Винаги дръж Йехова пред очите си

„Йехова винаги е пред мене.“ (ПС. 16:8, НС)

1. Как могат да ни въздействат библейските повествования?

ЗАПИСАНОТО Слово на Йехова съдържа великолепен разказ за отношенията му с човешкия род. В него се говори за много хора, които са участвали в изпълнението на Божията цел. Разбира се, техните думи и дела не са включени в Библията само като истории за наше развлечение. Всъщност тези повествования могат да ни приближат до Бога. (Як. 4:8)

2, 3. Какво означават думите от Псалм 16:8?

² Всеки един от нас може да научи много от живота на известни библейски личности като Авраам, Сара, Моисей, Рут, Давид, Естир, апостол Павел и други. Но разказите за не толкова познати хора също могат да ни помогнат. Ако размишляваме върху библейското повествование, ще можем да действаме в хармония с думите на псалмиста: „Йехова винаги е пред мене. Няма какво да ме поклати, защото той е до дясната ми ръка.“ (Пс. 16:8, НС) Какво означават тези думи?

³ Воинът обикновено държал меча с дясната си ръка, поради което тази страна оставала непокрита от щита, носен с лявата ръка. Но ако близо до него, от дясната му страна се сражавал негов приятел, воинът бил напълно защитен. Ако винаги мислим за Йехова и вършим неговата воля, той ще ни защитава. Затова нека сега обсъдим как разглеждането на библейските разкази може да укрепи вярата ни, така че ‘винаги да виждаме Бога пред себе си’ (СИ).

Йехова отговаря на нашите молитви

4. Разкажи пример от Библията, показващ, че Йехова отговаря на молитвите.

⁴ Ако държим Йехова пред очите си, той ще отговаря на нашите молитви. (Пс. 65:2; 66:19) Доказателство за това е случилото се с най–възрастния служител на Авраам, който най–вероятно бил Елиезер. Авраам го изпратил в Месопотамия, за да намери бояща се от Бога жена за Исаак. Елиезер се помолил на Йехова за ръководство и разбрал, че Бог му помага, когато Ревека напоила камилите му. Заради искрената си молитва Елиезер успял да намери подходяща жена, която станала обичната съпруга на Исаак. (Бит. 24:12–14, 67) Разбира се, служителят на Авраам бил изпратен със специална задача. Но и ние можем да сме също толкова уверени, че Йехова отговаря на нашите молитви.

5. Защо можем да кажем, че дори една кратка, безгласна молитва към Йехова може да бъде резултатна?

⁵ Понякога може да се наложи бързо да се помолим за Божията помощ. Веднъж персийският цар Артаксеркс забелязал, че неговият виночерпец Неемия е тъжен. Във връзка с това царят го попитал: „За какво правиш прошение?“ Тогава Неемия ‘се помолил на небесния Бог’. Той трябвало да бъде кратък в своята явно безгласна молитва. Въпреки това Бог отговорил на молбата му и той получил подкрепата на царя за възстановяването на стените на Йерусалим. (Прочети Неемия 2:1–8.) Да, явно дори една кратка, безгласна молитва може да бъде резултатна.

6, 7. (а) Какъв пример оставил Епафрас по отношение на молитвата? (б) Защо трябва да се молим за другите?

⁶ Ние сме подканени ‘да се молим един за друг’, макар че не винаги виждаме незабавни доказателства, че Бог отговаря на молитвите ни. (Як. 5:16) Епафрас, един „верен служител на Христос“, се молел пламенно за онези, които били свързани с него във вярата. Пишейки от Рим на колосяните, Павел  казал: „Епафрас, който е от вашия край и е роб на Христос Исус, ви изпраща поздрави, като винаги се моли усърдно и настойчиво за вас, така че накрая да стоите завършени и напълно убедени в цялата воля на Бога. Всъщност свидетелствам за него, че полага огромни усилия за вас и за онези, които са в Лаодикия и в Йерапол.“ (Кол. 1:7; 4:12, 13)

