Запази лоялността си, като имаш неразделено сърце

„Ще ходя в истината Ти; дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце.“ (ПС. 86:11)

1, 2. (а) Какво ще ни помогне да останем верни на Йехова, когато се сблъскваме с изпитания или изкушения, според Псалм 86:2, 11? (б) Кога трябва да започнем да развиваме искрена лоялност към Йехова?

 ЗАЩО някои християни, които в продължение на много години остават верни въпреки затвор или преследване, накрая попадат в клопката на материализма? Отговорът на този въпрос има връзка с нашето фигуративно сърце, или личността, която сме отвътре. Псалм 86 свързва лоялността с неразделеното, или цялостно, сърце. Псалмистът Давид се молел: „Опази душата ми, защото съм посветен [лоялен към тебе — НС]; Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който уповава на Тебе.“ Давид казал още: „Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце.“ (Пс. 86:2, 11)

² Ако не се уповаваме на Йехова с цялото си сърце, различни грижи и желания може лесно да отслабят лоялността ни спрямо истинския Бог. Егоистичните желания са като мини, скрити по пътя ни. Дори и да сме останали верни на Йехова при трудни обстоятелства, може да попаднем в капаните и примките на Сатана. Колко важно е тогава  да развиваме искрена лоялност спрямо Йехова, преди да сме се сблъскали с изпитания или изкушения! Библията ни предупреждава: „Повече от всичко друго, що пазиш, пази сърцето си.“ (Пр. 4:23) Можем да извлечем ценни поуки в това отношение от случилото се с пророка от Юда, който бил изпратен от Йехова при царя на Израил, Йеровоам.

„Ще ти дам подарък“

3. Как реагирал Йеровоам на присъдата, известена от Божия пророк?

³ Представи си ситуацията. Божият пророк току–що бил произнесъл сурова присъда срещу цар Йеровоам, който установил поклонение на теле в северното десетплеменно царство Израил. Царят се разгневил и заповядал на подчинените си да хванат пратеника. Но Йехова бил със своя служител — в същия миг ръката на царя, която той с гняв протегнал към пророка, изсъхнала и олтарът за фалшиво поклонение се разцепил. Отношението на Йеровоам изведнъж се променило. Той помолил Божия човек: „Изпроси, моля, благоволението на Господа, твоят Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката.“ Пророкът се помолил и ръката на царя била излекувана. (3 Царе 13:1–6)

4. (а) Защо предложението на царя действително поставило на изпитание лоялността на пророка? (б) Какво отговорил пророкът?

⁴ Тогава Йеровоам казал на Божия човек: „Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.“ (3 Царе 13:7) Какво щял да направи пророкът? Дали трябвало да отхвърли гостоприемството на царя, тъй като току–що бил произнесъл едно послание на присъда срещу него? (Пс. 119:113) Или трябвало да приеме поканата, тъй като изглеждало, че царят проявява разкаяние? Йеровоам несъмнено бил много богат и можел да бъде много щедър към своите приятели. Ако Божият пророк таял желание за материални притежания, предложението на царя трябва да е било много изкушаващо. Но Йехова бил заповядал на пророка: „Не яж хляб там, нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.“ Затова пророкът категорично заявил: „Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място.“ След това той напуснал Ветил по друг път. (3 Царе 13:8–10) Какво научаваме във връзка с искрената лоялност от решението на пророка? (Рим. 15:4)

Да се задоволяваме с това, което имаме

5. Как материализмът може да постави на изпитание лоялността ни?

⁵ Може би не изглежда, че материализмът засяга лоялността ни спрямо Бога, но всъщност двете неща са свързани. Дали се доверяваме на обещанието на Йехова, че ще ни осигурява всичко, от което наистина се нуждаем? (Мат. 6:33; Евр. 13:5) Дали не бихме могли да живеем без някои от материалните неща, които правят живота по–удобен, но които не можем да си позволим в момента, вместо да се опитваме да ги придобием на всяка цена? (Прочети Филипяни 4:11–13.) Дали се изкушаваме да жертваме някои теократични привилегии, за да имаме нещата, които искаме? Дали лоялната служба към Йехова заема първо място в живота ни? Как ще отговорим на тези въпроси до голяма степен зависи от това дали служим на Бога всеотдайно, или не. Апостол Павел писал: „Предаността към Бога, съчетана с това да се задоволяваш с нещата, които имаш, е средство за голяма печалба. Защото не сме донесли нищо на света, нито можем да изнесем нещо от него. Така че като имаме храна, облекло и покрив над главата си, ще се задоволяваме с тези неща.“ (1 Тим. 6:6–8)

6. Какви възможности бихме могли да имаме, и какво ще ни помогне да решим дали да се възползваме от тях, или не?

