Възхищавай се на замисъла и научи за Онзи, който стои зад него

НАВЯРНО си чувал за италианския художник и скулптор Микеланджело. Макар че може никога да не си виждал оригинала на някоя негова творба, вероятно ще се съгласиш с един специалист по история на изкуството, който нарекъл италианския гений „невероятен и несравним художник“. Никой не може да отрече таланта на Микеланджело. Можеш ли да си представиш обаче, че някой би могъл да цени изкуството на Микеланджело и същевременно да отрича, че зад творбите му стои един забележителен художник?

Помисли сега за невероятната сложност и разнообразието във всичко живо, което ни заобикаля на земята. Във вестник „Ню Йорк Таймс“ беше цитиран един професор по биологичните науки, който съвсем основателно казва: „Доказателства за замисъл се виждат навсякъде в биологията.“ Той добавя: „Животът отвсякъде ни затрупва с примери за замисъл.“ Дали би било честно да се възхищаваме на замисъла в природата, без да приемаме, че някой стои зад него?

Апостол Павел, който бил много наблюдателен човек, писал относно тези, които ‘се покланяли и служели на творението повече, отколкото на Твореца’. (Римляни 1:25, СИ) Под влиянието на широко разпространените идеи за еволюцията мнозина не съзнават или отказват да признаят, че щом има замисъл, несъмнено някой трябва да стои зад него. Но дали теорията за еволюцията представя по достоен начин истинската наука? Забележи до какъв извод стигнал католическият архиепископ на Виена Кристоф Шьонборн, цитиран във вестник „Ню Йорк Таймс“: „Всяка теория, която отрича или се опитва да омаловажи изобилните доказателства за замисъл в биологията, всъщност не е наука, а идеология.“

Дали ако се признае съществуването на Създател, ще настъпи край на науката?

Според някои хора обаче, ако се приеме, че доказателствата сочат към съществуването на Създател, това би „спряло проучванията“. Подобни опасения са изложени в списание „Ню Сайънтист“, където пише, че по този начин „би настъпил край на науката като безкрайно начинание, защото отговорът на всичко би бил неподлежащият на обсъждане етикет ‘дело на интелигентна личност’“. Дали тези страхове са основателни? Съвсем не. В действителност може да се каже точно обратното.

Ако приемем, че сляпата случайност и последвалата еволюция са причината да съществуват вселената и животът на земята, тогава прекратяваме всякакви опити да стигнем до някакво смислено обяснение. От друга страна, ако приемем, че зад всичко, което виждаме около нас, стои един интелигентен Създател, това ни подбужда да изследваме естеството и приложението на  неговия разум, изразени във физическата вселена. Например дали фактът, че историците знаят, че Леонардо да Винчи е нарисувал картината „Мона Лиза“, ги е възпрял да изследват техниките и материалите, които той е използвал? Не, напротив. По същия начин, ако приемем, че съществува Създател, това няма защо да ни възпира да вникваме в подробностите и сложността на творенията му, както и в начина, по който са устроени те.

Библията в никакъв случай не е против изследването на онова, което ни заобикаля, а напротив, насърчава към търсенето на отговорите на въпроси, свързани както с науката, така и с духовните неща. В древността цар Давид размишлявал за прекрасния начин, по който било устроено неговото тяло. Това го подтикнало да каже: „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела, и душата ми добре знае това.“ (Псалм 139:14) В Библията дори е записано, че Създателят попитал патриарха Йов: „Дали си успял да обхванеш с ума си земните пространства?“ (Йов 38:18, НС) Едва ли бихме казали, че тези думи поставят преграда пред въпросите и проучванията във връзка с материалния свят. Напротив, Великият творец ни кани да изследваме творенията му. Обърни внимание също на поканата, записана от пророк Исаия, с която биваме насърчени да увеличаваме разбирането си за Онзи, който е създал всичко около нас: „Дигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила?“ Всъщност в стиха от Исаия 40:26 е записан един факт, който съответства на добре познатата формула на Айнщайн E=mc², а именно, че вселената се е появила вследствие на действието на източник на голяма сила и мощ.

Вярно е, че не винаги е лесно да намерим отговор на въпросите, свързани с творенията. Това отчасти се дължи на факта, че способностите ни за разбиране са ограничени и не можем да схванем напълно света, в който живеем. Йов знаел това. Той възвеличавал Създателя, който е направил възможно земното кълбо да виси в празното пространство и изпълнените с вода облаци да не падат върху земята. (Йов 26:7–9) Но Йов съзнавал, че тези чудеса са „само краищата на пътищата“ на Създателя. (Йов 26:14) Несъмнено Йов искал да научи повече за света около него. Давид също признал, че имал ограничено разбиране, като писал: „Това знание е пречудно за мене; високо е; не мога да го стигна.“ (Псалм 139:6)

Да признаем, че съществува Създател, съвсем не би спряло научния прогрес. Търсенето на по–обширно познание за физическите и духовните въпроси всъщност е безкрайно. В древността един цар, известен с големите си знания, скромно писал: „[Бог] е положил и вечността в тяхното сърце, без обаче да  може човек да издири отначало до край делото, което е направил Бог.“ (Еклисиаст 3:11)

Дали съществуването на Бога се използва просто като удобно обяснение?

