Подражавай на лоялността на Итай

‘ОНЕЗИ, които побеждават дивия звяр и неговото изображение’, пеят в небесата: „Велики и прекрасни са твоите дела, Йехова, Боже Всемогъщи. Праведни и истинни са твоите пътища, Царю на вечността. Йехова, кой е този, който няма да се страхува от тебе и да прославя името ти? Защото ти, единствено ти си лоялен!“ Тази песен насочва вниманието към лоялността на Бога. (Откр. 15:2–4) Йехова иска и служителите му, подобно на него, да проявяват това желателно качество. (Еф. 4:24)

От друга страна, Сатана Дяволът прави всичко възможно, за да раздели Божиите служители на земята от любовта на Бога, на когото се покланят. Въпреки това много от тях остават лоялни на Йехова дори и при изключително тежки условия. Само колко благодарни можем да бъдем, че Бог високо цени такава преданост! Библията ни уверява: „Господ обича правосъдие, и не оставя светиите Си [онези, които са лоялни спрямо него — НС].“ (Пс. 37:28) За да ни помогне да останем лоялни, Бог е запазил  в своето Слово разкази за делата на много от лоялните си служители. Един такъв разказ е този за гетеца Итай.

Чужденец и изгнаник

Итай вероятно бил от известния филистимски град Гет, родното място на великана Голиат и на някои други опасни врагове на Израил. Без да разкрива подробности относно опитния воин Итай, библейското повествование го споменава за пръв път във връзка с бунта на Авесалом срещу цар Давид. По онова време Итай и 600 филистимци, които били заедно с него, живеели като изгнаници в околностите на Йерусалим.

Положението, в което се намирали те, вероятно напомнило на Давид за времето, когато самият той избягал от родината си заедно с 600 израилски воини във филистимската област и се заселил в земите на гетския цар Анхус. (1 Царе 27:2, 3) Но какво щели да направят Итай и мъжете с него при бунта на Авесалом срещу баща му Давид? Дали щели да подкрепят Авесалом, да останат неутрални, или щели да рискуват живота си, като се присъединят към Давид и хората му?

Представи си как Давид, бягайки от Йерусалим, спира на едно място, наречено Бет–Мерхат, което означава „отдалечен дом“. Това вероятно е последната къща в Йерусалим от страната на Маслиновата планина, преди да се прекоси долината Кедрон. (2 Царе 15:17, СИ) На това място Давид проверява с какви воини разполага, докато те преминават пред него. Оказва се, че не само лоялни на Давид израилтяни са го последвали, но също и всичките херетци и фелетци. Освен тях са дошли и всичките гетци — Итай и неговите 600 воини. (2 Царе 15:18)

Давид с искрено съчувствие казва на Итай: „Защо идеш и ти с нас? Върни се и остани с царя [явно имайки предвид Авесалом], защото си чужденец и преселен от мястото си. Ти вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и вярност да бъдат с тебе!“ (2 Царе 15:19, 20)

От отговора на Итай личи безрезервната му лоялност към Давид: „Заклевам се в живота на Господа и в живота на господаря ми царя, гдето и да бъде господарят ми царят, било за смърт, било за живот, непременно там ще бъде и слугата ти.“ (2 Царе 15:21) Това може би напомня на царя за онова, което казала неговата прабаба Рут. (Рут 1:16, 17) Трогнат от думите на Итай, Давид му нарежда: „Иди, та премини [долината Кедрон].“ Тогава ‘гетецът Итай преминава заедно с всичките мъже и всичките деца, които са с него’. (2 Царе 15:22)

„За да бъдем учени“

В Римляни 15:4 се казва: „Всичко, което е било написано преди, е било написано, за да бъдем учени.“ Тогава възниква въпросът: „Какво научаваме от примера на Итай?“ Нека разгледаме какво може да го е подбудило да прояви лоялност към Давид. Въпреки че, като прогонен от родината си филистимец, той бил чужденец в Израил, Итай признавал, че Йехова е живият Бог и че Давид е неговият помазаник. Итай не позволил да бъде повлиян от обичайната враждебност между израилтяните и филистимците. За него Давид не бил просто онзи, който убил силния филистимски воин Голиат и още много от сънародниците му. (1 Царе 18:6, 7) Итай гледал на Давид като на човек, който обича Йехова, и без съмнение видял, че притежава чудесни качества. Затова Давид от своя страна развил дълбоко уважение към Итай. Той дори поставил една трета от воините си „под началството“ на Итай в решаващата битка срещу Авесалом. (2 Царе 18:2)

Ние също не бива да позволяваме да бъдем повлияни от преобладаващите расови или етнически предразсъдъци, както и от враждебността, която те пораждат. Вместо това трябва да виждаме положителните качества на другите. Добрите отношения между Давид и Итай показват, че познанието за Йехова и любовта ни към  него могат да ни помогнат да не сме предубедени.

Докато размишляваме върху примера на Итай, може да се запитаме: „Дали аз също съм толкова лоялен на по–големия Давид, Христос Исус? Дали проявявам лоялността си, като участвам пламенно в дейността по проповядване за Царството и правене на ученици? (Мат. 24:14; 28:19, 20) Какво съм готов да понеса, за да докажа своята лоялност?“

Главите на семейства също могат да извлекат полза, като размишляват за лоялността на Итай. Неговата преданост към Давид и решението му да се присъедини към помазания цар на Бога оказали влияние на хората му. По подобен начин решенията, които взема главата на семейството в подкрепа на истинското поклонение, оказват влияние на семейството му. Въпреки че тези решения могат да причинят временни трудности, Библията ни уверява: „С онзи, който е лоялен, ти [Йехова] ще постъпваш лоялно.“ (Пс. 18:25, НС)

В Писанието не се казва нищо повече за Итай след битката между Давид и Авесалом. Макар и съвсем кратък, разказът за действията на този воин по време на един труден период в живота на Давид разкрива много за неговата личност. Това, че постъпката на Итай е част от вдъхновеното повествование, е доказателство, че Йехова цени и възнаграждава лоялността на своите служители. (Евр. 6:10)