‘Облечете се със смирение’

ТОЙ бил от един известен град. Бил римски гражданин по рождение и вероятно отраснал във видно семейство. Този човек на име Савел получил възможно най–доброто образование за първи век, говорел най–малко два езика и принадлежал към добре познатата юдейска религиозна група на фарисеите.

Савел най–вероятно бил учен да гледа отвисоко на обикновените хора и да се гордее със своята праведност. (Лука 18:11, 12; Деяния 26:5) Фарисеите смятали, че превъзхождат другите. Те искали да бъдат известни и хората да се обръщат към тях с ласкателни титли. (Матей 23:6, 7; Лука 11:43) Вероятно в резултат на общуването с такива личности Савел станал надменен. Знаем, че той ревностно преследвал християните. Години по–късно, когато бил познат като апостол Павел, той казал за себе си, че преди бил „хулител, преследвач и дързък човек“. (1 Тимотей 1:13)

Да, Савел станал християнин и променил напълно личността си. Вече като апостол Павел, той смирено заявил, че е „по–незначителен и от най–незначителния измежду светите личности“. (Ефесяни 3:8) Павел бил резултатен проповедник, но не си приписвал заслугите за това. Напротив, той отдавал цялата слава на Бога. (1 Коринтяни 3:5–9; 2 Коринтяни 11:7) Именно Павел подканил събратята си християни: „Облечете се с нежна привързаност и състрадание, доброта, смирение, мекота и дълготърпение.“ (Колосяни 3:12)

Приложим ли е този съвет в нашия XXI век? Заслужава ли си да бъдем смирени? Възможно ли е смирението наистина да е признак на сила?

Дали всемогъщият Създател е смирен?

Когато става дума за смирение, е необходимо да имаме  предвид Божия възглед относно това качество. Защо? Защото той е нашият Върховен владетел и нашият Създател. За разлика от него ние трябва да признаем, че имаме ограничения. Ние сме зависими от него. Един мъдър мъж от древността на име Елиу казал: „Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила.“ (Йов 37:23) И наистина, само колко може да ни смири самият размисъл за необятната вселена! Пророк Исаия ни подканя: „Дигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила, и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; чрез величието на силата Му, и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва.“ (Исаия 40:26)

Освен че е всемогъщ, Йехова Бог е и смирен. Цар Давид казал следното в молитва към Бога: „Ти си ми дал и щита на избавлението Си; и Твоята благост [твоето смирение — НС] ме е направила велик.“ (2 Царе 22:36) Можем да кажем, че Бог е смирен, защото е загрижен за незначителните хора, които се стремят да са му угодни, и проявява милост към тях. Йехова, така да се каже, се навежда от небето, за да постъпва милостиво с онези, които се боят от него. (Псалм 113:5–7)

Освен това Йехова цени смирението на своите служители. Апостол Петър писал: „Бог се противопоставя на високомерните, но дава незаслужена милост на смирените.“ (1 Петър 5:5) Един от писателите на Библията отбелязал следното относно Божия възглед за гордостта: „Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце.“ (Притчи 16:5) Как обаче смирението е признак на сила?

Какво не е смирението?

Смирението не ни принизява. В някои народи от древността смирен човек обикновено бил робът — той се намирал в окаяно положение, бил унизяван и бил достоен единствено за съжаление. За разлика от това Библията подчертава, че смирението донася чест. Например мъдрият цар Соломон писал: „Наградата на смирението и на страха от Господа е богатство, слава и живот.“ (Притчи 22:4) В Псалм 138:6 четем: „Защото ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; а високоумния познава отдалеч.“

Ако един човек е смирен, това съвсем не означава, че той няма никакви способности или че не може да постигне нищо. Например Исус Христос нито веднъж не заявил, че той не е единородният Син на Йехова,  нито пък казал, че службата му на земята е незначителна. (Марко 14:61, 62; Йоан 6:51) Въпреки това Исус проявявал смирение, като отдавал заслугата за всичко, което правел, на своя Баща и като използвал силата си, за да служи и да помага на другите, а не за да властва над тях или да ги потиска.

