Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Отразявай достойнството на Йехова

Отразявай достойнството на Йехова

Отразявай достойнството на Йехова

„Делата [на Йехова] са достойни и великолепни.“ (ПС. 111:3, НС)

1, 2. (а) Как би обяснил думата „достойнство“? (б) Какви въпроси ще разгледаме в тази статия?

 КОГАТО попитали десетгодишната Медисън какво означава човек „да има достойнство“, тя веднага отговорила: „Да е добре облечен.“ Онова, което малкото момиче вероятно не знаело, е, че в Библията за Бога се казва, че ‘е облечен с величие [достойнство — НС]’. (Пс. 104:1) Понякога човек може да покаже, че има достойнство, чрез своето спретнато облекло. Например апостол Павел желаел християнките „да се украсяват със спретнато облекло, със скромност и здравомислие, не със сложни прически от сплетени коси и със злато или бисери, или с много скъпи дрехи“. (1 Тим. 2:9) Достойното поведение обаче, което прославя ‘достойнството и великолепието’ на Йехова, включва много повече от това. (Пс. 111:3, НС)

2 Еврейската дума за „достойнство“, използвана в Библията, може да бъде преведена също като „великолепие“, „величие“, „слава“ и „почит“. Според един речник „достоен“ е някой, „който има достойнство, който заслужава уважение“. Никой не е достоен за по–голяма почит и уважение от Йехова. Като негови отдадени служители нашата реч и поведение трябва да са изпълнени с достойнство. Но защо хората са способни да постъпват достойно? Как се виждат величието и великолепието на Йехова? Как трябва да ни влияе величието на Бога? Какво можем да научим от Исус Христос относно зачитането на достойнството на другите? И как да се покланяме на Бога по достоен начин?

Защо сме способни да постъпваме достойно

3, 4. (а) Как трябва да откликнем на това, че Бог зачита достойнството ни? (б) За кого се отнасят пророческите думи в Псалм 8:5–9? (Виж бележката под линия.) (в) На кои личности в миналото Йехова придал достойнство?

3 Тъй като са създадени според Божия образ, всички хора са способни да постъпват достойно. Йехова удостоил първия човек Адам със задачата да се грижи за земята. (Бит. 1:26, 27) Дори след като хората загубили съвършенството си, Йехова повторно заявил, че те имат отговорност спрямо земята. Затова може да се каже, че Бог продължава ‘да увенчава’ хората с достойнство. (Прочети Псалм 8:5–9.) * Това, че Бог зачита достойнството ни, изисква ние от своя страна да откликнем по подобаващ начин, като възхваляваме величественото име на Йехова с уважение и достойнство.

4 Йехова придава достойнство особено на онези, които му принасят свята служба. Бог зачел достойнството на Авел, като приел неговата жертва и отхвърлил тази, принесена от брат му Каин. (Бит. 4:4, 5) На Моисей било заповядано да прехвърли „от своето достойнство“ на Исус Навиев, мъжът, който щял да стане следващият водач на израилтяните. (Чис. 27:20, Ве) Библията казва следното относно сина на Давид, Соломон: „Господ възвеличи Соломона твърде много пред целия Израил, и даде му такова царско величие, каквото никой цар не бе имал преди него в Израиля.“ (1 Лет. 29:25) Йехова ще се отнесе по изключително достоен начин с възкресените помазани християни, които вярно са известявали „славното величие на Неговото царство“. (Пс. 145:11–13) Тъй като и увеличаващото се множество от „други овце“ на Исус възхваляват Йехова по този начин, те също имат достойна роля и се радват на благословии. (Йоан 10:16)

Величието и великолепието на Йехова се виждат ясно

5. Колко голямо е величието на Йехова?

