Как да намираш радост в безбрачието

МНОГО от приказките завършват с думите „Те се оженили и заживели дълго и щастливо“. Посланието на повечето романи и романтични филми е подобно — трябва да се ожениш, за да бъдеш истински щастлив. Освен това в много страни младите хора са подложени на голям натиск да встъпят в брак. Когато била на 25 години, една жена на име Деби казала: „Хората те карат да мислиш, че единствената цел, която може да има едно момиче, е да се омъжи. Те ти насаждат идеята, че животът започва след сватбата.“

Но хората, които имат духовна нагласа, не гледат на нещата толкова крайно. Въпреки че от всеки израилтянин се очаквало да създаде семейство, в Библията се говори и за неженени мъже и жени, които водели удовлетворяващ начин на живот. Днес някои християни решават да не се женят, а много други остават несемейни заради обстоятелствата. Каквато и да е причината за безбрачието, възниква един важен въпрос: „Как несемейните християни могат да изпитват удовлетворение в живота си?“

Самият Исус не се оженил и това е съвсем разбираемо, като се има предвид назначението, което имал. Той казал на своите ученици, че някои от последователите му също ще „направят място за“ безбрачието в живота си. (Мат. 19:10–12) Така Исус показал, че за да изпитваме радост от живота си като несемейни, трябва да приемем, или ‘да направим място за’, безбрачието в своите умове и сърца.

Дали съветът на Исус се отнася само за онези, които решават да останат несемейни, за да посветят времето и силите си на определени назначения в службата? (1 Кор. 7:34, 35) Не, това не е така. Помисли например за християните, които вероятно искат да се оженят, но понастоящем не могат да намерят подходящ брачен партньор. Една неомъжена сестра на име Ана, която е над трийсетгодишна, споделя: „Неотдавна един колега, който не е Свидетел, неочаквано ми предложи брак. Почувствах се донякъде поласкана, но бързо потиснах това чувство, защото искам да се омъжа само за някого, който ще ми помага да се приближавам до Йехова.“

Желанието да се омъжат „в единство с Господаря“ помага на много сестри a като Ана да не сключват брак с невярващи. (1 Кор. 7:39; 2 Кор. 6:14) Тъй като са послушни на съветите от Бога, те ‘правят място’ за безбрачието в живота си, поне за известно време. Как тези християнки могат да намират радост в своя живот?

Научи се да проявяваш положителна нагласа

Да приемем положение, което според нас не е най–доброто, зависи до голяма степен от нагласата ни. „Радвам се на това, което имам, и не мечтая за онова, което нямам“ — казва Кармен, неомъжена сестра, която е на около 40 години. Разбира се, може би понякога ще изпитваме самота или огорчение. Но като помним, че много братя и сестри по света се борят с подобни чувства, няма да изпадаме в отчаяние. Йехова е помагал на много  хора да намерят радост в безбрачието и да се справят и с други трудности. (1 Пет. 5:9, 10)

Много християни са открили предимствата на безбрачието. Естер, която е неомъжена сестра на 35–годишна възраст, казва: „Мисля, че тайната на щастието е да можеш да се радваш на добрите страни на положението, в което се намираш, каквото и да е то.“ Кармен добавя: „Вярвам, че независимо дали ще се омъжа, или не, ако поставям интересите на Царството на първо място в своя живот, Йехова няма да ме лиши от нищо добро. (Пс. 84:11) Може би сега животът ми не е точно такъв, какъвто си го представях, но съм щастлива и ще бъда щастлива и в бъдеще.“

Безбрачието в библейски времена

Дъщерята на Йефтай не възнамерявала да остане неомъжена, но обетът на нейния баща я задължил да служи в светилището от младежките си години. Това неочаквано назначение без съмнение променило личните ѝ планове и изисквало от нея да превъзмогне естествените си желания. Когато разбрала, че няма да се омъжи и да има свое семейство, дъщерята на Йефтай жалеела в продължение на два месеца. Въпреки това тя приела новите си обстоятелства и служила охотно в скинията до края на живота си. Другите израилтянки всяка година ѝ ‘изказвали похвала’ (НС) за нейната самопожертвувателна нагласа. (Съд. 11:36–40)

Някои евнуси, които живели по времето на Исаия, вероятно не били доволни от обстоятелствата си. Библията не посочва причината, поради която били евнуси. Но като такива, те не били пълноправни членове на сбора на Израил, нито можели да се оженят и да имат потомство. (Втор. 23:1) Йехова обаче разбирал техните чувства и ги похвалил за лоялното им подчинение на неговия договор. Той обещал, че за тях ще има „спомен“ и „вечно име“ в неговия дом. С други думи, тези верни мъже имат сигурна надежда за вечен живот под управлението на месианското царство на Исус. Йехова никога няма да ги забрави. (Иса. 56:3–5)

Обстоятелствата на Йеремия били съвсем различни. След като го назначил за пророк, Бог му наредил да остане неженен заради трудните времена, в които живеел, и заради задачата, която му била възложена. Йехова казал: „Недей си взема жена, нито да родиш синове или дъщери на това място.“ (Йер. 16:1–4) Библията не разкрива как се чувствал Йеремия в резултат на тези напътствия, но ни уверява, че той бил човек, който се наслаждавал в думите на Йехова. (Йер. 15:16) Години по–късно, след като преживял ужасната 18–месечна обсада на Йерусалим, Йеремия без съмнение разбрал колко мъдро е постъпил, като се подчинил на Божията заповед да не си взема жена. (Плачът 4:4, 10)

