„Това е пътят, ходете по него!“

Биографията на Емилия Педерсън

Разказано от Рут Е. Папас

МАЙКА ми, Емилия Педерсън, била родена през 1878 г. Макар че станала учителка, тя искала да посвети живота си на това да помага на хората да се приближат до Бога. Доказателство за нейното желание бил един голям сандък в дома ни в малкия град Джаспър (Минесота, САЩ). Майка ми го купила, за да пренесе багажа си до Китай, където искала да служи като мисионерка. Но когато майка ѝ починала, тя трябвало да се откаже от плановете си и да остане вкъщи, за да се грижи за своя по–малък брат и четирите си по–малки сестри. През 1907 г. тя се омъжила за Тиодор Холийн. Аз съм родена на 2 декември 1925 г. и съм последното от седемте им деца.

Майка ми усърдно се опитвала да намери отговори на библейските въпроси, които си задавала. Един от тях бил относно учението, че адът е място за огнени мъчения, на които биват подложени злите. Тя попитала един пастор от лютеранската църква къде може да намери библейско основание за това учение. Той обаче ѝ казал, че няма значение какво казва Библията — учението за ада като място за огнени мъчения трябва да бъде преподавано.

Нейният духовен глад бил задоволен

Скоро след 1900 г. Ема, сестрата на майка ми, отишла в Нортфилд (Минесота) да учи музика. Тя останала в дома на своя преподавател Милиус Крисчънсън, чиято съпруга била Изследователка на Библията, както по онова време били наричани Свидетелите на Йехова. Ема споменала, че има сестра, която задълбочено чете Библията. Не след дълго госпожа Крисчънсън написала писмо на майка ми, в което отговорила на библейските ѝ въпроси.

Един ден една Изследователка на Библията на име Лора Оутхаут дошла с влак от Сиукс Фолс (Южна Дакота), за да проповядва в Джаспър. Майка ми изучавала библейската литература, която получила, и през 1915 г. започнала да споделя библейските истини с другите, разпространявайки литературата, която Лора ѝ оставила.

През 1916 г. мама чула, че Чарлс Тейз Ръсел щял да посети конгреса в град Сиукс (Айова). Тя искала да присъства. По това време майка ми вече имала пет деца, от които най–малкото, Марвин, било само на пет месеца. Въпреки това тя ги взела със себе си и изминала с влак разстоянието от около 160 километра до град Сиукс, за да бъде на конгреса. Мама слушала докладите на брат Ръсел, гледала „Фотодрамата за сътворението“ и била покръстена. След като се върнала вкъщи, тя написала статия за конгреса, която била публикувана във вестник „Джаспър Джърнъл“.

През 1922 г. мама била сред около 18 000 присъстващи на конгреса в Сидър Пойнт (Охайо). След този конгрес тя никога не е преставала да известява Божието Царство. Всъщност тя ни подканяше да се  вслушаме в следния съвет: „Това е пътят, ходете по него!“ (Иса. 30:21, НС)

Резултатите от проповядването за Царството

В началото на двайсетте години на миналия век родителите ми се преместили в една къща извън Джаспър. Татко имал успешен бизнес и голямо семейство, за което трябвало да се грижи. Той не изучаваше Библията толкова усърдно, колкото мама, но всеотдайно подкрепяше проповедната дейност и канеше в дома ни пътуващи служители, познати тогава като пилигрими. Често когато някои от пътуващите братя изнасяше доклад в дома ни, присъстваха около сто души, които препълваха хола, столовата и спалнята ни.

