Постъпвай в съгласие със съвестта си

„За чистите хора всички неща са чисти. Но за омърсените и безверните нищо не е чисто.“ (ТИТ 1:15)

1. Какво направил Павел за сборовете на остров Крит?

СЛЕД третото си мисионерско пътуване апостол Павел бил арестуван и изпратен в Рим, където бил две години в затвора. Какво направил той, когато бил освободен? След време Павел отишъл на остров Крит, придружаван от Тит, на когото писал: „Оставих те в Крит, за да поправиш нещата, които не са в ред, и да назначиш старейшини.“ (Тит 1:5) За да изпълни задачата си, Тит трябвало да общува не само с хора, чиято съвест действала по правилен начин, но и с хора, чиято съвест била омърсена.

2. С какъв проблем трябвало да се справи Тит на остров Крит?

² Павел дал съвет на Тит относно изискванията, на които трябвало да отговарят старейшините на сбора, и после посочил, че имало множество „непокорни хора, безполезни дърдорковци и такива, които подлъгват ума“. Всички те ‘рушели вярата на цели семейства, като заради нечестна печалба поучавали неща, които не би следвало’ да поучават. Тит трябвало да ‘продължава да ги порицава строго’. (Тит 1:10–14; 1 Тимотей 4:7) Павел казал, че техните умове и съвестта им били „омърсени“, като използвал дума, която носи смисъла на „опетнени“, както върху една хубава дреха може да се появи петно. (Тит 1:15) Някои от онези мъже може да са били от юдейски произход, тъй като ‘се придържали към обрязването’. В сборовете днес няма хора, които рушат вярата на другите, като се придържат към обрязването, но все пак от съвета, който Павел дал на Тит, можем да научим много неща относно съвестта.

Хора с ‘омърсена съвест’

3. Какво писал Павел на Тит относно съвестта?

³ Обърни внимание на контекста, в който Павел споменал съвестта. „За чистите хора всички неща са чисти. Но за омърсените и безверните нищо не е чисто и както умът им, така и съвестта им са омърсени. Те заявяват пред всички, че познават Бога, но се отричат от него чрез делата си.“ Очевидно е, че някои хора трябвало да се променят, за да „останат здрави във вярата“. (Тит 1:13, 15, 16) Те имали проблем с това да различават какво е чисто и какво е нечисто и този проблем бил пряко свързан със съвестта.

4, 5. Какъв недостатък имали някои хора от сборовете в Крит, и как им влияело това?

⁴ Преди повече от десет години членовете на християнското ръководно тяло били стигнали до заключението, че обрязването вече не е необходимо, за да стане някой истински поклонник на Бога, и съответно били съобщили на сборовете своето решение. (Деяния 15:1, 2, 19–29) Въпреки това някои християни на остров Крит все още ‘се придържали към обрязването’. Те изразявали открито своето несъгласие с решението на ръководното тяло и ‘поучавали неща, които не би следвало’ да поучават. (Тит 1:10, 11) Със своето изопачено мислене тези  хора може да са защитавали ревностно постановленията от Закона относно храната и ритуалната чистота. Подобно на своите предшественици, живели по времето на Исус, те дори може да са доукрасявали онова, което казвал Законът, и да са проповядвали юдейски предания и човешки заповеди. (Марко 7:2, 3, 5, 15; 1 Тимотей 4:3)

⁵ Подобно мислене оказвало отрицателно влияние върху тяхната преценка и чувство за морал, тоест върху съвестта им. Павел писал: „За омърсените и безверните нищо не е чисто.“ Тяхната съвест станала толкова изкривена, че вече не била надеждно ръководство за действията и преценката им. Нещо повече, те съдели събратята си християни за неща, които били въпрос на лично решение, за ситуации, в които някой християнин можел да реши да постъпи по един начин, а друг християнин — по друг начин. В това отношение тези жители на остров Крит смятали за нечисто онова, което в действителност не било такова. (Римляни 14:17; Колосяни 2:16) Макар и да твърдели, че познават Бога, делата им доказвали обратното. (Тит 1:16)

„За чистите хора всички неща са чисти“

6. За какви два типа хора споменал Павел?

