Как думите на Исус ни помагат да бъдем щастливи

„[Исус] се изкачи на планината. И ... учениците му дойдоха при него и той започна ... да ги поучава.“ (МАТ. 5:1, 2)

1, 2. (а) При какви обстоятелства Исус изнесъл Проповедта на планината? (б) Как Исус започнал проповедта си?

 ТЕЧЕ 31 г. Исус прекъсва за малко проповедната си обиколка в Галилея, за да празнува Пасхата в Йерусалим. (Йоан 5:1) Когато се връща в Галилея, той цяла нощ се моли на Бога за ръководство при избирането на 12 апостоли. На следващия ден едно множество се събира около Исус, докато той лекува болните. Исус е на една планина заедно със своите ученици и други хора. Той сяда и започва да поучава. (Мат. 4:23 — 5:2; Лука 6:12–19)

² В началото на своята проповед, известна като Проповедта на планината, Исус показал, че щастието произлиза от добрите взаимоотношения с Бога. (Прочети Матей 5:1–12.) Щастието е ‘състояние на пълно задоволство и удовлетворение от живота’. Исус изброил девет причини, поради които християните са щастливи, и онова, което казал, е също толкова полезно за нас днес, колкото е било преди почти 2000 години. Нека тогава да разгледаме всяка една от тези причини.

„Онези, които осъзнават, че са в духовна нужда“

3. Какво означава да осъзнаваме, че сме в духовна нужда?

³ „Щастливи са онези, които осъзнават, че са в духовна нужда, защото небесното царство им принадлежи.“ (Мат. 5:3) „Онези, които осъзнават, че са в духовна нужда“, разбират, че се нуждаят от ръководството и милостта на Бога.

4, 5. (а) Защо онези, които осъзнават, че са в духовна нужда, са щастливи? (б) Как можем да удовлетворим духовната си нужда?

⁴ Хората, които осъзнават, че са в духовна нужда, са щастливи, „защото небесното царство им принадлежи“. Тъй като приели Исус като Месията, неговите първи ученици получили възможността да управляват с него в Божието небесно Царство. (Лука 22:28–30) Независимо дали ние лично имаме надеждата да бъдем сънаследници с Христос в небето, или очакваме да живеем вечно в рай на земята под управлението на Царството, можем да бъдем щастливи, ако наистина осъзнаваме, че сме в духовна нужда и че сме изцяло зависими от Бога.

⁵ Не всички хора осъзнават, че са в духовна нужда, тъй като мнозина не проявяват вяра и не ценят светите неща. (2 Сол. 3:1, 2; Евр. 12:16) Можем да удовлетворим духовната си нужда, като усърдно изучаваме Библията, пламенно участваме в дейността по правене на ученици и редовно присъстваме на християнските събрания. (Мат. 28:19, 20; Евр. 10:23–25)

„Щастливи са онези, които изпитват мъка“

6. Кои са „онези, които изпитват мъка“, и защо са „щастливи“?

⁶ „Щастливи са онези, които изпитват мъка, защото ще бъдат утешени.“ (Мат. 5:4) „Онези, които изпитват мъка“, са същите хора, „които осъзнават, че са в духовна нужда“. Те не изпитват мъка в смисъл, че се оплакват от своята житейска участ. По–скоро те съжаляват за грешното си състояние и за съществуващите условия, които са резултат от човешкото несъвършенство. Защо тези хора са „щастливи“? Защото те проявяват вяра в Бога и в Христос и намират утеха от добрите си взаимоотношения с Йехова. (Йоан 3:36)

7. Каква трябва да бъде нашата нагласа спрямо света на Сатана?