Когато бях на около седем години, леля ми Лети се обади по телефона и каза, че нейните съседи, Ед Ларсън и съпругата му, искат да изучават Библията. Те с готовност приемаха библейските истини и след време поканиха да присъства на изучаването и една друга съседка, Марта Ван Даален, която имаше осем деца. Марта и всички от нейното семейство също станаха Изследователи на Библията. a

Горе–долу по това време Гордън Камеруд, един млад мъж, който живееше на няколко километра от нас, започна да работи заедно с татко. Гордън беше получил следното предупреждение: „Внимавай с дъщерите на шефа. Те имат странна религия.“ Гордън обаче започна да изучава Библията и скоро се убеди, че е намерил истината. Три месеца по–късно той беше покръстен. Неговите родители също приеха истината и членовете на нашите семейства — Холийн, Камеруд и Ван Даален — станаха близки приятели.

Укрепени от конгресите

Мама била толкова насърчена от конгреса в Сидър Пойнт, че след това не искаше да пропускаме нито един конгрес. Затова моите първи спомени са свързани с дългите пътувания към тези събирания. Конгресът в Кълъмбъс (Охайо) през 1931 г. беше забележителен, защото на него приехме името Свидетели на Йехова. (Иса. 43:10–12) Спомням си добре и конгреса във Вашингтон (окръг Колумбия) през 1935 г., на който в един исторически доклад беше обяснено кого представя „голямото множество“, за което се говори в Откровение. (Откр. 7:9) Сестрите ми Лилиан и Юнис бяха сред онези над 800 души, които бяха покръстени на конгреса.

Нашето семейство пътуваше до конгресите в Кълъмбъс (Охайо) през 1937 г., Сиатъл (Вашингтон) през 1938 г. и Ню Йорк през 1939 г. Семействата Ван Даален и Камеруд, както и други хора пътуваха заедно с нас и всички нощувахме в палатки на път за тези конгреси. През 1940 г. Юнис се омъжи за Лео Ван Даален и двамата станаха пионери. През същата година Лилиан се омъжи за Гордън Камеруд и те също станаха пионери.

 Конгресът, проведен през 1941 г. в Сейнт Луис (Мисури), беше специален. На него хиляди младежи получиха книгата „Деца“. Този конгрес се оказа повратен момент в живота ми. Скоро след това, на 1 септември 1941 г., заедно с брат си Марвин и неговата съпруга Джойс станах пионерка. Тогава бях на 15 години.

В нашия селскостопански район не беше лесно всички братя да присъстват на конгресите, защото често те биваха провеждани по време на жетвата. Затова след конгресите се събирахме в задния двор на къщата ни и правехме преговор на програмата, за да извлекат полза и онези, които нямаха възможност да ги посетят. Тези събирания ни носеха голяма радост.

Гилеад и чуждестранни назначения

През февруари 1943 г. беше създадено училището Гилеад, в което пионери биват подготвяни за мисионерска служба. В първия клас бяха поканени шестима от семейство Ван Даален — братята Емил, Артър, Хомер и Лео, техният братовчед Доналд и съпругата на Лео, сестра ми Юнис. Сбогувахме се със смесени чувства, тъй като не знаехме кога ще се видим отново. След завършването и шестимата бяха назначени в Пуерто Рико, където по онова време имаше по–малко от десетина Свидетели.

Една година по–късно Лилиан и Гордън, както и Марвин и Джойс посетиха третия клас на Гилеад. Те също бяха изпратени в Пуерто Рико. После, през септември 1944 г., когато бях на 18 години, аз посетих четвъртия клас на Гилеад. След завършването през февруари 1945 г. се присъединих към роднините си в Пуерто Рико. Какъв интересен свят се откри пред мене! Макар че не беше лесно да научим испански, скоро някои от нас водеха по повече от 20 библейски изучавания. Йехова благослови дейността ни. Днес в Пуерто Рико има около 25 000 Свидетели!

Трагедии сполитат семейството ни

Лео и Юнис останаха в Пуерто Рико след раждането на сина им Марк през 1950 г. През 1952 г. планираха да си вземат отпуска, за да посетят роднините си вкъщи. На 11 април те отлетели със самолет. За нещастие скоро след излитането самолетът се разбил в океана. Лео и Юнис загинали. Двегодишният им син Марк бил намерен, носещ се по водата. Той бил хвърлен в малка надуваема лодка от един от оцелелите, било му направено изкуствено дишане и останал жив. b

Пет години по–късно, на 7 март 1957 г., мама и татко спукали гума на път към Залата на Царството. Докато сменял гумата встрани от пътя, татко бил блъснат от една кола и починал на място. Около 600 души дойдоха на погребалното слово и беше дадено хубаво свидетелство на хората, сред които баща ми се ползваше с голямо уважение.

