Бог е този, „който причинява растежа“!

„Не който сади или който полива е нещо, а Бог, който причинява растежа.“ (1 КОР. 3:7)

1. В какъв смисъл ние сме „сътрудници на Бога“?

 „СЪТРУДНИЦИ на Бога.“ Така апостол Павел описал привилегията, на която всеки един от нас може да се радва. (Прочети 1 Коринтяни 3:5–9.) Работата, за която говорел той, е дейността по правене на ученици. Той я сравнил със засяването и поливането на семена. Ние се нуждаем от помощта на Йехова, ако искаме да имаме успех в тази жизненоважна дейност. Павел ни напомня, че Бог е този, „който причинява растежа“.

2. Защо фактът, че Бог е този, „който причинява растежа“, ни помага да имаме правилен възглед за нашата служба?

² Този факт ни смирява и ни помага да имаме правилен възглед за нашата служба. Макар че проявяваме усърдие в проповядването и поучаването, в крайна сметка Йехова има заслугата за това някой да стане ученик на Христос. Защо? Защото дори и да се опитва, никой от нас не може напълно да разбере как един човек развива взаимоотношения с Бога, поради което не можем и да контролираме този процес. Цар Соломон изразил това по подходящ начин, като казал, че ‘не знаем делата на Бога, който прави всичко’. (Екл. 11:5)

3. Каква прилика съществува между засяването на буквални семена и дейността по правене на ученици?

³ Дали това, че не разбираме точно как един човек развива взаимоотношения с Бога, трябва да ни тревожи? Ни най–малко! Всъщност така нашата дейност става по–вълнуваща и по–интересна. Цар Соломон казал: „Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, или дали ще са и двете еднакво добри.“ (Екл. 11:6) Наистина, когато става въпрос за засяването на буквални семена, ние не знаем точно къде и дали изобщо те ще поникнат. Много фактори са извън нашия контрол. Нещо подобно може да се каже и за дейността по правене на ученици. Исус подчертал този факт чрез две притчи, които са записани за нас в четвърта глава на Евангелието според Марко. Нека разгледаме какво можем да научим от тези притчи.

Различни видове почва

4, 5. Разкажи накратко притчата на Исус за сеяча, който разпръсква семена.

⁴ Според записаното в Марко 4:1–9 Исус говори за един сеяч, който хвърля, или разпръсква, семена, които падат на различни места. В стиховете е записано: „Слушайте! Ето, един сеяч излезе на сеитба. И като сееше, част от семената паднаха покрай пътя и птиците дойдоха и ги изкълваха. Други паднаха на каменисто място, където, разбира се, почвата беше плитка, и веднага поникнаха, защото им липсваше дълбока почва. Но когато слънцето се издигна, семената изгоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. А трети паднаха сред тръните и тръните избуяха и ги задушиха, и семената не дадоха плодове. Четвърти пък паднаха върху добра почва и като пораснаха и станаха големи, започнаха да дават плодове — едни трийсет пъти повече от посятото, други шейсет, трети сто.“

⁵ В библейски времена хората обикновено сеели, като просто разпръсквали семената. Сеячът ги носел в дрехата си или в торба и щедро ги разпръсквал с ръка. Затова в тази притча сеячът не засява семената  в определен вид почва, а по–скоро те сами падат на различни места.

6. Как Исус обяснил притчата за сеяча?

⁶ Не се налага да гадаем за значението на тази притча. След като я разказал, Исус разкрил какво означават думите му. Това е записано в Марко 4:14–20, където се казва: „Сеячът сее словото. А тези хора са като семената покрай пътя, където е посято словото, но веднага щом го чуят, идва Сатана и отнася словото, засято в тях. Също така е и с онези, посети на каменисти места — веднага щом чуят словото, те го приемат с радост. Но нямат свой корен и макар че остават за известно време, веднага щом възникнат трудности или преследване заради словото, отпадат от вярата. Има и други, посетите сред тръните. Те са хората, които чуват словото, но житейските грижи на тази система и измамливата сила на богатството, а също и желанието за всички други неща нахлуват в сърцата им, задушават словото и то става безплодно. И накрая, онези, които са посети в добра почва, са хората, които чуват словото и го приемат добре, и дават плодове трийсет, шейсет и сто пъти повече от посятото.“

7. Какво представят семето и различните видове почва?

⁷ Обърни внимание, че Исус не говори за различни видове семе. Вместо това той има предвид един вид семе, което пада на различна почва, водеща до различен резултат. Първата почва е твърда, или утъпкана, втората е плитка, третата е обрасла с тръни, а четвъртата е добра и дава добри плодове. (Лука 8:8) Какво е семето? Семето е посланието за Царството, което се намира в Божието Слово. (Мат. 13:19) Какво представят различните видове почва? Това са хора с различна нагласа на сърцето. (Прочети Лука 8:12, 15.)

