Намирай радост в дейността по правенето на ученици

„Затова идете и правете ученици.“ (МАТ. 28:19)

1–3. (а) Какви чувства изпитват много вестители относно воденето на библейски изучавания? (б) Какви въпроси ще разгледаме?

 ЕДНА сестра, която служи в чуждоезикова група в САЩ, в която се говори езикът хинди, писа следното: „През изминалите единайсет седмици изучавах с едно семейство от Пакистан и разбира се, станахме приятели. Очите ми се пълнят със сълзи, когато си спомня, че скоро те се връщат обратно в Пакистан. Но тези сълзи не са породени само от тъга заради това, че вече няма да бъдем заедно, но и от радостта, която изпитвах, докато ги учех за Йехова.“

² Подобно на тази сестра дали и ти си изпитвал радостта от това да изучаваш Библията с някого? Исус и неговите последователи през първи век намирали голяма радост в дейността по правенето на ученици. Когато седемдесетте ученици, които Исус бил подготвил за службата, се върнали с много радостни преживявания, самият той ‘се изпълнил с радост от светия дух’. (Лука 10:17–21) И днес мнозина изпитват голяма радост от правенето на ученици. Доказателство за това е фактът, че през 2007 г. множество усърдни и радостни вестители водеха средно по шест и половина милиона изучавания всеки месец.

³ Някои вестители обаче никога не са изпитвали радостта, произлизаща от воденето на библейско изучаване. Други може да не  са водили изучаване през последните години. С какви трудности може да се сблъскаме в усилията си да започваме и да водим библейски изучавания? Как можем да преодоляваме подобни трудности? И на какви благословии се радваме, когато правим всичко възможно, за да изпълняваме заповедта на Исус „Идете и правете ученици“? (Мат. 28:19)

Трудности, които могат да ограбят радостта ни

4, 5. (а) Как откликват много хора в някои части на света? (б) С какви трудности се сблъскват вестителите на други места?

⁴ В някои части на света хората с голямо желание приемат литературата ни и искат да изучават Библията с нас. Едно семейство от Австралия, което временно било назначено в Замбия, писа: „Всичко, което бяхме чули, се оказа вярно. Замбия наистина е проповеден рай. Уличното свидетелстване е невероятно! Хората сами идват при нас и някои дори ни питат за определени броеве на списанията.“ През една от последните години братята и сестрите в Замбия водеха над 200 000 библейски изучавания, което означава средно по повече от едно изучаване на вестител.

⁵ На други места обаче за вестителите може да не е толкова лесно да разпространяват литература и да водят редовни библейски изучавания. Защо? Често хората не са си у дома, когато вестителите се опитват да ги открият, а онези, които са си у дома, може да не се интересуват от религия. Възможно е тези хора да са израснали в нерелигиозно семейство или да са били отвратени от лицемерието във фалшивата религия. Мнозина са „измъчени и разпръснати“ в духовно отношение поради лъжливи пастири. (Мат. 9:36) Разбираемо е, че такива хора може да не желаят да разговарят за Библията.

6. Какви ограничения имат някои вестители?

⁶ Някои верни вестители се сблъскват с друго предизвикателство, което може да отнеме от радостта им. Макар че преди са били много активни в дейността по правенето на ученици, сега те може би изпитват трудности поради влошено здраве или ограниченията на напредналата възраст. Възможно е обаче и ние сами да си налагаме някои ограничения. Например дали смяташ, че си неспособен да водиш библейско изучаване? Може би се чувстваш подобно на Моисей, когато Йехова му дал задачата да говори с фараона. Моисей казал: „Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си.“ (Из. 4:10) Тясно свързан с чувството за малоценност е страхът от това да не се провалим. Възможно е да се притесняваме, че един човек няма да стане ученик на Христос, тъй като не сме най–добрите учители, и за да не рискуваме да се провалим в това отношение, решаваме изобщо да не започваме библейско изучаване. Как можем да се справим с подобни предизвикателства?

Подготви сърцето си

7. Какво подбуждало Исус в неговата служба?

⁷ Едно от първите неща, които трябва да направим, е да подготвим собственото си сърце. Исус казал: „Устата ... говори от изобилието на сърцето.“ (Лука 6:45) Исус извършвал службата си, подбуждан от искрена загриженост за добруването на другите. Например, когато видял окаяното духовно състояние на сънародниците си юдеи, той ‘изпитал силна жал’ към тях. Исус казал на учениците си: „Жетвата е голяма ... Молете [се] на Господаря на жетвата да изпрати работници за жетвата си.“ (Мат. 9:36–38)

8. (а) Върху какво ще бъде добре да размишляваме? (б) Какво научаваме от думите на една жена, която изучава Библията?