Нови назначения

Точно преди смъртта на татко получих назначение да служа в Аржентина. През август 1957 г. пристигнах в град Мендоса в подножието на Андите. През 1958 г. Джордж Папас, който завършил 30–ия клас на Гилеад, също беше назначен в Аржентина. С Джордж станахме добри приятели и през април 1960 г. се оженихме. През 1961 г. мама почина на 83–годишна възраст. Тя вървеше вярно по пътя на истинското поклонение и помогна и на още много други хора да направят същото.

 В продължение на десет години двамата с Джордж служехме заедно с други мисионери в различни мисионерски домове. После прекарахме седем години в пътуваща служба. През 1975 г. се върнахме в Съединените щати, за да помагаме на някои от своите роднини, които бяха болни. През 1980 г. съпругът ми беше поканен да служи като окръжен надзорник в испанския окръг. Тогава в Съединените щати имаше около 600 испански сбора. За 26 години успяхме да посетим много от тях и да видим как броят им нарасна до повече от 3000 сбора днес.

Те вървят по „пътя“

Майка ми също имаше радостта да види как някои от по–младите членове на нейното семейство започват целодневна служба. Например през 1953 г. Каръл, една от дъщерите на по–голямата ми сестра Естер, започна пионерска служба. Тя се омъжи за Денис Тръмбор и оттогава заедно участват в целодневната служба. Другата дъщеря на Естер, Луис, се омъжи за Уендъл Дженсън. Те посетиха 41–ия клас на Гилеад и 15 години служиха като мисионери в Нигерия. Марк, чиито родители загинаха при самолетната катастрофа, беше осиновен и отгледан от Рут Ла Лонд, сестрата на Лео, и нейния съпруг Къртис. Марк и съпругата му Лавон вече от години служат като пионери и отгледаха четирите си деца в „пътя“. (Иса. 30:21)

Орлен, единственият останал жив от моите братя и сестри, сега е на около 95 години. Той продължава да служи вярно на Йехова. Ние с Джордж и до днес участваме с радост в целодневната служба.

Какво остави майка ми след себе си

Сега при мене е едно от най–ценните притежания на мама — нейното бюро. То беше сватбен подарък за нея от баща ми. В едно от чекмеджетата се намира нейният стар албум, в който има писма и публикувани вестникарски статии, които тя беше написала и които дадоха хубаво свидетелство за Царството. Някои от тези статии са още от началото на миналия век. В бюрото са съхранени също ценните писма, изпращани до мама, от нейните деца, служещи като мисионери. Изпитвам голяма радост да препрочитам тези писма отново и отново. А писмата, които мама пишеше на нас, винаги бяха толкова насърчителни и изпълнени с положителни мисли. Желанието на мама да бъде мисионерка никога не се сбъдна. Но нейната пламенност относно мисионерската служба подтикна към действие няколко поколения след нея. Само как копнея за времето, когато нашето голямо семейство отново ще бъде заедно с мама и татко в рая на земята! (Откр. 21:3, 4)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 17]

Емилия Педерсън

[Снимка на страница 18]

1916 г.: Мама, татко (държи Марвин); долу, отляво надясно: Орлен, Естер, Лилиан, Милдред

[Снимка на страница 19]

Лео и Юнис малко преди смъртта им

[Снимка на страница 20]

1950 г.: Отляво надясно, горе: Естер, Милдред, Лилиан, Юнис, Рут; долу: Орлен, мама, татко и Марвин

[Снимка на страница 20]

Джордж и Рут Папас в пътуваща служба през 2001 г.