„Китимските кораби“ кръстосвали моретата в древността

В ИЗТОЧНОТО Средиземноморие са се водили безброй морски битки. Нека се опитаме да си представим една такава битка около пет века преди Христос. Един маневрен кораб, наречен трирема, или още триера, плава с пълна скорост. Около 170 мъже, разположени на три реда, гребат, като напрягат силните си мускули, движейки се напред и назад върху кожени възглавнички, завързани за задната част на бедрата им.

Със скорост от 13 до 17 километра в час корабът пори вълните, насочвайки се към вражеския плавателен съд. Противникът обаче се опитва да се измъкне. Но в този критичен момент той прави погрешен ход и едната му страна остава открита. Покритият с бронз таран на триремата се забива в тънкия корпус на вражеския кораб. Звукът на трошащи се дъски и на нахлуващата през дупката вода всява ужас сред противниковите гребци. На триремата тежко въоръжени войници бягат по преходния мостик, за да атакуват пострадалия кораб. Наистина, някои кораби в древността вдъхвали страх!

Изследователите на Библията смятат за интересно това, че „Китим“ и „китимските кораби“ са споменати няколко пъти — дори в някои пророчества — в Светото писание. (Числа 24:24; Даниил 11:30; Исаия 23:1) Къде точно се намирал Китим? Какво знаем за неговите кораби? И защо отговорите на тези въпроси трябва да ни интересуват?

 Юдейският историк Йосиф Флавий нарекъл Китим с името Хетимос, имайки предвид остров Кипър. Древният град Китион, или Китиум, който се намирал на югоизточната част на острова, допълнително свързва Китим с Кипър. Тъй като Кипър е разположен на място, където се пресичали търговски пътища, жителите му можели да се възползват от своята близост до големите морски центрове на източното Средиземноморие. Поради географското си местоположение се налагало Кипър често да заема страна във военните конфликти, което го правело или силен съюзник, или трудно препятствие.

Жителите на Кипър и морето

Археологическите доказателства от подводни разкопки и намерени гробници, както и древни писания и рисунки върху керамични съдове, ни помагат да си представим корабите от Кипър. Първите жители на острова били умели корабостроители. Той бил покрит с гъсти гори и закритите му заливи представлявали естествени пристанища. Хората секли дървета не само за да строят кораби, но и за да претопяват мед — природен ресурс, с който Кипър бил известен в древността.

Големият износ на стоки от Кипър направил впечатление на финикийците, които установили свои колонии. Тези колонии били разположени по собствените им търговски пътища. Едно такова заселище било Китион в Кипър. (Исаия 23:10–12)

След падането на град Тир някои от жителите му вероятно потърсили убежище в Китим. Финикийските колонизатори, които били опитни мореплаватели, трябва да са допринесли много за развитието на корабостроенето в Кипър. Освен това стратегическото местоположение на Китион осигурявало и добра защита за финикийските кораби.

Активна международна търговия

По онова време търговските отношения в източното Средиземноморие били сложни. Ценни стоки били пренасяни с кораби от Кипър до Крит, Сардиния и Сицилия, както и до островите в Егейско море. По тези места са намерени делви и вази от Кипър, а на самия остров са открити голям брой микенски (гръцки) керамични съдове с високо качество. В Сардиния са  намерени медни слитъци, за които някои учени смятат, че са от Кипър.

През 1982 г. в южната част на Турция близо до брега бил открит кораб, който претърпял корабокрушение към края на четиринайсети век пр.н.е. При подводните разкопки било намерено огромно богатство, състоящо се от медни слитъци, вероятно от Кипър, кехлибар, ханаански амфори, абанос, слонови бивни, колекция от златни и сребърни бижута от Ханаан, както и изображения на скарабеи и други предмети от Египет. След анализа на глината от съдовете на борда на кораба някои източници твърдят, че той вероятно е бил построен на остров Кипър.

Интересно е, че приблизително по времето на това корабокрушение Валаам споменал за корабите от Китим в своето „пророческо изявление“. (Числа 24:15, 24, НС) Очевидно кипърските кораби били добре познати в Средния изток. Какво представлявали те?

Търговски кораби

В гробници в древния град Аматус на остров Кипър били открити много глинени модели на различни плавателни съдове. Тези модели, някои от които днес могат да се видят в различни музеи, дават ценна информация за това какво са представлявали кипърските кораби.

Моделите показват, че първите кораби явно били използвани за мирни търговски цели. По–малките плавателни съдове обикновено били задвижвани от 20 гребци. Корпусът им бил широк и голям и те били предназначени за превоз на стоки и пътници на малки разстояния по бреговата линия на Кипър. Плиний Стари споменава, че жителите на острова построили малък, лек кораб, задвижван с гребла, който можел да носи до 90 тона товар.