Според някои хора Бог бива своеволно включван в темата като „разрешение на проблема“, когато няма доказано научно обяснение. С други думи, за тях „Бог“ е вълшебна дума, или едно удобно обяснение, което използват, когато вече не могат да докажат или обяснят нещата по научен начин. Но за обяснението на какви въпроси става дума? Дали това са просто малки и незначителни пропуски в нашето познание? Не, става въпрос за сериозни пропуски в Дарвиновата теория за еволюцията. Това са съществени въпроси в биологията, на които теорията за еволюцията не е успяла да отговори. Всъщност еволюционистите, които разчитат на недоказани твърдения, успешно превръщат Дарвиновата теория в свое удобно обяснение.

Създателят, за когото се говори в Библията, не е просто някакво удобно обяснение. Неговите дела обхващат всички фази, аспекти и подробности от творението. Псалмистът подчертал колко всеобхватни са делата на сътворение на Йехова с думите: „У Тебе е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина.“ (Псалм 36:9) Бог е описан подходящо като ‘Онзи, който е създал небето, земята, морето и всичко в тях’. (Деяния 4:24; 14:15; 17:24) С основание един книжовник писал през първи век, че Бог е „създал всичките неща“. (Ефесяни 3:9)

Освен това Бог е установил „законите на небето“, физическите закони, управляващи енергията и материята — същите, които учените продължават да изследват. (Йов 38:33) Замисълът му е цялостен и смислен, в пълно съответствие с целта му земята да бъде изпълнена с поразяващи с разнообразието си форми на живот.

Замисълът и човешкият разум

Нека накрая да вземем предвид и човешкия разум. Писателят по научни въпроси Джон Хоргън изказал следното наблюдение по отношение на обосноваността на различните научни теории като цяло: „Когато доказателствата не са особено надеждни, няма защо да се срамуваме да разчитаме на разума да ни ръководи.“

Дали наистина е разумно да твърдим, че животът се е появил просто случайно или под въздействието на някакви неясни сили? Въпреки че теорията за еволюцията е толкова разпространена, много разумни хора, сред които и редица учени, са убедени в съществуването на интелигентен Създател. Един професор по биохимия отбелязва, че като цяло обществото „в по–голямата си част разумно смята, че животът е бил замислен от някого“. Защо е така? Повечето хора веднага биха се съгласили с изказването на апостол Павел, че „всеки дом е построен от някого“. (Евреи 3:4) След тези думи Павел прави следното разумно заключение: „Бог е този, който е построил всичко.“ Според Библията просто не е логично да признаваме, че някой трябва да е замислил една къща и да я е построил, а в същото време да твърдим, че сложно устроената клетка се е появила случайно.

Относно онези, които отричат съществуването на Създател, в Библията се казва: „Безумният рече в сърцето си: Няма Бог.“ (Псалм 14:1) С тези думи псалмистът отправя  укор към онези, които трябва да бъдат убеждавани в съществуването на Създател. Възможно е човек да се ръководи само от личното си мнение, вместо обективно да погледне фактите. От своя страна, мъдрият и проницателен човек смирено признава, че съществува Създател. (Исаия 45:18)

За много мислещи хора доказателствата, които подкрепят съществуването на Всевишен Създател, са безпогрешни.

Ти можеш да опознаеш Създателя

Ако приемем, че сме плод на нечий замисъл, тогава възниква въпросът с каква цел сме направени? Какъв е смисълът на живота? Науката сама по себе си не може да даде задоволителни отговори на тези съществени въпроси. Но убедителни и удовлетворяващи отговори са необходими. За тази цел Библията може да ни помогне много. Тя не само разкрива, че Йехова е Създателят, но и показва, че той е Бог, който има цел, и че за всичко, което прави, има основателна причина. Светото писание разкрива каква е целта на Бога за хората и ни предлага прекрасно бъдеще и надежда.

Но все пак кой е Йехова? Какъв Бог е той? Свидетелите на Йехова те канят да разбереш каква личност е нашият прекрасен Създател. Можеш да научиш не само как се казва той, но и какви са неговите качества, както и какво е отношението му към хората. От страниците на неговото Слово, Библията, можеш да разбереш защо е важно не само да се възхищаваме на великолепния му замисъл, но и да го възхваляваме като Онзи, който стои зад този замисъл. (Псалм 86:12; Откровение 4:11)

[Снимка на страница 4]

Микеланджело

[Снимки на страница 5]

Вярата в съществуването на Създател не противоречи на доказаната наука

[Снимка на страница 6]

Разнообразието и приспособимостта са доказателство за многообразен замисъл

[Снимки на страница 7]

Щом има замисъл, несъмнено някой трябва да стои зад него