5 В една своя песен, в която съпоставил величието на Бога с незначителността на човека, псалмистът Давид пял: „Йехова, Господи наш, колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата.“ (Пс. 8:1) Още от периода преди създаването на „небето и земята“ чак до времето след великото изпълнение на целта на Бога да превърне земята в рай и да издигне човечеството до състояние на съвършенство — от безпределни времена до безпределни времена — Йехова Бог е най–величествената и заслужаваща най–голяма почит личност във вселената. (Бит. 1:1; 1 Кор. 15:24–28; Откр. 21:1–5)

6. Защо псалмистът казва, че Йехова ‘е облечен с величие’?

6 Само колко смаян трябва да е бил боящият се от Бога псалмист, когато наблюдавал безмълвното величие на нощното небе, осеяно с блещукащи, подобни на скъпоценни камъни, звезди! Изумен от начина, по който Бог е ‘прострял небето като завеса’, псалмистът описва Йехова като ‘облечен с величие’ поради изключителните му умения, проявени при сътворението. (Прочети Псалм 104:1, 2.) Величието и великолепието на невидимия и всемогъщ Създател се виждат ясно в неговите видими творения.

7, 8. Какво доказателство за величието и великолепието на Йехова се вижда в небесата?

7 Нека помислим например за галактиката Млечен път. В тази необятна шир от звезди, планети и слънчеви системи планетата Земя изглежда толкова незначителна по размери, колкото е една песъчинка върху безкрайна плажна ивица. Само в нашата галактика има над сто милиарда звезди! Ако започнеш да ги броиш, като отделяш по една секунда за всяка звезда, и правиш това 24 часа в денонощието, ще ти трябват над 3000 години, за да стигнеш до сто милиарда.

8 Ако само в галактиката Млечен път има сто милиарда звезди, какво да кажем за останалата част на вселената? Астрономите изчисляват, че съществуват общо между 50 и 125 милиарда галактики. Тогава колко звезди има в цялата вселена? Със сигурност броят им е твърде голям, за да могат нашите умове да го схванат. Но въпреки това Йехова „изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име“. (Пс. 147:4) Като научаваш с какво величие и великолепие ‘е облечен’ Йехова, нима това не те подбужда да възхваляваш неговото велико име?

9, 10. Как това, че нашият Създател ни осигурява хляб, възвеличава неговата мъдрост?

9 Нека сега насочим вниманието си от величествените небеса към нещо съвсем обикновено като храната. Йехова не само ‘е направил небето и земята’, но и „дава храна на гладните“. (Пс. 146:6, 7) ‘Достойнството и великолепието’ (НС) на Бога се отразяват във великите му дела, включително в това, че той осигурява растенията, от които се прави хлябът. (Прочети Псалм 111:1–5.) Исус учел последователите си да се молят: „Дай ни днес хляба за този ден.“ (Мат. 6:11) Хлябът бил основна храна за много народи в древността, включително и за израилтяните. Макар да се смята, че хлябът е нещо обикновено, химическият процес, при който няколкото основни негови съставки се превръщат във вкусен хляб, съвсем не е прост.

10 Когато била писана Библията, израилтяните правели хляб, използвайки пшенично или ечемичено брашно и вода. Понякога добавяли квас, или мая. При смесването на тези основни съставки се образуват голям брой химични съединения, които си взаимодействат. Все още не е напълно ясно как точно се свързват тези съединения. Освен това начинът, по който нашето тяло смила хляба, е друг удивително сложен процес. Не е чудно тогава, че псалмистът пял: „Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките.“ (Пс. 104:24) Дали ти също се чувстваш подтикнат да възхваляваш Йехова?

Как ти въздействат величието и великолепието на Бога?

11, 12. Как може да ни въздейства размисълът върху Божиите дела на сътворение?

11 Не е нужно да сме астрономи, за да се възхищаваме на нощното небе, нито пък да сме химици, за да се наслаждаваме на хляба. За да ценим великолепието на нашия Създател обаче, е необходимо да отделяме време да размишляваме върху делата на ръцете му. Каква е ползата от такъв размисъл? Ще разберем това, като разгледаме ползата от размисъла върху някои други дела на Йехова.

