Позволи на думите на Исус да оформят нагласата ти

„Онзи, когото Бог е изпратил, говори думите на Бога.“ (ЙОАН 3:34)

1, 2. С какво могат да бъдат сравнени думите на Исус в Проповедта на планината, и защо можем да кажем, че тя е основана на „думите на Бога“?

 „ЗВЕЗДАТА на Африка“ е един от най–големите шлифовани диаманти, познати днес, който е с тегло 530 карата. Това наистина е забележителна скъпоценност! Далеч по–ценни обаче са духовните съкровища, които намираме в Проповедта на планината, изнесена от Исус. И това не е чудно, тъй като източникът на думите, изречени от Христос, е Йехова! В Библията се казва следното за Исус: „Онзи, когото Бог е изпратил, говори думите на Бога.“ (Йоан 3:34–36)

² Макар че Проповедта на планината може да е била изнесена за по–малко от половин час, в нея се съдържат 21 цитата от осем различни книги от Еврейските писания. Така че тя била здраво основана на „думите на Бога“. Нека разгледаме как можем да приложим някои от многото скъпоценни мисли, намиращи се в тази въздействаща проповед на Божия любим Син.

„Първо се помири с брат си“

3. След като предупредил учениците си относно последствията от гнева, какъв съвет дал Исус?

³ Като християни, ние сме радостни и миролюбиви, защото имаме Божия свети дух, а радостта и мирът са част от неговия плод. (Гал. 5:22, 23) Исус не искал учениците му да губят мира и радостта си и затова ги предупредил относно пагубните последствия от продължителния гняв. (Прочети Матей 5:21, 22.) След това той заявил: „Така че ако донесеш своя дар при олтара и  там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред олтара, и си иди. Първо се помири с брат си и след това, когато се върнеш, принеси своя дар.“ (Мат. 5:23, 24)

4, 5. (а) За какво се отнасял „дарът“, който споменал Исус в Матей 5:23, 24? (б) Доколко е важно помиряването със засегнатия брат?

⁴ „Дарът“, който споменал Исус, се отнасял за всяка жертва, принасяна в храма в Йерусалим. Например животинските жертви били важни, защото по онова време те били част от поклонението, отдавано на Йехова от неговия народ. Но Исус подчертал нещо, което било още по–важно — помиряването със засегнатия брат преди принасянето на дара пред Бога.

⁵ Изразът ‘да се помириш’ означава ‘да се сдобриш’. Какво тогава можем да научим от тези думи на Исус? Несъмнено едно от нещата е, че начинът, по който се отнасяме към другите, засяга пряко взаимоотношенията ни с Йехова. (1 Йоан 4:20) Наистина, жертвите, принасяни на Бога в древността, били напразни, ако онзи, който ги принасял, не се отнасял към ближните си по правилен начин. (Прочети Михей 6:6–8.)

Трябва да проявяваме смирение

6, 7. Защо е необходимо да проявяваме смирение, когато полагаме усилия да възстановим мирните отношения с някого, когото сме засегнали?

⁶ Помиряването със засегнат брат може да се окаже изпитание за нашето смирение. Смирените хора не се препират и не спорят със събратята си по вяра само и само да докажат някои свои предполагаеми права. Това би създало нездрава атмосфера, подобна на онази, която съществувала сред християните в древния град Коринт. Относно това положение апостол Павел направил следното подтикващо към размисъл изказване: „Това, че взаимно се давате на съд, означава пълно поражение за вас. Защо вместо това не се оставите да бъдете онеправдани? И защо вместо това не позволите да бъдете измамени?“ (1 Кор. 6:7)

⁷ Исус не казал, че трябва да отидем при брат си, за да го убедим, че ние сме прави, а той греши. Нашата цел трябва да бъде да възстановим мирните отношения. За да се помирим, трябва открито да изразим как се чувстваме. Трябва също да признаем, че чувствата на другия човек са били наранени. И ако сме направили грешка, несъмнено ще искаме смирено да се извиним.