⁶ Каква полза можем да извлечем от онова, което Павел писал на Тит? Нека да обърнем внимание на контраста, направен в това изказване: „За чистите хора всички неща са чисти. Но за омърсените и безверните нищо не е чисто и както умът им, така и съвестта им са омърсени.“ (Тит 1:15) Несъмнено Павел нямал предвид, че за един морално чист християнин всяко нещо без изключение е чисто и приемливо. Можем да бъдем сигурни в това, защото в друго свое писмо Павел пояснил, че онези, които вършат блудство, идолопоклонство, спиритизъм и други такива неща, „няма да наследят Божието царство“. (Галатяни 5:19–21) Така стигаме до заключението, че Павел посочил една основна истина, според която има два типа хора — хора, които живеят според чистите морални стандарти и запазват добри взаимоотношения с Бога, и хора, които не правят това.

7. Какво забранява Библията в Евреи 13:4, но какъв въпрос може да възникне?

⁷ Онова, което един християнин трябва да избягва, не е ограничено само до нещата, които Библията конкретно забранява. Като пример, нека да разгледаме едно ясно изявление: „Нека бракът е на почит сред всички вас и нека брачното легло е неомърсено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.“ (Евреи 13:4) Дори и хората, които не са християни, както и онези, които не знаят нищо за Библията, могат да стигнат до правилното заключение, че този стих забранява прелюбодейството. От този и други библейски текстове разбираме, че Бог осъжда сексуалните отношения между женен мъж или жена и някого, който не е неговият или нейният законен брачен партньор. Как обаче стои въпросът относно двама души, които не са семейни, и правят орален секс? Много младежи твърдят, че тава е безобидно, защото не е полов акт. Може ли един християнин да смята оралния секс за чисто нещо?

8. Как възгледът на християните за оралния секс се различава от възгледа на много хора от света?

 ⁸ Стиховете от Евреи 13:4 и 1 Коринтяни 6:9 ясно показват, че Бог не одобрява нито блудството, нито прелюбодейството (на гръцки „порнѝа“). Какво обаче е блудство? Гръцката дума обхваща всякаква употреба на половите органи с похотливо намерение, независимо дали е по естествен, или по извратен начин. Тук спадат всички форми на непозволени сексуални отношения извън рамките на одобрения от Бога брак. В тази категория влиза и оралният секс въпреки факта, че на много младежи по света се казва, или пък самите те са стигнали до заключението, че той е нещо приемливо. В своето мислене и действия истинските християни не се ръководят от мнението на „безполезните дърдорковци“ и на онези, които „подлъгват ума“. (Тит 1:10) Те се придържат към високите стандарти на Светото Писание. Вместо да си намират извинения, за да правят орален секс, християните разбират, че според Библията той е блудство, „порнѝа“, и обучават съвестта си така, че да имат правилен възглед в това отношение. * (Деяния 21:25; 1 Коринтяни 6:18; Ефесяни 5:3)

Различна съвест — различно решение

9. Ако „всички неща са чисти“, каква роля играе съвестта?

⁹ Какво тогава имал предвид Павел, когато казал, че „за чистите хора всички неща са чисти“? Той говорел за християните, които били привели своето мислене и чувство за морал в хармония със стандартите на Бога, намиращи се в неговото вдъхновено Слово. Такива християни осъзнават, че по много въпроси, за които няма пряка забрана от Бога, има възможност за вземането на различни решения. Вместо да съдят другите, те смятат за „чисти“ нещата, които Бог не осъжда. Те не очакват всички останали да мислят по същия начин като тях за онези аспекти на живота, за които Библията не дава конкретни напътствия. Нека да разгледаме няколко примера.

10. Как една сватба (или погребение) може да се окаже предизвикателство?

¹⁰ Има много семейства, в които само единият от партньорите е станал християнин. (1 Петър 3:1; 4:3) Това може да води до различни предизвикателства, например когато става дума за сватба или погребение на някой роднина. Представи си ситуацията, в която може да попадне една съпруга християнка, чийто съпруг не споделя вярата ѝ. Един от неговите роднини ще се жени и брачната церемония ще бъде проведена в църква на псевдохристиянството. (Или може да е починал някой роднина, например родител, и погребението ще бъде в църква.) Семейството е поканено на сватбата и съпругът иска съпругата му да го придружи. Дали нейната съвест ще ѝ позволи да направи това? Как ще постъпи съпругата? Представи си следните две възможности.