След време имало и по–големи търговски кораби, подобни на онзи, който бил открит до брега на Турция. В открито море някои от тях можели да носят до 450 тона товар. Големите кораби вероятно имали около 50 гребци, по 25 от всяка страна, и били дълги 30 метра, а мачтата им била висока над 10 метра.

„Китимските“ бойни кораби в библейските пророчества

С помощта на духа на Йехова била изречена следната присъда: „Ще дойдат кораби  от крайбрежието на Китим и ще покорят Асирия.“ (Числа 24:2, 24, НС) Дали това пророчество се сбъднало? Как корабите от Кипър участвали в неговото изпълнение? Тези „кораби от крайбрежието на Китим“ не били мирните търговски кораби, които кръстосвали Средиземно море. Това били бойни кораби, сеещи разруха.

Тъй като военните нужди се променили, корабите били приспособени така, че да станат по–бързи и по–мощни. В Аматус била открита една рисунка, на която вероятно са изобразени първите кипърски бойни кораби. На рисунката се вижда дълъг, тесен кораб със силно извита кърмова част, наподобяващ финикийски боен кораб. Той има таран и кръгли щитове, разположени от всяка страна по кърмата до носа.

През осми век пр.н.е. в Гърция били построени първите биреми — кораби с два реда етажно разположени гребла. Те били дълги 24 метра и широки 3 метра. В началото тези кораби били използвани за превоз на воини, като същинската битка се водела на сушата. Не след дълго обаче се разбрало, че ще е от полза да бъде добавен трети ред гребла, а за носа на кораба на нивото на водата бил прикрепен таран. Новият кораб бил наречен трирема, както беше споменато в началото на статията. Този вид кораби станали известни по време на битката при Саламин (480 г. пр.н.е.), когато гърците победили персийската флота.

По–късно, в своята борба за надмощие Александър Велики насочил флотата си от триреми на изток. Тези кораби били създадени с военна цел, а не за дълги пътувания в открито море, тъй като притежавали малко място за складиране на запаси. Затова често било нужно триремите да спират на някой от островите в Егейско море, за да бъдат набавени провизии и да бъдат извършени някои малки поправки. Целта на Александър била да унищожи персийската флота. Но за да успее да направи това, той първо трябвало да превземе големия остров–крепост Тир. Една от спирките по пътя на Александър била остров Кипър.

Жителите на острова се присъединили към Александър Велики при обсадата на Тир (332 г. пр.н.е.), като осигурили флота от 120 кораба. Трима царе от Кипър предвождали тези кораби на страната на Александър. Те участвали в седеммесечната обсада на Тир. Накрая градът бил превзет и библейското пророчество за него се изпълнило. (Езекиил 26:3, 4; Захария 9:3, 4) За да изрази признателността си, Александър удостоил кипърските царе със специална власт.

Забележително изпълнение

Историкът Страбон, живял през първи век, разказва, че за похода си към Арабия Александър получил като помощ кораби от Кипър и Финикия. Тези кораби били леки и лесно можели да бъдат разглобени и пренесени по суша, така че те стигнали до Тапса в северната част на Сирия само за седем дни, а от там до Вавилон. (3 Царе 4:24)

Така едно на пръв поглед неясно пророчество в Библията се изпълнило по забележителен начин около десет века след изричането му! В съгласие с думите от Числа 24:24 военната машина на Александър Велики неумолимо напредвала на изток от Македония и завладяла земите на Асирия, като накрая победила напълно могъщата империя на Мидо–Персия.

Дори малкото информация, с която разполагаме за „китимските кораби“, безпогрешно посочва забележителното изпълнение на библейското пророчество. Това потвърждение от историята допълнително засилва убеждението ни, че на пророчествата, записани в Библията, може да се има доверие. Много от тях засягат бъдещето ни и ще бъде мъдро от наша страна да им обърнем сериозно внимание.

[Карта на страници 16, 17]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ИТАЛИЯ

Сардиния

Сицилия

Егейско море

ГЪРЦИЯ

Крит

ЛИБИЯ

ТУРЦИЯ

КИПЪР

Китион

Тир

ЕГИПЕТ

[Снимка на страница 16]

Модел на гръцкия военен кораб трирема

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Снимка на страница 17]

Модел на древния финикийски военен кораб бирема

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Снимка на страница 17]

Ваза, на която е изобразен кипърски кораб

[Източник]

Published by permission of the Director of Antiquities and the Cyprus Museum

[Снимка на страница 18]

Древни търговски кораби като онези, споменати в Исаия 60:9