Родители, възпитавайте децата си с любов
Родители, възпитавайте децата си с любов
„Нека всичко, което правите, става с любов.“ (1 КОРИНТЯНИ 16:14)
1. Какви чувства изпитват родителите, когато им се роди дете?
ПОВЕЧЕТО хора биха се съгласили, че раждането на едно дете е сред най–щастливите събития в живота. Една майка на име Алия казва: „Когато за първи път видях новородената си дъщеричка, изпитах невероятно чувство. Мислех си, че тя е най–красивото дете, което бях виждала.“ Но едно такова радостно събитие може също да предизвика безпокойство у родителите. Съпругът на Алия казва: „Притеснявах се дали ще успея да подготвя дъщеря си за трудностите в живота.“ Много родители имат същите притеснения и съзнават колко е важно да възпитават децата си с любов. Но родителите християни, които желаят да осигурят такова любещо възпитание, се сблъскват с различни предизвикателства. Кои са някои от тях?
2. С какви предизвикателства се сблъскват родителите днес?
2 Живеем в края на последните дни на тази система. Както е било предсказано, днес навсякъде в обществото липсва любов и хората са станали „безсърдечни“ и са „неблагодарни, нелоялни ... без самоконтрол, свирепи“. (2 Тимотей 3:1–5) Това се забелязва дори в семейството. Ежедневният контакт с хора, които проявяват такива черти, може да окаже влияние на начина, по който членовете на християнските семейства се отнасят един към друг. Освен това родителите се борят с вродената си склонност да губят самоконтрол, да казват неща, които всъщност не мислят, и да проявяват неправилна преценка в други отношения. (Римляни 3:23; Яков 3:2, 8, 9)
3. Как родителите трябва да възпитават децата си, така че да допринесат за тяхното щастие?
3 Но независимо от тези предизвикателства, родителите могат да възпитават успешно децата си, допринасяйки за тяхното щастие и духовно здраве. Как може да стане това? Ако следват библейския съвет: „Нека всичко, което правите, става с любов.“ (1 Коринтяни 16:14) Да, любовта „свързва всичко в едно по съвършен начин“. (Колосяни 3:14) Нека да разгледаме три аспекта на любовта, за които апостол Павел писал в първото си писмо до коринтяните, и да обсъдим конкретни начини, по които родителите могат да проявяват това качество, когато възпитават децата си. (1 Коринтяни 13:4–8)
Необходимо е дълготърпение
4. Защо е необходимо родителите да проявяват дълготърпение?
4 Павел писал: „Любовта е дълготърпелива.“ (1 Коринтяни 13:4) Гръцкият израз, предаден тук като „дълготърпелива“, показва, че са налице смирение и способност да не се гневиш бързо. Защо това е важно за родителите? Вероятно бихте могли да посочите много причини. Да разгледаме само някои от тях. Децата рядко молят само веднъж, за да получат нещо. Дори ако кажете твърдо „не“, вашето дете може отново и отново да ви се моли да получи желаното от него, надявайки се, че накрая ще отстъпите. Когато пораснат, младежите може да посочват безброй доводи за това, че трябва да им разрешите да правят нещо, за което обаче знаете, че не е разумно. (Притчи 22:15) И като всички хора, децата са склонни да повтарят някои свои грешки. (Псалм 130:3)
5. Какво може да помогне на родителите да проявяват дълготърпение?
5 Какво може да помогне на родителите да проявяват дълготърпение към децата си? Цар Соломон писал: „Благоразумието [прозрението — НС] на човека възпира гнева му.“ (Притчи 19:11) Родителите могат да проявят благоразумие, или да прозрат защо децата им постъпват по даден начин, като си спомнят, че някога и те са говорели, мислели и разсъждавали „като малко дете“. (1 Коринтяни 13:11) Родители, спомняте ли си как вие много пъти сте досаждали на майка си и баща си, за да изпълнят някое ваше детинско желание? Дали като младежи сте си мислили, че вашите родители не разбират чувствата или проблемите ви? Ако си спомняте това, вероятно разбирате защо вашите деца се държат по определен начин и защо е необходимо търпеливо да им припомняте решенията, които сте взели. (Колосяни 4:6) Заслужава си да се отбележи, че Йехова наредил на родителите сред израилтяните да ‘учат постоянно’ (НС) децата си на законите му. (Второзаконие 6:6, 7) Да „учиш някого постоянно“, означава да повтаряш, да казваш отново и отново, да запечаташ в съзнанието на някого. Следователно може да е необходимо родителите да повтарят същото нещо много пъти, за да могат децата им да се научат да прилагат Божиите закони. Същото важи и когато искат да ги научат на други уроци в живота.
6. Защо дълготърпението не означава, родителят да позволява всичко?
