Не се страхувахме, тъй като Йехова беше с нас

Разказано от Египтия Петриду

През 1972 г. Свидетелите в Кипър се събраха в Никозия, за да чуят един специален доклад от брат Нейтън Нор, който вече дълги години беше начело на дейността на Свидетелите на Йехова. Той веднага ме позна и преди дори да го поздравя, ме попита: „Имаш ли новини от Египет?“ Двайсет години преди това се бях запознала с брат Нор в родния ми град Александрия (Египет).

РОДЕНА съм в Александрия на 23 януари 1914 г. и бях първото от общо четирите деца в семейството. Израснахме съвсем близо до морето. По онова време Александрия беше красив космополитен град, известен с архитектурата и историята си. Тъй като сред арабите имаше и множество европейци, още като деца научихме английски, арабски, италиански и френски, а също и гръцки — езикът, който говорехме вкъщи.

След като завърших училище, си намерих работа в една френска модна къща, където с гордост правех модели на елегантни рокли, които после шиех за дами от висшето общество. Бях много религиозна и обичах да чета Библията, макар че не разбирах почти нищо от нея.

Приблизително по това време, около средата на трийсетте години, срещнах един чудесен млад мъж, родом от Кипър. Теодотос Петридис беше професионален състезател по борба, но беше усвоил и сладкарския занаят и работеше в една известна сладкарница. Аз бях дребничка брюнетка и Теодотос се влюби в мене. Той често ми правеше серенади под прозореца, като ми пееше романтични гръцки песни. Оженихме се на 30 юни 1940 г. Това бяха щастливи времена! Тогава живеехме в един апартамент точно под този на майка ми. Първото ни дете, Джон, се роди през 1941 г.

Научаваме библейската истина

От известно време Теодотос имаше съмнения по отношение на нашата религия и задаваше въпроси, свързани с Библията. Без моето знание той беше започнал да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Един ден, докато бях вкъщи с детето, една жена почука на вратата и ми подаде едно картонче, съдържащо основано на Библията послание. За да бъда любезна, отделих време да го прочета. След това тя ми предложи библейска литература. Оказа се, че това бяха същите книги, които Теодотос беше донесъл вкъщи.

Тогава казах на жената: „Да, аз вече имам тези книги. Моля ви, влезте вътре.“ Веднага засипах Свидетелката Елени Николау  с въпроси, на които тя търпеливо отговори, като използваше Библията. Това ми хареса, защото най–накрая започнах да разбирам посланието на Библията. По време на разговора ни Елени забеляза една снимка на съпруга ми и възкликна: „Познавам този господин!“ Тайната на Теодотос беше разкрита. Бях толкова изненадана — Тео ходеше на християнски събрания без мене и дори без да ми каже! Когато той си дойде вкъщи, му казах: „Тази седмица и аз ще дойда с тебе там, където си бил миналата неделя!“

На първото събрание, което посетих, група от десетина души обсъждаше библейската книга Михей. Аз жадно поемах всичко, което чувах! От този момент нататък всеки петък вечер Йоргос и Катерини Петраки ни посещаваха, за да изучават Библията с нас. Баща ми и двамата ми братя бяха против това да изучаваме със Свидетелите, но сестра ми не възразяваше, въпреки че никога не стана Свидетелка. Майка ми обаче прие библейската истина и през 1942 г. тя, Теодотос и аз бяхме покръстени в морето като символ на отдаването си на Йехова.

Животът ни се променя

През 1939 г. започна Втората световна война, която бързо се разрасна. В началото на четирийсетте години немският генерал Ервин Ромел и танковите му войски вече се намираха до близкия град Ел Аламейн, а в Александрия беше пълно с английски военни части. Запасихме се с храна. Теодотос беше помолен да се грижи за новата сладкарница, която неговият работодател беше отворил в Порт Тауфик, близо до Суец, и затова се преместихме там. Едно семейство Свидетели, говорещо гръцки, започнало да ни търси. Тъй като не знаели адреса ни, те проповядвали от къща на къща, докато най–накрая ни намериха.

Докато бяхме в Порт Тауфик, изучавахме Библията със Ставрос и Гюла Кипреос и техните деца Тотос и Георгия. Станахме близки приятели с това семейство. Ставрос толкова обичаше да изучаваме Библията заедно, че връщаше всички часовници в къщата с един час назад, така че да изпуснем последния влак и да трябва да останем повече. Разговорите ни продължаваха до късно през нощта.

Живяхме в Порт Тауфик в продължение на осемнайсет месеца, след което се върнахме в Александрия, тъй като майка ми се разболя. Тя почина през 1947 г., като остана вярна на Йехова. Отново почувствахме как Йехова ни укрепва чрез изграждащото общуване със зрели християнски приятели. Също така бяхме в състояние да проявим гостоприемство към мисионерите, които на път за своите чуждестранни назначения спираха за малко в пристанището на Александрия.