11. Обясни как може да размишлява една съпруга християнка във връзка с това дали да отиде на сватба в църква, или не, и заключението, до което стига тя.

¹¹ Лидия размишлява върху сериозната заповед на Библията ‘Излезте от Вавилон Велики’, световната империя на фалшивата религия. (Откровение 18:2, 4) Преди да стане Свидетелка, Лидия ходела в църквата, където ще бъде сватбата, и знае, че по време на церемонията всички присъстващи ще бъдат помолени да участват в различни религиозни ритуали, като например молитви, песни или религиозни жестове. Тя е решена да не участва в тези неща и не иска дори да присъства там, за да не бъде подложена на натиск да извърши нещо, което е против нейните вярвания. Лидия уважава съпруга си и иска да му сътрудничи, защото според Библията той е нейният глава. От друга страна обаче, тя не иска да направи компромис със своите основани на Писанието принципи. (Деяния 5:29) Затова Лидия тактично казва на съпруга си, че дори и той да реши да отиде на сватбата, тя няма да може да го направи. Лидия може да обясни, че ако присъства там и откаже да участва в някои дейности, това може да постави съпруга ѝ в неудобно положение и  затова за него би било най–добре да отиде на сватбата без нея. Решението, което взема Лидия, запазва съвестта ѝ чиста.

12. Как може да размишлява и да постъпи друга християнка относно това дали да отиде на сватба, която ще се проведе в църква?

¹² Румяна е изправена пред същата дилема. Тя уважава съпруга си, решена е да бъде лоялна на Бога и постъпва в съгласие със своята обучена от Библията съвест. След като размишлява по подобен начин като Лидия, Румяна се моли на Йехова и разглежда статията от рубриката „Въпроси на читатели“ в броя на „Стражева кула“ от 15 май 2002 г. Тя си припомня случилото се с тримата евреи, които се подчинили на заповедта да присъстват там, където щяло да бъде извършено идолопоклонство, и които въпреки това запазили своята неопетненост, като не участвали в него. (Даниил 3:15–18) Румяна решава да придружи съпруга си, но да не участва в никакви религиозни церемонии, като постъпва в съгласие със съвестта си. Тя тактично, но ясно обяснява на съпруга си какво нейната съвест ѝ позволява да прави и какво не ѝ позволява. Румяна се надява, че той ще успее да види разликата между истинското поклонение и фалшивото. (Деяния 24:16)

13. Защо не е нужно да се притесняваме от това, че две християнки могат да вземат различни решения?

¹³ Дали фактът, че две християнки могат да вземат различни решения, показва, че няма значение какво ще направят или че едната от тях има слаба съвест? Съвсем не. Като има предвид своето религиозно минало и участието си в церемонии, в които има църковна музика и религиозни обреди, Лидия е наясно с това, че за нея тази ситуация ще бъде опасна в духовно отношение. Понеже знае как реагира съпругът ѝ при подобни ситуации, тя иска да избегне ненужни проблеми. Ето защо тя е убедена, че за нея това е най–доброто решение.

14. Какво трябва да помнят християните във връзка с нещата, които са въпрос на лично решение?

¹⁴ Дали тогава решението, което взема Румяна, е лошо? Другите нямат право да казват това. Те не бива да я съдят или критикуват заради решението ѝ да присъства на събитието, но да не участва в никакви религиозни дейности. Нека си припомним съвета на Павел във връзка с личните решения относно яденето на определени храни: „Нека който яде, да не гледа отвисоко на този, който не яде, и нека който не яде, да не съди този, който яде. ... Неговият господар решава дали той да стои, или да падне. И наистина ще стои, защото Йехова може да го направи да стои.“ (Римляни 14:3, 4) Безспорно никой истински християнин няма да подтиква другите да пренебрегват ръководството на своята обучена съвест, защото да правят това би означавало да пренебрегват гласа, който може да предаде животоспасяващо послание.

15. Защо трябва да гледаме сериозно на съвестта и чувствата на другите?

