Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Преоткритата надежда за вечен живот на земята

Преоткритата надежда за вечен живот на земята

Преоткритата надежда за вечен живот на земята

„А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват, и знанието за нея ще се умножава.“ (ДАН. 12:4)

1, 2. Какви въпроси ще разгледаме в тази статия?

 МИЛИОНИ хора днес ясно разбират библейската основа за надеждата за вечен живот в рай на земята. (Откр. 7:9, 17) В началото на човешката история Бог разкрил, че човекът е създаден, не за да живее само няколко години и да умре, а за да живее вечно. (Бит. 1:26–28)

2 Връщането на човечеството към съвършенството, което Адам изгубил, било част от надеждата на израилтяните. Християнските гръцки писания разкриват средството, чрез което Бог ще даде възможност на хората да живеят вечно в рай на земята. Но защо се наложило тази надежда да бъде преоткрита? Как била разкрита и известена на милиони хора?

Надеждата бива замъглена

3. Защо не е изненадващо, че надеждата на човечеството за вечен живот на земята била замъглена?

3 Исус предсказал, че лъжливи пророци ще покварят неговите учения и че мнозина ще бъдат подмамени. (Мат. 24:11) Апостол Петър предупредил християните: „Ще има и лъжливи учители сред вас.“ (2 Пет. 2:1) Апостол Павел говорел за „време, когато [хората] няма да търпят здравото учение, но ще си насъберат учители според своите собствени желания, за да им гъделичкат слуха“. (2 Тим. 4:3, 4) Сатана заблуждава хората и използва отстъпническото християнство, за да замъгли стоплящата сърцата истина за Божието намерение за човека и земята. (Прочети 2 Коринтяни 4:3, 4.)

4. Каква надежда за човечеството отхвърлили отстъпническите религиозни водачи?

4 Писанието обяснява, че Царството на Бога е правителство в небесата, което ще смаже и ще премахне всички управления, създадени от хората. (Дан. 2:44) По време на Христовото хилядолетно управление Сатана ще бъде затворен в бездната, мъртвите ще бъдат възкресени и хората ще бъдат върнати към съвършенство на земята. (Откр. 20:1–3, 6, 12; 21:1–4) Отстъпническите религиозни водачи на псевдохристиянството обаче възприели други идеи. Например през трети век Ориген от Александрия, един от отците на църквата, осъдил хората, които вярвали, че по време на Хилядолетието ще има благословии за земята. В „Католическа енциклопедия“ се казва, че католическият теолог Августин Хипонски (354–430 г.) „поддържал идеята, че няма да има хилядолетие“. a

5, 6. Защо Ориген и Августин се противопоставили на вярването за идването на Хилядолетието?

5 Защо Ориген и Августин се противопоставили на вярването за идването на Хилядолетието? Ориген бил ученик на Климент Александрийски, който заел идеята за безсмъртната душа от гръцката традиция. Теологът Вернер Йегер обяснява, че тъй като бил силно повлиян от идеите на Платон за душата, Ориген „внедрил в християнската доктрина идеите на Платон за душата и нейната съдба“. Затова Ориген учел, че благословиите от Хилядолетието няма да бъдат насочени към земята, а към духовната област.

6 Преди да приеме „християнството“ на 33 годишна възраст, Августин бил неоплатоник — привърженик на вариант на философията на Платон, развит от Плотин през трети век. След като Августин сменил вярата си, мисленето му си останало неоплатоническо. „Нова британска енциклопедия“ казва: „В неговия ум религията на Новия завет била слята напълно с Платоновата традиция на гръцката философия.“ Августин твърдял, че Хилядолетното управление, посочено в 20 глава на Откровение, е просто една алегория, се обяснява в „Католическа енциклопедия“. Тя добавя: „Това описание ... било възприето от западните теолози след него и вярата в Хилядолетието в най–ранната ѝ форма вече не била подкрепяна от никого.“

7. Кое фалшиво учение подкопало надеждата на човечеството за вечен живот на земята, и как?

7 Надеждата на човечеството за вечен живот на земята била подкопана от една идея, която преобладавала в древния Вавилон и била разпространена по целия свят — идеята, че човек има безсмъртна душа или дух, който просто обитава физическото тяло. Когато т.нар. християнство възприело тази идея, теолозите изопачили Писанието, за да може стиховете, описващи небесната надежда, да звучат така, сякаш всички добри хора отиват на небето. Според този възглед земният живот на човека е временен и представлява изпитание, което определя дали е достоен за живот в небето. Нещо подобно се случило с първоначалната надежда на юдеите за вечен живот на земята. Юдеите постепенно възприели гръцката идея за безсмъртието на душата и тяхната надежда за живот на земята била загубена. Колко различно е това от начина, по който човекът е представен в Библията! Човекът е физическо създание, а не духовно. Йехова казал на първия човек: „Пръст си.“ (Бит. 3:19) Земята, а не небето, е вечният дом на хората. (Прочети Псалм 104:5; 115:16.)

