Как можеш да намериш истинската духовност

„ПЛЪТСКИЯТ начин на мислене означава смърт, а духовният начин на мислене означава живот и мир“ — писал апостол Павел. (Римляни 8:6) С тези думи апостолът показал, че духовността не е просто въпрос на лични предпочитания или нагласа. Това е въпрос на живот и смърт. Но в какъв смисъл духовният човек получава „живот и мир“? Според Библията такъв човек се радва на мир още днес — както със самия себе си, така и с Бога, — а в бъдеще ще бъде благословен с вечен живот. (Римляни 6:23; Филипяни 4:7) Нищо чудно, че Исус казал: „Щастливи са онези, които осъзнават, че са в духовна нужда.“ (Матей 5:3)

Фактът, че четеш това списание показва, че имаш интерес към духовните неща — така проявяваш мъдрост. Но възгледите относно духовността значително се различават помежду си. Затова може би се питаш: „Какво представлява истинската духовност? И как мога да я придобия?“

„Умът на Христос“

Освен че показал колко е важно и полезно човек да има духовна нагласа, апостол Павел споменал някои съществени мисли относно това какво представлява истинската духовност. Той обяснил на християните в древния град Коринт разликата между физическия човек, който се ръководи от желанията на плътта, и духовния човек, който цени духовните неща: „Физическият човек не приема нещата, които са от Божия дух, защото за него те са глупост.“ От друга страна, Павел писал, че за духовния човек е характерно това, че притежава „ума на Христос“. (1 Коринтяни 2:14–16)

Да имаме „ума на Христос“ в общи линии означава да ‘имаме същата нагласа на ума, каквато проявявал Христос Исус’. (Римляни 15:5; Филипяни 2:5) С други думи, духовният човек мисли по същия начини, както мисли Исус, и следва неговите стъпки. (1 Петър 2:21; 4:1) Колкото повече начинът на мислене на даден човек наподобява този на Христос, толкова по–силна е неговата духовност и толкова по–реална е възможността да получи „живот и мир“. (Римляни 13:14)

Как да разберем „ума на Христос“

За да можем да придобием „ума на Христос“, първо трябва да разберем по какъв начин мислел той. Именно това е първата стъпка за развиването на духовност. Как обаче можем да разберем начина на мислене на човек, живял на земята преди 2000 години? Например как си научил за някои исторически личности, известни в твоята страна? Навярно, като си чел за тях. По същия начин, когато четеш повествованието за живота на Исус, имаш ценната възможност да разбереш „ума на Христос“. (Йоан 17:3)

Относно Исус съществуват четири ярки исторически разказа — четирите евангелия, написани от Матей, Марко, Лука и Йоан. Като четеш внимателно тези разкази, ще можеш да разбереш начина, по който мислел Исус, най–съкровените чувства, които изпитвал, както и подбудите за неговите действия. Когато отделяш време, за да размишляваш върху онова, което четеш за Исус, започваш да си представяш каква личност бил той. Дори ако вече смяташ себе си за последовател на Христос, подобно четене и размисъл ще ти помогнат да ‘продължаваш да растеш в незаслужената милост и познанието за нашия господар и спасител Исус Христос’. (2 Петър 3:18)

 Като имаме предвид всичко това, нека разгледаме няколко откъса от евангелията, за да разберем какво помогнало на Исус да бъде духовна личност. После се запитай как можеш да подражаваш на неговия пример. (Йоан 13:15)

Духовността и „плодовете на духа“

В евангелието си Лука писал, че Божият свети дух бил излян върху Исус при покръстването му и че Исус бил „изпълнен със свети дух“. (Лука 3:21, 22; 4:1) Божият Син обяснил на своите последователи, че е много важно човек да бъде ръководен от Божия свети дух, или „действена сила“. (Битие 1:2, НС; Лука 11:9–13) Защо това е толкова важно? Защото Божият дух има силата да променя мисленето на човека, така че то да започне да наподобява „ума на Христос“. (Римляни 12:1, 2) Светият дух изгражда в нас качества, като „любов, радост, мир, дълготърпение, милост, доброта, вяра, мекота, самоконтрол“. Именно тези качества, които Библията нарича „плодовете на духа“, показват, че един човек наистина е духовна личност. (Галатяни 5:22, 23) Казано накратко, духовният човек бива ръководен от Божия дух.

Исус проявявал плодовете на духа по време на цялата си проповедна служба. Качества като любов, милост и доброта се виждали особено ясно в начина, по който той се отнасял към хора с ниско положение в обществото. (Матей 9:36) Обърни внимание на една случка, описана от апостол Йоан. Той писал: „Като минаваше, той [Исус] видя един сляп по рождение човек.“ Учениците на Исус също го видели, но погледнали на него като на грешник. ‘Кой е съгрешил — попитали те, — този човек или родителите му?’ Съседите на слепия мъж също го видели, но за тях той бил просто един просяк. „Не е ли това човекът, който седеше и просеше?“ — попитали те. Исус обаче гледал на него като на човек, който се нуждае от помощ. Той поговорил със слепия мъж и го излекувал. (Йоан 9:1–8)