6 Това обаче не означава, че родителят, който проявява дълготърпение, позволява всичко. В Божието слово се съдържа следното предупреждение: „Пренебрегнатото дете засрамва майка си.“ Същият стих показва как може да бъде предотвратено това: „Тоягата и изобличението дават мъдрост.“ (Притчи 29:15) Понякога децата може да смятат, че родителите нямат право да ги поправят. Но християнските семейства не бива да се ръководят от принципа на демокрацията, сякаш правото на родителите да установяват правила зависи от одобрението на техните деца. Напротив, Йехова, Главата на всички семейства, е дал на родителите властта любещо да обучават и възпитават децата си. (1 Коринтяни 11:3; Ефесяни 3:15; 6:1–4) Всъщност поправянето е тясно свързано със следващия аспект на любовта, за който говори Павел.
Какво представлява любещото възпитание
7. Защо добрите родители поправят децата си, и какво включва това?
7 Павел писал, че „любовта е ... добра“. (1 Коринтяни 13:4) Истински добрите родители са последователни във възпитаването на децата си, като по този начин подражават на Йехова. Павел писал: „Йехова порицава онзи, когото обича.“ Трябва да имаме предвид обаче, че порицанието, за което се говори в Библията, не включва единствено наказание. В основата му се крие напътстване и обучение. Каква е целта на такова порицание? Павел казал: „На онези, които биват обучени чрез него, то донася мирен плод и това е праведността.“ (Евреи 12:6, 11) Когато родителите любещо обучават децата си според Божията воля, им дават възможност да станат миролюбиви и праведни личности. Ако децата от своя страна приемат „порицанието от Йехова“ (НС), тогава ще придобият мъдрост, познание и проницателност, качества, които са много по–ценни от сребро или злато. (Притчи 3:11–18)
8. Какъв е обикновено резултатът, когато родителите не поправят децата си?
8 От друга страна, не би било любещо родителите да не поправят децата си. Йехова вдъхновил Соломон да напише: „Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, наказва го навреме.“ (Притчи 13:24) Ако родителите не са последователни във възпитаването на детето си, е много вероятно като порасне то да стане нещастна личност, която мисли само за себе си. За разлика от това, децата на онези родители, които проявяват разбиране, но същевременно поставят определени граници, се справят по–добре в училище, развиват по–добри умения за общуване и като цяло са по–щастливи. Несъмнено родителите, които поправят децата си, показват, че ги обичат!
9. На какво учат децата си родителите християни, и как трябва да се гледа на тези изисквания?
9 Какво включва любещото възпитаване на децата? Родителите трябва да им посочват ясно какво се очаква от тях. Например родителите християни от съвсем ранна възраст учат децата си на основни библейски принципи, както и на необходимостта от това да участват в различни аспекти на истинското поклонение. (Изход 20:12–17; Матей 22:37–40; 28:19; Евреи 10:24, 25) Децата трябва да разберат, че тези изисквания не подлежат на обсъждане.
10, 11. Защо е хубаво родителите да вземат под внимание мнението на децата си, когато определят семейни правила?
10 Понякога родителите може да решат да включат децата си в обсъждането, когато определят семейните правила. Ако младежите участват в такива разговори, вероятно ще бъдат по–склонни да следват тези правила. Например родителите може сами да определят вечерен час, в който децата трябва да си бъдат вкъщи. Но те също биха могли да дадат възможност на своите деца да дадат предложение за такъв час и да посочат причините за това. После родителите може да обяснят какво биха предпочели те и защо смятат, че е подходящо. Как да се постъпи обаче, ако мнението на родителите се различава от това на децата, което е много вероятно? В някои случаи родителите може да решат, че стига да не се нарушават библейските принципи, могат да се съобразят с желанието на децата си. Но дали това означава, че родителите отказват да проявят авторитета си?
11 За да отговорим на този въпрос, нека да разгледаме как Йехова любещо проявил авторитета си по отношение на Лот и неговото семейство. След като извели Лот, съпругата му и дъщерите му от Содом, ангелите им казали да бягат в планината, за да не умрат. Но Лот отговорил: „Ах, Господи, не така!“ След това предложил друга възможност: „Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там.“ Как реагирал Йехова? Той казал: „Ето, слушам те и за това нещо.“ (Битие 19:17–22) Дали с това Йехова отказал да прояви авторитета си? Разбира се, че не! Той взел под внимание молбата на Лот и решил да му окаже милост в още по–голяма степен. Ако си родител, дали понякога не би могъл да се съобразиш с мнението на децата си, когато установяваш семейни правила?
12. Кога едно дете ще се чувства по–сигурно?
