Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Дали трябва да настояваш на личните си предпочитания?

Дали трябва да настояваш на личните си предпочитания?

Дали трябва да настояваш на личните си предпочитания?

ДВЕ малки деца си играят заедно. Едното дете грабва любимата си играчка от ръцете на другото и извиква: „Мое е!“ Още от най–ранна възраст несъвършените хора проявяват известен егоизъм. (Бит. 8:21; Рим. 3:23) Освен това светът като цяло поощрява нагласата „първо аз“. За да не развием такава нагласа, трябва да полагаме големи усилия да се преборим с егоистичните си склонности. Ако не правим това, можем лесно да станем препятствие за другите, а така също и да навредим на взаимоотношенията си с Йехова. (Рим. 7:21–23)

Апостол Павел ни насърчава да обръщаме внимание какво влияние оказват нашите действия на другите. Той писал: „Всичко е позволено, но не всичко носи полза. Всичко е позволено, но не всичко укрепва.“ Павел казал още: „Внимавайте да не станете препятствие.“ (1 Кор. 10:23, 32) По отношение на нещата, които са въпрос на личен избор, ще е мъдро да се запитаме: „Дали ще се откажа от някои свои права, ако мирът в сбора е застрашен? Готов ли съм да следвам библейските принципи дори когато ми е трудно?“

Изборът на работа

Повечето хора гледат на избора си на работа като на лично решение, което почти по никакъв начин не влияе на другите. Но обърни внимание на случилото се с един бизнесмен, живеещ в малък град в Южна Америка. Той бил познат като комарджия и алкохолик. Докато изучавал Библията със Свидетелите на Йехова обаче, напреднал духовно и променил начина си на живот. (2 Кор. 7:1) Когато бизнесменът изявил желание да проповядва публично със сбора, един старейшина тактично го посъветвал да се замисли за светската си работа. От известно време мъжът бил главният дистрибутор в града на чист алкохол от захарна тръстика — продукт с широка употреба, който хората в тази област обикновено смесвали с безалкохолни напитки, единствено с цел да се напиват.

Мъжът осъзнал, че ако проповядва публично и продължава да продава алкохол, ще опетни репутацията на сбора и може да развали взаимоотношенията си с Бога. Въпреки че трябвало да се грижи за голямото си семейство, той се отказал от бизнеса си. Днес този мъж работи като продавач, за да издържа семейството си. Той, съпругата му и две от петте им деца са покръстени и пламенно проповядват добрата новина със свобода на изказа.

Изборът на приятели

Дали близките отношения с хора, които не споделят нашата вяра, са просто въпрос на личен избор, или имат връзка с библейските принципи? Една сестра искала да отиде на събиране заедно с млад мъж, който не бил Свидетел. Макар че я предупредили за опасностите, тя смятала, че има правото сама да реши как да постъпи в тази ситуация, и затова отишла на събирането. Скоро след като пристигнала, ѝ била дадена напитка, в която имало силно успокоително. Тя се събудила няколко часа по–късно и разбрала, че е била изнасилена от своя „приятел“. (Сравни Битие 34:2.)

Макар че общуването с невярващи не винаги ще има последствия, подобни на тези в споменатата случка, Библията ни съветва: „Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.“ (Пр. 13:20) Без съмнение, ако имаме лоши приятели, ние се излагаме на опасност! В Притчи 22:3 се казва: „Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред — и страдат.“ Нашите приятели могат да повлияят както на нас, така и на взаимоотношенията ни с Бога. (1 Кор. 15:33; Як. 4:4)

Облекло и външен вид

Стиловете и модата се променят доста често. Библейските принципи относно облеклото и външния вид обаче не се променят. Павел подканил християнките „да се украсяват със спретнато облекло, със скромност и здравомислие“. Този принцип е приложим и за мъжете. (1 Тим. 2:9) Павел не препоръчал прекалено скромен начин на обличане, нито пък имал предвид, че всички християни трябва да имат еднакъв вкус. Но какво всъщност представлява скромността? Един речник обяснява тази дума като „липса на самонадеяност и гордост ..., запазване на приличие по отношение на облеклото, речта и поведението“.

Необходимо е да се запитаме: „Мога ли да твърдя, че съм скромен, ако настоявам на своето право да се обличам по начин, който привлича прекалено внимание към мене? Дали дрехите, които нося, оставят погрешно впечатление относно това какъв човек съм и какви са моралните принципи, според които живея?“ Ние няма ‘да станем препятствие за другите’ по отношение на облеклото, ако сме „загрижени не само за себе си, но и за другите“. (2 Кор. 6:3; Флп. 2:4)

Бизнес отношения

Когато в сбора в Коринт възникнали сериозни проблеми заради погрешни или измамни действия, Павел писал следното: „Защо вместо това не се оставите да бъдете онеправдани? И защо вместо това не позволите да бъдете измамени?“ Апостолът посъветвал християните да бъдат готови да се откажат от определени неща, вместо да се изправят пред съда заедно със свой събрат. (1 Кор. 6:1–7) Един брат от САЩ взел присърце този съвет. Между него и работодателя му, който също е християнин, било възникнало разногласие относно заплатите, които му се полагали. Следвайки напътствията от Писанието, двамата братя разговаряли няколко пъти, но не успели да намерят разрешение на проблема. Накрая те изложили въпроса пред „сбора“, тоест пред християнските старейшини. (Мат. 18:15–17)

За съжаление и този път проблемът не бил разрешен. След като отправил много молитви, работникът решил да се откаже от голяма част от парите, които смятал, че му се полагат. Защо постъпил така? По–късно той казал: „Това разногласие ограбваше радостта ми и пропилявах ценно време, което можех да използвам за духовни дейности.“ След като взел това решение, братът си възвърнал радостта и изпитал благословията на Йехова в службата си.

Дори в малките неща

Да не настояваме на личните си предпочитания, носи също благословии в малките неща. През първия ден на един областен конгрес двама съпрузи пионери пристигнали по–рано и запазили местата, които искали. Когато започнала програмата, в препълнения с хора стадион бързо влязло семейство с няколко деца. Двойката забелязала, че те търсят къде да седнат, и отстъпила местата си, като така цялото семейство можело да седи заедно. Няколко дни след конгреса пионерите получили благодарствено писмо от семейството. В него те обяснявали колко обезсърчени се чувствали, че не могли да пристигнат навреме на конгреса. Но скоро това чувство било изместено от радостта и признателността, която изпитали заради добротата на семейството пионери.

Нека не се въздържаме да жертваме, когато е необходимо, личните си предпочитания в полза на другите. Като проявяваме любов, която „не търси изгода за себе си“, ние ще имаме добри взаимоотношения със своите ближни и ще допринасяме за мира в сбора. (1 Кор. 13:5) Но най–важното е, че по този начин ще запазим приятелството си с Йехова.

[Снимка на страница 20]

Дали си готов да се откажеш от личните си предпочитания при избора си на облекло?

[Снимка на страници 20, 21]

Дали си готов да отстъпиш мястото си на своите братя?