 ⁷ Дали ние лично изпитваме мъка поради неправедността, която е толкова широко разпространена в света на Сатана? Какво в действителност мислим за онова, което предлага светът? Апостол Йоан писал: „Всичко, което е в света — желанията на плътта, желанията на очите и самонадеяното хвалене с притежаваните неща, — не произхожда от Бащата.“ (1 Йоан 2:16) Но какво трябва да направим, ако установим, че духовността ни отслабва поради „духа на света“ — движещата сила, която преобладава в отчужденото от Бога човешко общество? Тогава трябва да се молим горещо, да изучаваме Божието Слово и да търсим помощ от старейшините. Като се приближаваме до Йехова, ще намерим утеха, независимо от това каква е причината за нашето безпокойство. (1 Кор. 2:12; Пс. 119:52; Як. 5:14, 15)

„Щастливи са онези с мек нрав“

8, 9. Какво означава да имаме мек нрав, и защо хората с мек нрав са щастливи?

⁸ „Щастливи са онези с мек нрав, защото ще наследят земята.“ (Мат. 5:5) „Мекият нрав“, или мекотата, не е нито слабост, нито лицемерна любезност. (1 Тим. 6:11) Ако имаме мек нрав, ще проявяваме мекота, като вършим волята на Йехова и приемаме неговото ръководство. Мекият ни нрав ще бъде явен и от начина, по който се отнасяме към събратята си по вяра и към останалите хора. Проявяването на такава мекота е в съгласие със съвета на апостол Павел. (Прочети Римляни 12:17–19.)

⁹ Защо хората с мек нрав са щастливи? Защото те „ще наследят земята“, както казал Исус, който също имал мек нрав. Исус е главният наследник на земята. (Пс. 2:8; Мат. 11:29; Евр. 2:8, 9) Но имащите мек нрав „сънаследници с Христос“ също участват в неговото наследство. (Рим. 8:16, 17) В земните владения на Исусовото Царство много други хора с мек нрав ще се радват на вечен живот. (Пс. 37:10, 11)

10. Как липсата на мекота може да се отрази на отговорностите ни в сбора и на взаимоотношенията ни с другите?

¹⁰ Подобно на Исус и ние трябва да имаме мек нрав. Какво обаче би станало, ако другите ни познават като свадливи личности? Агресивната и враждебна нагласа може да е причина хората да странят от нас. Ако сме братя, които се стремят към повече отговорности в сбора, тази черта на характера ще ни направи неподходящи за тях. (1 Тим. 3:1, 3) Павел казал на Тит да продължава да напомня на християните в Крит „да не са свадливи, а да бъдат разумни и да проявяват истинска мекота спрямо всички хора“. (Тит 3:1, 2) Само каква благословия е тази мекота за другите!

Те гладуват за „праведност“

11–13. (а) Какво означава да гладуваме и да жадуваме за праведност? (б) Как онези, които гладуват и жадуват за праведност, ще бъдат „наситени“?

¹¹ „Щастливи са онези, които гладуват и жадуват за праведност, защото ще бъдат наситени.“ (Мат. 5:6) „Праведността“, която имал предвид Исус, е свързана с вършенето на онова, което е правилно според Божията воля и заповеди. Псалмистът казал, че ‘се изнурил от копнежа’ към Божиите праведни съдебни решения. (Пс. 119:20)  Дали ценим праведността толкова много, че дори гладуваме и жадуваме за нея?

¹² Исус казал, че онези, които гладуват и жадуват за праведност, са щастливи, защото ще бъдат „наситени“, или напълно удовлетворени. Това станало възможно след Петдесетница през 33 г., защото оттогава светият дух на Йехова започнал ‘да представя пред света убедителни доказателства за праведност’. (Йоан 16:8) Посредством светия дух Бог вдъхновил съставянето на Християнските гръцки писания, които са изключително полезни „за възпитаване в праведност“. (2 Тим. 3:16) Божият дух ни помага също да облечем „новата личност, създадена според волята на Бога в истинска праведност“. (Еф. 4:24) Нима не е утешаващо да знаем, че онези, които се разкайват и търсят прошка за греховете си въз основа на Исусовата изкупителна жертва, могат да придобият праведна позиция пред Бога? (Прочети Римляни 3:23, 24.)