⁶ Например нашият работодател може да ни предложи повишение, носещо по–добро заплащане и други преимущества. Или може да смятаме, че ако се преместим в друга страна, ще си намерим по–доходоносна работа. На пръв поглед тези възможности може да изглеждат като благословия от Йехова. Но преди да вземем решение, трябва да изследваме подбудите си. Основният въпрос, който трябва да си зададем, е следният: „Как решението ми ще засегне моите взаимоотношения с Йехова?“

7. Защо е важно да изкореняваме от сърцето си материалистичните желания?

 ⁷ Системата на Сатана не престава да поощрява материализма. (Прочети 1 Йоан 2:15, 16.) Целта на Дявола е да поквари сърцата ни. Затова трябва да внимаваме относно материалистичните желания, които могат да се появят в сърцето ни, и бързо да ги изкореняваме. (Откр. 3:15–17) Исус без колебание отхвърлил предложението на Сатана да му даде всички царства на света. (Мат. 4:8–10) Божият син предупредил: „Внимавайте и се пазете от всякаква алчност, защото дори и когато човек има голямо богатство, животът му не произтича от нещата, които притежава.“ (Лука 12:15) Лоялността ще ни помогне да се уповаваме на Йехова вместо на себе си.

Излъган от стария пророк

8. Как лоялността на Божия пророк била поставена на изпитание?

⁸ Всичко щяло да завърши добре за Божия пророк, ако той бил продължил с пътуването си към дома. Но почти веднага след като се разделил с царя, той се сблъскал с друго изпитание. В Библията се казва: „Във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха, та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил.“ Когато чул за случилото се, старецът казал на синовете си да му оседлаят едно магаре, за да може да настигне Божия човек. Не след дълго той го намерил да си почива под едно голямо дърво и му казал: „Дойди с мене у дома и яж хляб.“ Божият човек не приел поканата, но старият пророк му казал: „И аз съм пророк, както си ти; и ангел ми говорѝ чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода.“ Но в Писанието се обяснява: „Обаче той го лъжеше.“ (3 Царе 13:11–18)

9. Какво се казва в Писанието за хората, които си служат с измама, и на кого навреждат такива хора?

⁹ Не знаем какви били подбудите на стария пророк, но той излъгал. Вероятно преди той служел вярно на Йехова. В този случай обаче действал с измама. Писанието строго осъжда подобно поведение. (Прочети Псалм 5:6.) Хората, които си служат с измама, навреждат в духовно отношение не само на себе си, но и на другите.

Той се върнал със стария пророк

10. Как откликнал Божият човек на поканата на стария пророк, и какво се случило после?

¹⁰ Пророкът от Юда трябвало да прозре измамата, например като се запита: „Защо Йехова ще изпраща ангел при някого другиго, за да предаде напътствия, отнасящи се за мене?“ Той можел да помоли Йехова за разяснение на новите напътствия, но в Писанието не се казва, че постъпил по такъв начин. Вместо това ‘той се върнал със стария пророк и ял хляб в къщата му и пил вода’. Йехова не бил доволен. Когато измаменият  пророк отново потеглил към Юда, един лъв го нападнал и го убил. Какъв трагичен край на службата му като пророк! * (3 Царе 13:19–25)

11. Какъв хубав пример оставил Ахия?

¹¹ От друга страна, пророк Ахия, който имал задачата да помаже Йеровоам за цар, останал верен до дълбока старост. Когато Ахия бил вече много възрастен и сляп, Йеровоам изпратил жена си при него, за да разбере какво ще стане с болния им син. Ахия смело предсказал, че синът на Йеровоам ще умре. (3 Царе 14:1–18) Сред многото благословии, които получил Ахия, била и привилегията да допринесе за написването на част от Божието вдъхновено Слово. Как станало това? По–късно свещеникът Ездра използвал написаното от пророка като източник на информация. (2 Лет. 9:29)

12–14. (а) Какво можем да научим от случилото се с по–младия пророк? (б) Обясни с пример колко е важно да размишляваме сериозно и молитвено върху основаните на Библията съвети, които получаваме от старейшините.

¹² В Библията не се обяснява защо Божият човек не се допитал до Йехова, преди да приеме поканата на стария пророк. Възможно е пророкът да му е казал онова, което той искал да чуе. Какво научаваме от случилото се? Ние трябва да сме напълно убедени в правотата на Божиите изисквания. И също трябва да сме решени да ги следваме независимо от обстоятелствата.