12 Разбира се, децата трябва да знаят не само какви са правилата, но също и какви са наказанията за нарушаването им. След като се обясни на децата какви са наказанията и те разберат това, правилата трябва да се спазват. Няма да е любещо родителите да предупреждават децата си, че ще ги накажат, а после да не го правят. В Библията се казва: „Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.“ (Еклисиаст 8:11) Разбира се, за да не се чувства неудобно детето, бащата или майката може да се въздържат от това да го наказват на обществото място или ако връстниците му са наоколо. Но децата ще се чувстват по–сигурни и ще развиват по–голяма любов и уважение към родителите си, ако знаят, че тяхното „да“ означава „да“ и тяхното „не“ означава „не“, дори ако това означава да бъде приложено наказание. (Матей 5:37)
13, 14. Как родителите могат да подражават на Йехова, когато възпитават децата си?
13 За да може наказанието да бъде прилагано по любещ начин, то трябва да бъде приспособено към нуждите на детето. Пам, една майка, си спомня: „Двете ни деца имаха нужда от различен вид поправяне. При едното дете действаше едно нещо, а при другото — точно обратното.“ Съпругът ѝ Лари обяснява: „По–голямата ни дъщеря беше със силен характер и откликваше единствено на строго поправяне, докато по–малката веднага откликваше при малко по–строги думи или дори неодобрителен поглед.“ Да, любещите родители се стремят да разберат от какво поправяне се нуждае всяко едно от децата им.
14 Йехова е пример за родителите в това, че познава силните и слаби страни на всеки един от своите служители. (Евреи 4:13) Освен това, когато наказва, той не е нито прекалено строг, нито прекалено мек. Той винаги поправя своя народ „с мярка“. (Йеремия 30:11) Родители, знаете ли кои са силните и слабите страни на вашите деца? Когато ги обучавате, съобразявате ли се любещо с техните потребности? Ако правите това, показвате, че обичате децата си.
Насърчавайте ги да общуват открито
15, 16. Как родителите могат да насърчават децата си да говорят открито, и по какъв начин някои християнски родители са постигнали успех в това отношение?
15 Друг аспект на любовта е, че „не се радва на неправедността, но се радва на истината“. (1 Коринтяни 13:6) Как родителите могат да учат децата си да обичат праведността и истината? Много важно е да ги насърчавате да споделят открито чувствата си, дори ако онова, което ви казват, понякога да ви притеснява. Разбира се, родителите се радват, когато децата им изразяват мисли и чувства, които са в хармония с праведните стандарти. Но понякога искрените изказвания на вашето дете може да разкрият склонност към неправедността. (Битие 8:21) Как трябва да откликнете тогава? Първоначалната ви реакция може да бъде веднага да накажете детето си за онова, което е казало. Но ако родителите реагират по такъв начин, децата ще започнат да казват само онова, което родителите искат да чуят. Разбира се, неуважителната реч трябва да бъде поправяна незабавно, но има разлика между това да учиш едно дете как да се изразява по учтив начин, и да определяш какво да говори то.
16 Как родителите могат да насърчават децата си да общуват свободно? Алия, цитирана по–горе, казва: „Създали сме среда, в която всеки може да общува свободно и се стараем да не реагираме прекалено остро, ако децата кажат нещо, което ни разтревожи.“ Един баща на име Том казва: „Насърчавахме дъщеря си да изразява мнението си, дори и да не е съгласна с нас. Не искахме да я прекъсваме, когато говори и да ѝ налагаме своето мнение, защото знаехме, че ще се разочарова и няма да ни казва какво чувства наистина. От друга страна, това че я изслушвахме, я насърчаваше и тя да ни изслушва.“ Няма съмнение, че децата трябва да се подчиняват на родителите си. (Притчи 6:20) Но откритото общуване дава възможност на родителите да помогнат на децата си да развият способността да разсъждават. Винсънт, който има четири момичета, казва: „Често говорехме за предимствата и недостатъците в дадена ситуация и децата сами виждаха какво води до най–добър резултат. Това им помогна да развият способността да разсъждават.“ (Притчи 1:1–4)
17. В какво могат да бъдат уверени родителите?
17 Разбира се, няма родители, които могат съвършено да прилагат библейските съвети за отглеждането на децата. Въпреки това можете да бъдете уверени, че вашите деца високо ще ценят усилията, които сте полагали, за да ги възпитавате с дълготърпение и любов. Йехова със сигурност ще благослови вашето старание. (Притчи 3:33) Причината, поради която всички християнски родители полагат толкова усилия, е, че биха искали децата им да обичат Йехова така, както и те го обичат. Как могат родителите да постигнат тази прекрасна цел? В следващата статия ще разгледаме някои практични съвети за това.
Спомняш ли си?
• Как прозрението може да помогне на родителите да проявяват дълготърпение?
• Каква е връзката между любовта и поправянето?
• Защо откритото общуване между родители и деца е изключително важно?
[Въпроси]
[Снимки на страница 23]
Родители, помните ли времето, когато и вие сте били деца?
[Снимка на страница 24]
Насърчавате ли децата си да общуват открито с вас?