Словото на Йехова е живо

Основни моменти от писмата до коринтяните

АПОСТОЛ Павел е силно загрижен за духовното благополучие на сбора в град Коринт. Той е чул, че между братята в този град са възникнали спорове и че те толерират неморално поведение. Освен това сборът в Коринт е писал на Павел, задавайки му някои въпроси. Затова около 55 г., докато е в Ефес по време на третата си мисионерска обиколка, Павел пише първото от двете си писма до коринтяните.

Второто писмо до коринтяните вероятно е написано само няколко месеца след първото и е негово продължение. Тъй като през първи век условията в град Коринт, както вътре в християнския сбор, така и извън него, са много подобни на условията днес, може да имаме голяма полза от посланието, съдържащо се в писмата на Павел до коринтяните. (Евр. 4:12)

‘БЪДЕТЕ БУДНИ, СТОЙТЕ НЕПОКОЛЕБИМО, ПРИДОБИВАЙТЕ СИЛА’

(1 Кор. 1:1 — 16:24)

Павел подканя всички християни ‘да говорят в съгласие’. (1 Кор. 1:10) ‘Няма друга основа освен Исус Христос’, върху която биват изграждани християнски качества. (1 Кор. 3:11–13) Павел казва следното относно един блудник от сбора в Коринт: „Отстранете неправедния човек отсред себе си!“ (1 Кор. 5:13) Апостолът казва още: „Тялото ... не е за блудство, а за Господаря.“ (1 Кор. 6:13)

В отговор на ‘нещата, за които коринтяните му пишат’, Павел им дава практични съвети относно брака и безбрачието. (1 Кор. 7:1) След като говори за главенството, за реда на християнските събрания и за това колко сигурно е възкресението, Павел отправя подканата: „Бъдете будни, стойте непоколебимо във вярата, проявявайте мъжество, придобивайте сила.“ (1 Кор. 16:13)

Отговори на библейски въпроси:

1:21: Дали наистина Йехова използва „глупост“, за да спаси вярващите? Не. Тъй като обаче ‘светът със своята мъдрост не е познал Бога’, онова, което Йехова използва, за да спаси хората, изглежда глупаво в очите на света. (Йоан 17:25)

5:5: Какво означава ‘неправедният човек да бъде предаден на Сатана за унищожение на плътското влияние, така че духът на сбора да бъде запазен’? Когато човек, който е извършил сериозен грях, не се разкайва и бъде изключен от сбора, той отново става част от порочния свят на Сатана. (1 Йоан 5:19) Затова може да  се каже, че е предаден на Сатана. Чрез изключването на такава личност се унищожава, или се премахва, лошото влияние, което тя оказва на другите християни, и така се запазва духа, или преобладаващата нагласа, на сбора. (2 Тим. 4:22)

7:33, 34: Кои са „нещата от света“, за които са загрижени жененият мъж и омъжената жена? Павел има предвид ежедневните неща, за които женените християни трябва да се грижат. Това са например осигуряването на храна, облекло и подслон. Но тук не се включват лошите неща на този свят, които християните избягват. (1 Йоан 2:15–17)

11:26: Колко често трябва да бъде чествана смъртта на Исус и докога трябва да се прави това? Павел нямал предвид, че смъртта на Исус щяла да бъде чествана често. По–скоро той искал да каже, че „всеки път“, когато вземат от символите на Възпоменанието, тоест веднъж годишно на 14 нисан, помазаните християни ‘възвестяват смъртта на Господаря’. Те ще правят това, ‘докато не дойде той’, тоест докато те не бъдат възкресени и не отидат при него в небесата. (1 Сол. 4:14–17)

13:13: Защо може да се каже, че любовта превъзхожда вярата и надеждата? Когато ‘нещата, които уверено очакваме и за които се надяваме’, се изпълнят, тогава определени аспекти на вярата и надеждата вече няма да са толкова значими, колкото днес. (Евр. 11:1) Любовта превъзхожда вярата и надеждата, защото тя остава завинаги.

15:29: Какво означава човек ‘да бъде покръстен с цел да бъде мъртъв’? Павел не говорел за покръстване на живи хора в полза на онези, които са умрели, без да се покръстят, както могат да бъдат изтълкувани неговите думи, ако се разгледа начина, по който много преводи на Библията, като например „Ревизирано издание“ от 1938 г., предават този стих. Тук Павел има предвид „потапянето“ на помазаните с духа християни в живот, в който те запазват лоялността си до своята смърт и възкресение за духовен живот.

Поуки за нас:

1:26–31; 3:3–9; 4:7. Ако смирено се хвалим с Йехова, а не със самите себе си, това ще допринася за единството в сбора.

2:3–5. Докато проповядвал в Коринт, центърът на гръцката философия и образование, вероятно Павел се притеснявал за това дали ще успее да убеди слушателите си. Но той не позволил на никаква своя слабост или на страха, който може би изпитвал, да му попречи да изпълнява възложената му от Бога служба. По подобен начин ние не бива да позволяваме на трудни или необичайни за нас обстоятелства да ни възпрат да известяваме добрата новина за Божието Царство. Ние можем като Павел да разчитаме на Йехова за помощ.

