Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Не бива да забравяш Йехова

Не бива да забравяш Йехова

Не бива да забравяш Йехова

НЯКОИ от народа вече били свидетели на подобно нещо. Но повечето от тях за пръв път през живота си щели да прекосят коритото на река, без да се намокрят. Йехова току–що бил направил така, че пътят на водите на река Йордан да бъде преграден. Тогава милионите израилтяни, които вървели в дълга и широка колона, минали по речното дъно и влезли в Обетованата земя. Подобно на своите предци, които 40 години по–рано прекосили Червено море, много от минаващите през сухото корито на река Йордан вероятно са си мислели: „Никога няма да забравя какво направи Йехова тук.“ (Ис. Н. 3:13–17)

Йехова обаче знаел, че някои от израилтяните ‘скоро щели да забравят делата Му’. (Пс. 106:13) Затова заповядал на водача на израилтяните, Исус Навиев, да вземе дванайсет камъка от дъното на реката и да ги постави на мястото, където народът щял да бъде на стан за пръв път в Обетованата земя. Исус Навиев обяснил: „Тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.“ (Ис. Н. 4:1–8) Дванайсетте големи камъка щели да напомнят на израилтяните за могъщите дела на Йехова и за това колко е важно винаги да му служат вярно.

Дали този разказ има някакво значение за народа на Бога днес? Разбира се, тъй като ние също не бива никога да забравяме Йехова и трябва да продължаваме да му служим лоялно. Предупредителните думи, отправени към израилтяните в древността, могат да бъдат приложени към служителите на Йехова днес. Обърни внимание например какво казал Моисей: „Внимавай да не забравиш Господа, твоят Бог, и да не престъпваш заповедите Му, съдбите Му и повеленията Му.“ (Втор. 8:11) Тези думи показват, че ако човек забрави Йехова, това може да доведе дотам съзнателно да наруши заповедите на Бога. Тази опасност е съвсем реална и днес. Когато писал до християнските сборове, апостол Павел предупредил относно „същия пример на непослушание“, което израилтяните проявили в пустинята. (Евр. 4:8–11)

Нека разгледаме някои събития от историята на народа на Израил, които подчертават колко е важно да не забравяме Бога. Освен това ще разберем как поуките от примера на двама верни израилтяни могат да ни помогнат да служим на Йехова с издръжливост и признателност.

Причини да помним Йехова

През годините, докато израилтяните били в Египет, Йехова не ги забравил. Той помнел „завета си с Авраама, с Исаака и с Якова“. (Из. 2:23, 24) Онова, което Бог направил, за да освободи народа си от робството, било наистина забележително.

Йехова поразил Египет с девет бедствия. Жреците на фараона, които се занимавали с магия, не могли да направят нищо, за да спрат тези бедствия. Въпреки това фараонът се противопоставял на Йехова и отказвал да пусне израилтяните. (Из. 7:14 — 10:29) Последствията от десетото бедствие обаче принудили гордия владетел да се подчини на Божията воля. (Из. 11:1–10; 12:12) С Моисей като свой водач израилтяните и множество хора от други народи, вероятно наброяващи общо около три милиона души, напуснали Египет. (Из. 12:37, 38) Не минало много време и фараонът променил решението си. Той заповядал да бъдат подготвени бойните колесници и конници, които били най–могъщата войска по онова време, за да залови доскорошните си роби. Междувременно Йехова заповядал на Моисей да поведе израилтяните към областта Пиаирот, където те били притиснати между Червено море и отвесните планински скали и изглеждало, че оттам няма никакъв изход. (Из. 14:1–9)

Фараонът решил, че израилтяните са попаднали в капан, и затова заповядал на армията си да ги нападне. Йехова обаче попречил на египтяните, като поставил облачен и огнен стълб между тях и своя народ. След това разделил Червено море на две, образувайки по морското дъно коридор, ограден от двете страни от петнайсетметрови водни стени. Израилтяните започнали да прекосяват морето по сухо. Не след дълго и египтяните били на брега и видели как робите им постепенно се придвижват към отсрещната страна. (Из. 13:21; 14:10–22)

Един по–благоразумен военачалник вероятно би се отказал от преследването, но не и фараонът. Изпълнен със самоувереност той повел колесниците и конниците си по морското дъно. Египтяните яздели настървено, но точно преди да успеят да настигнат последните от израилтяните, изведнъж били спрени. Египетските колесници не можели да се движат, тъй като Йехова бил извадил колелата им от осите! (Из. 14:23–25; 15:9)

