Джон Милтън и неговият изгубен трактат

МАЛКО са писателите, които са оказали толкова силно влияние в света, колкото Джон Милтън — авторът на английската епическа поема „Изгубеният рай“. Според думите на един биограф Милтън „бил обичан от мнозина, мразен от някои, но непознат за малцина“. И до ден днешен английската литература и култура дължат много на неговите произведения.

С какво Джон Милтън оказал подобно силно влияние? Защо последният му труд — трактатът „За християнското учение“ — предизвикал толкова много спорове, че останал неиздаден в продължение на 150 години?

Ранни години

Джон Милтън бил роден през 1608 г. в Лондон в едно заможно семейство. Самият той си спомня: „Още от най–ранно детство баща ми ме подготвяше да уча литература — предмет, който харесвах толкова много, че след като станах на 12 години, рядко спирах да чета преди полунощ, за да си легна.“ Милтън се справял отлично с образованието си и получил магистърска степен от Кембридж през 1632 г. След това продължил да се занимава с историческа и класическа литература.

Милтън искал да стане поет, но по онова време Англия била обхваната от революция. Парламентът, управляван основно от Оливър Кромуел, назначил съд, който през 1649 г. издал заповед крал Чарлс I да бъде екзекутиран. Използвайки убедителни думи, Милтън одобрил тази присъда и впоследствие бил назначен като говорител на правителството на Кромуел. Всъщност, преди да стане известен като поет, Джон Милтън бил добре познат с трактатите си на теми, засягащи политиката и морала.

След като през 1660 г. монархията била възстановена с коронацията на Чарлс II, животът на Милтън бил в опасност поради дотогавашните му отношения с Кромуел. Затова се наложило Милтън да се крие, като успял да спаси живота си единствено благодарение на помощта на влиятелни приятели. Въпреки всичко обаче, силният му интерес към духовните неща не изчезнал.

„Стандартът на Библията“

Говорейки за първоначалния си стремеж към духовните неща, Милтън писал: „Още когато бях момче се посвещавах на усърдно изучаване на Стария и Новия завет на езиците на оригинала.“ За него Светото писание станало единственото надеждно ръководство по моралните и духовните въпроси. Но когато изследвал утвърдените по негово време богословски трудове, Милтън останал напълно разочарован. По–късно той писал: „Не можех да разчитам на тези ръководства, за да определя вярванията си, нито за да намеря надежда за спасение.“ Тъй като бил решен внимателно да сравни вярванията си със „стандарта на Библията“, Милтън започнал да прави списъци с ключови библейски стихове, като ги групирал в отделни подзаглавия, и след това цитирал стихове от тези списъци.

Днес Джон Милтън е най–известен със създаването на поемата „Изгубеният рай“, която представлява поетичен преразказ на библейското повествование за грехопадението на човека. (Битие, 3 глава) Тази творба, публикувана през 1667 г., му донесла много слава, особено сред хората по света, говорещи  английски език. По–късно той публикувал нейното продължение, озаглавено „Възвърнатият рай“. Тези поеми разкриват първоначалната цел на Бога за човека — да се радва на съвършен живот в рай на земята — и посочват, че Бог ще възстанови рая посредством Христос. Например в „Изгубеният рай“ архангел Михаил предсказва времето, когато Христос ще „възнагради онези, които са му верни, и ще ги приеме във вечно щастие, било то на небето, или на земята, защото тогава земята ще бъде рай — много по–радостно място от Едем в едно много по–радостно време“.

„За християнското учение“

В продължение на много години Милтън искал да напише книга, която подробно да обсъжда християнските учения и начин на живот. Макар че до 1652 г. напълно бил загубил зрението си, Джон Милтън продължил да работи върху този проект с помощта на няколко секретари чак до края на живота си през 1674 г. Той озаглавил тази последна творба „Трактат за християнското учение, основан единствено на Светото писание“. В предговора Милтън написал: „Повечето автори, които се занимават с този въпрос, ... са се задоволили само с това да включат в полето кратки препратки към главата и стиха, където се намират библейските текстове, на които трябва да се основава всичко, което поучават. От друга страна, аз съм се постарал да напълня, дори да препълня, своите страници с цитати от различни части на цялата Библия.“ Точно както обещал Милтън, в трактата „За християнското учение“ над 9000 пъти се споменават или цитират части от Писанието.

Макар че преди това той не се колебаел да изразява възгледите си, в този случай се въздържал да публикува своя трактат. Защо постъпил така? Една от причините била, че обясненията на Писанието, намиращи се в трактата, се различавали много от общоприетите учения на църквата. Освен това след възстановяването на монархията Милтън загубил одобрението на правителството. Затова той вероятно изчаквал да настъпи по–спокойно време. В крайна сметка след смъртта му неговият секретар занесъл латинския ръкопис на трактата на един издател, който обаче отказал да го публикува. Тогава държавният секретар на Англия конфискувал ръкописа и го запазил в архивите. Щяло да измине век и половина преди трактатът на Милтън отново да излезе на бял свят.