Какво научаваш от тази случка за „ума на Христос“? Първо, Исус не пренебрегвал по–обикновените хора, а проявявал към тях нежно съчувствие. Второ, той поел инициативата да помага на другите. Дали следваш примера на Исус? Гледаш ли на хората така, както той гледал на тях, като им осигуряваш необходимата помощ, за да подобрят начина си на живот и да придобият надежда за бъдещето? Или си по–склонен да помагаш на онези, които се ползват с известност, а другите да пренебрегваш? Ако гледаш на хората, както Исус гледал на тях, правиш добре, защото следваш неговия пример. (Псалм 72:12–14)

Духовност и молитва

Евангелията показват, че Исус често се молел на Бога. (Марко 1:35; Лука 5:16; 22:41) По време на земната си служба Исус целенасочено отделял време, за да се  моли. Ученикът Матей писал: „Като изпрати множествата, той [Исус] се изкачи на планината, за да се помоли насаме.“ (Матей 14:23) Исус черпел сили от подобни моменти на спокойно общуване със своя небесен Баща. (Матей 26:36–44) Днес хората с духовна нагласа също търсят възможности да общуват с Бога, знаейки, че това ще укрепи взаимоотношенията им с техния Създател и ще ги приближи до начина на мислене на Христос.

Исус често прекарвал продължително време в молитва. (Йоан 17:1–26) Например, преди да избере дванайсетте мъже, които щели да станат негови апостоли, той ‘се качил на планината да се моли и продължил да се моли на Бога през цялата нощ’. (Лука 6:12) Дори да не прекарват цели нощи в молитва, хората с духовна нагласа следват примера на Исус. Преди да вземат важни решения в живота си, те отделят достатъчно време за молитва, търсейки ръководството на светия дух, за да могат да вземат решения, които ще укрепят духовността им.

В своите молитви Исус изразявал най–съкровените си чувства и ние трябва да правим същото в нашите молитви. Обърни внимание на онова, което записал Лука относно начина, по който Исус се молел вечерта, преди да умре. „Като изпитваше силно страдание, той продължаваше да се моли още по–усърдно и потта му падаше на земята като капки кръв.“ (Лука 22:44) Исус се бил молел усърдно и преди, но при този случай, изправен пред най–тежкото изпитание в земния си живот, той се молел „още по–усърдно“ — и молитвата му получила отговор. (Евреи 5:7) Хората с духовна нагласа следват примера на Исус. Когато са изправени пред особено тежки изпитания, те се молят „още по–усърдно“ на Бога за свети дух, за напътствия и за подкрепа.

Тъй като Исус явно бил човек на молитвата, не е изненадващо, че неговите ученици искали да му подражават в това отношение. Затова го помолили: „Господарю, научи ни как да се молим.“ (Лука 11:1) Така и днес онези, които ценят духовните неща и искат да бъдат ръководени от Божия свети дух, следват примера на Исус, когато се молят на Бога. Истинската духовност и молитвата са тясно свързани.

Духовността и проповядването на добрата новина

В евангелието според Марко се разказва как Исус излекувал много болни хора, като правел това до късно през нощта. Рано на другата сутрин, докато бил сам и се молел, неговите апостоли дошли и му казали, че много хора го търсят, вероятно, за да бъдат излекувани. Но Исус им казал: „Да отидем някъде другаде, в околните градчета, за да проповядвам и там — след което Исус обяснил, — понеже за това дойдох.“ (Марко 1:32–38; Лука 4:43) Макар че за Исус било важно да лекува хората, проповядването на добрата новина за Божието Царство била основната му задача. (Марко 1:14, 15)

Днес проповедната дейност за Царството все още е отличителен белег на онези, които притежават „ума на Христос“. На всички, които искат да бъдат негови последователи, Исус наредил: „Идете и правете ученици сред всички народи, ... като ги учите да спазват всичко, което ви наредих.“ (Матей 28:19, 20) Освен това Исус  предсказал: „Тази добра новина за царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде краят.“ (Матей 24:14) Тъй като Божието Слово показва, че проповедната дейност се извършва благодарение на силата на светия дух, това човек да има пълноценен дял в тази дейност е белег за истинска духовност. (Деяния 1:8)

Проповядването на посланието за Царството на хората по цялата земя изисква обединените усилия на милиони хора. (Йоан 17:20, 21) Онези, които участват в тази дейност, трябва да са не само духовни личности, но и да са добре организирани по цял свят. Можеш ли да кажеш кои хора следват примера на Христос и проповядват добрата новина за Царството по цялата земя?

Дали ти си духовен човек?

Разбира се, има и други критерии, определящи кой наистина е духовен човек, но дали лично ти отговаряш на онези, които обсъдихме дотук? За да разбереш отговора на този въпрос, се запитай: „Дали редовно чета Божието Слово, Библията, и размишлявам върху прочетеното? Проявявам ли плодовете на духа в живота си? Дали съм човек на молитвата? Имам ли желание да се събирам с хората, които проповядват добрата новина за Божието Царство по целия свят?“

Честният самоанализ ще ти помогне да прецениш колко силна е духовността ти. Искрено те насърчаваме да предприемеш необходимите стъпки още сега, за да можеш да се радваш на „живот и мир“. (Римляни 8:6; Матей 7:13, 14; 2 Петър 1:5–11)

[Блок/Снимки на страница 7]

КРИТЕРИИ ЗА ДУХОВНОСТ

◆ Да обичаш Божието Слово

◆ Да проявяваш плодовете на духа

◆ Да се молиш на Бога редовно и искрено

◆ Да споделяш добрата новина за Царството с другите

[Снимка на страница 5]

Библията ти помага да разбереш „ума на Христос“