Решения, които могат да те направят щастлив

„ДА БЯХ постъпил по друг начин!“ Вероятно много пъти си казвал това на себе си. Всички искаме да вземаме решения, за които по–късно да не съжаляваме, особено ако те оказват влияние на живота ни. Как тогава можем да вземаме решения, които могат да ни направят щастливи?

Най–напред са ни необходими надеждни стандарти. Но дали такива наистина съществуват? Много хора мислят, че отговорът на този въпрос е „не“. Според едно проучване, проведено в САЩ, 75% от студентите в горните курсове смятат, че понятия като „правилно“ и „погрешно“ не съществуват и че разбирането за добро и зло се определя в зависимост от „индивидуалните ценности и културните различия“.

Дали наистина е разумно да смятаме, че моралните стандарти са просто въпрос на лично мнение или че се определят според преобладаващите в дадено общество възгледи? Не, не е така. Ако хората бяха свободни да правят каквото пожелаят, в света щеше да настъпи хаос. Кой би искал да живее на място, където няма закони, съдии или полицаи? Освен това личното мнение не винаги се оказва надеждно ръководство. Възможно е да вземем решение, за което да смятаме, че е правилно, и по–късно да разберем, че сме сгрешили. Всъщност цялата човешка история потвърждава истинността на библейския принцип: „Не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.“ (Йеремия 10:23) Къде тогава можем да търсим ръководство, когато вземаме важни решения, които ще се отразят на живота ни?

Младият властник, който беше споменат в предната статия, постъпил мъдро, като потърсил съвет от Исус. Както видяхме, в отговор Исус го насочил към Божия закон.  Той съзнавал, че Йехова Бог е най–висшият източник на мъдрост и ръководство и знае кое е най–доброто за неговите създания. Затова Исус казал: „Онова, на което уча другите, не е мое, а принадлежи на онзи, който ме изпрати.“ (Йоан 7:16) Наистина, Божието Слово е надежден източник на ръководство, който може да ни помогне да вземаме правилни решения в живота си. Нека да разгледаме няколко принципа от Божието Слово, които могат да допринесат за щастието ни.

Златното правило

В своята известна Проповед на планината, Исус посочил един основен принцип, който може да ни помогне да вземаме мъдри решения в отношенията си с останалите хора. Той казал: „Както искате хората да постъпват с вас, така трябва и вие да постъпвате с тях.“ (Матей 7:12) Този принцип често бива наричан „златното правило“.

Някои хора обаче следват едно по–различно правило, което гласи: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе.“ За да видим разликата между златното правило и тези думи, тоест между това да правим нещо за другите и това просто да не им навреждаме, нека да разгледаме притчата за добрия самарянин. Един юдей бил пребит и бил оставен полумъртъв на пътя. Един свещеник и един левит го видели, но го подминали. Тъй като не увеличили с нищо страданието на пребития мъж, може да се каже, че постъпили според правилото „Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе“. За разлика от тях, един самарянин, който минавал оттам, се спрял, за да помогне на мъжа. Той превързал раните му и после го завел в една странноприемница. Самарянинът постъпил с мъжа така, както би искал другите да постъпят с него самия. По този начин приложил златното правило и това бил правилният избор. (Лука 10:30–37)

Съществуват много начини, по които можем да прилагаме златното правило и така да бъдем щастливи. Какво можеш да направиш например, ако едно ново семейство се премести на твоята улица или в твоя вход. Защо не поемеш инициативата да ги посетиш и да ги приветстваш с добре дошли? Можеш да им помогнеш да опознаят района, както и да им помогнеш, ако имат въпроси или се нуждаят от нещо. Като поемеш инициативата да проявиш загриженост към новите си съседи, ще развиеш добри взаимоотношения с тях. Ще изпиташ удовлетворение, тъй като си постъпил по начин, който е угоден на Бога. Няма ли това да бъде едно мъдро решение?

Решения, основани на любовта ни към другите

В допълнение на златното правило Исус дал и други напътствия, които могат да ни помогнат да вземаме мъдри решения. Когато бил попитан коя е най–важната заповед в Моисеевия закон, Исус отговорил: „‘Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.’ Това е най–важната, да, първата заповед. Втората като нея е: ‘Обичай ближния си както себе си.’ Върху тези две заповеди се опират целият Закон и думите на пророците.“ (Матей 22:36–40)

Вечерта преди да умре, Исус дал на учениците си „нова заповед“ да се обичат един другиго. (Йоан 13:34) Но защо той нарекъл тази заповед нова? Нима вече не бил обяснил, че една от двете заповеди, на които се опира целият Закон, изисква човек да обича ближния си? Според Моисеевия закон на Израилтяните било заповядано ‘да обичат ближния си както себе си’. (Левит 19:18) Но сега Исус заповядал на учениците си да правят нещо повече от това. Същата вечер той им обяснил, че ще даде живота си за тях. След това им казал: „Ето моята заповед: да се обичате един другиго, както аз ви обичам. Никой няма по–голяма любов от тази да даде душата си за своите приятели.“ (Йоан 15:12, 13) Да, тази заповед била нова, защото изисквала човек да поставя интересите на другите пред своите собствени интереси.

