Преодоляване на предизвикателства при носенето на добрата новина

КАМИОНЪТ ни наближи един контролно–пропускателен пункт с около 60 въоръжени мъже, жени и младежи. Някои носеха униформи, а други бяха в цивилни дрехи. Много от тях размахваха автоматични оръжия и изглеждаше, че ни очакват. По онова време имаше граждански размирици.

Бяхме пътували с камион вече четири дни, превозвайки десет тона библейска литература. Всички се питахме дали ще ни пуснат да минем. Ще ни искат ли пари? Колко ли време ще ни трябва, за да ги убедим, че целта ни е мирна?

Един войнствено настроен мъж стреля във въздуха с пушката си, за да ни напомни кой командва. Той забеляза мобилните ни телефони и веднага поиска да му ги дадем. Когато малко се поколебахме, този мъж направи недвусмислен жест, прокарвайки пръст по гърлото си, за да разберем какво ще ни се случи, ако не се подчиним. Веднага му дадохме телефоните си.

Изведнъж една жена, облечена в униформа, взе оръжието си и се приближи към нас. Оказа се, че тя е „секретарката“, и поиска да дадем нещо и на нея. Тъй като животът е тежък, един малък „подарък“ щял да ѝ бъде от полза. Тогава друг войник отвори резервоара ни, за да си напълни една туба. Без да обръща внимание на възраженията ни, той каза, че просто изпълнява заповеди. Не можехме да направим нищо и само се надявахме другите да не решат да последват примера му.

Накрая войниците вдигнаха бариерата и ние можахме да продължим. Двамата със спътника ми въздъхнахме с облекчение. Това беше напрегната ситуация, но ние сме свикнали с подобни изнервящи проверки. От април 2002 г. до януари 2004 г. 18 пъти сме изминавали разстоянието от пристанище Дуала (Камерун) до Банги, столицата на Централноафриканската република. Това пътуване, дълго 1600 километра, винаги е изпълнено с рискове и изненади. *

Жозеф и Емануел, които редовно изминават този маршрут, споделят: „Тези пътувания  ни научиха на много неща — да се молим често на Бога и да бъдем спокойни. Псалмистът писал: ‘На Бога уповавам; няма да се боя; какво ще ми стори човек?’ Стараем се да имаме същата нагласа. Уверени сме, че Йехова знае, че целта на нашето пътуване е да занесем едно послание на надежда, от което хората много се нуждаят.“ (Псалм 56:11)

Международни усилия за осигуряване на духовна храна

Мнозина от тази част на Африка обичат да слушат добрата новина за Божието Царство. Литературата, която носим, е предназначена да удовлетвори техните духовни нужди. (Матей 5:3; 24:14) Клонът на Свидетелите на Йехова в Камерун, намиращ се в град Дуала, редовно осигурява литература на повече от 30 000 вестители на Царството и заинтересувани хора в самия Камерун и в още четири съседни страни.

Преди да стигне до Камерун, литературата вече е пропътувала дълъг път. По–голямата част от нея се печата в Англия, Финландия, Германия, Италия и Испания. След това от Франция се пренася по море. Обикновено на всеки две седмици на пристанището в Дуала пристига контейнер с библейска литература.

Контейнерът се поставя върху камион, който го пренася до клона. Работниците в Отдела по експедиция разпределят литературата според местата, на които ще бъде изпратена. Не е лесно изданията да се доставят до отдалечените части на тези страни. Но това е част от работата по носенето на добрата новина „до най–отдалечените краища на земята“. (Деяния 1:8) Клонът разчита на самопожертвувателни доброволци, които са готови да предприемат тези опасни пътувания. Така библейската литература редовно стига до милиони хора в централната част на Африка.

Едно обичайно пътуване

Литературата бива доставяна с камион до Камерун, Чад, Екваториална Гвинея, Габон и Централноафриканската република. Нека се присъединим към пътниците на един такъв камион по неговия маршрут. Представи си, че седиш заедно с шофьорите и се подготвяш за изпълненото с приключения пътуване, което ще продължи десет или повече дни.

 Шестима шофьори поемат този курс. Те трябва да са физически силни, способни, търпеливи и добре облечени. Те носят или традиционно африканско облекло, или риза и вратовръзка. Преди време служителите в митницата отбелязали: „Какъв чист камион и колко добре облечени шофьори — точно като на снимките в техните издания!“ Но по–важна от външния вид на шофьорите е готовността им да отидат там, където е нужно, за да служат на другите. (Псалм 110:3)

Тръгваме от Дуала около шест часа сутринта, точно след изгрев слънце, за да можем да избегнем натовареното движение в този разрастващ се град. Минаваме по един мост близо до клона, прекосяваме шумния град и се насочваме на изток към първата ни спирка — Яунде, столицата на Камерун.