Смирението е признак на сила

Неоспорим факт е, че Исус Христос станал известен сред своите съвременници ‘чрез могъщите си дела’. (Деяния 2:22) И въпреки това в очите на някои хора той бил „най–нищожният измежду човеците“. (Даниил 4:17) Исус не само водел скромен начин на живот, но и многократно учел другите колко е важно да бъдат смирени. (Лука 9:48; Йоан 13:2–16) Това, че проявявал смирение обаче, не означавало, че той бил слабохарактерен. Исус смело защитавал името на своя Баща и изпълнил службата си. (Филипяни 2:6–8) В Библията той е представен като безстрашен лъв. (Откровение 5:5) Примерът на Исус ни показва, че смирението е съвместимо с проявата на морална сила.

Като се стремим да развиваме истинско смирение, разбираме, че за да стане това качество неразделна част от живота ни, са необходими много усилия. Да сме смирени означава винаги да се подчиняваме на волята на Бога, вместо да избираме най–лесния път или да се поддаваме на плътските склонности. За да развиваме смирение, е необходима морална сила, защото трябва да поставим на заден план личните си интереси, да служим на Йехова и да помагаме неегоистично на другите.

Ползата от смирението

Смирението ни освобождава от гордостта и егоизма. Можем да придобием смирена нагласа, ако имаме реалистичен възглед за себе си — за своите силни и слаби страни, както и за постиженията и неуспехите си. Апостол Павел дал хубав съвет в това отношение. Той писал: „Казвам на всекиго от вас да не мисли за себе си повече, отколкото е необходимо да мисли, но да мисли така, че да остане със здрав разум.“ (Римляни 12:3) Всички, които следват този съвет, проявяват смирение.

Ние показваме, че сме смирени също и когато безкористно поставяме интересите на другите пред своите. Под вдъхновение от Бога Павел отправил следната подкана към християните: „[Нека] нищо във вашите постъпки не е подтиквано от свадливост или от себелюбие, но смирено [нека] смятате, че другите ви превъзхождат.“ (Филипяни 2:3) Тези думи са в съгласие със заповедта, която Исус дал на последователите си: „Най–великият измежду вас трябва да ви бъде служител. Който възвеличава себе си, ще бъде смирен, а който смири себе си, ще бъде възвеличен.“ (Матей 23:11, 12)

Наистина, смирените хора са много ценни в очите на Бога. Ученикът Яков подчертал тази мисъл, като писал: „Смирете се в очите на Йехова и той ще ви възвеличи.“ (Яков 4:10) Кой от нас не би искал да бъде ‘възвеличен’ от Бога?

Липсата на смирение поражда напрежение и конфликти както между отделни личности, така и между групи от хора. От друга страна, проявата на смирение води до добри резултати. Ако сме смирени, ще имаме Божието одобрение. (Михей 6:8) Освен това ще се радваме на вътрешен мир, защото в повечето случаи смирените хора се чувстват по–щастливи и по–удовлетворени от горделивите. (Псалм 101:5) Отношенията ни с членовете на семейството ни,  с приятелите ни, с колегите ни и с другите хора ще се подобрят и ще ни носят повече радост. Смирените хора не се дразнят от всяко нещо и не настояват упорито на своето — поведение, което лесно може да причини гняв, отчуждаване, неприязън и огорчение. (Яков 3:14–16)

Наистина, развиването на смирение е чудесен начин да поддържаме добри взаимоотношения с другите. Това качество може да ни помогне да се справяме с предизвикателствата в днешния свят, в който преобладава егоистичният и съревнователен дух. С Божията помощ апостол Павел успял да превъзмогне гордата и надменна нагласа, която проявявал преди. По подобен начин ще е добре и ние да премахнем всяка склонност към високомерие, както и мисълта, че превъзхождаме другите. В Библията намираме следното предупреждение: „Гордостта предшествува погибелта, и високоумието — падането.“ (Притчи 16:18) Като следваме примера и съветите на апостол Павел, ще разберем колко е мъдро ‘да се облечем със смирение’. (Колосяни 3:12)

[Снимка на страница 4]

Павел успял да превъзмогне гордата и надменна нагласа

[Снимка на страница 7]

Смирението ни помага да поддържаме добри взаимоотношения с другите

[Информация за източника на снимката на страница 5]

Anglo-Australian Observatory/David Malin Images