Основни моменти от книгата Марко
Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Марко
ЕВАНГЕЛИЕТО според Марко е най–краткото от четирите евангелия. То било написано от Йоан Марко около трийсет години след смъртта и възкресението на Исус Христос и представлява бързо развиващ се и изпълнен с действие разказ за проповедната служба на Исус, продължила три години и половина.
Очевидно библейската книга Марко била написана за хора, които не били юдеи, и по–специално за римляните. Затова в нея Исус е представен като Божия син, който прави чудеса и активно извършва една обширна проповедна дейност. Книгата набляга главно на онова, което вършел Исус, а не толкова на думите му. Изследването на Евангелието според Марко ще укрепи вярата ни в Месията и ще ни подтикне да бъдем пламенни възвестители на Божието послание в християнската служба. (Евр. 4:12)
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА ПРОПОВЕДНА СЛУЖБА В ГАЛИЛЕЯ
След като само в 14 стиха описва дейността на Йоан Кръстител и четирийсетте дни, които Исус прекарал в пустинята, Марко започва вълнуващ разказ за проповедната служба на Исус в Галилея. Честата употреба на изрази като „и щом“, „и веднага“ придава на повествованието динамичност и неотложност. (Мар. 1:10, 12)
За по–малко от три години Исус извършил три проповедни обиколки в Галилея. Марко представя събитията най–вече хронологично. Проповедта на планината, както и много от по–дългите проповеди, които изнасял Исус, не са включени.
Отговори на библейски въпроси:
1:15: „Определеното време“ за какво се било изпълнило? Исус имал предвид, че ‘се било изпълнило определеното време’ той да започне службата си. Понеже той присъствал като назначен от Бога цар, Божието Царство било наближило. Хората с правилна нагласа на сърцето имали възможността да откликнат на проповедната му дейност и да предприемат стъпки, така че да придобият Божието благоволение.
1:44; 3:12; 7:36: Защо Исус не искал чудесата му да бъдат разгласявани? Исус не искал хората да си правят заключения за него въз основа на сензационни и вероятно изопачени сведения, а сами да се убедят, че той е Христос, и да вземат лично решение, основано на тези доказателства. (Иса. 42:1–4; Мат. 8:4; 9:30; 12:15–21; 16:20; Лука 5:14) Изключение бил случаят с обсебения от демони човек, който бил излекуван в земята на геразинците. На него Исус казал да се върне у дома си и да разкаже всичко на своите близки. Тъй като бил помолен да напусне тази област, вероятно Исус нямало да може да разговаря с хората там. Самото присъствие и свидетелството на един човек, за когото Исус извършил добро дело, щяло да противодейства на отрицателните отзиви, които биха могли да възникнат заради загубата на свинете. (Мар. 5:1–20; Лука 8:26–39)
2:28: Защо Исус е наречен „господар дори и на деня на сабат“? Апостол Павел писал: „Законът представлява предобраз на бъдещите добри неща.“ (Евр. 10:1) Както постановявал Законът, след шестте работни дни настъпвал денят на сабат и точно на този ден Исус извършвал много от своите изцеления. Това било предобраз на спокойствието и мира, както и на другите благословии, на които човечеството ще се радва по време на Хилядолетното управление на Христос, след като бъде сложен край на потисническата власт на Сатана. Затова царят на Божието Царство е също и „господар на сабат“. (Мат. 12:8; Лука 6:5)
3:5; 7:34; 8:12: Откъде Марко знаел подробности за чувствата, които изпитвал Исус? Марко не бил един от дванайсетте апостоли, нито бил измежду спътниците на Исус. Според традиционните схващания Марко бил близък съобщник на Петър и от него научил много от нещата, които записал в своето евангелие. (1 Пет. 5:13)
6:51, 52: Какво не разбрали учениците относно значението на хлябовете? Едва няколко часа по–рано само с пет хляба и две риби Исус бил нахранил 5000 мъже, без да се броят жените и децата. От тази случка учениците би трябвало да разберат „какво означават хлябовете“ — това, че Исус е получил сила от Йехова Бог да извършва чудеса. (Мар. 6:41–44) Ако тогава били разбрали колко е голяма силата, дадена на Исус, те нямало да бъдат толкова смаяни, когато той по чудодеен начин ходил по водата.
8:22–26: Защо Исус излекувал слепия човек постепенно? Вероятно Исус направил това, защото бил загрижен за него. Бавното възстановяване на зрението на човека, който дълго време бил живял в тъмнина, навярно му дало възможност да привикне към ярката слънчева светлина.