През 1823 г. един служител случайно намерил обвития в хартия ръкопис на известния поет. Кралят на Англия, Джордж IV, заповядал трактатът да бъде преведен от латински и да бъде публикуван. Когато след две години ръкописът бил издаден на английски език, сред богословските и литературни кръгове възникнали сериозни спорове. Един епископ обявил ръкописа за измама, като отказал да повярва, че Милтън, смятан от мнозина за най–великия английски поет, пишещ  на религиозни теми, би могъл толкова решително да отхвърли свещени за църквата доктрини. Тъй като предвидил, че ще има подобна реакция, преводачът потвърдил авторството на Милтън, като в изданието включил бележки под линия, в които се посочват 500 прилики между трактата „За християнското учение“ и поемата „Изгубеният рай“. *

Вярванията на Милтън

По времето на Милтън Англия била приела протестантската Реформация и била прекратила отношенията си с католическата църква. Протестантите вярвали, че въпросите, свързани с вярата и морала, трябва да бъдат определяни единствено от Светото писание, а не от папата. Но в трактата „За християнското учение“ Милтън показал, че много от вярванията на протестантите също не били в хармония с Писанието. Позовавайки се на Библията, той отхвърлил калвинистката доктрина за предопределението и защитил правото на свободна воля. Той допринесъл за почтителната употреба на Божието име, Йехова, като често го използвал в произведенията си.

Милтън използвал Писанието, за да докаже, че човешката душа може да умре. Обсъждайки Битие 2:7, той писал: „Когато човекът бил създаден по този начин, в Писанието се казва: ‘Така човекът стана жива душа.’ ... Той не е направен от две части, нито може да се разделя, което е противоположно на общоприетото, че човекът е бил направен и се състои от два различни и отделни елемента — душа и тяло. Точно обратното — целият човек е душа и душата е човек.“ След това Милтън повдигнал следния въпрос: „Дали умира целият човек, или само тялото?“ Посочвайки редица библейски стихове, които показват, че целият човек умира, той добавил: „Но най–убедителното обяснение, което мога да дам за това, че душата умира, е онова, което дава самият Бог — Езек[иил 18:]20: ‘Душата, която греши, тя ще умре.’“ Милтън цитирал и други стихове като Лука 20:37 и Йоан 11:25, за да покаже, че единствената надежда за мъртвото човечество е в бъдещото възкресение от съня на смъртта.

Каква била причината за разгорещените спорове, предизвикани от появата на трактата „За християнското учение“? Причината била в простото, но убедително доказателство от Библията, че Христос, синът на Бога, е подчинен на Бога, Бащата. След като цитира Йоан 17:3 и Йоан 20:17, Милтън пита: „Ако Бащата е Богът на Христос и нашият Бог и ако има само един Бог, кой би могъл да бъде Бог освен Бащата?“

В допълнение Милтън посочва: „Сам Синът и неговите апостоли потвърждават чрез онова, което казват и пишат, че Бащата е по–велик от Сина във всичко.“ (Йоан 14:28) „Действително самият Христос казва [в Матей 26:39]: ‘Татко мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. И все пак нека бъде не както аз искам, но както ти искаш.’ ... Защо той се моли само на Бащата, а не на себе си, ако наистина е Бог? Ако той е едновременно човек и върховен Бог, защо изобщо се моли за нещо, което може да направи сам? ... Тъй като винаги се покланял единствено на Бащата и му отдавал почит, Синът ни учи да правим същото.“

Грешките на Милтън

Джон Милтън търсел истината. Въпреки това той бил подвластен на човешките ограничения и затова някои от възгледите му може да са били повлияни от лоши преживявания. Например скоро след като се оженил, съпругата му — младата дъщеря на един кралски земевладелец — го изоставила и се върнала обратно при родителите си за около три години. През това време Милтън написал трактати, оправдаващи развода не само поради изневяра, което е единственото основание, споменато от Исус, но и в случай, когато партньорите не се разбират добре помежду си. (Матей 19:9) Милтън прокарал същата идея и в трактата „За християнското учение“.

Въпреки грешките на Милтън трактатът „За християнското учение“ убедително посочва гледната точка на Библията във връзка с множество важни учения. И до ден днешен този трактат подтиква читателите да сравнят вярванията си с безпогрешния стандарт на Светото писание.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 11]

Милтън усърдно изучавал Библията

[Източник]

Courtesy of The Early Modern Web at Oxford

[Снимка на страница 12]

Милтън станал известен със своята поема „Изгубеният рай“

[Източник]

Courtesy of The Early Modern Web at Oxford

[Снимка на страница 12]

Последният труд на Милтън останал забравен в продължение на 150 години

[Източник]

Image courtesy of Rare Books and Special Collections Thomas Cooper Library University of South Carolina

[Информация за източника на снимката на страница 12]

Image courtesy of Rare Books and Special Collections Thomas Cooper Library University of South Carolina