¹³ Когато става въпрос за получаването на съвет, някои чуват онова, което биха искали да чуят. Например един вестител може да получи предложение за работа, отнемаща от времето, което би могъл да отделя за семейството си и за духовните дейности. Той може да помоли един старейшина за съвет. В началото старейшината би могъл да обясни на брата, че не може да му каже как трябва да се грижи за семейството си. След това би могъл да обсъди с него кои са някои от духовните опасности, свързани с приемането на предложената работа. Дали братът ще запомни единствено първите думи на старейшината, или сериозно ще помисли за опасностите, които са разгледали? Безспорно той трябва да помисли какво е най–добро за него в духовно отношение.

¹⁴ Да разгледаме друга възможна ситуация. Една сестра може да попита старейшина от сбора дали трябва да се раздели с невярващия си съпруг. Старейшината несъмнено ще ѝ каже, че тя сама трябва да вземе това решение. След това той може да  разгледа с нея какви напътствия има в Библията по този въпрос. (1 Кор. 7:10–16) Дали сестрата ще обмисли сериозно онова, което старейшината ѝ е казал? Или тя вече е решила да се раздели със съпруга си? Ще бъде мъдро от нейна страна да разгледа в молитва основаните на Библията съвети, преди да вземе окончателно решение.

Бъди скромен

15. Какво научаваме от грешката на Божия пророк?

¹⁵ Какво друго можем да научим от грешката на пророка от Юда? В Притчи 3:5 се казва: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.“ Вместо да продължава да разчита на Йехова както досега, в този случай пророкът от Юда се доверил на собствената си преценка. Тази грешка му струвала живота и доброто име пред Бога. Наистина, случилото се ясно показва колко е важно да бъдем скромни и лоялни в службата си за Йехова!

16, 17. Какво ще ни помогне да останем лоялни към Йехова?

¹⁶ Егоистичните склонности на нашето сърце може да ни подведат. „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно.“ (Йер. 17:9) За да останем лоялни спрямо Йехова, трябва да продължаваме да полагаме усилия да съблечем старата личност, която може да ни подтиква да бъдем самонадеяни и да разчитаме единствено на себе си. И трябва да облечем новата личност, „създадена според волята на Бога в истинска праведност и лоялност“. (Прочети Ефесяни 4:22–24.)

¹⁷ В Притчи 11:2 се казва, че „мъдростта е със смирените“, или скромните. Ако сме скромни и разчитаме на Йехова, това ще ни помогне да избягваме сериозни грешки. Обезсърчението например може лесно да изкриви преценката ни. (Пр. 24:10) Възможно е да се чувстваме изморени от даден аспект на святата служба и да започнем да мислим, че сме направили достатъчно през годините и че може би вече е време другите да поемат товара. В нас би могло да се породи и желанието да имаме „нормален живот“. Но това ‘да напрягаме всичките си сили’ и ‘винаги да бъдем много заети в делото на Господаря’ ще пази сърцето ни. (Лука 13:24; 1 Кор. 15:58)

18. Как можем да постъпим, ако не знаем какво решение трябва да вземем?

¹⁸ Понякога може да се налага да вземаме трудни решения и да не знаем кой е най–правилният начин, по който да постъпим. Възможно ли е в такъв момент да се изкушаваме да направим това, което е най–добро според самите нас? Когато се намираме в подобна ситуация, ще е мъдро от наша страна да молим Йехова за помощ. В Яков 1:5 се казва: „Ако на някого от вас не му достига мъдрост, нека постоянно иска от Бога, защото той дава на всички щедро.“ Нашият небесен Баща ще ни даде светия дух, от който се нуждаем, за да вземаме разумни решения. (Прочети Лука 11:9, 13.)

Бъди решен да останеш лоялен

19, 20. Какво трябва да бъдем решени да правим?

¹⁹ Трудните години, които настъпили след като Соломон се отклонил от истинското поклонение, поставили на сериозно изпитание лоялността на Божиите служители. Вярно е, че много от тях направили компромис. Въпреки това имало някои, които останали лоялни спрямо Йехова.

²⁰ Всеки ден сме изправени пред решения, които поставят на изпитание нашата лоялност. Ние също можем да останем верни. Нека винаги бъдем лоялни към Йехова, като имаме неразделено сърце и бъдем напълно уверени, че той ще продължава да благославя онези, които са лоялни спрямо него. (2 Царе 22:26)

[Бележка под линия]

Как ще отговориш?

• Защо трябва да се стараем да изкореняваме материалистичните желания от сърцето си?

• Какво ще ни помогне да останем лоялни спрямо Йехова?

• Как скромността може да ни помогне да останем лоялни към Бога?

[Въпроси]

[Снимка на страница 9]

Дали ти е трудно да устояваш на изкушенията?

[Снимка на страница 10]

Дали ще размишляваш молитвено върху един основан на Библията съвет?