„Ако дясното ти око поставя препятствие пред тебе“

8. Обобщи накратко думите на Исус, записани в Матей 5:29, 30.

⁸ В своята Проповед на планината Исус дал разумен съвет относно морала. Той знаел, че частите на нашите несъвършени тела може да ни оказват навреждащо влияние. Затова Исус казал: „Ако дясното ти око поставя препятствие пред тебе, извади го и го хвърли далече от себе си. Защото за тебе е по–полезно да изгубиш една част от тялото си, отколкото цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.  И ако дясната ти ръка поставя препятствие пред тебе, отрежи я и я хвърли далече от себе си. Защото за тебе е по–полезно да изгубиш една част от тялото си, отколкото цялото ти тяло да попадне в геената.“ (Мат. 5:29, 30)

9. Как „окото“ или „ръката“ ни могат ‘да поставят препятствие’ пред нас?

⁹ „Окото“, за което говорел Исус, представя способността да съсредоточаваме вниманието си върху нещо, а „ръката“ се отнася за онова, което можем да правим с ръцете си. Ако не сме внимателни, тези части на тялото ни могат ‘да поставят препятствие’ пред нас и да ни накарат да спрем ‘да ходим с Бога’. (Бит. 5:22; 6:9) Когато сме изкушавани да не се подчиним на Йехова, трябва да предприемем решителни действия, сякаш вадим окото си или отрязваме ръката си.

10, 11. Какво ще ни помогне да избегнем извършването на сексуална неморалност?

¹⁰ Как можем да пазим очите си да не се съсредоточават върху неморални неща? Боящият се от Бога мъж на име Йов казал: „Направих завет с очите си; и как бих погледнал на девица?“ (Йов 31:1) Йов бил женен мъж, който бил решен да не престъпва Божиите морални закони. Ние трябва да имаме същата нагласа, независимо дали сме женени, или не. За да избегнем извършването на сексуална неморалност, трябва да бъдем водени от Божия свети дух, който произвежда самоконтрол в онези, които обичат Бога. (Гал. 5:22–25)

¹¹ За да се предпазим от това да извършим сексуална неморалност, би било добре да се запитаме: „Дали позволявам на очите си да събуждат в мене интерес към материали с неморално съдържание, които лесно могат да бъдат намерени в книгите, по телевизията или в Интернет?“ Нека също да помним и думите на ученика Яков, който казал: „Всеки е изпитван, като бива теглен и примамван от собственото си желание. И след като желанието зачене, ражда грях, а грехът, когато бъде извършен, донася смърт.“ (Як. 1:14, 15) Всъщност, ако някой отдаден на Бога християнин „продължава да гледа“ някого от противоположния пол с неморални намерения, трябва да направи решителни промени, които могат да бъдат сравнени с това да извади окото си и да го хвърли надалече. (Прочети Матей 5:27, 28.)

12. Какъв съвет, даден от Павел, може да ни помага да се борим срещу неморалните желания?

¹² Тъй като неправилната употреба на ръцете може да доведе до това сериозно да нарушим моралните стандарти на Йехова, трябва да бъдем твърдо решени да останем чисти в морално отношение. Следователно трябва да се вслушаме в съвета, който дал Павел: „Умъртвете склонностите, които се появяват в частите на вашите тела, направени от пръст — блудство, нечистота, сексуални страсти, вредни желания и алчна завист, която е идолопоклонство.“ (Кол. 3:5) Думата „умъртвете“ подчертава строгите мерки, които трябва да предприемем, за да се борим срещу неморалните плътски желания.

13, 14. Защо е жизненоважно да избягваме неморалните мисли и постъпки?