Докато египтяните едва се движели с повредените си колесници, всички израилтяни успели да преминат на източния бряг. Тогава Моисей протегнал ръката си към Червено море, при което Йехова направил така, че водните стени да рухнат. Милиони тонове вода се сгромолясали върху фараона и неговите воини и те се удавили. Нито един от враговете не останал жив, а израилтяните били свободни. (Из. 14:26–28; Пс. 136:13–15)

Новината за случилото се предизвикала силен страх у околните народи за години напред. (Из. 15:14–16) Четирийсет години по–късно Раав от Йерихон казала на двама израилтяни: „Страх от вас ни нападна, ... понеже чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет.“ (Ис. Н. 2:9, 10) Дори тези езически народи не били забравили как Йехова избавил народа си. Ясно е, че израилтяните имали още повече причини да помнят своя Бог.

Йехова ги пазел „като зеницата на окото Си“

След като преминали Червено море, израилтяните навлезли в Синайската пустиня — „голямата и страшна пустиня“. Докато прекосявали „сухи безводни земи“, където нямало храна за такова голямо множество, Йехова не престанал да се грижи за тях. Моисей си спомня: „[Йехова] намери [народа на Израил] в пуста земя, да! в пуста, дива и виеща; огради го, настави го, опази го като зеницата на окото Си.“ (Втор. 8:15; 32:10) Как се погрижил Йехова за израилтяните?

Йехова им давал „хляб от небето“, наричан манна, който по чудодеен начин се появявал „по лицето на пустинята“. (Из. 16:4, 14, 15, 35) Той направил така, че да потече вода от „кременливия камък“. С благословията на Йехова дрехите на израилтяните не се износили, нито краката им отекли по време на всичките 40 години в пустинята. (Втор. 8:4) Какво очаквал с пълно право Йехова от своя народ? Моисей казал: „Внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти.“ (Втор. 4:9) Ако израилтяните помнели с благодарност как Йехова действал, за да ги спасява, щели винаги да му служат и да се стремят да се подчиняват на законите му. Какво направили в крайна сметка те?

Забравянето води до липса на признателност

Моисей заявил: „Ти не помисли за Канарата, Която те роди, и забрави Бога, Създателят твой.“ (Втор. 32:18) Онова, което Йехова извършил при Червено море, грижите му за хората от неговия народ в пустинята, благодарение на които те останали живи, и всички други добри неща, които Бог извършил, скоро били забравени. Израилтяните станали бунтовен народ.

При един случай израилтяните мислели, че няма откъде да намерят вода, и обвинили Моисей за това. (Чис. 20:2–5) Те се оплаквали относно манната, благодарение на която били живи, с думите: „Душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.“ (Чис. 21:5) Оспорили също решението на Йехова да ги изведе от Египет и отхвърлили Моисей като свой водач, казвайки: „Да бяхме измрели в Египетската земя! Или в тая пустиня да бяхме измрели! ... Да си поставим началник и да се върнем в Египет.“ (Чис. 14:2–4)

Как се чувствал Йехова поради непослушанието на Израил? Размишлявайки върху тези събития, след време псалмистът писал: „Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна, като изново изпитваха Бога, и предизвикваха [причиняваха болка на — НС] Светия Израилев! Не си спомнюваха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника, как показа в Египет знаменията Си.“ (Пс. 78:40–43) Това, че израилтяните забравили делата на Йехова, му причинило много болка.

Двама, които не забравили

Някои от израилтяните обаче не забравили Йехова. Двама от тях били Исус Навиев и Халев. Те били сред дванайсетте съгледвачи, изпратени от Кадис–варни да проучат Обетованата земя. Десетима от тях донесли обезсърчителни сведения, но Исус Навиев и Халев казали на народа: „Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя. Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде — земя, гдето текат мляко и мед. Само недейте въстава против Господа.“ Когато чули тези думи, израилтяните искали да убият Исус Навиев и Халев с камъни, но те останали непоколебими с пълна увереност в подкрепата на Йехова. (Чис. 14:6–10)

Години по–късно Халев казал на Исус Навиев: „Моисей ме прати от Кадис–варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце. Братята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа, моят Бог.“ (Ис. Н. 14:6–8) Уповавайки се на Йехова, Халев и Исус Навиев устояли при различни трудности. Те били решени да помнят Йехова през всичките дни на живота си.