¹³ Ако имаме земна надежда, гладът и жаждата за праведност, които изпитваме, ще бъдат напълно удовлетворени, когато получим вечен живот в праведни условия тук на земята. Дотогава обаче нека бъдем решени да живеем в хармония със стандартите на Йехова. Исус казал: „Продължавайте да търсите първо царството и Божията праведност.“ (Мат. 6:33) Ако правим това, ще бъдем много заети в службата на Бога и ще изпитваме истинско щастие. (1 Кор. 15:58)

Защо „милостивите“ са щастливи

14, 15. Как можем да проявяваме милост към другите, и защо „милостивите“ са щастливи?

¹⁴ „Щастливи са милостивите, защото ще им бъде оказана милост.“ (Мат. 5:7) „Милостивите“ проявяват съчувствие и жал към другите. Исус по чудодеен начин облекчил страданието на мнозина, защото изпитвал силна жал към хората. (Мат. 14:14) Милостта бива проявявана, когато хората прощават на онези, които са извършили нещо лошо спрямо тях, точно както Йехова милостиво прощава на разкайващите се грешници. (Из. 34:6, 7; Пс. 103:10) Ние можем да проявяваме милост както по този начин, така и чрез своите мили думи и дела, носещи облекчение на хората в затруднено положение. Хубав начин да проявяваме милост към другите е да споделяме с тях истините от Библията. Изпитвайки силна жал към хората от множеството, Исус ‘започнал да ги учи на много неща’. (Мар. 6:34)

¹⁵ Имаме сериозни основания да се съгласим с думите на Исус: „Щастливи са милостивите, защото ще им бъде оказана милост.“ Ако се отнасяме милостиво към другите, вероятно и те на свой ред ще проявяват милост спрямо нас. А когато бъдем съдени от Бога, той може да реши, че не заслужаваме неблагоприятна присъда, тъй като сме проявявали милост към другите.  (Як. 2:13) Прошка за греховете и вечен живот ще получат само онези, които са милостиви. (Мат. 6:15)

Защо „онези, които са с чисто сърце“, са щастливи

16. Какво означава да имаме „чисто сърце“, и как онези, които притежават това качество, ‘виждат Бога’?

¹⁶ „Щастливи са онези, които са с чисто сърце, защото ще видят Бога.“ (Мат. 5:8) Ако имаме „чисто сърце“, взаимоотношенията ни с другите, както и нашите желания и подбуди ще бъдат чисти. Ние ще проявяваме „любов, подтиквана от искрено сърце“. (1 Тим. 1:5) Ако сме вътрешно чисти, ‘ще видим Бога’. Това не означава непременно, че ще видим Йехова буквално, понеже ‘човек не може да види Бога и да остане жив’. (Из. 33:20) Но тъй като съвършено отразявал личността на Бога, Исус могъл да каже: „Който е видял мене, видял е и Бащата.“ (Йоан 14:7–9) Като поклонници на Йехова на земята, ние можем ‘да видим Бога’, като наблюдаваме как той действа в наша полза. (Йов 42:5) Що се отнася до помазаните християни, те ‘ще видят Бога’ в най–пълен смисъл, когато бъдат възкресени за духовен живот в небето, където буквално ще виждат небесния си Баща. (1 Йоан 3:2)

17. Какъв ще бъде резултатът, ако имаме „чисто сърце“?

¹⁷ Тъй като се пази чист в морално и духовно отношение, онзи, който има „чисто сърце“, не се съсредоточава върху неща, които са нечисти в очите на Йехова. (1 Лет. 28:9; Иса. 52:11) Ако имаме „чисто сърце“, всичко, каквото казваме или правим, ще бъде чисто и службата ни към Йехова няма да бъде лицемерна.

„Миротворците“ стават синове на Бога

18, 19. Как постъпват „миротворците“?

