Основни моменти от книгата Осия
Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Осия
ИСТИНСКОТО поклонение е почти изчезнало в северното десетплеменно царство на Израил. Скоро след смъртта на Йеровоам II материалното благополучие, съществувало под негово управление, също изчезва. Настъпва период на размирици и политическа нестабилност. Четирима от следващите шестима царе са убити. (4 Царе 14:29; 15:8–30; 17:1–6) Точно в тези бурни времена Осия служел като пророк в продължение на 59 години, започвайки от 804 г. пр.н.е.
Чувствата на Йехова към непокорните израилтяни образно са представени чрез онова, което се случва в брака на Осия. В своето послание пророкът открито изобличава греховете на народа Израил и изявява пророчески присъди срещу него и срещу царството Юда. В книгата си Осия говори по мек и състрадателен начин, но същевременно използва въздействащ и образен език. Като част от вдъхновеното Слово на Бога, посланието на тази библейска книга е „живо и оказва силно въздействие“. (Евреи 4:12)
„ВЗЕМИ СИ БЛУДНА ЖЕНА“
Йехова казва на Осия: „Иди, вземи си блудна жена.“ (Осия 1:2) Осия се подчинява и има син от Гомер. Следващите две деца, които ражда тя, вероятно са извънбрачни. Онова, което означават имената им, Ло–рухама и Ло–аммий, показва, че Йехова няма да покаже милост към Израил и че отхвърля своя неверен народ.
Какви чувства изпитва Йехова към своя бунтовен народ? Той казва на Осия: „Иди пак, залюби жена си, която, ако и да е залюбена от мъжа си, е прелюбодейца, също както Господ люби израилтяните, при все, че гледат към чужди богове.“ (Осия 3:1)
Отговори на библейски въпроси:
1:1: Защо Осия споменава всичките четирима царе, които управлявали над Юда по време на службата му, а посочва само един цар на Израил? Причината за това е, че единствено царете от родословната линия на Давид били одобрени като законни владетели над Божия избран народ. За разлика от царете в Юда, тези от северното царство не произлизали от родословието на Давид.
1:2–9: Дали Осия наистина си взел „блудна жена“? Да, Осия наистина се оженил за жена, която по–късно станала блудница. Пророкът не казва нищо, което да посочва, че разказът за семейния му живот бил сън или видение.
1:7: Кога ‘към Юдовия дом била показана милост и бил спасен’? Това се изпълнило през 732 г. пр.н.е., в дните на цар Езекия. Тогава Йехова спрял асирийската армия, заплашваща Йерусалим, като изпратил един ангел, който за една нощ убил 185 000 вражески войници. (4 Царе 19:34, 35) Така Йехова избавил Юда не „с лък, с меч, или с бой, с коне или с конници“, а чрез един ангел.
1:10, 11: След като северното царство на Израил било премахнато през 740 г. пр.н.е., как ‘юдейците и израилтяните били събрани заедно’? Мнозина от северното царство отишли в Юда, преди жителите ѝ да бъдат отведени в плен във Вавилон през 607 г. пр.н.е. (2 Летописи 11:13–17; 30:6–12, 18–20, 25) Когато изгнаниците юдеи се завърнали в родината си през 537 г. пр.н.е., сред тях били и потомците на израилтяните от северното царство. (Ездра 2:70)
2:21–23: Какво предсказал Йехова с думите „Ще я насея [Йезраел] за Себе Си на земята и ще покажа милост към непомилваната“? Името на първородния син на Осия от Гомер било Йезраел. (Осия 1:2–4) Значението на това име — „Бог ще засее семе“ — представлява пророчество за това, че Йехова щял да събере хората от верния остатък през 537 г. пр.н.е. и да ги засее като семе в Юда. Земята, която била пуста в продължение на 70 години, сега трябвало да произведе жито, вино и масло. С поетични изрази в пророчеството се казва, че тези добри неща щели да призоват земята да даде хранителните си вещества, а земята от своя страна щяла да се обърне към небето за дъжд. Небето пък щяло да помоли Бога да даде дъждовни облаци. Целта на всичко това щяла да бъде да се осигури изобилие за нуждите на завръщащия се остатък. Апостол Павел и апостол Петър свързали Осия 2:23 със събирането на остатъка от духовния Израил. (Римляни 9:25, 26; 1 Петър 2:10)
Поуки за нас:
1:2–9; 3:1, 2. Можем да помислим какви жертви е трябвало да направи Осия, за да съобрази семейния си живот със заповедта на Йехова. До каква степен сме готови да пренебрегнем личните си предпочитания, когато вършим волята на Бога?