Халев и Исус Навиев проявили също признателност, разбирайки, че Йехова бил изпълнил обещанието си да даде на своя народ една плодородна земя. Израилтяните наистина дължали живота си на Йехова. Исус Навиев писал: „Господ даде на Израиля цялата земя, за която беше се клел на бащите им, че ще им я даде ... Не пропадна ни едно от всичките добри неща, които Господ беше говорил на Израилевия дом; всички се сбъднаха.“ (Ис. Н. 21:43, 45) Как ние днес можем да проявяваме признателност подобно на Халев и Исус Навиев?

Бъди признателен

Един боящ се от Бога човек веднъж попитал: „Как ще се отблагодаря на Йехова за всичките му добри дела към мене?“ (Пс. 116:12, НС) Толкова много дължим на Бога за материалните благословии, които ни дава, за духовното ръководство, което ни осигурява, както и за мерките, които е взел за нашето спасение, че цялата вечност няма да ни е достатъчна, за да му се отблагодарим. Всъщност ние никога няма да можем да му се отблагодарим в пълна степен. Въпреки това всеки един от нас е в състояние да проявява благодарност.

Дали съветите на Йехова са ти помогнали да избегнеш някои проблеми? Дали прошката му ти е помогнала да се радваш на чиста съвест? Ползата от тези неща е дълготрайна и затова ние винаги трябва да проявяваме признателността си към Йехова. Едно четиринайсетгодишно момиче на име Сандра се сблъскало със сериозни проблеми, но ги преодоляло с помощта на Йехова. Сандра казва: „Молех се на Йехова за помощ и никога няма да забравя начина, по който той ми помогна. Сега разбирам защо баща ми често ми говореше за думите от Притчи 3:5, 6, където се казва: ‘Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.’ Уверена съм, че Йехова ще ми помага и занапред, както е правел досега.“

Покажи, че помниш Йехова, като проявяваш издръжливост

Библията набляга на едно друго качество, свързано с това да помним Йехова: „Нека издръжливостта свърши работата си докрай, та да бъдете завършени и цели във всяко отношение, като не ви липсва нищо.“ (Як. 1:4) Какво означава да бъдем „завършени и цели във всяко отношение“? Това означава да развиваме качества, които ще ни помогнат да посрещаме изпитанията, уповавайки се на Йехова, и да бъдем решени да издържим докрай, без да се предаваме. Тази издръжливост носи голямо удовлетворение, когато дойде краят на някое изпитание на вярата. А изпитанията винаги имат край. (1 Кор. 10:13)

Един дългогодишен служител на Йехова, който страда от сериозни здравословни проблеми, обяснява какво му помага да издържа: „Старая се да мисля за това какво върши Йехова, а не какво искам да върша аз. За мене да запазвам лоялността си означава да съсредоточавам вниманието си върху целите на Бога, а не върху собствените си желания. Когато се сблъсквам с проблеми, не казвам ‘Йехова, защо това се случва точно на мене?’. Вместо това аз просто продължавам да му служа и да се държа близо до него дори когато възникват неочаквани предизвикателства.“

Днес християнският сбор се покланя на Йехова „с дух и с истина“. (Йоан 4:23, 24) Като група истинските християни никога няма да забравят Бога, както направил народът на Израил. Но това, че сме част от сбора, само по себе си не е гаранция, че ще останем верни. Всеки един от нас, подобно на Халев и Исус Навиев, трябва да проявява признателност и издръжливост в службата за Йехова. И имаме всички основания да правим това, тъй като Йехова продължава да ръководи и да се грижи за всекиго от нас в това трудно време на края.

Подобно на дванайсетте големи камъка, поставени от Исус Навиев, нещата, които Йехова е извършил, за да спасява хората от своя народ, ни уверяват, че той никога няма да ни изостави. Затова нека и ние правим като псалмиста, който писал: „Ще спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността, и ще размишлявам върху всичко, що си сторил, и деянията Ти ще преговарям.“ (Пс. 77:11, 12)

[Снимка на страница 7]

Целият народ трябвало да мине през „сухи безводни земи“

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Снимка на страница 8]

Когато израилтяните били на стан в Кадис–варни, те изпратили съгледвачи да проучат Обетованата земя

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Снимка на страница 9]

След дългите години в пустинята израилтяните трябвало да бъдат благодарни за плодородната Обетована земя

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Снимка на страница 10]

Като съсредоточаваме вниманието си върху целите на Йехова, това ни помага да издържаме при изпитания