2:16. Да притежаваме „ума на Христос“ означава да разбираме неговия начин на мислене, да мислим като него, да познаваме всички аспекти на неговата личност и да подражаваме на неговия пример. (1 Пет. 2:21; 4:1) Само колко е важно внимателно да изследваме живота и службата на Исус!

3:10–15; 4:17. Ние трябва да анализираме и подобряваме способностите си за поучаване и правене на ученици. (Мат. 28:19, 20) Ако не поучаваме добре, човекът, с когото изучаваме, може да не преодолее изпитанията на своята вяра. Такава загуба може да бъде толкова болезнена за нас, че собственото ни спасение да бъде „сякаш през огън“.

6:18. ‘Да бягаме от блудство’ означава да избягваме не само действията, които обхваща думата „порнѝа“, но също и порнографията, моралната нечистота, сексуалните фантазии, флиртуването и всяко друго нещо, което може да доведе до блудство. (Мат. 5:28; Як. 3:17)

7:29. Брачните партньори трябва да внимават да не станат толкова заети един с друг, че да поставят интересите на Царството на второ място в своя живот.

10:8–11. Йехова бил дълбоко огорчен, когато израилтяните недоволствали срещу Моисей и Аарон. Ще е мъдро от наша страна да не допускаме да развиваме навика да недоволстваме.

 16:2. Ние ще можем редовно да правим финансови дарения в подкрепа на интересите на Царството, ако предварително планираме това и го направим свой навик.

‘ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ДА ПОПРАВЯТЕ СЕБЕ СИ’

(2 Кор. 1:1 — 13:14)

Павел казва на коринтяните, че трябва ‘милостиво да простят’ на един разкайващ се грешник, който бил порицан, и ‘да го утешат’. Въпреки че първото писмо на Павел ги натъжило, апостолът изразява радостта си от това, че ‘тъгата ги е довела до разкаяние’. (2 Кор. 2:6, 7; 7:8, 9)

Павел насърчава коринтяните ‘както са богати с всичко’, така да бъдат „богати и с даването“. След като отговаря на някои свои противници, апостолът дава последен съвет на всички: „Продължавайте да се радвате, да поправяте себе си, да се утешавате, да запазвате единомислието, да живеете в мир.“ (2 Кор. 8:7; 13:11)

Отговори на библейски въпроси:

2:15, 16: В какъв смисъл ние сме „Христова благоуханна миризма“? Ние сме „Христова благоуханна миризма“, защото се придържаме към Библията и участваме в разгласяването на нейното послание. Тази „миризма“ може да е противна за неправедните личности, но за Йехова и за хората с честни сърца тя е благоуханна.

5:16: Как помазаните християни ‘не гледат на никого от физическа гледна точка’? Помазаните християни не гледат на хората от физическа гледна точка, тоест не показват предпочитания въз основа на тяхното материално състояние, раса, етнически или национален произход. Онова, което е важно за тях, са духовните взаимоотношения със събратята им по вяра.

11:1, 16; 12:11: Дали Павел наистина бил неразумен към коринтяните? Не, той не бил неразумен. Но поради нещата, които той трябвало да каже в защита на назначението си като апостол, за някои може да е изглеждало, че той е неразумен и се хвали.

12:1–4: Кой ‘бил отнесен в рай’? Библията не говори за друг човек, който да е имал подобно видение, и тези стихове са след думите на Павел в защита на назначението му като апостол. Затова тук той вероятно разказва свое лично преживяване. Онова, което апостолът видял в това видение, навярно бил духовният рай, на който се радва християнският сбор във „времето на края“. (Дан. 12:4, НС)

Поуки за нас:

3:5. Този стих ни показва, че чрез своето Слово, светия си дух и земната част на своята организация Йехова дава на християните необходимите способности да извършват неговата служба. (Йоан 16:7; 2 Тим. 3:16, 17) Затова ще е добре старателно да изучаваме Библията и основаните на нея издания, да се молим настойчиво за светия дух и редовно да посещаваме християнските събрания и да участваме в тях. (Пс. 1:1–3; Лука 11:10–13; Евр. 10:24, 25)

4:16. Тъй като Йехова подновява ‘човека, който сме отвътре, всеки ден’, ние трябва редовно да се възползваме от мерките, които той осигурява, като не оставяме да мине дори и един ден, без да сме обърнали внимание на духовните неща.

4:17, 18. Това да помним, че „страданията са кратковременни и леки“, може да ни помогне да останем верни на Йехова, когато се сблъскваме с трудности.

5:1–5. Само по колко прекрасен начин Павел изразява чувствата, които изпитват помазаните християни във връзка с надеждата си за небесен живот!

10:13. По принцип, ако не сме специално назначени да помагаме там, където нуждата е по–голяма, ние трябва да проповядваме единствено в района на своя сбор.

13:5. За да ‘проверяваме дали сме във вярата’, ние трябва да изследваме дали поведението ни съответства на онова, което научаваме от Библията. За да ‘изпитваме себе си’, е необходимо да преценяваме степента на духовния си напредък, включително колко добре обучени са нашите „способности за разбиране“ и какви са делата, доказващи нашата вяра. (Евр. 5:14; Як. 1:22–25) Ако прилагаме този мъдър съвет на Павел, ние ще продължаваме да ходим по пътя на истината.

[Снимка на страници 26, 27]

Какво означават думите „всеки път, когато ядете от този хляб и пиете от тази чаша“? (1 Кор. 11:26)