12 Относно великите дела, които Йехова извършил за своя народ, Давид пял: „Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, и за Твоите чудесни дела.“ (Пс. 145:5) Подражавайки на примера на Давид, ние изучаваме Библията и отделяме време да размишляваме върху прочетеното. Как ни въздейства този размисъл? Това ни помага да ценим още повече величието и великолепието на Бога и ни подбужда да се присъединим към думите на Давид за възхвала на Йехова: „Аз ще разказвам Твоето величие.“ (Пс. 145:6) Размисълът върху чудесните Божии дела трябва да укрепи взаимоотношенията ни с Йехова и да ни подбуди да разказваме на другите за него с пламенност и решителност. Проповядваш ли ревностно добрата новина и помагаш ли на хората да ценят величието, великолепието и могъществото на Йехова Бог?

Исус съвършено отразява достойнството на Бога

13. (а) С какво Йехова удостоил Сина си според Даниил 7:13, 14? (б) Как Исус като цар се отнася към своите поданици?

13 Божият син Исус Христос пламенно известявал добрата новина и почитал своя велик и изпълнен с достойнство небесен Баща. Йехова удостоил единородния си син със специална привилегия, като му дал ‘владичество и царство’. (Прочети Даниил 7:13, 14.) Но Исус не е горд, нито надменен. Точно обратното — той е състрадателен владетел, който разбира ограниченията на поданиците си и зачита тяхното достойнство. Да разгледаме един пример за това как Исус, още преди да стане цар, се отнасял към хората, особено към онези, които били отхвърлени от обществото.

14. Как се гледало на прокажените в древния Израил?

14 В древността обикновено хората, които били болни от проказа, умирали бавно и мъчително. Малко по малко болестта обхващала всички части на тялото на заразения човек. Да бъде излекуван някой прокажен било смятано за толкова невъзможно, колкото възкресяването на мъртвец. (Чис. 12:12; 4 Царе 5:7, 14) Прокажените били обявявани за нечисти и били презирани и отхвърлени от обществото. Когато се доближавали до други хора, те трябвало да ги предупреждават, като викат: „Нечист! Нечист!“ (Лев. 13:43–46) На прокажените се гледало не като на хора, а като на ненужни предмети. Според равински източници един прокажен можел да се доближава само на около 1,7 метра до друг човек. Съобщава се, че когато видел някой прокажен дори от известно разстояние, един религиозен водач хвърлял камъни по него, за да го изгони още по–надалече.

15. Как Исус се отнесъл към един прокажен?

15 Забележителен обаче е начинът, по който реагирал Исус, когато един прокажен дошъл при него и го помолил да го излекува. (Прочети Марко 1:40–42.) Вместо да го отпрати, Исус се отнесъл състрадателно към този мъж, когото всички отбягвали, и зачел достойнството му. В очите на Исус той бил един окаян човек, който се нуждаел от помощ. Исус изпитал искрено състрадание към прокажения и бил подбуден да действа незабавно. Той протегнал ръка, докоснал мъжа и го излекувал.

16. Какво научи от начина, по който Исус се отнасял към другите?

16 Как ние, като последователи на Исус, бихме могли да подражаваме на начина, по който Исус отразявал достойнството на своя Баща? Можем да правим това, например като признаваме, че всички хора, независимо от своето обществено положение, здравословно състояние или възраст, заслужават почит и уважение. (1 Пет. 2:17) Особено онези, на които е поверена власт, като например съпрузите, родителите и християнските старейшини, е необходимо да зачитат достойнството на хората, за които трябва да се грижат, и да им помогнат да запазят самоуважението си. Подчертавайки, че това е изискване за всички християни, Библията казва: „Обичайте се като братя и проявявайте нежна привързаност един към друг. Бъдете първи в оказването на почит помежду си.“ (Рим. 12:10)

Покланяй се на Йехова по достоен начин

17. Какво можем да научим от Писанието относно проявата на уважение, когато се покланяме на Йехова?