Има много начини, по които можем да проявяваме неегоистична любов, като не сме загрижени единствено за собствените си интереси. Представи си, че живееш в  апартамент и искаш да слушаш музика. Може би ти доставя голямо удоволствие звукът да е по–силен, но може на някой твой съсед това да не му е толкова приятно. Готов ли си да намалиш своето удоволствие, за да може съседът ти да се радва на спокойствие? С други думи, ще поставиш ли добруването на твоя съсед пред своето?

Да разгледаме една друга ситуация. През един студен и снежен зимен ден в Канада двама Свидетели посетили един възрастен мъж. По време на разговора той споменал, че поради сърдечното си заболяване не може да разчисти снега пред дома си. Около един час по–късно мъжът чул шум пред дома си. Двамата Свидетели се били върнали да разчистят снега от пътечката и стълбите пред входната врата. По–късно този мъж написал до клона на Свидетелите на Йехова в Канада следното: „Видях истинска християнска любов в действие. Това много подобри отрицателния ми възглед за днешния свят. Освен това затвърди голямото уважение, което изпитвам към дейността, която усърдно вършите по целия свят.“ Да, ако решим да помогнем на някого дори и с нещо, което ни се струва незначително, това може да доведе до положителен резултат. Само колко щастливи можем да бъдем, ако вземаме решения, които разкриват, че сме загрижени повече за другите, отколкото за себе си!

Решения, основани на любовта ни към Бога

Нещо друго, което трябва да имаме предвид, когато вземаме решения, е онова, което Исус описал като най–важната заповед, а именно, да обичаме Бога. Тези думи на Исус били насочени към юдеите, които като народ вече били отдадени на Йехова. Въпреки това всеки от тях трябвало да реши дали той лично ще служи на своя Бог, като го обича с цялата си душа и от цялото си сърце. (Второзаконие 30:15, 16)

Решенията, които вземаш, разкриват какво е твоето отношение към Бога. Например, като научиш повече за практическата стойност на Библията, ще се окажеш пред сериозно решение. Готов ли си да започнеш да изследваш Библията редовно с цел да станеш последовател на Христос? Ако избереш да правиш това, ще бъдеш щастлив, защото Исус казал: „Щастливи са онези, които осъзнават, че са в духовна нужда.“ (Матей 5:3)

Не знаем дали младият властник съжалявал за решението си. Знаем обаче как се чувствал апостол Петър, след като много години следвал Исус Христос. През около 64 г., когато краят на живота му наближавал, той насърчил своите събратя: „Правете всичко, което е по силите ви, та накрая в [Божиите] очи да се окажете неопетнени, безупречни и в мир.“ (2 Петър 1:14; 3:14) Петър не съжалявал за избора, който направил около трийсет години по–рано, и насърчил другите също да се придържат към избора, който са направили.

Да следваме съвета на Петър, означава да решим да поемем отговорностите, идващи с това да бъдем ученици на Исус, и да спазваме Божиите заповеди. (Лука 9:23; 1 Йоан 5:3) Това може да ни изглежда трудно, но Исус ни уверява: „Елате при мене, всички вие, отрудени и обременени, и аз ще  ви освежа. Сложете върху себе си моя ярем и се учете от мене, защото аз съм с мек нрав и смирено сърце, и ще намерите освежение за душите си. Защото яремът ми е удобен за носене и товарът ми е лек.“ (Матей 11:28–30)

Да разгледаме случилото се с Артър. Когато бил на десет години, той започнал да взема уроци по цигулка и имал намерение да направи кариера в областта на музиката. На четиринайсетгодишна възраст вече участвал в концерти. Въпреки това не бил щастлив. Неговият баща си задавал въпроси относно целта на живота и често канел религиозни учители в дома си, но никога не бил удовлетворен от техните отговори. Като семейство те разговаряли помежду си за това дали Бог наистина съществува и защо допуска злото. След известно време бащата на Артър провел разговор със Свидетели на Йехова. Той бил удовлетворен от онова, което чул, и скоро след това цялото семейство започнало да изучава Библията.

След време Артър научил от Библията защо Бог допуска страданията и ясно разбрал каква е целта на живота. Заедно с други трима членове на своето семейство Артър направил избор, за който не съжалява. Той отдал живота си на Йехова. Днес Артър споделя: „Толкова съм щастлив, че Йехова ме благослови с познанието за истината и ме избави от тази среда, изпълнена със съревнователния дух, който е толкова разпространен между професионалните музиканти. За да успеят, хората са готови на всичко.“

Артър все още обича да свири на цигулка, за да доставя удоволствие на приятелите си, но животът му вече не е съсредоточен върху музиката, а върху службата на Йехова. Днес той служи в един от клоновете на Свидетелите на Йехова. Точно както Артър и милиони други хора, ти също можеш да вземеш решение, което да ти донесе най–голямото щастие — като приемеш поканата на Исус да станеш негов последовател.

[Снимка на страница 6]

Ако решим да окажем помощ на някого, това може да доведе до положителен резултат

[Снимка на страница 7]

Готов ли си да изучаваш Библията и да станеш последовател на Исус?