1:6–9. Йехова мрази прелюбодейството в духовно отношение точно както мрази и буквалното прелюбодейство.
1:7, 10, 11; 2:14–23. Всичко, което Йехова предсказал за Израил и Юда, се изпълнило. Словото на Йехова винаги се сбъдва.
2:16, 19, 21–23; 3:1–4. Йехова иска да прости на онези, които проявяват искрено разкаяние. (Неемия 9:17) Подобно на Йехова, ние трябва да сме състрадателни и милостиви в отношенията си с другите.
„ГОСПОД ИМА СЪД“
„Господ има спор [съд — СИ] с жителите на тая земя.“ Каква е причината за това? Причината е, че „няма вярност, нито милост, нито знание за Бога по земята“. (Осия 4:1) Хората от отстъпническия народ Израил вършели измами и кръвопролития и участвали както в буквално, така и в духовно блудство. Вместо да се обърнат към Бога, те „викат към Египет за помощ, отиват в Асирия“. (Осия 7:11)
Йехова заявява своята присъда, като казва: „Израил ще бъде погълнат.“ (Осия 8:8, НС) Царството Юда също не е без вина. В Осия 12:2 се казва: „Господ има спор [съд — СИ] с Юда, и ще накаже Якова според постъпките му, според делата му ще му въздаде.“ Но ще настъпи и възстановяване, защото Йехова обещава: „От силата на преизподнята ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя.“ (Осия 13:14)
Отговори на библейски въпроси:
6:1–3: Кой изрекъл думите „Дойдете, да се върнем при Господа“? Неверните израилтяни може взаимно да са се подканвали да се върнат при Йехова. Ако това били техни думи, то те само се престрували, че се разкайват. Тяхната любеща милост била краткотрайна и мимолетна като „утринния облак, и като росата, която рано прехожда“. (Осия 6:4) От друга страна, това може да са били думите на Осия, който призовавал хората да се върнат при Йехова. Но независимо кой изрекъл тази подкана непокорните жители на десетплеменното царство на Израил трябвало да проявят искрено разкаяние и наистина да се върнат при Йехова.
7:4: В какъв смисъл вършещите прелюбодейство израилтяни били като ‘разпалена пещ’ (НС)? Това сравнение разкрива колко силни били злите желания на сърцата им.
Поуки за нас:
4:1, 6. За да продължаваме да се радваме на благоволението на Йехова, трябва да не преставаме да приемаме познание за него и да живеем според онова, което научаваме.
4:9–13. Йехова ще потърси сметка от онези, които вършат сексуална неморалност и участват в нечисто поклонение. (Осия 1:4)
5:1. Онези, които са начело на Божия народ, трябва напълно да отхвърлят отстъпничеството. Ако не го направят, може да станат ‘примка и мрежа’ за другите, като ги подтикнат да участват във фалшиво поклонение.
6:1–4; 7:14, 16. Разкаянието само на думи е лицемерно и безсмислено. За да получи милост от Бога, онзи, който е извършил грях, трябва да прояви искрено разкаяние, като се върне при Всевишния — към възвишеното поклонение на Бога. Действията му трябва да са в съгласие с високите стандарти на Йехова. (Осия 7:16)
6:6. Вършенето на грях показва липса на лоялна любов към Бога. Никакви духовни жертви не биха могли да компенсират тази липса.