¹³ За да запази живота си, вероятно човек ще бъде готов на това някой негов крайник да бъде ампутиран. Фигуративното ‘хвърляне надалече’ на окото и ръката е жизненоважно за нас, за да избегнем неморалното мислене и действия, заради които може да загубим одобрението на Йехова. Единственият начин, по който можем да избегнем вечното унищожение, символизирано от геената, е това да се пазим чисти в умствено, морално и духовно отношение.

¹⁴ Поради наследения грях и несъвършенството запазването на моралната чистота изисква усилия. Павел казал: „Бия с юмруци тялото си и го владея като свой роб, та да не би след като съм проповядвал на другите, аз самият по някакъв начин да заслужа неодобрение.“ (1 Кор. 9:27) Нека тогава да бъдем решени да следваме съвета на Исус относно морала, като никога не си позволяваме да постъпваме по начини, показващи липса на признателност за неговата изкупителна жертва. (Мат. 20:28; Евр. 6:4–6)

 „Давайте“

15, 16. (а) Какъв пример ни е оставил Исус по отношение на даването? (б) Какво се има предвид с думите на Исус, записани в Лука 6:38?

¹⁵ Думите на Исус и неговият превъзходен пример поощряват духа на даване. Исус проявил изключителна щедрост, като дошъл на земята в полза на несъвършеното човечество. (Прочети 2 Коринтяни 8:9.) Той доброволно се отказал от своята небесна слава, за да стане човек и да даде живота си за грешните хора, някои от които щели да придобият съкровища на небето като негови сънаследници в Царството. (Рим. 8:16, 17) И несъмнено Исус насърчил проявяването на щедрост, когато казал:

¹⁶ „Давайте и хората ще ви дават. Ще изсипват в гънките на пазвата ви добра мярка, натъпкана, стърсена и препълнена. Защото с каквато мярка отмервате, с такава ще отмерват и на вас в замяна.“ (Лука 6:38) ‘Изсипването в гънките на пазвата’ се отнася за обичая на някои продавачи да пълнят широката горна дреха на купувача, която била връзвана с пояс и която можела да служи за пренасяне на разни неща. Нашите непринудени прояви на щедрост може да доведат до това да получим „добра мярка“ в замяна, може би когато сме в нужда. (Екл. 11:2)

17. Как Йехова ни е оставил най–добрия пример във връзка с даването, и какъв вид даване ще ни донесе радост?

¹⁷ Йехова обича и възнаграждава онези, които дават с радост. Самият той ни е оставил най–добрия пример, давайки своя единороден Син, „та всеки, който проявява вяра в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот“. (Йоан 3:16) Павел писал: „Който сее изобилно, ще жъне изобилно. Нека всеки постъпи така, както е решил в сърцето си, и нека това не бъде неохотно или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост.“ (2 Кор. 9:6, 7) Безспорно ако даваме от своето време, енергия и материални притежания в подкрепа на истинското поклонение, това ще ни донесе много радост и богати благословии. (Прочети Притчи 19:17; Лука 16:9.)

„Не разтръбявай за това пред себе си“

18. При какви обстоятелства ‘няма да получим награда’ от небесния си Баща?

¹⁸ „Внимавайте много да не проявявате праведността си пред хората с цел да ви видят всички, защото няма да получите награда от Баща си, който е на небесата.“ (Мат. 6:1) С думата „праведност“ Исус имал предвид поведение, което е в съгласие с Божията воля. Това не означава, че угодните на Бога дела никога не бива да бъдат правени пред другите, защото Исус бил казал на учениците си да оставят ‘своята светлина да свети пред човеците’. (Мат. 5:14–16) Но ‘няма да получим награда’ от небесния си Баща, ако вършим нещата  ‘с цел да ни видят всички’ и да ни се възхищават, както правят актьорите на театралната сцена. Ако подбудите ни са такива, няма да се радваме нито на близки взаимоотношения с Бога, нито на вечните благословии от управлението на Царството.

