Писмеността и нейното значение в древния Израил

ДАЛИ някога си чел „Илиада“ или „Одисея“, две много известни творби от древногръцкия епос? За тях се смята, че са били записани през IX или VIII век пр.н.е. По какво тези две произведения се различават от Библията, чието написване започнало векове по–рано? В изданието „Еврейската Библия и християнската Библия“ се казва: „В Библията има не по–малко от 429 препратки към различни писмени документи. Това си струва да се отбележи, като се има предвид, че в „Илиада“ има само една препратка към други писмени източници, а в „Одисея“ няма нито една.“

В „Оксфордска енциклопедия на археологията в Близкия изток“ се обяснява, че „явно в древния Израил писмеността била неразделна част от поклонението на хората“. Например договорът на Закона бил записан и след това от него редовно било четено пред събралите се мъже, жени и деца. Той също бил четен и изучаван както от хора, събрани на групи, така и поотделно. След като изследвал някои характеристики на Закона, Алан Милърд, преподавател в Ливърпулския университет, стигнал до следния извод относно израилтяните: „Очевидно четенето и писането били част от живота на хората от повечето слоеве на обществото.“ (Второзаконие 31:9–13; Исус Навиев 1:8; Неемия 8:13–15; Псалм 1:2)

Апостол Павел обяснява как християните трябва да гледат на свещените писания: „Всичко, което е било написано преди, е било написано, за да бъдем учени и чрез издръжливостта си и утехата от Писанието да имаме надежда.“ Дали ти лично показваш, че цениш Библията, като я четеш редовно? (Римляни 15:4)