Дали си служил преди? Можеш ли да служиш отново?

ДАЛИ преди си служил на отговорна позиция в християнския сбор? Може би като помощник–служител или старейшина, или си участвал в някой от аспектите на целодневната служба? Несъмнено си намирал радост и дълбоко удовлетворение в своето назначение, но поради определени причини е трябвало да се откажеш от него.

Може би се е наложило да се откажеш от привилегията, която си имал, за да се грижиш за членове на семейството си. От друга страна е възможно причината да е била напреднала възраст или недобро здраве. Подобно решение съвсем не е знак за провал. (1 Тим. 5:8) През първи век Филип служел като мисионер, но по–късно се установил в Кесария, където се грижил за семейството си. (Деян. 21:8, 9) Когато бил в напреднала възраст, Давид, царят на древния Израил, взел необходимите мерки синът му Соломон да го наследи на престола. (3 Царе 1:1, 32–35) Но както Филип, така и Давид били обичани и ценени от Йехова и са личности, на които се гледа с уважение и до днес.

Възможно е обаче привилегията в службата, която си имал, да ти е била отнета. Дали това е било поради неразумно поведение от твоя страна, или някакви семейни проблеми? (1 Тим. 3:2, 4, 10, 12) Може би дори не си бил съгласен с предприетите действия и все още изпитваш известно огорчение.

Можеш отново да се стремиш към привилегии в службата

Дали загубата на привилегии в службата е необратима? В повечето случаи не. За да получиш обаче отново специални привилегии в службата, е необходимо да се стремиш към тях. (1 Тим. 3:1) Какво би могло да породи в тебе такова желание? Същото нещо, което те подтикна да отдадеш живота си на Йехова — любовта към него и към онези, които му служат. Ако си готов отново да проявиш любовта си по този начин, като служиш на другите, ще позволиш на Йехова да използва опита, който си натрупал преди и след като си изгубил своята привилегия.

Припомни си думите, които Йехова казал на израилтяните, след като народът заслужено бил изгубил своята уникална привилегия в службата. В Библията се казва: „Аз, Господ, не се изменявам, затова вие, Яковови чада, не загинахте.“ (Мал. 3:6) Йехова обичал израилтяните и имал желание да ги използва и в бъдеще. Той има същото желание и относно тебе. Какво би могъл да направиш, имайки предвид настоящите си обстоятелства? За да може човек да служи в полза на интересите на Царството, е по–важно да е здрав в духовно отношение, отколкото да притежава вродени способности. Затова докато нямаш допълнителни отговорности в сбора, се съсредоточи върху това да укрепиш духовността си.

За да ‘придобиваш сила’ във вярата, трябва ‘да търсиш Йехова и неговата сила’. (1 Кор. 16:13; Пс. 105:4, НС) Един начин, по който можеш да направиш това, е като се молиш искрено. Когато споделяш с Йехова своята ситуация, изразявай пред него какво чувстваш и го моли да ти дава от духа си. Като правиш това, ще се приближиш до Йехова и това ще ти даде сили. (Пс. 62:8; Флп. 4:6, 13) Друг начин да укрепиш духовността си е да подобриш изучаването си на Божието Слово. Тъй като в момента имаш по–малко отговорности, вероятно би могъл да правиш повече относно личното и семейното изучаване, може би дори да възстановиш програмата, която преди ти е било трудно да следваш.

 И не на последно място, ти представяш Йехова като един от неговите Свидетели. (Иса. 43:10–12) Най–голямата привилегия, която всеки един от нас може да има, е да бъде един от ‘сътрудниците на Бога’. (1 Кор. 3:9) По–активното участие в проповедната дейност е прекрасен начин да укрепиш личните си взаимоотношения с Йехова и да помогнеш на партньорите си в проповедната служба да направят същото.

Как да преодолееш чувствата си

Загубата на определена привилегия може да предизвика чувства на срам или съжаление. Може би дори си склонен да оправдаваш действията си. Дали си бил в ситуация, при която отговорните братя са изслушали аргументите ти, но въпреки това са решили да ти бъде отнета привилегията, която си имал? Възможно е в тебе да са се породили отрицателни чувства, които все още изпитваш, и това да ти пречи да се стремиш към отговорности в службата или дори да стане причина да пропуснеш поуките, които би могъл да извлечеш от случилото се. Нека обсъдим как примерът на Йов, на Манасия и на Йосиф може да ни помогне да преодолеем отрицателните чувства.

