Словото на Йехова е живо

Основни моменти от книгата Откровение — II част

КАКВО очаква онези, които се покланят на Йехова Бог, и онези, които не му се покланят? Какво ще стане със Сатана и неговите демони в бъдеще? На какви благословии ще се радват послушните на Бога хора по време на Хилядолетното управление на Христос? Отговорите на тези и на други важни въпроси са разкрити в Откровение 13:1 — 22:21. a В тези глави са записани последните 9 от общо 16 видения, които апостол Йоан получил към края на първи век.

Йоан пише: „Щастлив е онзи, който чете на глас, и онези, които чуват думите на това пророчество и спазват записаните в него неща.“ (Откр. 1:3; 22:7) Като четем и прилагаме онова, което научаваме от книгата Откровение, това може да окаже влияние на нашите сърца, да укрепи вярата ни в Бога и в неговия син Исус Христос и да ни даде прекрасна надежда за бъдещето. b (Евр. 4:12)

ИЗЛИВАТ СЕ СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ

(Откр. 13:1 — 16:21)

„Народите се разгневиха — се казва в Откровение 11:18 — и [Божият] гняв дойде, а също и определеното време ... да унищожиш онези, които унищожават земята.“ Научаваме причините за това от осмото видение, в което са описани действията на ‘един див звяр с десет рога и седем глави’. (Откр. 13:1)

В деветото видение Йоан вижда, че ‘Агнето стои върху планината Сион и с него са сто четирийсет и четири хиляди’. Те са били „изкупени измежду хората“. (Откр. 14:1, 4) Следват няколко ангелски послания. В следващото видение Йоан вижда „седем ангели със седем бедствия“. Очевидно самият Йехова заповядва на тези ангели да излеят „седемте чаши на Божия гняв“ върху различни части от света на Сатана. Чашите съдържат изявления на присъдите, които Бог ще изпълни, както и предупреждения във връзка с тях. (Откр. 15:1; 16:1) Тези две видения осигуряват подробности относно други присъди, изпълнени от Царството, които са свързани с надуването на седмата тръба и с третата горест. (Откр. 11:14, 15)

Отговори на библейски въпроси:

13:8: Какво представлява ‘свитъкът на живота, принадлежащ на Агнето’? Това е символичен свитък, съдържащ имената само на онези, които управляват заедно с Исус Христос в неговото небесно Царство. Той включва имената и на помазаните християни, които са все още на земята и очакват да получат живот в небесата.

13:11–13: Как дивият звяр с два рога постъпва като змей и кара огън да дойде от небето? Това, че двурогият див звяр, който представя англо–американската световна сила, говори като змей, показва, че той използва заплахи, натиск и насилие, за да накара хората да приемат неговата форма на управление. Той кара огън да дойде от небето, в смисъл че си приписва ролята на истински пророк, като твърди, че е победил силите на злото в двете световни войни през XX век и че е надвил комунизма.

16:17: Какво представя „въздухът“, върху който се излива седмата чаша? „Въздухът“ символизира сатанинското мислене, „духът [умствената нагласа],  който сега действа в синовете на непослушанието“. Цялата зла система на Сатана диша този отровен въздух. (Еф. 2:2)

Поуки за нас:

13:1–4, 18. „Дивият звяр“, който представя човешките правителства, излиза „от морето“, тоест от неспокойното човешко общество. (Иса. 17:12, 13; Дан. 7:2–8, 17) Числото на този звяр, който е създаден от Сатана и получава власт от него, е 666, което подчертава голямото му несъвършенство. Като разбираме какво представлява звярът, ние няма да го следваме с възхищение, нито ще му се покланяме, както правят хората като цяло. (Йоан 12:31; 15:19)

13:16, 17. Въпреки трудностите, които може да срещаме, докато извършваме ежедневните си дейности, като например ‘купуване или продаване’, ние не бива да позволяваме на дивия звяр да управлява живота ни. Да приемем да ни бъде сложен ‘белегът на дивия звяр върху ръката или върху челото’ би означавало да му позволим да ръководи действията ни или да оказва влияние на нашето мислене.

14:6, 7. От посланието на ангела научаваме, че трябва да известяваме добрата новина за установеното Царство на Бога с чувство на неотложност. Трябва да помагаме на хората, с които изучаваме Библията, да развият страх от Йехова и да му отдават слава.

14:14–20. Когато завърши ‘жетвата на земята’, или събирането на онези, които ще бъдат спасени, ще настъпи времето ангелът да хвърли „в големия лин на Божия гняв“ събраното от „земната лоза“. Тогава лозата, или сатанинската покварена видима система на управление над човечеството заедно с нейните „гроздове“ от зли плодове, ще бъде унищожена завинаги. Трябва да сме решени да не позволяваме да бъдем повлияни от земната лоза.

16:13–16. „Нечистите вдъхновени изказвания“ символизират демоничната пропаганда, замислена да не позволи земните царе да бъдат разколебани от изливането на седемте чаши на Божия гняв, а вместо това да ги накара да се противопоставят на Йехова. (Мат. 24:42, 44)

16:21. Точно преди да настъпи краят на този свят, известяването на присъдите на Йехова срещу злата система на Сатана може да включва необичайно тежки словесни изрази на Божиите присъди, което вероятно е изобразено от пороя от замръзнала вода. Въпреки това повечето хора ще продължават да хулят Бога.

