Древни глинени съдове потвърждават записаното в Библията

БИБЛИЯТА е вдъхновеното от Бога Слово. (2 Тимотей 3:16) Онова, което казва тя относно хората, местата и религиозните и политическите условия в древността, е точно. Макар че достоверността на Светото писание по никакъв начин не зависи от археологическите открития, те могат да потвърдят или да подобрят разбирането ни на записаното в Библията.

По–голямата част от многобройните предмети, които биват намирани при разкопките на древни места, са чирепи, тоест парчета от глинени съдове. В много части на Средния изток, включително и в Египет и Месопотамия, парчетата от глинени съдове били достъпно средство за писане. Подобно на днешните бележници и на листовете хартия, върху тях били записвани договори, сметки, сделки и др. Обикновено написаното било с мастило и понякога се състояло само от една дума, а в други случаи — от много редове или колони от думи.

При археологическите разкопки в Израел са намерени многобройни парчета от глинени съдове от библейски времена. Особено интересни са три колекции, датиращи от седми и осми век пр.н.е., тъй като те потвърждават различни подробности от историята, описана в Библията. Намерените съдове са от Самария, Арад и Лахис. Нека да се запознаем по–отблизо с всяка една от тези колекции.

Глинените съдове от Самария

Самария била столицата на северното десетплеменно царство Израил до превземането ѝ от асирийците през 740 г. пр.н.е. Относно произхода на Самария в 3 Царе 16:23, 24 се казва: „В тридесет и първата година на Юдовия цар Аса [947 г. пр.н.е.], се възцари Амрий над Израиля. ... [Той] купи самарийския хълм от Семера за два таланта сребро; и съгради град на хълма и нарече града, който съгради, Самария.“ По времето на Римската империя името на града било променено и Самария била наречена Себасте. Накрая, през шести век от н.е., тя престанала да съществува.

През 1910 г. при разкопките на древния град Самария група археолози открили множество глинени съдове, които според тях датират от осми век пр.н.е. На глинените съдове били записани доставки на зехтин и вино за Самария от различни места, намиращи се в околността ѝ. Относно това откритие в книгата „Древните надписи — гласове от библейски времена“ се дава следният коментар: „Намерените през 1910 г. 63 парчета от глинени съдове ... с право са смятани за една от най–важните колекции от епиграфичен [писмен] материал, който е оцелял от древния Израил до наши дни. Важността на колекцията от Самария не произлиза от самите глинени съдове ..., а по–скоро от запазения върху тях дълъг списък от израилски лични имена, имена на родове и на географски области.“ Как тези имена потвърждават някои записани в Библията подробности?

Когато израилтяните завладели Обетованата земя и я разделили между отделните племена, областта Самария се намирала в границите на племето Манасия. Според думите от Исус Навиев 17:1–6 чрез Галаад, внукът на Манасия, десет от родовете на Манасия получили там свой дял от земята. Това били родовете на Авиезер, Хелек, Асриил, Сихем и Семида. Шестият родоначалник, Ефер, нямал внуци,  а пет внучки — Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса, всяка от които получила дял от земята. (Числа 27:1–7)

Върху глинените съдове от Самария са запазени седем от имената на тези родове — имената на всичките пет синове на Галаад и на две от внучките на Ефер, а именно Егла и Нуа. В „Нов международен превод — Археологическа учебна Библия“ се казва: „Имената на родовете, запазени върху глинените съдове от Самария, осигуряват доказателство извън Библията за областта, в която се казва, че се заселили родовете на Манасия.“ Така в това отношение ранната история на племената на Израил, описана в Библията, е потвърдена от тези глинени съдове.

Съдовете от Самария изглежда потвърждават и религиозната ситуация, в която се намирали израилтяните и за която се говори в Библията. По времето, когато глинените съдове от Самария били написани, израилтяните смесвали поклонението на Йехова с това на ханаанския бог Ваал. В пророчеството на Осия, което също било записано през осми век пр.н.е., било предсказано, че ще дойде време, когато израилтяните ще се разкаят за делата си, ще наричат Йехова „Съпруже мой!“ (НС) и няма повече да казват „Ваал ми“, което означава „Мой господар“. (Осия 2:16, 17; бел. под линия) Някои от личните имена, написани върху съдовете от Самария, означават „Ваал е моят баща“, „Ваал пее“, „Ваал е силен“, „Ваал помни“ и т.н. На всеки 11 лични имена, съдържащи някаква форма на името Йехова, имало 7 имена, които съдържали думата „Ваал“.

Глинените съдове от Арад

Арад бил древен град, разположен в безводната област, наречена Негев, която се намирала на значително разстояние на юг от Йерусалим. При разкопките в Арад били намерени шест израилски крепости, съществували една след друга, от периода на управлението на Соломон (1037–998 г. пр.н.е.) до унищожението на Йерусалим от вавилонците през 607 г. пр.н.е. Археолозите намерили в Арад най–голямата колекция от глинени съдове от библейски времена. Тя съдържа повече от 200 предмета, изписани на еврейски и арамейски език, а също и на други езици.