⁷ Градовете Колоса, Лаодикия и Йерапол се намирали близо един до друг в Мала Азия. Християните в Йерапол живеели сред хора, които се покланяли на богинята Кибела, събратята им в Лаодикия били заплашени от заобикалящия ги материализъм, а за колосяните съществувала опасността да бъдат повлияни от човешката философия. (Кол. 2:8) Не е чудно тогава, че Епафрас, който бил от Колоса, ‘се молел усърдно и настойчиво’ за християните в този град. В Библията не се разкрива как молитвите на Епафрас получили отговор, но той не престанал да се моли за събратята си по вяра. Ние също не бива да преставаме да правим това. Макар че не ‘се бъркаме в работите на другите’, може да сме научили, че някой наш близък или приятел се сблъсква със сериозно изпитание на вярата си. (1 Пет. 4:15) Нима не би било подходящо тогава да споменаваме този човек в личните си молитви? Павел бил укрепен от горещите молитви на другите и ние също можем да помогнем много със своите молитви. (2 Кор. 1:10, 11)

8. (а) Откъде знаем, че старейшините в град Ефес разбирали колко е важна молитвата? (б) Каква трябва да бъде нашата нагласа спрямо молитвата?

⁸ Дали другите ни познават като хора, които ценят привилегията на молитвата? След разговора си със старейшините в град Ефес Павел ‘коленичил заедно с всички тях и казал молитва’. Тогава ‘всички плакали много, като прегръщали Павел и го целували нежно, защото особено силно ги натъжили неговите думи, че няма да видят повече лицето му’. (Деян. 20:36–38) Не знаем имената на тези старейшини, но явно те разбирали колко е важна молитвата. Без съмнение ние също трябва да ценим привилегията да се молим на Бога и трябва ‘да издигаме лоялно ръце’ в молитва, като вярваме, че нашият небесен Баща ще отговори на молбите ни. (1 Тим. 2:8)

Бъди напълно послушен на Бога

9, 10. (а) Какъв пример дали дъщерите на Салпаад? (б) Как може послушанието на дъщерите на Салпаад да повлияе на възгледа на неженените християни за брака?

⁹ Ако държим Йехова винаги в ума си, това ще ни помогне да сме му послушни и ще пожънем благословии. (Втор. 28:13; 1 Царе 15:22) От нас обаче се изисква готовност да проявим послушание. Да разгледаме нагласата на петте дъщери на Салпаад, които живели в дните на Моисей. Сред израилтяните било обичай синовете да получават наследството от бащите. Салпаад умрял, без да има синове, и Йехова постановил петте му дъщери да получат цялото наследство. Това щяло да стане само при едно условие — те да се омъжат за мъже от рода на Манасия, така че наследството да остане в същото племе. (Чис. 27:1–8; 36:6–8)

¹⁰ Дъщерите на Салпаад били уверени, че всичко щяло да бъде наред, ако послушат Бога. В Библията се казва: „И Салпаадовите дъщери сториха според както Господ заповяда на Моисея; защото Маала, Терса, Егла, Мелха и Нуа, Салпаадовите дъщери, се омъжиха за синовете на чичовците си; омъжиха се за мъже от семействата на потомците  на Манасия, Йосифовият син; и така наследството им остана в племето на бащиното им семейство.“ (Чис. 36:10–12) Тези послушни жени направили каквото Йехова заповядал. (Ис. Н. 17:3, 4) Духовно зрелите християни, които още не са сключили брак, трябва да имат същата вяра и да се женят само за човек, който е „в единство с Господаря“. (1 Кор. 7:39)

11, 12. Как Халев показал, че има доверие в Бога?

