Възлагане на отговорности на другите — защо и как?

МНОГО преди земята да съществува, имало някой, който възлагал отговорности на други разумни личности. Йехова създал своя единороден Син и след това го използвал като „майсторски работник“ при сътворението на вселената. (Пр. 8:22, 23, 30; Йоан 1:3) Когато създал първите мъж и жена, Бог им казал ‘да напълнят земята и да я обладаят’. (Бит. 1:28) Създателят възложил на хората задачата да разширят райската градина Едем, така че да изпълни цялата земя. Да, още от самото начало Йехова възлагал на своите служители различни отговорности.

Какво се включва във възлагането на отговорности? Защо християнските старейшини трябва да се научат да възлагат определени отговорности на другите в сбора и как могат да правят това?

Какво включва възлагането на отговорности?

Възлагането на отговорност означава да повериш дадена задача на някого, да го назначиш като свой представител и да му дадеш определени пълномощия. Това изисква да включваш другите в изпълнението на една цел и да им даваш известна власт.

От онези, които са получили някаква отговорност в християнския сбор, се очаква да изпълнят задачата си, да дават сведения за своя напредък и обикновено да се консултират с брата, който им е възложил тази задача. Онзи, който носи главната отговорност  обаче, е братът, който е възложил задачата. Той трябва да се интересува от постигнатия напредък и да дава съвет, когато това е необходимо. Но някой може да попита: „Защо да възлагам дадена отговорност на някого другиго, ако мога сам да свърша работата?“

Защо да възлагаш отговорности на другите?

Помисли за това как Йехова създал своя единороден Син и заедно извършили останалата част от сътворението. Да, ‘чрез Божия Син било създадено всичко друго на небесата и на земята, видимите и невидимите неща’. (Кол. 1:16) Създателят можел да направи всичко сам, но той искал неговият Син също да изпита радостта от плодотворната работа. (Пр. 8:31) Това помогнало на Сина да научи повече за качествата на Бога. В известен смисъл Бащата използвал тази възможност да обучи своя единороден Син.

Когато бил на земята, Исус Христос подражавал на своя Баща, като възлагал отговорности на другите. Той постепенно обучавал своите ученици. Исус изпратил пред себе си първо дванайсетте апостоли, а по–късно и седемдесет от учениците си, за да бъдат начело на проповедната дейност. (Лука 9:1–6; 10:1–7) Когато след време отишъл там, където те били проповядвали, открил, че била положена добра основа, върху която да гради. Преди да напусне земята, Исус възложил още по–сериозни отговорности на своите обучени ученици, като например да извършват проповедната дейност по цялата земя. (Мат. 24:45–47; Деян. 1:8)

Възлагането на отговорности на братята и обучаването им станало нещо основно в християнския сбор. Апостол Павел казал следното на Тимотей: „Онова, което чу от мене, потвърдено от много свидетели, именно него предай на верни хора, които на свой ред ще са способни да учат други.“ (2 Тим. 2:2) Опитните мъже трябвало да обучават други братя, които на свой ред също щели да могат да осигуряват такова обучение.

Като възлага някои от своите задължения на други братя, един старейшина може да им даде възможност те също да изпитат радостта от поучаването и осигуряването на пастирски грижи. Осъзнавайки, че като хора притежават ограничени способности, старейшините имат допълнителна причина да молят другите да поемат определени отговорности в сбора. В Библията се казва: „Мъдростта е със смирените [скромните — НС].“ (Пр. 11:2) Скромността включва това да осъзнаваме собствените си ограничения. Ако се опитваш да свършиш всичко сам, може да започнеш да се чувстваш изтощен, а също и да лишиш членовете на семейството си от времето, което иначе би могъл да прекараш с тях. Следователно е проява на мъдрост да споделяш своя товар от отговорности с другите. Да вземем за пример един брат, който служи като координатор на старейшинското тяло. Той може да помоли други старейшини да направят ревизия на сметките на сбора. Като преглеждат документите, тези старейшини ще се запознаят по–добре с финансовото състояние на сбора.

Ако някой получи допълнителна отговорност, това му помага да придобие необходимите умения и опит, но също така дава възможност на онзи, който му е възложил тази задача, да забележи какви качества притежава той. Следователно, като възлагат подходящи отговорности в сбора на другите, старейшините могат да разберат кои братя „са годни“ да служат като помощник–служители. (1 Тим. 3:10)

И накрая, като възлагат отговорности на другите, старейшините показват, че им имат доверие. Павел обучил Тимотей, докато работел заедно с него в мисионерската дейност. Между тях се развила близка връзка. Павел нарекъл Тимотей свое „истинско дете според вярата“. (1 Тим. 1:2) По подобен начин Йехова и Исус развили изключително  близки отношения, докато работели заедно при създаването на всички неща. Като поверяват задачи на другите, старейшините могат да развият близки отношения с тях.