⁸ Когато участваме в дейността по правенето на ученици, ще бъде добре да размишляваме за голямата полза, която сме извлекли благодарение на това, че някой е отделил време да изучава Библията с нас. Можем да помислим също за хората, които ще срещнем в службата, и за това каква полза ще извлекат те, когато чуят посланието, което носим. Една жена писала до клона в страната, където живее: „Искам да ви кажа колко съм признателна на Свидетелите, които идват у дома, за да ме учат. Знам, че понякога може би не им е приятно, тъй като имам толкова много въпроси и всеки път ги задържам за по–дълго, отколкото сме се разбрали. Но те проявяват търпение към мене и с голямо желание  споделят нещата, които са научили. Благодаря на Йехова и на Исус за това, че тези хора се появиха в живота ми.“

9. Върху какво съсредоточавал вниманието си Исус, и как можем да му подражаваме?

⁹ Разбира се, не всички откликнали на усилията на Исус да им помогне. (Мат. 23:37) Някои го следвали за известно време, но не могли да приемат ученията му и затова ‘вече не ходели с него’. (Йоан 6:66) Исус обаче не позволил на неблагоприятния отклик на някои хора да го накара да мисли, че посланието му е без стойност. Макар че повечето от семената, които засявал, не давали плод, Исус съсредоточавал вниманието си върху доброто, което вършел. Той виждал, че нивите са узрели за жетва, и изпитвал голяма радост да помага в тази жетва. (Прочети Йоан 4:35, 36.) Вместо да виждаме единствено земята между отделните класове жито, дали не можем и ние да се съсредоточаваме върху възможната бъдеща жетва в назначения ни район? Нека разгледаме как бихме могли да поддържаме подобна положителна нагласа.

Сей, с цел да пожънеш

10, 11. Какво можеш да направиш, за да запазиш радостта си?

¹⁰ Когато един земеделец сее, целта му е накрая да събере реколта. По подобен начин, когато проповядваме, целта ни трябва да бъде да започваме библейски изучавания. Как да постъпиш обаче, ако участваш редовно в проповедната дейност, но не намираш много хора у дома или изглежда невъзможно да намериш отново онези, с които вече си разговарял? Това може да бъде много разочароващо. Дали тогава трябва да спреш да участваш в службата от врата на врата? В никакъв случай! Все още много искрени хора биват откривани посредством този изпитан метод на проповядване.

¹¹ За да запазиш радостта си обаче, дали не би могъл да използваш и други методи на проповядване, които да включват различни  начини за достигане на хората? Например, дали си опитвал да свидетелстваш на хората на улицата или на работното им място? Би ли могъл да се свържеш с някои хора по телефона или да вземеш телефонните номера на онези, с които вече си споделил посланието за Царството, за да поддържаш връзка с тях? Като проявяваш издръжливост в службата и се приспособяваш към обстоятелствата, несъмнено ще изпиташ радостта да откриеш хора, които ще откликнат положително на посланието за Царството.

Справяне с безразличието

12. Какво бихме могли да направим, ако изглежда, че много хора в нашия район са безразлични?

¹² Как можеш да подходиш, ако много хора в твоя район не се интересуват от религиозни въпроси? Дали би могъл да приспособиш подхода си така, че думите ти да ги заинтригуват? Апостол Павел писал до събратята си по вяра в Коринт: „За юдеите станах като юдей ... За онези, които са без закон, станах като човек без закон, въпреки че не съм без закон спрямо Бога.“ Защо Павел направил това? Той обяснява: „Станах всичко за всякакви хора, за да мога на всяка цена да спася някои.“ (1 Кор. 9:20–22) Дали и ние по същия начин не бихме могли да намерим тема, която би заинтригувала хората в нашия район? Много невярващи хора искат да подобрят взаимоотношенията си в семейството. Възможно е те също да се питат каква е целта на живота. Дали не бихме могли да представим посланието за Царството на такива хора по начин, който да събуди интереса им?

13, 14. Как можем да увеличим радостта, която изпитваме от дейността по правенето на ученици?

¹³ Все повече вестители започват да изпитват по–голяма радост от дейността по правенето на ученици, дори в райони, където изглежда, че повечето хора проявяват безразличие. Как намират радост те? Като научават чужд език. Двама съпрузи на около 60–годишна възраст забелязали, че в района на техния сбор живеят хиляди китайски студенти заедно със своите семейства. Братът казва: „Затова бяхме насърчени да научим китайски. Макар че това означаваше всеки ден да отделяме време да учим езика, в резултат на тези усилия започнахме много библейски изучавания с китайци в нашия район.“

¹⁴ Дори и да не си в състояние да научиш чужд език, би могъл да използваш добре брошурата „Добра новина за хората от всички народи“, когато срещаш хора, говорещи друг език. Освен това обикновено е възможно да поръчаш литература на езика, който говорят хората, които срещаш в службата. Разбира се, общуването с онези, които говорят чужд език и имат различен произход, може да изисква повече време и усилия от твоя страна. Но не забравяй принципа, съдържащ се в Божието Слово: „Който сее изобилно, ще жъне изобилно.“ (2 Кор. 9:6)

Целият сбор участва

15, 16. (а) Защо в дейността по правенето на ученици участва целият сбор? (б) С какво допринасят по–възрастните членове на сбора?