¹⁵ Двете християнки в нашия пример трябва да обмислят и някои допълнителни фактори,  като например как тяхното решение ще повлияе на другите. Павел ни е дал следния съвет: „Бъдете решени да не поставяте препятствие или спънка пред вярата на брат си.“ (Римляни 14:13) Лидия знае, че подобни ситуации са нарушавали мира в сбора или в семейството ѝ и че онова, което ще направи, може да окаже силно влияние върху децата ѝ. За разлика от нея, Румяна смята, че решението ѝ няма да смути никого в сбора или някои от нейните близки. Но и двете жени — както и всеки един от нас — трябва да разберат, че правилно обучената съвест се съобразява с влиянието, което може да бъде оказано върху другите. Исус казал: „Ако някой накара да съгреши един от тези малките, които вярват в мене, тогава за него ще е по–добре да окачат на шията му мелничен камък като онези, които са въртени от магаре, и да го хвърлят в открито море.“ (Матей 18:6) Ако някой пренебрегва факта, че действията му може да са препятствие за вярата на другите, е възможно съвестта му да е станала омърсена като на някои от християните в Крит.

16. Какви промени можем да очакваме във всеки християнин с течение на времето?

¹⁶ Всеки християнин трябва да продължава да напредва в духовно отношение, както и да се вслушва все повече в съвестта си и да действа в съгласие с нея. Нека да си представим, че Марио е бил покръстен наскоро. Неговата съвест му казва, че той трябва да избягва небиблейските обичаи, в които е участвал преди и които може би са били свързани с идолите и кръвта. (Деяния 21:25) Всъщност сега Марио съвсем съзнателно избягва всичко, което дори съвсем леко наподобява онова, което Бог забранява. Но от друга страна, той е озадачен защо някои хора отхвърлят определени неща, които той смята за приемливи, като например някои телевизионни програми.

17. Обясни с пример как времето и духовният напредък могат да повлияят върху съвестта и решенията на даден християнин.

¹⁷ След време Марио придобива повече познание и се приближава повече до Бога. (Колосяни 1:9, 10) Какъв е резултатът от това? Неговият вътрешен глас получава сериозно обучение. Сега Марио е по–склонен да се вслушва в съвестта си и да взема под внимание библейските принципи. Всъщност той разбира, че някои от нещата, които преди му се стрували съмнителни и е избягвал, всъщност не са в противоречие с Божието мислене. Освен това, като се придържа по–отблизо към библейските принципи и като се стреми да действа в съгласие със своята добре обучена съвест, Марио вече избягва програмите, които преди е смятал за приемливи. Да, качеството на неговата съвест се е подобрило. (Псалм 37:31)

18. Каква причина за радост имаме?

¹⁸ В повечето сборове има хора, които са постигнали различен напредък в християнското си развитие. Някои от тях са нови във вярата. Може би съвестта им мълчи по определени въпроси, докато по други говори много силно. Такива хора може да имат нужда от време и помощ, за да се приспособят към ръководството на Йехова и да започнат да действат в съгласие със своята обучена съвест. (Ефесяни 4:14, 15) Но за щастие в същите тези сборове вероятно има много християни, които притежават дълбоко познание, опит в прилагането на библейските принципи и съвест, която до голяма степен е в съгласие с Божието мислене. Само колко е радостно да бъдем около такива „чисти хора“, които смятат за „чисти“ в морално и духовно отношение нещата, които са ‘угодни на Господаря’! (Ефесяни 5:10) Нека всички ние да се стремим да развиваме в подобна степен съвест, която е в хармония с точното познание за истината и предаността към Бога, и да се стремим да я запазим! (Тит 1:1)

[Бележка под линия]

Как ще отговориш?

• Защо някои християни на остров Крит имали ‘омърсена съвест’?

• Защо двама християни, които имат добре обучена съвест, могат да вземат различни решения?

• Какво трябва да става със съвестта ни с течение на времето?

[Въпроси]

[Карта на страница 26]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Сицилия

ГЪРЦИЯ

Крит

МАЛА АЗИЯ

Кипър

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

[Снимка на страница 28]

Две християнки в една и съща ситуация могат да вземат различни решения