Защо някои се колебаят да възлагат отговорности

Макар да знаят колко предимства има възлагането на отговорности на другите, за някои старейшини това може да е трудно, тъй като може да мислят, че по този начин ще имат по–малко власт. Те може би смятат, че винаги трябва да държат нещата под контрол. Помни обаче, че преди да се възнесе в небесата, Исус дал власт на учениците си да извършат една сериозна задача, като съзнавал, че те щели да постигнат повече от самия него. (Мат. 28:19, 20; Йоан 14:12)

Други старейшини може преди да са възлагали отговорности на определени братя, но да не са видели удовлетворяващи резултати. Те може да смятат, че сами биха свършили работата по–добре и по–бързо. Помисли обаче за примера на Павел. Той знаел колко ценно е да възлага отговорности на другите, но също осъзнавал, че тези, които се обучавали, не винаги щели да отговорят на очакванията му. При първата си мисионерска обиколка Павел обучавал своя млад спътник Марко. Апостолът бил много разочарован, когато Марко решил да изостави назначението си и да се прибере у дома. (Деян. 13:13; 15:37, 38) Но това не накарало Павел да престане да обучава други братя. Както вече беше споменато, той поканил младия християнин Тимотей да го придружава в пътуванията му. Когато Тимотей бил готов да поеме по–сериозни отговорности, Павел го оставил в Ефес, като му поверил властта да назначава надзорници и помощник–служители в сбора. (1 Тим. 1:3; 3:1–10, 12, 13; 5:22)

Така и днес старейшините не бива да се отказват да обучават други братя само защото един от тях не откликва положително. Проява на мъдрост е да се научат да се доверяват на другите и да ги обучават, което е наистина важно. Какви фактори обаче трябва да имат предвид старейшините, когато възлагат отговорности?

Как да възлагаш отговорности

В случай че възнамеряваш да възложиш определени отговорности на някои братя, помисли първо за техните способности. Когато в Йерусалим възникнала нуждата някой да се грижи за разпределянето на ежедневната храна, апостолите избрали „седем одобрени мъже, изпълнени с дух и мъдрост“. (Деян. 6:3) Ако помолиш някого, на когото не може да се разчита, да свърши дадена работа, вероятно той просто няма да успее да я извърши. Затова в началото възлагай по–малки отговорности. Когато човек покаже, че на него може да се разчита, би могъл да му дадеш повече задачи.

Но има и още нещо. Всеки притежава различни качества и способности, както и различен опит. Един брат, който е любезен и общителен по характер, би се справял много добре като разпоредител, докато друг, който е по–подреден и методичен, може да се окаже най–полезен като помощник на секретаря на сбора. Една сестра, която притежава художнически умения, може да получи задачата да аранжира цветята за Възпоменанието.

Когато възлагаш някаква отговорност, обясни ясно какво се очаква да бъде извършено. Преди да изпрати някои от своите ученици при Исус, Йоан Кръстител им обяснил какво иска да знае и какво точно трябва да кажат. (Лука 7:18–20) От друга страна, когато Исус казал на учениците си да съберат остатъците от чудодейно осигурената храна, той ги оставил сами да преценят как точно  да направят това. (Йоан 6:12, 13) Много неща зависят от естеството на задачата и от способностите на онзи, на когото е възложена. Както този, който възлага отговорността, така и онзи, който я получава, трябва да са наясно какво се очаква да бъде свършено и колко често трябва да бъдат давани сведения за напредъка. Нужно е и двамата да знаят каква свобода на действие има онзи, който трябва да изпълни задачата. В случай че се налага това да стане до определена дата, той може да се чувства по–мотивиран, ако заедно обсъдят въпроса и стигнат до съгласие по отношение на тази дата, вместо тя просто да бъде наложена.

Онзи, който получава задачата, трябва да разполага с нужните средства, инструменти и помощ. Може да бъде от полза, ако и другите знаят за тази уредба. Когато поверил на Петър „ключовете на небесното царство“, Исус направил това в присъствието на други ученици. (Мат. 16:13–19) По подобен начин в някои случаи би било добре на сбора да бъде съобщено кой отговаря за извършването на определена задача.

Трябва обаче да внимаваш и за още нещо. Ако се опитваш да контролираш начина, по който бива извършвана работата, която си поверил на някого, така все едно му казваш, че му нямаш доверие. Вярно е, че понякога резултатът може да не е точно такъв, какъвто си очаквал. Но ако дадеш на брата, на когото си възложил задачата, известна свобода, той вероятно ще придобие повече увереност и опит. Това, разбира се, не означава изобщо да не се интересуваш как се справя той. Макар че поверил на своя Син известна роля при сътворението, Йехова също участвал в извършването на работата. Той казал на своя „майсторски работник“: „Да създадем човека по Нашия образ.“ (Бит. 1:26) Така че с думите и действията си подкрепяй извършването на работата и изказвай похвала за усилията на брата. Един кратък преглед на резултатите до момента може да бъде от полза. Ако той не извършва съвсем точно работата, не се колебай да му дадеш допълнителен съвет или да му окажеш помощ. Имай предвид, че накрая ти носиш отговорност, тъй като ти си възложил задачата. (Лука 12:48)

Мнозина са извлекли голяма полза, когато старейшините в сбора са им възлагали конкретни отговорности, проявявайки искрен интерес към тях. Наистина, всички старейшини трябва да разберат защо и как да възлагат отговорности на другите в подражание на Йехова.

[Блок на страница 29]

ВЪЗЛАГАНЕТО НА ОТГОВОРНОСТИ НА ДРУГИТЕ Е...

• начин да им позволиш да изпитат радостта от извършването на определена задача

• начин да бъде постигнато повече

• проява на мъдрост и скромност

• начин да осигуриш обучение

• начин да покажеш, че им имаш доверие

[Блок на страница 30]

КАК ДА ВЪЗЛАГАШ ОТГОВОРНОСТИ

• Избери подходящи хора за работата

• Дай конкретни обяснения, обсъждайте нещата

• Изясни какво точно трябва да бъде извършено

• Осигури необходимите средства

• Интересувай се от напредъка и изрази доверието си

• Бъди готов да поемеш главната отговорност

[Снимки на страница 31]

Възлагането на отговорност включва поверяването на конкретна задача и проследяването на постигнатия напредък