Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Големият дар“ за Полша

„Големият дар“ за Полша

„Големият дар“ за Полша

НА 6 ЮЛИ 1525 г. херцог Албрехт фон Хохенцолерн обявил лютеранството за официална религия в страната. Така херцогство Прусия, което по това време било васално владение на Полското кралство, станало първата държава в Европа, която официално приела ученията на Мартин Лутер.

Херцог Албрехт искал да превърне Кьонигсберг — столицата на Източна Прусия — в център на протестантската култура. Той основал университет в града и финансирал издаването на трудовете на Лутер на няколко различни езика. Освен това през 1544 г. херцогът заявил, че полското население в неговите земи трябва да има възможност да слуша четенето на откъси от Свещеното писание на своя език. По онова време обаче нито една част от Библията все още не била преведена на полски.

Превод, близък до „всекидневната реч“

Затова херцог Албрехт започнал да търси някого, който да може да преведе Християнските гръцки писания на полски език. През 1550 г. той възложил тази задача на Ян Секлуцян, който бил писател, продавач на книги и печатар. Секлуцян бил завършил Лайпцигския университет и за него се знаело, че си бил навлякъл неодобрението на католическата църква заради това, че разпространявал протестантски учения. Всъщност той бил избягал в Кьонигсберг, именно за да не бъде съден за разпространяване на религиозните си възгледи.

Ян Секлуцян приел с ентусиазъм идеята Писанието да бъде преведено на полски език. Само една година по–късно вече били отпечатани първите екземпляри от Евангелието според Матей. Това издание съдържало коментари и обяснителни бележки, които показвали други възможни преводи на определени библейски откъси. Скоро след това под ръководството на Секлуцян били отпечатани и четирите евангелия в едно издание. В рамките само на три години той издал целите Християнски гръцки писания.

За да предаде точно оригинала, преводачът използвал гръцките текстове. Освен това в предговора към изданието от 1551 г. се казва, че е „правена справка“ с преводи на латински, както и с „преводи на други езици“. В своето произведение „Изследване на полския език от XVI век“ Станислав Роспонд описва този превод като „приятна и лесна за четене проза“. Според него преводачът не използвал „буквален език“, а по–скоро се стремял да употребява полски думи, които били „много близки до всекидневната реч“.

Макар че Секлуцян ръководел това дело, сведенията показват, че той не бил преводачът. Тогава кой бил този умел преводач? Станислав Мужиновски — млад мъж, който вероятно бил малко над 20–годишен, когато Секлуцян му възложил тази трудна задача.

Мужиновски израснал на село, но когато станал достатъчно голям, баща му го изпратил в Кьонигсберг, където започнал да учи гръцки и еврейски. След това Мужиновски постъпил в университета във Витенберг (Германия). Вероятно там се запознал с Мартин Лутер. Младият студент слушал лекциите на Филип Меланхтон, който несъмнено му помогнал да усъвършенства познанията си по гръцки и еврейски език. След като известно време продължил да учи в Италия, Мужиновски се върнал в Кьонигсберг и предложил услугите си на херцог Албрехт.

„Мужиновски се трудел усърдно и резултатно — пише Мария Косовска в книгата си „Библията на полски език“, — без да насочва вниманието към себе си и без да се стреми към видна позиция или да настоява името му да бъде записано на заглавната страница на превода на Библията.“ Явно наистина било така, тъй като самият Мужиновски писал следното относно своите способности: „Не знам на кой от двата езика пиша по–лошо, на латински или на полски.“ Но независимо от съмненията си, този млад мъж допринесъл изключително много за това Божието Слово да стане достъпно за хората, говорещи полски. Неговият сътрудник, Секлуцян, описал издадения от тях превод като „големия дар“ за Полша.

Един от най–големите дарове

След този първи превод на Библията на полски език, последвали и много други преводи. През 1994 г. беше обявено издаването на „Превод на новия свят на Християнските гръцки писания“, а през 1997 г. и на целия „Превод на новия свят на Свещеното писание“ на полски. Преводачите, които също не насочваха вниманието към себе си, се стремяха да предадат Божието Слово на език, който е не само точен, но и близък до всекидневната реч в наши дни, а не до тази през XVI век.

Днес Библията или части от нея са на разположение на около 2400 езика. Ако имаш възможност да намериш точен превод на Божието Слово на своя език, това е най–големият дар, който можеш да получиш от Йехова Бог за свое ръководство. (2 Тимотей 3:15–17)

[Снимка на страница 20]

Паметник, посветен на Станислав Мужиновски, който превел „Новия завет“ на полски език

[Снимка на страница 21]

Трета глава от Евангелието според Матей, преведено от Станислав Мужиновски

[Източник]

Dzięki uprzejmości Towarzystwa Naukowego Płockiego