Шестимата шофьори могат да потвърдят колко трудно е да се управлява камион, натоварен с десет тона книги. През първите три дни, докато пътуваме по асфалтирани пътища, не възникват почти никакви проблеми, макар че е нужно да сме много внимателни и съсредоточени върху пътя. Изведнъж обаче се излива проливен дъжд. От тук нататък пътят не е асфалтиран и става хлъзгав и неравен, видимостта намалява и затова трябва да се движим бавно. Пада мрак и е време да спрем, за да хапнем нещо. Опитваме се да поспим с крака, опънати върху таблото на камиона. Такъв е животът по време на тези пътувания!

Рано на следващата сутрин продължаваме пътя си. Единият от шофьорите помага, като внимателно следи условията на пътя. Той веднага сигнализира, ако се приближим прекалено до канавката. Шофьорите много добре знаят, че ако камионът падне в канавката, може да им отнеме няколко дни да го измъкнат от там. Пътят не става по–хубав, когато преминаваме границата и навлизаме в Централноафриканската република. Но в продължение на 650 километра се наслаждаваме на красива, зелена, хълмиста област. Деца, възрастни хора и майки, носещи бебетата си на гръб, ни махат, докато минаваме бавно през селата им. По пътищата има малко автомобили заради гражданските размирици и затова хората ни гледат с любопитство.

Възнаграждаващи преживявания

Жанвие, един от нашите шофьори, ни казва, че въпреки стриктния график те често спират в малки села, за да си починат и да разпространят библейска литература. Той си спомня: „В Бабуа винаги се стараехме да говорим с един болничен служител, който проявяваше силен интерес към посланието за Царството, и след време можехме накратко да изучаваме Библията с него. Един ден дори му показахме филма за Ной. Неговите приятели и съседи също дойдоха и скоро къщата се напълни с развълнувани зрители. Всички бяха чували за Ной, но сега на екрана можеха да видят разказа за живота му.  Беше трогателно да усетим признателността им. След прожекцията те сготвиха нещо специално за нас, за да изразят благодарността си, и ни поканиха да останем през нощта при тях. Трябваше обаче да тръгнем веднага и да продължим с нашето пътуване, но бяхме радостни, че сме успели да споделим добрата новина с тези смирени хора.“

Друг шофьор на име Израел си спомня за проблемите при едно предишно пътуване до град Банги, нашата крайна цел. Той разказва: „Колкото повече приближавахме Банги, толкова повече барикади срещахме по пътя. За щастие повечето войници бяха приятелски настроени и помнеха камиона от предишните ни пътувания. Те ни канеха да седнем с тях и с радост приемаха библейска литература. Книгите са особено ценни за тези хора и когато някой им даде книга, в нея те записват своето име, датата и името на онзи, който им я дава. Освен това някои от войниците имаха роднини Свидетели и затова се държаха приятелски.“

Йозеф, най–опитният шофьор, разказва за онова, което според него е най–важната част от тези пътувания — пристигането до крайната цел. Той си спомня във връзка с едно такова пътуване: „Когато бяхме на няколко километра от Банги, позвънихме на братята, за да им кажем, че пристигаме всеки момент. Те ни посрещнаха и ни придружиха през целия град, като ни помогнаха с подготовката на останалите документи. Когато пристигнахме, всички от клона излязоха да ни посрещнат със сърдечна прегръдка. От съседните сборове пристигнаха братя, за да помогнат, и само за няколко часа стотици кашони с Библии, книги, брошури и списания бяха разтоварени от камиона и подредени в склада.“

„Понякога — добавя Жозеф — товарът ни включваше дарени дрехи и обувки, които бяха предназначени за съседната Демократична република Конго, включително и някои неща за децата там. Колко радостно беше да видим усмивките на нашите изпълнени с признателност братя!“

Ние си почиваме един ден, подготвяме камиона и се връщаме по пътя, по който дойдохме. Знаем, че ни очакват трудни ситуации, но удовлетворяващите преживявания, които имахме, компенсират всички проблеми.

Дългите разстояния, проливните дъждове, лошите пътища и случаите, когато сме имали спукана гума или повреди по камиона, са голямо предизвикателство. Своеволни войници също създават проблеми. Но въпреки тези трудности нищо не може да даде по–голямо удовлетворение на тези шофьори от това да носят добрата новина за Царството до най–отдалечените краища на Африка и да виждат какво въздействие оказва тази новина върху живота на хората, които я получават.

Например благодарение на тези доставки на литература един човек, който живее в едно село в покрайнините на Централноафриканската република близо до границата със Судан, сега може да чете съвременен превод на Библията. Съпругата му изучава последните издания на „Стражева кула“, а децата им извличат полза от книгата „Учи се от великия учител“ *. Това семейство и много други хора, живеещи в отдалечени области, получават същата духовна храна, която имат и техните християнски братя и сестри в големите градове. Това действително носи голямо удовлетворение!

[Бележки под линия]

[Карти/Снимка на страница 9]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

КАМЕРУН

Дуала

ЦЕНТРАЛНОАФРИКАНСКА РЕПУБЛИКА

Банги

[Снимка на страница 9]

Жозеф

[Снимка на страница 9]

Емануел

[Снимка на страница 10]

Клонът на Централноафриканската република в град Банги

[Снимка на страница 10]

Разтоварване на камиона в Банги