Истината проблясва в тъмнината

8. Какво казват някои учени от XVII век за надеждата на човечеството?

8 Въпреки че повечето религии, които твърдят, че са християнски, отричат надеждата за вечен живот на земята, Сатана не винаги успявал да замъгли истината. През вековете някои усърдни читатели на Библията видели проблясъци на истината, когато разбрали някои аспекти на намерението на Бога да възвърне съвършенството на човечеството. (Пс. 97:11; Мат. 7:13, 14; 13:37–39) До XVII век преводите на Библията и печатането направили Свещеното писание още по–достъпно. През 1651 г. един учен писал, че както поради Адам хората „загубили Рая и вечния живот на земята“, така чрез Христос „всички хора ще могат да живеят на земята. В противен случай сравнението не би било подходящо“. (Прочети 1 Коринтяни 15:21, 22.) Един от най–известните английски поети Джон Милтън (1608–1674 г.) написал поемата „Изгубеният рай“ и продължението ѝ „Възвърнатият рай“. В своите творби Милтън споменавал наградата, която верните хора ще получат в земния рай. Въпреки че посветил голяма част от живота си на изучаване на Библията, Милтън осъзнал, че истината от Писанието няма да бъде напълно разбрана, докато не настъпи присъствието на Христос.

9, 10. (а) Какво писал Исак Нютон относно надеждата на човечеството? (б) Защо Нютон смятал, че Христовото присъствие ще настъпи далече в бъдещето?

9 Известният математик сър Исак Нютон (1642–1727 г.) също проявявал силен интерес към Библията. Той разбрал, че светите личности ще бъдат възкресени за живот в небето и ще управляват невидимо заедно с Христос. (Откр. 5:9, 10) А относно поданиците на Царството Нютон писал: „Земята ще продължава да бъде населявана от хората след деня на съда и то не само за хиляда години, а дори завинаги.“

10 Нютон вярвал, че Христовото присъствие ще настъпи след векове. Историкът Стивън Снобелен казва: „Една от причините Нютон да вижда Царството на Бога толкова далече в бъдещето била, че за него широко разпространената отстъпническа вяра в троицата, която наблюдавал около себе си, не вещаела нищо добро.“ Добрата новина все още била забулена в неяснота. И Нютон не виждал кое християнско движение би могло да я проповядва. Той писал: „Тези пророчества на Даниил и на Йоан [книгата Откровение] няма да бъдат разбрани до времето на края.“ Нютон обяснил: „Даниил казва че ‘тогава мнозина ще обикалят насам–натам и познанието ще се увеличава’, тъй като Евангелието трябва да бъде проповядвано сред всички народи преди голямото бедствие и края на света. Множеството, носещо палмови клонки, което излиза от голямото бедствие, няма как да бъде неизброимо и от всички народи, освен ако Евангелието не бъде проповядвано преди идването на това бедствие.“ (Дан. 12:4; Мат. 24:14; Откр. 7:9, 10)

11. Защо надеждата на човечеството останала скрита за повечето хора в дните на Милтън и Нютон?

11 В дните на Милтън и Нютон било опасно човек да подкрепя идеи, различни от официалната доктрина на църквата. Затова голяма част от техните изследвания върху Библията били публикувани чак след смъртта им. Реформацията през XVI век не успяла да поправи погрешното учение за безсмъртието на душата и основните протестантски църкви продължавали да поучават идеята на Августин, че Хилядолетието вече е настъпило и няма да дойде в бъдещето. Дали познанието се е увеличило във времето на края?

„Знанието за нея ще се умножава“

12. Кога щяло да се умножи истинското познание?

12 Относно ‘времето на края’ Даниил предсказал положително развитие на събитията. (Прочети Даниил 12:3, 4, 9, 10.) Исус казал: „По онова време праведните ще сияят като слънцето.“ (Мат. 13:43) Как истинското познание се умножило във времето на края? Да разгледаме някои събития от десетилетията преди 1914 г., през която започнало времето на края.

13. Какво писал Чарлс Тейз Ръсел, след като изследвал въпроса за връщането на човечеството към съвършенство?

13 В края на XIX век няколко искрени изследователи полагали усилия да разберат „образеца на здравите думи“. (2 Тим. 1:13) Един от тях бил Чарлс Тейз Ръсел. През 1870 г. той и няколко други търсещи истината хора сформирали група за изучаване на Библията. През 1872 г. те изследвали въпроса за връщането на човечеството към съвършенство. По–късно Ръсел писал: „До онова време не разбирахме ясно огромната разлика между наградата на църквата, която в момента бива проверявана, и наградата на верните в света.“ Наградата на тези верни хора ще бъде „възстановяването на човешкото съвършенство, на което в Едем се радвал техният прародител и глава, Адам“. Ръсел признал, че е бил подпомогнат от други в изследването си на Библията. Кои били те?