8. (а) Кого представя сеячът? (б) Защо е различен начинът, по който хората откликват на дейността по проповядване за Царството?

⁸ Кого представя сеячът? Това са сътрудниците на Бога, които известяват добрата новина за Царството. Подобно на Павел и Аполос, те садят и поливат. Но въпреки старателните им усилия, резултатите са различни. Защо? Причината е, че нагласата на сърцето на онези, които чуват посланието, е различна. В притчата сеячът няма контрол над онова, което ще стане със семената. Колко утешаващо е това, особено за онези верни наши братя и сестри, които участват в тази дейност от много години, понякога дори десетилетия наред, без да има някакъв забележителен отклик! a Защо е така?

9. На каква утешаваща истина наблегнали Исус и апостол Павел?

 ⁹ Верността на сеяча не се оценява с резултатите от работата му. Павел имал предвид това, когато казал: „Всеки ще получи наградата си според своя труд.“ (1 Кор. 3:8) Получаването на наградата зависи от положените усилия, а не от резултатите от тях. Исус подчертал същата мисъл, когато неговите ученици се върнали от една проповедна обиколка. Учениците били много радостни, тъй като демоните им се подчинявали, когато те използвали името на своя учител. Макар това да изглеждало вълнуващо, Исус им казал следното: „Не се радвайте на това, че духовете ви се подчиняват, а се радвайте, защото имената ви са записани на небесата.“ (Лука 10:17–20) Дори и ако един сеяч не вижда голям растеж вследствие на труда си, това не означава непременно, че е проявил по–малко усърдие или вярност от другите. До голяма степен крайният резултат зависи от нагласата на сърцето на слушателя. Но в крайна сметка Бог причинява растежа!

Отговорността на онези, които чуват словото

10. Какво определя дали един човек, който чува словото, ще бъде като добрата почва, или не?

¹⁰ Какво да кажем за онези, които чуват словото? Дали за тях предварително се знае как ще откликнат? Не. От самите хора зависи дали те ще бъдат като добрата почва, или не. Нагласата на сърцето на един човек действително може да се промени към добро или към лошо. (Рим. 6:17) В своята притча Исус казал, че „веднага щом [някои] чуят“ словото, Сатана идва и го отнася. Но не е задължително това да се случи. В Яков 4:7 християните са насърчени ‘да се противопоставят на Дявола’ и тогава той ще бяга от тях. Исус описва и друг вид хора, които в началото приемат словото с радост, но после отпадат от вярата, тъй като „нямат свой корен“. Служителите на Бога обаче са наставлявани ‘да бъдат вкоренени и утвърдени върху основата’, така че да могат напълно да разберат ‘какви са ширината и дължината, височината и дълбочината, и да познаят любовта на Христос, която надвишава познанието’. (Еф. 3:17–19; Кол. 2:6, 7)

11. Как човек може да попречи на това житейските грижи и богатството да задушат словото?

¹¹ За други хора, които чуват словото, Исус казва, че позволяват на „житейските грижи на тази система и измамливата сила на богатството“ да нахлуят в сърцето им и да задушат словото. (1 Тим. 6:9, 10) Как те биха могли да попречат на това да се случи? Апостол Павел отговаря на този въпрос с думите: „Нека в живота ви няма любов към парите, но се задоволявайте с това, което имате. Защото той е казал: ‘Няма да те изоставя, нито ще се откажа от тебе.’“ (Евр. 13:5)

12. Защо онези, които са представени от добрата почва, дават плодове в различно количество?

¹² Накрая Исус казва, че семената, посети в добрата почва, „дават плодове трийсет, шейсет и сто пъти повече от посятото“. Един човек, който откликва на словото, има правилна нагласа на сърцето и дава плодове. Но онова, което той може да върши в известяването на добрата новина, е различно в зависимост от обстоятелствата му. Например напреднала възраст или тежка болест може да ограничават онова, което някой е в състояние да прави в проповедната дейност. (Сравни Марко 12:43, 44.) И в този случай сеячът може да няма почти никакво влияние върху ситуацията, но се радва, когато вижда, че Йехова причинява растежа. (Прочети Псалм 126:5, 6.)

Сеячът, който спи

13, 14. (а) Разкажи накратко притчата на Исус за човека, който засява семе. (б) Кого представя сеячът, и какво е семето?