¹⁵ Правенето на ученици обаче не зависи от усилията само на един човек. Целият сбор участва в тази задача. Защо можем да кажем това? Исус заявил: „Всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ (Йоан 13:35) И наистина, когато изучаващите посещават събранията, често им прави впечатление любещата атмосфера, която цари там. Една изучаваща писа: „Толкова ми е приятно да съм на събранията. Хората там ме карат да се чувствам добре дошла!“ Исус казал, че онези, които станат негови последователи, може да срещнат противопоставяне от членовете на собственото си семейство. (Прочети Матей 10:35–37.) Той обаче обещал, че в сбора те ще придобият множество духовни „братя, и сестри, и майки, и деца“. (Мар. 10:30)

¹⁶ Нашите възрастни братя и сестри много допринасят за напредъка на изучаващите. По какъв начин? Дори някои от възрастните да не са в състояние да водят библейско изучаване, техните изграждащи отговори на събранията на сбора укрепват вярата на всички, които присъстват. С дългите години, които са прекарали „по пътя на правдата“, те придават красота на сбора и привличат хората с честни сърца към Божията организация. (Пр. 16:31)

 Преодоляване на страховете

17. Какво можем да направим, ако се чувстваме неспособни да водим изучаване?

¹⁷ Какво можеш да направиш, ако се чувстваш неспособен да водиш библейско изучаване? Спомни си, че Йехова помогнал на Моисей, като му дал светия дух и му осигурил партньор — собственият му брат Аарон. (Из. 4:10–17) Исус обещал, че ще имаме подкрепата на Божия дух в проповедната си дейност. (Деян. 1:8) Освен това Исус изпращал учениците си да проповядват двама по двама. (Лука 10:1) Затова, ако за тебе е предизвикателство да водиш библейско изучаване, моли се Божият дух да ти дава мъдрост и след това потърси партньор за проповедна служба, с когото се чувстваш по–уверен и който може да ти помага с опита си. Вярата ни може да бъде укрепена и ако помним, че Йехова е избрал обикновени хора, „слабите неща на света“, да извършат тази необикновена дейност. (1 Кор. 1:26–29)

18. Как можем да преодолеем страха от това да не се провалим?

¹⁸ Как можем да преодолеем страха от това да не се провалим? Добре е да помним, че това да направим от един човек ученик на Христос не е като приготвянето на едно ястие, при което успехът или провалът зависят основно от един човек — готвачът. Подготвянето на един ученик зависи най–малко от три личности. Йехова извършва най–важната работа, като привлича човека към себе си. (Йоан 6:44) Ние и останалите Свидетели в сбора правим най–доброто, на което сме способни, за да поучаваме умело и да помогнем на изучаващия да напредва. (Прочети 2 Тимотей 2:15.) И накрая самият изучаващ трябва да прилага онова, което научава. (Мат. 7:24–27) Ако един човек реши да прекъсне изучаването си, може да се чувстваме разочаровани. Надяваме се изучаващите да вземат правилното решение, но накрая „всеки от нас за себе си ще дава сметка на Бога“. (Рим. 14:12)

Какви са благословиите

19–21. (а) Каква полза извличаме от воденето на библейски изучавания? (б) Как гледа Йехова на всички, които участват в проповедната дейност?

¹⁹ Когато водим библейски изучавания, това ни помага да продължаваме да търсим първо Царството. То също запечатва истините от Божието Слово в нашите умове и сърца. Защо е така? Един пионер на име Барак обяснява: „Воденето на библейски изучавания изисква да бъдеш по–добър изследовател на Божието Слово. Разбрал съм, че трябва да затвърдя личните си убеждения, преди да мога да уча добре някого другиго.“

²⁰ Дали ако в момента не водиш библейско изучаване, това означава, че службата ти няма стойност за Бога? Разбира се, че не! Йехова много цени нашите усилия да го възхваляваме. Всички, които участват в проповедната дейност, са „сътрудници на Бога“. Воденето на библейско изучаване обаче ни носи повече радост, тъй като можем да наблюдаваме как Бог прави така, че семето, което сме посели, да расте. (1 Кор. 3:6, 9) Една пионерка на име Ейми казва: „Когато виждаш как един изучаващ напредва, изпитваш огромна признателност към Йехова за това, че ти е позволил да бъдеш използван да дадеш на този човек един прекрасен подарък — възможността да опознае Йехова и да получи вечен живот.“

²¹ Когато вършим най–доброто, на което сме способни, за да започваме и да водим библейски изучавания, това ще ни помага да съсредоточаваме вниманието си върху службата за Бога и ще укрепва надеждата ни да преминем в новия свят. С подкрепата на Йехова ние можем също да помогнем на онези, които ни слушат, да бъдат спасени. (Прочети 1 Тимотей 4:16.) Само колко радостно ще бъде това!

Спомняш ли си?

• Какво може да пречи на някои вестители да водят библейски изучавания?

• Какво можем да направим, ако изглежда, че много хора в района ни са безразлични към нашето послание?

• На какви благословии се радваме, когато водим библейски изучавания?

[Въпроси]

[Снимки на страница 9]

Дали използваш различни методи на проповядване, за да откриеш хората с честни сърца?