¹⁸ „Щастливи са миротворците, защото ще бъдат наречени синове на Бога.“ (Мат. 5:9) Дали някой е „миротворец“ се вижда от онова, което прави, и от онова, което не прави. Ако сме сред хората, за които говорел Исус, ще бъдем миротворци и няма ‘да връщаме на никого зло за зло’. Вместо това ние ‘винаги ще се стремим към онова, което е добро спрямо всички’. (1 Сол. 5:15)

¹⁹ За да бъдем миротворци, трябва активно да допринасяме за мира. Миротворците не правят нищо, което би могло ‘да раздели най–близки приятели’. (Пр. 16:28) Като миротворци, ние предприемаме положителни стъпки ‘да се стремим към мир с всички’. (Евр. 12:14)

20. Кои днес са „синове на Бога“, и кои други хора накрая също ще станат Божии деца?

²⁰ Миротворците са щастливи, защото „ще бъдат наречени синове на Бога“. Верните помазани християни са осиновени от Йехова и са „синове на Бога“. Те вече имат близки взаимоотношения с Йехова като негови деца, защото проявяват вяра в Христос и всеотдайно се покланят на „Бога на любовта и на мира“. (2 Кор. 13:11; Йоан 1:12) А какво да кажем за миротворците, които са част от „другите овце“ на Исус? За тях Исус ще бъде „Вечен баща“ по време на своето Хилядолетно управление, но когато то свърши, Исус ще се подчини на Йехова и те ще станат деца на Бога в пълния смисъл на думата. (Йоан 10:16; Иса. 9:6, НС; Рим. 8:21; 1 Кор. 15:27, 28)

21. Как ще постъпваме, ако „живеем според духа“?

²¹ Ако „живеем според духа“, другите лесно ще виждат, че сме миротворци. Ние няма ‘да се надпреварваме помежду си’ или ‘да се дразним един друг’ (Ве). (Гал. 5:22–26) Вместо това ние се стремим да бъдем „в мир с всички хора“. (Рим. 12:18)

 Щастливи макар и преследвани!

22–24. (а) Защо онези, които са преследвани заради праведността, са щастливи? (б) Какво ще разгледаме в следващите две статии за изучаване?

²² „Щастливи са онези, които са преследвани заради праведността, защото небесното царство им принадлежи.“ (Мат. 5:10) Разширявайки тази мисъл, Исус добавил: „Щастливи сте, когато хората ви укоряват, преследват ви и лъжливо говорят всякакви лоши неща против вас заради мене. Радвайте се и ликувайте, защото е голяма наградата ви на небесата, понеже така преследваха и пророците преди вас.“ (Мат. 5:11, 12)

²³ Подобно на Божиите пророци от древността християните очакват да бъдат укорявани, преследвани и против тях да се говорят лъжливо всякакви лоши неща — всичко това „заради праведността“. Но като вярно издържаме при тези трудности, изпитваме удовлетворение от това, че сме угодни на Йехова и му отдаваме чест. (1 Пет. 2:19–21) Страданията, които понасяме, не могат да ограбят радостта ни, идваща от службата за Йехова, както днес, така и в бъдеще. Те не могат да намалят нито щастието на онези, които ще управляват заедно с Христос в небесното Царство, нито радостта на онези, които ще получат вечен живот като земни поданици на това правителство. Тези благословии са доказателство за Божието одобрение, доброта и щедрост.

²⁴ От Проповедта на планината можем да научим още много неща. В следващите две статии за изучаване са разгледани допълнителни поуки. Нека разберем как можем да прилагаме в живота си останалите думи на Исус Христос.

Как ще отговориш?

• Защо „онези, които осъзнават, че са в духовна нужда“, са щастливи?

• На какво се дължи щастието на хората с „мек нрав“?

• Защо християните са щастливи, въпреки че са преследвани?

• Коя от причините за щастие, споменати от Исус, ти направи особено силно впечатление?

[Въпроси]

[Снимка на страница 7]

Деветте причини за щастие, изброени от Исус, са също толкова полезни и днес, колкото били в миналото

[Снимка на страница 8]

Хубав начин да проявяваме милост към другите е да споделяме с тях истините от Библията