Как можеш да обогатиш своя живот

Всички тези хора, споменати в Библията, били несемейни, но се радвали на подкрепата на Йехова и посветили живота си на неговата служба. По подобен начин, ако и ние днес сме заети с ползотворни дейности, можем много да обогатим своя живот. Библията предсказала, че жените, които известяват добрата новина, ще бъдат „голямо множество“. (Пс. 68:11) Сред това множество има хиляди неомъжени сестри и тъй като службата им е резултатна,  много от тях са благословени с духовни синове и дъщери. (Мар. 10:29, 30; 1 Сол. 2:7, 8)

„Пионерската служба ми дава цел в живота — споделя Лоли, която е пионерка от 14 години. — Като неомъжена сестра, съм много заета с различни дейности и това ми помага да не се чувствам самотна. В края на всеки ден изпитвам удовлетворение, защото мога да видя, че службата ми наистина помага на хората. Това ми носи голяма радост.“

Много сестри научават чужд език и разширяват службата си, като проповядват на хората, които говорят този език. Ана, спомената по–рано, свидетелства на хора, говорещи френски. Тя отбелязва: „В града, в който живея, има хиляди чужденци. Като научих език, който мога да използвам, за да разговарям с много от тях, пред мене се откри ново поле за дейност и така моята служба стана толкова интересна.“

Тъй като често неженените хора имат по–малко задължения, някои християни се възползват от обстоятелствата си, за да служат там, където има по–голяма нужда от проповедници. Лидиана, една неомъжена сестра на 35 години, която е служила в страни, където нуждата от вестители е по–голяма, казва: „Убедена съм, че колкото повече прави човек в службата за Йехова, толкова по–лесно ще му бъде да намери близки приятели и да се чувства обичан. Имам много приятели, които са от различен произход, и тези приятелства наистина правят живота ми по–богат.“

Библията казва, че проповедникът Филип имал четири неомъжени дъщери, които пророкували. (Деян. 21:8, 9) Те без съмнение били пламенни също като своя баща и вероятно използвали своя дар да пророкуват в полза на събратята си християни в Кесария. (1 Кор. 14:1, 3) Подобно на тях много неомъжени сестри днес насърчават другите чрез редовното си присъствие на християнските събрания и участието си в тях.

Лидия от град Филипи била друга християнка от първи век, спомената в Библията във връзка със своето гостоприемство. (Деян. 16:14, 15, 40) Тази сестра, която вероятно била неомъжена или вдовица, проявявала щедрост и това ѝ дало възможност да се радва на укрепващо общуване с пътуващи надзорници като Павел, Сила и Лука. Проявата на щедрост носи подобни благословии и днес.

Удовлетворяване на нуждата от любов

Макар че е необходимо да сме заети с ползотворни дейности, всички ние се нуждаем и от любов. Как несемейните хора могат да удовлетворят тази потребност? Йехова винаги е близо до нас, за да ни обича, да ни укрепва и да ни изслушва. Цар Давид понякога се чувствал „усамотен и наскърбен“, но знаел, че винаги може да се обърне към Йехова за помощ. (Пс. 25:16; 55:22) Той писал: „Ако баща ми и майка ми ме оставят, Господ ще ме приеме.“ (Пс. 27:10, Ве) Бог подканя всички свои служители да се приближат до него и да станат негови близки приятели. (Пс. 25:14; Як. 2:23; 4:8)

Освен това сред братята и сестрите си по света можем да намерим духовни бащи, майки, братя и сестри, чиято любов ще обогати нашия живот. (Мат. 19:29; 1 Пет. 2:17) Много несемейни християни изпитват голямо удовлетворение, като следват примера на Доркас, която ‘вършела множество добри и милостиви дела’. (Деян. 9:36, 39) Лоли обяснява: „Където и да отида, се стремя да намеря истински приятели в сбора,  които ще ме обичат и ще ме подкрепят, когато съм потисната. За да укрепвам тези приятелства, се опитвам да се интересувам от другите и да проявявам любов към тях. Служила съм в осем сбора и винаги съм успявала да намеря истински приятели. В повечето случаи те не са на моята възраст, понякога са по–възрастни сестри или младежи.“ Във всеки сбор има християни, които се нуждаят от общуване и любов. Да проявяваме искрен интерес към тези Свидетели може да е от голяма полза за тях и може да удовлетвори собствената ни потребност да проявяваме любов и да бъдем обичани. (Лука 6:38)

Бог няма да забрави

Библията посочва, че заради трудните времена, в които живеят, на всички християни се налага да правят жертви. (1 Кор. 7:29–31) Без съмнение онези, които остават несемейни, понеже са решени да се подчинят на заповедта да се женят в единство с Господаря, заслужават нашето уважение и загриженост. (Мат. 19:12) Проявата на такава забележителна жертвоготовност обаче не означава, че те не могат напълно да се радват на живота.

Лидиана казва: „Изпитвам удовлетворение в своя живот заради взаимоотношенията си с Йехова и службата си за него. Познавам семейни хора, които са щастливи, и такива, които не са. Затова съм убедена, че моето щастие не зависи от това дали ще се омъжа в бъдеще, или не.“ Както отбелязъл Исус, щастието зависи главно от даването и от службата в полза на другите — нещо, което всички християни могат да правят. (Йоан 13:14–17; Деян. 20:35)

Несъмнено основната ни причина за радост е това да знаем, че каквито и жертви да правим, с цел да изпълним Божията воля, Йехова ще ни благослови. Библията ни уверява: „Бог не е неправеден и няма да забрави делата ви и любовта, която проявихте към неговото име.“ (Евр. 6:10)

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 25]

„Радвам се на това, което имам, и не мечтая за онова, което нямам“ (Кармен)

[Снимка на страница 26]

Лоли и Лидиана служат там, където нуждата от вестители е по–голяма

[Снимка на страница 27]

Бог кани всички свои служители да се приближат до него