¹¹ Ние трябва да сме напълно послушни на Йехова, подобно на израилтянина Халев. (Втор. 1:36) След като през 1513 г. пр.н.е. израилският народ бил избавен от робство в Египет, Моисей изпратил дванайсет мъже да съберат сведения за Ханаанската земя, но само двама от съгледвачите, Халев и Исус Навиев, насърчили хората да се доверят напълно на Бога и да влязат в земята. (Чис. 14:6–9) Около 40 години по–късно Исус Навиев и Халев били все още живи и следвали напълно Йехова. Бог използвал Исус Навиев, за да въведе израилтяните в Обетованата земя. Десетимата неверни съгледвачи обаче вероятно умрели по време на четирийсетгодишното пътуване на Израил из пустинята. (Чис. 14:31–34)

¹² Вече възрастен и преживял всичко, което се случило на израилтяните в пустинята, Халев могъл да застане пред Исус Навиев и да каже: „Аз последвах напълно Господа, моят Бог.“ (Прочети Исус Навиев 14:6–9.) Осемдесет и пет годишният Халев поискал да му бъде дадена планинската област, която му била обещана от Бога, въпреки че тя била населена от врагове, живеещи в укрепени градове. (Ис. Н. 14:10–15)

13. Какво трябва да правим, за да бъдем благословени, въпреки че може да се сблъскваме с предизвикателства?

¹³ Също като верния и послушен Халев, и ние ще получим подкрепа от Йехова, ако го ‘следваме напълно’. Когато се сблъскваме с големи препятствия, ще бъдем благословени, ако ‘следваме Йехова напълно’. Но да правим това през целия си живот, подобно на Халев, може да бъде предизвикателство. Макар че в началото на царуването си Соломон следвал Йехова, по–късно, когато остарял, неговите жени обърнали сърцето му към фалшиви богове и той ‘не следвал напълно Господа като баща си Давида’. (3 Царе 11:4–6, СИ) Нека, независимо от изпитанията, с които сме принудени да се сблъскваме, да бъдем напълно послушни на Бога и винаги да го държим пред очите си.

Винаги се надявай на Йехова

14, 15. Какво научи от случилото се с Ноемин за необходимостта да се надяваме на Бога?

¹⁴ Необходимо е да се надяваме на Бога, особено когато сме потиснати от това, че бъдещето ни изглежда мрачно. Да разгледаме примера на възрастната Ноемин, която изгубила съпруга си и двамата си синове в смъртта. Когато се завърнала в Юда от Моав, тя казала с огорчение: „Не ме наричайте Ноемин [което означава „моя наслада“], наричайте ме Мара [което означава „огорчена“], защото Всесилният ме твърде огорчи. Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин,  тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?“ (Рут 1:20, 21)

¹⁵ Макар че Ноемин била нещастна, едно внимателно изследване на книгата Рут показва, че тя продължила да се надява на Йехова. И ситуацията ѝ се променила значително! Снахата на Ноемин, Рут, която също била вдовица, се омъжила за Вооз и родила син. Ноемин се грижила за детето и във връзка с това в Библията се казва: „Съседките му дадоха име, казвайки: Син се роди на Ноемин. И нарекоха го Овид; той е баща на Йесея, Давидовият баща.“ (Рут 4:14–17) Когато бъде възкресена за живот на земята, Ноемин ще научи, че Рут, която също ще бъде там, е станала предшественичка на Исус, Месията. (Мат. 1:5, 6, 16) Подобно на Ноемин, и ние не можем да кажем със сигурност как би могла да се развие една неблагоприятна ситуация. Затова нека винаги се надяваме на Бога, точно както сме насърчени в Притчи 3:5, 6: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.“

Разчитай на светия дух

16. Как светият дух на Бога помогнал на някои старейшини в древния Израил?

¹⁶ Ако винаги държим Йехова пред очите си, той ще ни води чрез своя свети дух. (Гал. 5:16–18) Божият дух бил върху седемдесетте старейшини, които били избрани да помогнат на Моисей да ‘носи товара’ на израилтяните. Единствено Елдад и Модад са споменати по име, но духът дал сила на всички тях да изпълняват своите задължения. (Чис. 11:13–29) Без съмнение те били способни мъже, които проявявали страх от Бога, били достойни за доверие и честни, също като онези, които Моисей избрал по–рано за предводители. (Из. 18:21) Християнските старейшини днес проявяват подобни качества.