 Радост и тревоги

През 1952 г. се роди вторият ни син, Джеймс. Като родители ние осъзнавахме колко е важно да отгледаме синовете си в духовно здрава среда и затова предоставихме дома си за провеждането на християнски събрания и често канехме на гости целодневни служители. Така по–големият ни син Джон разви любов към библейската истина и започна да служи като редовен пионер още на юношеска възраст. В същото време той ходеше на вечерно училище, за да завърши образованието си.

Не след дълго се оказа, че Теодотос страда от тежко сърдечно заболяване и беше посъветван да смени работата си. Синът ни Джеймс беше само на четири години. Какво щяхме да правим! Та нали Йехова беше обещал: „Не бой се, защото Аз съм с тебе.“ (Иса. 41:10) Представете си изненадата и радостта ни, когато през 1956 г. бяхме поканени да служим като пионери в град Исмаилия, близо до Суецкия канал! През последвалите години в Египет се случиха много бурни събития и християнските ни братя се нуждаеха от насърчение.

През 1960 г. трябваше да напуснем Египет, като всеки от нас можеше да вземе само по един куфар. Преместихме се в Кипър, откъдето беше съпругът ми. Теодотос вече беше много болен и не можеше да работи. Но един мил християнски брат и неговата съпруга ни предложиха място, където да останем. За съжаление две години по–късно съпругът ми почина и аз останах сама с малкия Джеймс. Джон, който също дойде с нас в Кипър, вече беше женен и трябваше да се грижи за своето семейство.

Подкрепа в трудни времена

Ставрос и Дора Каирис ни предложиха да се преместим в тяхната къща. Коленичих и благодарих на Йехова, че за пореден път се погрижи за нуждите ни. (Пс. 145:16) Когато Ставрос и Дора решиха да продадат къщата си и да построят нова, в която на приземния етаж да има Зала на Царството, те любещо направиха и една малка двустайна пристройка за Джеймс и мене.

След време Джеймс се ожени и двамата със съпругата му служиха като пионери, докато не се роди първото от четирите им деца. През 1974 г., две години след незабравимото посещение на брат Нор, в Кипър настъпиха политически промени. a Много хора, сред които и някои  Свидетели, напуснаха домовете си и трябваше да започнат всичко отначало. Синът ми Джон беше един от тях. Той се премести в Канада със съпругата си и трите им деца. Въпреки проблемите обаче се радвахме да видим увеличение в броя на вестителите на Царството в Кипър.

След като се пенсионирах, можех да участвам повече в службата. Но преди няколко години получих лек инсулт и отидох да живея при сина си Джеймс и неговото семейство. Здравето ми обаче се влоши и бях настанена в болница за няколко седмици, след което бях преместена в дом за стари хора. Въпреки че изпитвам постоянни болки, аз свидетелствам на медицинския персонал, както и на други пациенти и посетители. Освен това отделям много часове, за да изучавам, и с любещата подкрепа на духовните си братя успявам да присъствам на Изучаването на книга в сбора, което се провежда наблизо.

Утеха през последните години от живота ми

Когато научавам новини от онези, на които двамата с Теодотос успяхме да помогнем, това ми носи истинска утеха. Много от техните деца и внуци участват в целодневната служба, някои от които служат в Австралия, Канада, Англия, Гърция и Швейцария. Днес Джон и съпругата му живеят със сина си в Канада. По–голямата им дъщеря и съпругът ѝ са пионери, а по–малката им дъщеря, Линда, и съпругът ѝ, Джошуа Снейп, бяха поканени да посетят 124–ия клас на училището Гилеад.

Днес синът ми Джеймс и съпругата му живеят в Германия. Двама от синовете им служат в Бетел — единият в Атина (Гърция), а другият в Зелтерс (Германия). Най–малкият им син, а също дъщеря им и нейният съпруг служат като пионери в Германия.

Само колко много ще имаме да разказваме на моята майка и на скъпия ми Теодотос, когато се върнат при възкресението! Те ще се радват да разберат какво чудесно наследство са оставили на семейството си. b

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 24]

Отново почувствахме как Йехова ни укрепва чрез изграждащото общуване със зрели християнски приятели

[Карта на страница 24]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

КИПЪР

НИКОЗИЯ

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

ЕГИПЕТ

КАЙРО

Ел Аламейн

Александрия

Исмаилия

Суец

Порт Тауфик

Суецки канал

[Източник]

Based on NASA/Visible Earth imagery

[Снимка на страница 23]

С Теодотос през 1938 г.

[Снимка на страница 25]

Синът ми Джон със съпругата си

[Снимка на страница 25]

Синът ми Джеймс със съпругата си