8:7, 13; 10:13. Принципът, че „каквото посее човек, това и ще пожъне“, се оказал верен в случая на израилтяните, които се покланяли на идоли. (Галатяни 6:7)
8:8; 9:17; 13:16. Пророчествата за северното царство се изпълнили, когато неговата столица, Самария, била превзета от Асирия. (4 Царе 17:3–6) Можем да бъдем уверени, че Бог ще направи това, което е казал, и ще извърши всичко, което е говорил. (Числа 23:19)
8:14. Йехова ‘изпратил огън върху градовете на Юда’ през 607 г. пр.н.е. чрез ръката на вавилонците, които нанесли предсказаното унищожение върху Йерусалим и върху земята на Юда. (2 Летописи 36:19) Словото на Бога винаги се сбъдва. (Исус Навиев 23:14)
9:10. Макар че били отдадени на истинския Бог, израилтяните ‘отишли при Ваалфегора и предали себе си на това срамотно нещо’. Ще бъде мъдро от наша страна да си вземем поука от лошия им пример и никога да не допуснем да нарушим отдаването си на Йехова. (1 Коринтяни 10:11)
10:1, 2, 12. Когато се покланяме на Бога, сърцето ни не бива да е „разделено [лицемерно — НС]“. Ако ‘посеем за себе си по правда’, ще ‘пожънем милост’ от Бога.
10:5. Вет–авен, което означава „Дом на зли неща“, представлява унизително име, дадено на Ветил, означаващо „Дом на Бога“. Когато идолът в образ на теле бил взет в плен, жителите на Самария скърбели за загубата на своя обект на поклонение. Колко безсмислено било да се оказва доверие на един безжизнен идол, който не можел да спаси дори себе си! (Псалм 135:15–18; Йеремия 10:3–5)
11:1–4. Йехова винаги се отнася любещо към своя народ. Подчинението спрямо Бога никога не е потискащо.
11:8–11; 13:14. Думите на Йехова относно възстановяването на истинското поклонение сред неговия народ ‘не се върнали при него без резултат’. (Исаия 55:11, НС) През 537 г. пр.н.е. дошъл краят на пленничеството във Вавилон и един остатък се върнал в Йерусалим. (Ездра 2:1; 3:1–3) Всичко, което Йехова е изговорил чрез пророците си, ще се сбъдне.
12:6. Ние трябва да сме твърдо решени да проявяваме любеща милост и справедливост, както и винаги да се надяваме на Йехова.
13:6. Израилтяните ‘се наситили и сърцето им се надигнало; затова забравили’ Йехова. Трябва да се пазим от всяка склонност към проява на гордост.
„ПЪТИЩАТА ГОСПОДНИ СА ПРАВИ“
Осия умолява израилтяните: „Израилю, върни се при Господа, твоят Бог, защото си паднал чрез беззаконието си.“ Той ги подтиква да се обърнат към Йехова с думите: „Отнеми всяко наше беззаконие и приеми благата ни; така ще отдадем благодарствени приноси от устните си.“ (Осия 14:1, 2)
Разкайващият се грешник трябва да се върне при Йехова, да приеме пътищата му и да му принася жертви на възхвала. Защо е нужно това? Защото „пътищата Господни са прави, и праведните ще ходят по тях“. (Осия 14:9) Само каква огромна радост изпитваме, като знаем, че мнозина „в послешните дни ще дойдат със страхопочитание при Господа и при Неговата благост“! (Осия 3:5)
[Снимка на страница 15]
Семейният живот на Осия представя отношенията на Йехова с Израил
[Снимка на страница 17]
След превземането на Самария през 740 г. пр.н.е. десетплеменното царство на Израил престанало да съществува