19, 20. (а) Какво имал предвид Исус, когато казал ‘да не разтръбяваме пред себе си’, когато ‘милостиво даваме на бедните’? (б) По какъв начин няма да допускаме лявата ни ръка да знае какво прави дясната?

¹⁹ Ако имаме правилна нагласа, ще следваме напътствието на Исус: „Затова, когато милостиво даваш на бедните, не разтръбявай за това пред себе си, както правят лицемерите в синагогите и по улиците, за да бъдат прославяни от хората. Казвам ви истината, те са получили вече цялата си награда.“ (Мат. 6:2) Исус и неговите апостоли разполагали с общи средства, които използвали, за да помагат на бедните. (Йоан 12:5–8; 13:29) Тъй като подобно даване не било предшествано буквално от звук на тръба, очевидно Исус използвал хипербола в своето изказване, че не бива ‘да разтръбяваме пред себе си’, когато ‘милостиво даваме на бедните’. Не бива да осигуряваме помощ на другите по показен начин, както правели юдейските фарисеи. Исус ги нарекъл лицемери, защото разгласявали „в синагогите и по улиците“ за своите дарения с благотворителна цел. Тези лицемери били „получили вече цялата си награда“. Признанието на хората и вероятно по едно от първите места край видните равини в синагогата щели да бъдат цялата награда за тях, тъй като нямало да получат нищо от Йехова. (Мат. 23:6) Как тогава трябвало да постъпват учениците на Христос? Исус им казал следното, което се отнася и за нас:

²⁰ „А когато милостиво даваш на бедните, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостивото ти даване да е скришно. Тогава твоят Баща, който наблюдава от скришно място, ще те възнагради.“ (Мат. 6:3, 4) Нашите ръце обикновено работят заедно. Следователно това да не допускаме лявата ни ръка да знае какво прави дясната означава, че не разгласяваме за своите благотворителни дела, дори и пред онези, които са ни толкова близки, колкото са двете ни ръце една спрямо друга.

21. Как получаваме възнаграждение от Онзи, „който наблюдава от скришно място“?

²¹ Ако не се хвалим с онова, което правим за другите, нашето ‘милостиво даване’ ще е скришно. Тогава нашият Баща, „който наблюдава от скришно място“, ще ни възнагради. Обитавайки небесата, небесният ни Баща остава на „скришно място“, тоест невидим за човешките очи. (Йоан 1:18) Ние получаваме възнаграждение от Онзи, „който наблюдава от скришно място“, като се радваме на близки взаимоотношения с Йехова, получаваме прошка за греховете си и имаме обещанието за вечен живот. (Пр. 3:32; Йоан 17:3; Еф. 1:7) Това е далеч по–ценно от получаването на похвала от хората!

Думи, които трябва да ценим

22, 23. Защо трябва да ценим думите на Исус?

²² Несъмнено Проповедта на планината е изпълнена с духовни съкровища. Тя безспорно съдържа безценни думи, които ни носят радост дори и в този изпълнен с проблеми свят. Да, ние ще бъдем щастливи, ако ценим думите на Исус и им позволяваме да оформят нашата нагласа и начина ни на живот.

²³ Всеки, който „чуе“ онова, което поучавал Исус, и го „изпълнява“, ще бъде благословен. (Прочети Матей 7:24, 25.) Затова нека бъдем решени да живеем според напътствията на Исус. В последната статия от тази поредица ще бъдат разгледани още от неговите думи, съдържащи се в Проповедта на планината.

Как ще отговориш?

• Защо е важно да се помирим с онзи, когото сме засегнали?

• Как можем да избегнем това „дясното ни око“ да постави препятствие пред нас?

• Каква трябва да бъде нашата нагласа относно даването?

[Въпроси]

[Снимка на страница 11]

Колко е хубаво ‘да се помирим’ с някого, когото сме засегнали!

[Снимки на страници 12, 13]

Йехова благославя онези, които дават с радост