, подобна на вярата на предхристиянските свидетели и други личности, споменати в Библията. (Евреи 11:2–40) Нашата собствена „вяра без лицемерие“ може да укрепи вярата на другите. (1 Тимотей 1:5; Евреи 13:7)
Проявявай мекота и самоконтрол
21, 22. Какво е мекотата, и защо трябва да я проявяваме?
21 Мекотата е нежност, проявяваща се в характера и поведението. Едно от характерните качества на Бога е мекият нрав. Знаем това, защото Исус, който бил човек с мек нрав, отразявал по съвършен начин личността на Йехова. (Матей 11:28–30; Йоан 1:18; 5:19) Какво се изисква тогава от нас, като служители на Бога?
22 Като християни, от нас се очаква да ‘проявяваме мекота спрямо всички хора’. (Тит 3:2) Ние правим това в службата си. Онези, ‘които проявяват духовни качества’, са съветвани да поправят „с мек дух“ някой християнин, който е извършил грях. (Галатяни 6:1) Всички ние можем да допринесем за християнското единство и мира, като проявяваме „смирение и мекота“. (Ефесяни 4:1–3) Ако винаги ‘живеем според духа’ и имаме самоконтрол, ще можем да проявяваме мекота.
23, 24. Какво представлява самоконтролът, и как ни помага това качество?
23 Самоконтролът ни помага да овладяваме своите мисли, думи и действия. Йехова ‘въздържал Себе Си’ по отношение на вавилонците, които опустошили Йерусалим. (Исаия 42:14) Неговият син ‘ни оставил образец’, като проявявал самоконтрол по време на страданията си. Освен това апостол Петър посъветвал своите събратя християни да ‘добавят на познанието си самоконтрол’. (1 Петър 2:21–23; 2 Петър 1:5–8)
24 От християнските старейшини се очаква да проявяват самоконтрол. (Тит 1:7, 8) Всъщност всички, които са ръководени от светия дух, могат да проявяват самоконтрол и така да се предпазват от неморалност, вулгарен език и всичко друго, което може да доведе до неодобрението на Йехова. Ако позволяваме на Божия дух да произвежда самоконтрол в нас, това ще бъде видимо за другите от нашата реч и поведение.
Продължавай ‘да живееш според духа’
25, 26. Как това, че ‘живеем според духа’, се отразява на взаимоотношенията ни с другите и изгледите ни за бъдещето?
25 Ако ‘живеем според духа’, ще бъдем пламенни проповедници на Царството. (Деяния 18:24–26) На другите, особено на хората, проявяващи преданост към Бога, ще им бъде приятно да общуват с нас. Когато се оставим светият дух да ни ръководи, ние ще бъдем източник на духовно насърчение за събратята си поклонници на Йехова. (Филипяни 2:1–4) Нима това не е желанието на всеки един християнин?
26 Не е лесно ‘да живееш според светия дух’ в този подвластен на Сатана свят. (1 Йоан 5:19) Въпреки това милиони хора днес го правят. Ако се доверяваме на Йехова с цялото си сърце, ние ще изпитваме радост от живота още сега и ще имаме възможността да ходим завинаги по праведните пътища на Онзи, който любещо осигурява светия дух. (Псалм 128:1; Притчи 3:5, 6)
Как ще отговориш?
• Как това ‘да живеем според духа’ се отразява на взаимоотношенията ни с Бога и неговия Син?
• Кои качества съставляват плодовете на духа?
• По какви начини можем да проявяваме плодовете на Божия дух?
• Как това, че ‘живеем според духа’, се отразява на настоящия ни живот и изгледите ни за бъдещето?
[Въпроси]
[Снимка на страница 23]
Светият дух на Йехова ни подтиква да проявяваме любов към нашите събратя по вяра
[Снимка на страница 24]
Проявявай милост посредством насърчителни думи и добри дела