17 Трябва да постъпваме по достоен начин особено когато се покланяме на Йехова. В Еклисиаст 5:1 се казва: „Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом.“ На Моисей и на Исус Навиев било заповядано да събуят сандалите си, когато стоели на свято място. (Из. 3:5; Ис. Н. 5:15) Те трябвало да направят това в знак на уважение и почит. Свещениците в Израил били задължени да носят „ленени гащи, които да покриват голотата на тялото им“. (Из. 28:42, 43) Това ги предпазвало от непристойно разкриване на тялото, докато служели при олтара. Всеки член от семейството на свещеника трябвало да се придържа към Божиите стандарти за достойнство.

18. Как ние като поклонници на Йехова постъпваме по достоен начин?

18 Като поклонници на Йехова ние трябва да постъпваме по достоен начин във всеки аспект от живота си. За да спечелим уважението и почитта на другите, ние трябва да се отнасяме към тях с уважение. Но не бива достойното ни поведение да бъде подбуждано от лицемерие и да е единствено с цел другите да го забележат. То трябва да произлиза от място, където човешките очи не могат да надникнат, а само Бог — нашето сърце. (1 Царе 16:7; Пр. 21:2) Достойнството трябва да стане част от личността ни и да оказва влияние на нашето поведение, на нагласата ни, на взаимоотношенията ни с другите, дори на възгледа ни за самите нас. Нашите думи и действия трябва винаги да са изпълнени с достойнство. По отношение на своите постъпки, държание, облекло и външен вид ние приемаме присърце следните думи на апостол Павел: „Ние в нищо не ставаме препятствие за другите, за да не се говори лошо за нашата служба. Но по всякакъв начин препоръчваме себе си като Божии служители.“ (2 Кор. 6:3, 4) Ние ‘украсяваме във всичко учението на Бога, нашият Спасител’. (Тит 2:10)

Не преставай да се покланяш на Бога по достоен начин

19, 20. (а) Как можем да се отнасяме по достоен начин спрямо другите? (б) Какво трябва да сме решени във връзка с достойнството?

19 Помазаните християни изпълняват достойна роля като „посланици, заместващи Христос“. (2 Кор. 5:20) „Другите овце“, които лоялно ги подкрепят, са достойни пратеници на месианското Царство. Един посланик или пратеник говори смело и с достойнство в полза на своето правителство. Затова ние трябва да говорим с достойнство и смелост в подкрепа на Божието правителство, или Царство. (Еф. 6:19, 20) И нима, като носим на другите „добрата новина за нещо по–добро“, ние не се отнасяме по достоен начин спрямо тях? (Иса. 52:7, НС)

20 Трябва да бъдем решени да отдаваме слава на Бога, като отразяваме неговото достойнство. (1 Пет. 2:12) Нека винаги проявяваме дълбоко уважение към него, към истинското поклонение и към събратята си по вяра. И нека достойният начин, по който му принасяме служба, винаги да радва Йехова, който ‘е облечен’ с достойнство и великолепие.

[Бележка под линия]

^ Думите на Давид в осми псалм имат също пророческо значение и се отнасят за съвършения човек Исус Христос. (Евр. 2:5–9)

Как ще отговориш?

• Какво ще бъдем подтикнати да правим, ако ценим величието и великолепието на Йехова?

• Какво можем да научим относно достойнството от начина, по който Исус се отнесъл към един прокажен?

• Как можем да почитаме Бога по достоен начин?

[Въпроси]

[Снимка на страница 12]

Как Йехова зачел достойнството на Авел?

[Снимка на страница 14]

Дори начинът, по който Йехова ни осигурява хляб, е едно от великите му дела

[Снимка на страница 15]

Какво научи за достойнството от начина, по който Исус се отнесъл към един прокажен?

[Снимка на страница 16]

Да се покланяме на Йехова по достоен начин включва това да го почитаме