17. Каква роля изиграл светият дух на Йехова при строежа на скинията?

¹⁷ Светият дух на Йехова изиграл важна роля в построяването на скинията в пустинята. Йехова назначил Веселеил като главен майстор и строител на скинията и обещал ‘да го изпълни с Божия дух в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство’. (Из. 31:3–5) Заедно с Веселеил и неговия помощник Елиав в извършването на тази чудесна задача работели и други мъже, които били „с мъдро сърце“. Освен това духът на Йехова подтикнал много хора с охотна нагласа да правят щедри дарения. (Из. 31:6; 35:5, 30–34) Светият дух и днес подтиква служителите на Бога да правят всичко според своите възможности, за да търсят първо Царството. (Мат. 6:33) Може би притежаваме определени умения, но трябва да се молим за светия дух и да му позволим да ни ръководи, ако искаме да извършим работата, която Йехова е възложил на своя народ в наши дни. (Лука 11:13)

Винаги почитай Йехова, Богът на небесните войнства

18, 19. (а) Каква нагласа произвежда светият дух в нас? (б) Какво научи от примерите на Симеон и Анна?

¹⁸ Светият дух произвежда в нас почтителна нагласа, която ни помага винаги да държим Йехова пред очите си. На хората от Божия народ в древността било казано: „Почитайте Йехова, Богът на небесните войнства, като свят.“ (Иса. 8:13, „Превод на Баингтън“) През първи век двама почитащи Бога възрастни били Симеон и Анна. (Прочети Лука 2:25–38.) Симеон вярвал в месианските пророчества и ‘очаквал утехата за Израил’. Бог излял свети дух върху Симеон и го уверил, че ще доживее да види Месията.  И точно това станало. Когато Мария, майката на Исус, и Йосиф, неговият приемен баща, донесли бебето Исус в храма, Симеон, подтикнат от светия дух, произнесъл пророчески думи за Месията и предсказал, че Мария ще изпита мъка, което се изпълнило, когато Исус бил прикован на мъченически стълб. Представи си голямата радост, която Симеон изпитал, щом поел в прегръдките си „помазаника на Йехова“! Само какъв хубав пример за проява на почит оставил Симеон за Божиите служители днес!

¹⁹ Осемдесет и четири годишната вдовица Анна, която също почитала Бога, ‘никога не отсъствала от храма’. Тя принасяла свята служба на Йехова ден и нощ „с постене и горещи молитви“. Анна също била в храма, когато донесли бебето Исус там. Само колко благодарна била тя да види бъдещия Месия! Анна ‘започнала да благодари на Бога и да говори за детето на всички, които очаквали избавлението на Йерусалим’. Тя просто трябвало да сподели тази добра новина с другите! Подобно на Симеон и Анна, възрастните християни днес се радват, че независимо от годините си могат да служат на Йехова като негови Свидетели.

20. Какво трябва да правим независимо от възрастта си, и защо?

²⁰ Независимо от възрастта си трябва винаги да държим Йехова пред очите си. Тогава той ще благослови смирените ни усилия да кажем на другите за неговото Царство и за чудесните му дела. (Пс. 71:17, 18; 145:10–13) Но за да носим чест на Йехова, трябва да проявяваме богоугодни качества. Какво можем да научим за проявата на подобни качества от разглеждането на други библейски повествования?

Как ще отговориш?

• Откъде знам, че Йехова отговаря на молитвите?

• Защо трябва да сме напълно послушни на Бога?

• Защо трябва да се надяваме на Йехова, дори и когато сме потиснати?

• Как Божият свети дух помага на народа на Бога?

[Въпроси]

[Снимка на страница 4]

Молитвата на Неемия получила отговор от Йехова

[Снимка на страница 5]

Ако помним благословиите, които получила Ноемин, това ще ни помогне да се надяваме на Йехова