Йов представял другите пред Йехова и служел като старейшина и съдия в тогавашното патриархално общество. (Йов 1:5; 29:7–17, 21–25) След време обаче в един особено труден момент от живота си той изгубил своето богатство, децата си и дори здравето си. Заедно с всичко това изгубил и доброто си име в очите на другите. Самият той казал: „Сега ми се подсмиват по–младите от мене.“ (Йов 30:1)

Йов смятал, че е невинен, и искал да се защити пред Бога. (Йов 13:15) Въпреки това бил готов да чака Йехова и тази нагласа дала добри резултати. Йов осъзнал, че се нуждае от поправяне, особено по отношение на начина, по който реагирал по време на изпитанието. (Йов 40:6–8; 42:3, 6) В крайна сметка Йов бил богато благословен от Бога заради своето смирение. (Йов 42:10–13)

Ако си изгубил дадена привилегия, защото си извършил грях, може би се питаш дали Йехова и твоите християнски събратя някога наистина ще ти простят и ще забравят. Нека разгледаме случилото се в живота на юдейския цар Манасия. Той ‘извършил голямо зло пред Господа, та Го разгневил’. (4 Царе 21:6) Въпреки това Манасия умрял като верен човек, който продължил да управлява като цар. Как било възможно това?

Манасия откликнал на поправянето. След като царят пренебрегнал дадените му предупреждения, Йехова довел срещу него асирийците, които го оковали с вериги и го отвели в плен в далечния Вавилон. Там Манасия ‘се помолил на Господа, своя Бог, и се смирил много пред Бога на бащите си’. Искреното разкаяние довело до конкретни действия и Манасия получил прошка. (2 Лет. 33:12, 13)

Изгубените привилегии рядко биват възстановявани наведнъж. С течение на времето обаче може да ти бъдат възложени определени по–малки задачи. Ако приемаш тези отговорности и даваш всичко от себе си, ще видиш, че след време е възможно да получиш и по–големи отговорности. Това съвсем не означава, че ще ти бъде лесно. Понякога може да изпитваш разочарования. Въпреки всичко охотната нагласа и постоянството винаги дават добри плодове.

 Да вземем като пример сина на Яков Йосиф. Когато бил на 17–годишна възраст, Йосиф бил несправедливо продаден в робство от своите братя. (Бит. 37:2, 26–28) Той несъмнено не очаквал такова отношение от страна на синовете на баща си. Въпреки това Йосиф бил готов да прави каквото може в тези нови обстоятелства и с благословията на Йехова ‘бил поставен да се грижи за дома на своя господар’. (Бит. 39:2, НС) По–късно Йосиф бил хвърлен в затвора. Но и там останал верен и Йехова продължил да го подкрепя, така че в крайна сметка на Йосиф му били поверени допълнителни отговорности в затвора. (Бит. 39:21–23)

Йосиф не знаел, че всичко това се случва с цел. Той просто продължавал да прави каквото може. По този начин Йехова могъл да го използва, за да запази родословната линия на обещаното Потомство. (Бит. 3:15; 45:5–8) Макар че никой от нас не може да очаква, че ще изиграе такава важна роля, каквато имал Йосиф, вдъхновеното от Бога повествование показва, че ръката на Йехова оказва влияние на привилегиите, които получават неговите служители. Затова остави вратата отворена, като подражаваш на Йосиф.

Поуки от трудните преживявания в миналото

Йов, Манасия и Йосиф имали обезсърчителни преживявания в живота си. И тримата мъже приели онова, което Йехова позволил да им се случи, и извлекли ценни поуки вследствие на това. Какво би могъл да научиш ти?

Опитай се да разбереш на какво може би се опитва да те научи Йехова. В борбата с отчаянието Йов започнал да мисли единствено за себе си и изгубил от поглед по–важните неща. С любещото поправяне на Йехова обаче той си възвърнал уравновесения начин на мислене и признал: „Говорих за онова, което не съм разбирал.“ (Йов 42:3) Ако се чувстваш наранен поради загубата на дадена привилегия, ‘не мисли за себе си повече, отколкото е необходимо да мислиш, но мисли така, че да останеш със здрав разум’. (Рим. 12:3) Може би Йехова се опитва да те поправи по начин, който все още не разбираш напълно.

Приеми дисциплинирането. Може би първоначално Манасия не смятал, че заслужава толкова сурово наказание. Въпреки това той приел поправянето, което получил, разкаял се и оставил погрешния си път. Независимо как се чувстваш относно дисциплинирането, което си получил, ‘смири се в очите на Йехова и той ще те възвеличи’. (Як. 4:10; 1 Пет. 5:6)

Бъди търпелив и проявявай охотна нагласа. Онова, което Йосиф бил преживял, лесно можело да го накара да таи в себе си омраза и желание за отмъщение. Но вместо това той развил прозрение и милост. (Бит. 50:15–21) Ако си се разочаровал, бъди търпелив. С охотна нагласа позволявай на Йехова да те обучава.

Дали преди си служил на отговорна позиция в християнския сбор? Дай възможност на Йехова да ти повери отговорности и в бъдеще. Укрепвай духовността си. Контролирай чувствата си, като проявяваш търпение и смирение. С готовност приемай каквито и задачи да ти бъдат възложени. Бъди уверен, че Йехова „няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие“. (Пс. 84:11)

[Текст в блока на страница 30]

Придобивай сила във вярата посредством искрени молитви

[Снимка на страница 31]

По–активното участие в проповедната дейност е прекрасен начин да укрепиш личните си взаимоотношения с Йехова

[Снимка на страница 32]

Дай възможност на Йехова да ти повери отговорности и в бъдеще