14. (а) Как Хенри Дън разбирал Деяния 3:21? (б) За кои хора казал Дън, че ще живеят вечно на земята?

14 Един от тях бил Хенри Дън. Той бил писал относно ‘времето, когато всичко ще бъде възстановено, за което Бог говорел чрез устата на своите свети пророци от древността’. (Деян. 3:21) Дън знаел, че това възстановяване ще включва връщането на човечеството към съвършенство на земята по време на Хилядолетното управление на Христос. Той изследвал и въпроса, който мнозина си задавали, а именно „Кой ще живее вечно на земята?“. Дън обяснил, че милиони ще бъдат възкресени, ще бъдат учени на истината и ще имат възможността да проявят вяра в Христос.

15. Какво разбрал Джордж Сторс за възкресението?

15 През 1870 г. Джордж Сторс също стигнал до заключението, че неправедните ще бъдат възкресени с възможност да живеят вечно. От Библията той разбрал още, че възкресеният човек, който не откликне на тази възможност „ще умре, дори ако ‘грешникът е стогодишен’“. (Иса. 65:20) Сторс живял в Блуклин (Ню Йорк) и бил редактор на списание „Библейски изследовател“.

16. Какво отделило Изследователите на Библията от псевдохристиянството?

16 Ръсел разбрал от Библията, че било настъпило времето добрата новина да бъде разпространена по целия свят. Затова през 1879 г. започнал да издава списание „Сионска стражева кула и глашатай на Христовото присъствие“ (англ.), познато днес като „Стражева кула — известява Царството на Йехова“. Преди това малък брой хора разбирали истината за надеждата на човечеството, но впоследствие групи от Изследователи на Библията в много страни получавали и изучавали „Стражева кула“. Вярването, че само малко хора ще отидат в небето, докато милиони ще получат съвършен живот на земята, отделило Изследователите на Библията от по–голямата част на псевдохристиянството.

17. Как се умножило истинското познание?

17 Предсказаното ‘време на края’ започнало през 1914 г. Дали истинското познание за надеждата на човечеството се умножило? (Дан. 12:4) До 1913 г. проповедите на Ръсел били отпечатани в 2000 вестника, които имали общо 15 000 000 читатели. До края на 1914 г. над 9 000 000 души на три континента били гледали „Фотодрамата за сътворението“ — програма, включваща филми и диапозитиви, които обясняват Хилядолетното управление на Христос. От 1918 до 1925 г. докладът „Милиони хора, които живеят днес, никога няма да умрат“, който обяснил надеждата за вечния живот на земята, бил представен от служителите на Йехова на повече от 30 езика по целия свят. През 1934 г. Свидетелите на Йехова разбрали, че онези, които имат надежда да живеят вечно на земята, трябва да бъдат покръстени. Това разбиране ги изпълнило с обновена пламенност да проповядват добрата новина за Царството. Днес перспективата за вечен живот на земята изпълва сърцата на милиони с благодарност към Йехова.

Очаква ни ‘славна свобода’!

18, 19. На какъв живот ще се радваме, както е предсказано в Исаия 65:21–25?

18 Пророк Исаия бил вдъхновен да запише на какъв живот ще се радва Божият народ на земята. (Прочети Исаия 65:21–25.) Някои дървета от преди около 2700 години, когато Исаия записал тези думи, вероятно продължават да съществуват и днес. Можеш ли да си представиш да живееш толкова дълго и да продължаваш да бъдеш изпълнен със сили и да се радваш на добро здраве?

19 Вместо времето от раждането до смъртта ни да бъде съвсем кратко, животът ще предоставя безкрайни възможности да строим, да обработваме земята и да се учим. Помисли за приятелствата, които ще можеш да развиеш. Тези любещи взаимоотношения ще продължават да растат през цялата вечност. Само на каква ‘славна свобода’ ще се радват „децата на Бога“ на земята. (Рим. 8:21)

[Бележка под линия]

a Августин твърдял, че Хилядолетното управление на Божието Царство нямало да настъпи в бъдещето, а че вече е започнало с установяването на църквата.

Можеш ли да обясниш?

• Как била замъглена надеждата на човечеството за живот на земята?

• Какво разбиране придобили някои читатели на Библията през XVII век?

• Как истинската надежда на човечеството станала по–ясна с наближаването на 1914 г.?

• Как се умножило познанието за земната надежда?

[Въпроси]

[Снимки на страница 13]

Поетът Джон Милтън (вляво) и математикът Исак Нютон (вдясно) знаели за надеждата за вечен живот на земята

[Снимки на страница 15]

Ранните Изследователи на Библията разбрали от Писанието, че било настъпило времето истинската надежда на човечеството да бъде известена по целия свят