Някои от съдовете от Арад потвърждават информацията в Библията относно свещеническите семейства. Например на един фрагмент от глинен съд са споменати „синовете на Корей“, за които се говори в Изход 6:24 и Числа 26:11. Надписите към 42, 44–49, 84, 85, 87 и 88 псалм приписват тези псалми на „Кореевите синове“. Други свещенически семейства, споменати върху глинените съдове от Арад, са семействата на Пасхор и Меримот. (1 Летописи 9:12; Ездра 8:33)

Нека да разгледаме друг пример. Сред руините на една крепост, датираща от времето малко преди унищожението на Йерусалим от вавилонците, археолозите намерили фрагмент от глинен съд, на който имало обръщение към военачалника на укреплението. Според изданието „Контекстът на Писанието“ отчасти обръщението гласи: „До моя господар Елиасив. Нека Яхве [Йехова] да се погрижи за тебе. ... Що се отнася до онова, за което ти ми заповяда да направя, сега всичко е наред — той стои  в храма на Яхве.“ Много учени смятат, че тук се говори за храма в Йерусалим, построен в дните на Соломон.

Глинените съдове от Лахис

Древният укрепен град Лахис се намирал на 44 километра югозападно от Йерусалим. По време на разкопките през 1930 г. били намерени много парчета от глинени съдове. Най–малко 12 от тези парчета представлявали писма и за тях се казва, че са „изключително ценни ... заради светлината, която хвърлят върху политическите условия тогава и настъпилия смут, когато Юда се подготвяла за неизбежното нападение на [вавилонския цар] Навуходоносор“.

Най–важните писма са кореспонденция между един подчинен офицер и Яош, който вероятно бил военачалникът на Лахис. Изразните средства в тези писма са подобни на онези, които използвал в своите писания пророк Йеремия, живял по онова време. Нека да видим как две от тези писма подкрепят библейското описание на този съдбоносен период от време.

В Йеремия 34:7 пророкът описва времето, ‘когато войската на вавилонския цар се биела против Йерусалим и против всичките останали Юдови градове — против Лахис и Азика; защото от Юдовите градове само те от укрепените градове били останали’. Изглежда, че авторът на едно от писмата от Лахис описва същите събития. Той пише: „Очакваме [огнените] сигнали на Лахис ..., защото не можем да видим Азика.“ Според много учени това показва, че Азика вече била превзета от вавилонците и че идвал редът и на Лахис. Една интересна подробност в този откъс е споменаването на „огнените сигнали“. В Йеремия 6:1 също се споменава употребата на подобни средства за комуникация.

За едно друго писмо от Лахис се смята, че подкрепя думите на пророк Йеремия и пророк Езекиил относно опитите на царя на Юда да получи помощ от Египет в бунта срещу Вавилон. (Йеремия 37:5–8; 46:25, 26; Езекиил 17:15–17) В писмото от Лахис се казва: „Сега твоят служител получи следната информация: Генерал Конияху, синът на Елнатан, тръгна на юг, за да влезе в Египет.“ Като цяло учените смятат тази постъпка за опит да бъде получена военна подкрепа от Египет.

Освен това върху глинените съдове от Лахис са споменати редица имена, намиращи се в книгата Йеремия. Това са имената Нирия, Яазания, Гемария, Елнатан и Хосаиях (НС). (Йеремия 32:12; 35:3; 36:10, 12; 42:1) Не може да се установи със сигурност дали тези имена представят същите личности. Но тъй като Йеремия живял по онова време, сходството е забележително.

Общият белег

Колекциите от глинени съдове от Самария, Арад и Лахис потвърждават много подробности от записаното в Библията, например относно имената на семействата и географските области, както и религиозната и политическата обстановка в съответния период от време. Но всичките три колекции имат един общ, важен белег.

Писмата, намерени в Арад и Лахис, съдържат изрази като „Нека Йехова да ти даде мир“. В седем от посланията от Лахис Божието име се среща общо единайсет пъти. Нещо повече, много от еврейските лични имена, намиращи се в тези три колекции, съдържат съкратената форма на името Йехова. Глинените съдове потвърждават, че по онова време израилтяните използвали Божието име ежедневно.

[Снимка на страница 13]

Част от глинен съд, открит сред руините на Арад, на който е написано обръщение към един мъж на име Елиасив

[Източник]

Photograph © Israel Museum, Jerusalem; courtesy of Israel Antiquities Authority

[Снимка на страница 14]

Писмо от Лахис, което съдържа Божието име

[Източник]

Photograph taken by courtesy of the British Museum