ТРИУМФИРАЩИЯТ ЦАР УПРАВЛЯВА

(Откр. 17:1 — 22:21)

Отвратителна част от порочния свят на Сатана е „Вавилон Велики“, световната империя на фалшивата религия. В единайсетото видение тя е описана като „голяма блудница“, или неморална жена, „седнала върху аленочервен див звяр“. Предстои тази блудница да бъде напълно унищожена от „десетте рога“ на самия звяр, който я носи. (Откр. 17:1, 3, 5, 16) В следващото видение, в което блудницата е сравнена с „голям град“, бива оповестено падането на фалшивата религия и се отправя настоятелен призив към Божиите служители ‘да излязат от нея’. Мнозина оплакват падането на големия град. Но в небесата настъпва радост поради „сватбата на Агнето“. (Откр. 18:4, 9, 10, 15–19; 19:7) В тринайсетото видение ездачът на „бял кон“ повежда война срещу народите. Той слага край на злия свят на Сатана. (Откр. 19:11–16)

А „змията от древността, който е Дявол и Сатана“? Кога Дяволът ще бъде „хвърлен в езерото от огън“? Това е едно от нещата, които научаваме от четиринайсетото видение. (Откр. 20:2, 10) Последните две видения ни помагат донякъде да си представим живота през Хилядолетието. В края на „откровението“ Йоан вижда ‘река с водата на живота, която тече по средата на главната улица’. Отправена е забележителна покана към „всеки, който е жаден“. (Откр. 1:1; 22:1, 2, 17)

Отговори на библейски въпроси:

17:16; 18:9, 10: Защо „земните царе“ скърбят за края на онова, което самите те са опустошили? Те скърбят единствено  от егоистични подбуди. След унищожението на фалшивата религия земните царе очевидно осъзнават колко полезна им е била тя. Вавилон Велики е осигурявал религиозен параван за техните потиснически действия. Фалшивата религия също им е помагала да набират младежи, които да се бият на фронта. Освен това е допринасяла много за това хората да бъдат държани в подчинение.

19:12: Защо никой не знае неизвестното име на Исус освен самия него? Изглежда това име показва позицията и привилегиите, на които Исус се радва по време на деня на Господаря, като например споменатите в Исаия 9:6. Никой не знае това име освен самия него, в смисъл че неговите привилегии са уникални и само той може да разбере какво означава да заемаш такава висока позиция. Но Исус споделя някои от тези привилегии с членовете на класа на своята невяста, като образно казано ‘написва върху тях своето ново име’. (Откр. 3:12)

19:14: Кой ще язди заедно с Исус при Армагедон? „Небесните войнства“, които ще придружават Исус в Божията война, са съставени от ангели, както и от помазаните победители, които вече са получили своята небесна награда. (Мат. 25:31, 32; Откр. 2:26, 27)

20:11–15: Чии имена са записани в „свитъка [или „книгата“] на живота“? Този свитък съдържа имената на всички онези, които отговарят на изискванията да получат вечен живот. Това са помазаните християни, членовете на „голямото множество“ и верните Божии служители, които ще са ‘възкресените праведни’. (Деян. 24:15; Откр. 2:10; 7:9) Имената на ‘възкресените неправедни’ ще бъдат записани в „свитъка на живота“ само ако тези хора постъпват в хармония със „записаното в свитъците“ с напътствия, които ще бъдат отворени през Хилядолетието. При това записване обаче не се използва незаличимо мастило. Имената на помазаните остават завинаги в този свитък, след като те покажат, че са верни до смърт. (Откр. 3:5) Имената на онези, които ще получат живот на земята, ще останат трайно в свитъка, когато те преминат последното изпитание след края на хилядата години. (Откр. 20:7, 8)

Поуки за нас:

17:3, 5, 7, 16. „Мъдростта, идваща от горе“, ни помага да разберем ‘тайната на жената и на аленочервения див звяр, който я носи’. (Як. 3:17) Този символичен див звяр започва да съществува като Обществото на народите и по–късно се появява отново като Организацията на обединените нации. Нима разкриването на тази тайна не ни подбужда да проповядваме пламенно добрата новина за Божието Царство и да известяваме, че ще настъпи ден, в който Йехова ще изпълни присъдите си?

21:1–6. Ние можем да бъдем напълно сигурни, че предсказаните благословии, свързани с управлението на Царството, ще станат реалност. Защо можем да кажем това? Защото за тях се казва: „Сбъднаха се!“

22:1, 17. „Реката с водата на живота“ представя мерките, които Йехова е взел, за да освободи послушните хора от греха и смъртта. Тази вода вече е на разположение до известна степен. Нека не само приемем с признателност поканата да отидем и ‘да вземем даром водата на живота’, но също нека пламенно да предаваме тази покана на другите!

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 5]

Само какви чудесни благословии ще изпитат послушните хора под управлението на Царството!