Поуки за нас:
2:18; 7:11; 12:18; 13:3. Марко пояснява с подробности някои обичаи, изрази, вярвания и места, които може би са били непознати за читателите от неюдейски произход. Той пише, че фарисеите ‘постят редовно’, че курбанът е „дар, посветен на Бога“, че садукеите „казват, че няма възкресение“ и че храмът ‘се вижда от Маслиновата планина’. Тъй като родословието на Месията щяло да интересува главно юдеите, Марко изобщо не го споменава. Така той е добър пример за нас в това да имаме предвид произхода на своите слушатели, когато сме в християнската проповедна служба или изнасяме доклади по време на събранията на сбора.
3:21. Роднините на Исус били невярващи. Поради това той разбира хората, които срещат противопоставяне или подигравки от страна на невярващите членове на семейството си.
3:31–35. При своето покръстване Исус станал духовен син на Бога, като „горният Йерусалим“ бил неговата майка. (Гал. 4:26) Оттогава учениците на Исус му били по–близки и по–скъпи от роднините му по плът. Това ни учи да поставяме духовните интереси на първо място в своя живот. (Мат. 12:46–50; Лука 8:19–21)
8:32–34. Необходимо е бързо да разпознаваме и да отхвърляме всяка проява на криворазбрана милост от страна на другите. Един последовател на Христос трябва да бъде готов да „се отрече от себе си“, тоест да се откаже от егоистичните си желания и амбиции. Той трябва да е готов да „вземе мъченическия си стълб“ — ако се наложи, да страда, да понесе позор, преследване или дори смърт поради това, че е християнин. Той трябва също да „следва непрекъснато“ Исус, стремейки се да живее в подражание на неговия начин на живот. Да бъдем ученици на Христос означава да развиваме и проявяваме самопожертвувателен дух като Христос Исус. (Мат. 16:21–25; Лука 9:22, 23)
9:24. Не бива да се срамуваме да изявяваме пред другите вярата си или да се молим за още вяра. (Лука 17:5)
ПОСЛЕДНИЯТ МЕСЕЦ
Към края на 32 г. Исус отива „в пределите на Юдея отвъд Йордан“ и за пореден път бива заобиколен от големи множества. (Мар. 10:1) След като проповядва там, той се отправя към Йерусалим.
На осми нисан Исус е вече във Витания. Той се е разположил край трапезата, когато влиза една жена и излива благоуханно масло върху главата му. Събитията, започващи от тържественото влизане на Исус в Йерусалим до неговото възкресение, са описани хронологично.
Отговори на библейски въпроси:
10:17, 18: Защо Исус поправил човека, който го нарекъл „добри учителю“? Като отказал да приеме това ласкателно обръщение, Исус насочил славата към Йехова и показал, че истинският Бог е източникът на всички добри неща. Освен това Исус насочил вниманието към основната истина, че единствено Създателят на всички неща, Йехова Бог, има правото да определя стандартите за добро и зло. (Мат. 19:16, 17; Лука 18:18, 19)
14:25: Какво имал предвид Исус, когато казал на верните си апостоли „Няма да пия вече от плода на лозата до деня, когато ще пия от новия плод в царството на Бога“? С тези думи Исус не искал да каже, че в небето има буквално вино. Тъй като виното понякога е символ на радостта, всъщност Исус говорел за радостта, която ще изпита, когато бъде в Царството заедно със своите възкресени помазани последователи. (Пс. 104:15; Мат. 26:29)
14:51, 52: Кой бил младият мъж, който ‘избягал гол’? Единствено Марко споменава този случай и затова е логично да направим заключението, че той говорел за себе си.
15:34: Дали думите на Исус „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави“ издават липса на вяра? Не. Не знаем със сигурност какво накарало Исус да каже това, но е възможно думите му да показват, че той осъзнавал факта, че Йехова бил оттеглил защитата си, за да може лоялността на неговия син да бъде изпитана докрай. Възможно е също така Исус да е казал това, защото искал предсказаното за него в Псалм 22:1 да бъде изпълнено. (Мат. 27:46)
Поуки за нас:
10:6–9. Целта на Бога е брачните партньори да останат заедно. Затова вместо прибързано да се стремят към развод, съпрузите и съпругите трябва да полагат усилия да прилагат библейските принципи, за да преодолеят всякакви трудности, които могат да възникнат в брака им. (Мат. 19:4–6)
12:41–44. Примерът на бедната вдовица ни учи, че трябва неегоистично да подкрепяме истинското поклонение.
[Снимка на страница 29]
Защо Исус заръчал на този човек да разкаже на своите близки всичко, което му се било случило?