¹³ В Марко 4:26–29 е записана друга притча, в която също се говори за един сеяч. Исус казва: „При Божието царство е така, както при един човек, който засява семе в земята и си отива, и спи през нощта, а през деня е буден, но семето покълва и израства голямо, а той не знае как става това.  Земята сама дава плод постепенно — първо стръкчето, после стъблото с класа и накрая узрелите семена в класа. Но веднага щом плодът узрее, човекът започва да жъне със сърпа си, защото е време за жетва.“

¹⁴ Кой е сеячът? Някои хора от псевдохристиянството вярват, че това се отнася за самия Исус. Но как би могло да се каже за Исус, че спи и не знае как израства семето? Без съмнение Исус е наясно с начина, по който протича растежът! По–скоро, подобно на сеяча от другата притча, този също представя отделните възвестители, които засяват семето на Царството чрез своята пламенна проповедна дейност. Семето, което те засяват, представлява словото, което проповядват.

15, 16. На каква истина относно буквалния и духовния растеж наблегнал Исус в притчата си за сеяча?

¹⁵ Исус казва за сеяча, че „спи през нощта, а през деня е буден“. Това не означава, че сеячът проявява нехайство, а просто показва животът на повечето хора. Думите, използвани в този стих, показват, че става въпрос за простиращ се във времето процес на работа през деня и сън през нощта. Исус обяснил какво се случва през това време с думите: „Семето покълва и израства голямо, а той не знае как става това.“ Така Исус наблегнал на факта, че земята „сама“ дава плод. b

¹⁶ Какво имал предвид Исус с тези думи? Обърни внимание, че той наблегнал на растежа и на това, че този процес протича постепенно. „Земята сама дава плод постепенно — първо стръкчето, после стъблото с класа и накрая узрелите семена в класа.“ (Мар. 4:28) Растежът протича постепенно и на отделни етапи. Той не може да бъде причинен насила, нито да бъде ускорен. Същото се отнася и за начина, по който хората стават ученици на Христос. Това става на етапи, като Йехова позволява на истината да се развие в сърцето на човека, който е склонен да я приеме. (Деян. 13:48; Евр. 6:1)

17. Кой изпитва радост, когато семето на истината даде плод?

¹⁷ Как сеячът участва в жетвата „веднага щом плодът узрее“? Тъй като Йехова прави така, че истината за Царството да расте в сърцата на новите ученици, идва момент, в който те са подтикнати от любов към него да му отдадат живота си. Те символизират своето отдаване чрез покръстване във вода. Братята, които  продължават да напредват към зрялост, постепенно поемат повече отговорности в сбора. Когато един човек стане ученик на Христос, не само онзи, който първоначално е засял семето, се радва, но и всички останали възвестители на Царството, които може да не са участвали лично в това. (Прочети Йоан 4:36–38.) Наистина, „сеячът и жетварят ... се радват заедно“.

Поуки за нас

18, 19. (а) Как разглеждането на двете Исусови притчи те насърчи лично? (б) Какво ще обсъдим в следващата статия?

¹⁸ Какво научихме от разглеждането на тези две притчи, записани в четвърта глава на Марко? От тях можем ясно да разберем, че ни е възложена работата да сеем. Не бива да позволяваме на различни извинения или на възможни проблеми или трудности да ни пречат да участваме в тази дейност. (Екл. 11:4) Същевременно обаче ние осъзнаваме, че имаме чудесната привилегия да бъдем считани за сътрудници на Бога. Йехова е онзи, който причинява духовния растеж, като благославя нашите усилия и усилията на хората, приемащи посланието ни. Ние разбираме, че не можем да принудим никого да стане ученик на Христос. Освен това не трябва да се чувстваме обезсърчени или да се разочароваме, ако хората не напредват или ако това става по–бавно. Колко утешаващо е да знаем, че успехът ни се измерва с нашата вярност към Йехова и към привилегията, която ни е поверил, да проповядваме „добрата новина за царството ... за свидетелство на всички народи“. (Мат. 24:14)

¹⁹ Какво казал още Исус за напредъка на новите ученици и за дейността по проповядване за Царството? Отговорът на този въпрос намираме и в други притчи, записани в евангелията. В следващата статия ще разгледаме някои от тях.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Кои са някои от приликите между засяването на буквални семена и проповядването на посланието за Царството?

• Как Йехова оценява верността на един проповедник за Царството?

• На каква прилика между буквалния и духовния растеж наблегнал Исус?

• Как „сеячът и жетварят ... се радват заедно“?

[Въпроси]

[Снимки на страница 13]

Защо Исус сравнил един проповедник на Божието Царство със сеяч?

[Снимки на страница 15]

Онези, които са представени от добрата почва, участват всеотдайно в проповядването за Царството в зависимост от собствените си обстоятелства

[Снимки на страница 16]

Бог продължава да причинява растежа