Намерих смисъл в живота

Разказано от Гаспар Мартинес

В известен смисъл животът ми прилича на история за едно бедно селско момче, което отишло в града и забогатяло. Но ще разберете, че богатството, което натрупах, не беше точно такова, каквото си представях.

ИЗРАСНАХ в една неплодородна провинциална област през 30–те години на XX век. Семейството ми живееше в областта Ла Риоха, в северната част на Испания. Когато бях 10–годишен трябваше да напусна училище, но дотогава вече можех да чета и да пиша. Заедно с тримата си братя и трите си сестри работех на полето, като се грижех за овцете или обработвах малките ни ниви.

Бедността ни накара да придаваме прекалено голямо значение на материалните неща. Завиждахме на онези, които имаха повече от нас. Въпреки това епископът веднъж каза, че нашето село било „най–религиозното в неговата епархия“. Едва ли е предполагал, че след време мнозина щяха да напуснат католическата църква.

В търсене на нещо по–добро

Ожених се за Мерседес, едно момиче от моето село. Скоро след това ни се роди син. През 1957 г. се преместихме в близкия град Логроньо и постепенно цялото ми семейство ни последва. Бързо разбрах, че като общ работник няма да мога да изкарвам достатъчно средства. Чудех се къде да се обърна за ръководство в живота. Започнах да търся в една местна библиотека, макар че не знаех какво точно да търся.

По–късно чух, че едно радио–предаване предлага задочен библейски курс. Когато го завърших, няколко представители на една протестантска църква се свързаха с мене. След като два–три пъти посетих мястото им за поклонение, видях, че сред видните членове на църквата има съперничество. Повече не стъпих там, защото реших, че всички религии са еднакви.

Проглеждам в духовно отношение

През 1964 г. един млад мъж на име Еухенио посети дома ни. Той беше Свидетел на Йехова, но аз никога преди не бях чувал за тази религия. Въпреки това имах голямо желание да разговарям с него за Библията. Мислех си, че имам добро познание върху Писанията и му отговарях, като използвах малкото библейски стихове, които бях научил по време на задочния си курс. Въпреки че се опитвах да защитавам някои протестантски учения, в действителност не вярвах в тях.

След два дълги разговора трябваше да призная, че Еухенио си служеше с Библията  като истински специалист. Бях изумен да видя как намираше стиховете и разсъждаваше върху тяхното приложение, макар че образованието му беше по–ниско и от моето. Еухенио ми показа от Библията, че живеем в последните дни и че Божието Царство скоро ще установи райски условия на земята. Това събуди любопитството ми. (Пс. 37:11, 29; Иса. 9:6, 7; Мат. 6:9, 10)

С готовност приех да изучавам Библията. Всичко, което научих, беше ново за мене и докосна сърцето ми. Пред мене се откри надежда, която придаде смисъл на живота ми. Намерих това, което търсех. Вече усилията ми да подобря социалното си положение и да намеря достатъчно работа нямаха голямо значение. След като дори болестите и смъртта щяха да бъдат премахнати, какво оставаше за другите проблеми! (Иса. 33:24; 35:5, 6; Откр. 21:4)

Веднага започнах да разказвам на роднините си всичко, което научавах. Въодушевено им обяснявах, че Бог ще превърне земята в рай, в който верните хора ще живеят вечно.

Семейството ми приема библейската истина

Скоро около дванайсет от нас решихме да се събираме всяка неделя следобед в дома на чичо ми, за да обсъждаме обещанията от Библията. Отделяхме два–три часа всяка седмица за това. Когато разбра, че толкова много мои роднини проявяват интерес към Библията, Еухенио реши да отделя време за всяко семейство поотделно.

Имах и други роднини в Дуранго, едно градче на около 120 километра от нас, където нямаше Свидетели. Затова три месеца по–късно си взех няколко дни отпуска, за да ги посетя и да им разкажа за своята новооткрита вяра. Всяка вечер се събирахме около десетина души и аз им говорех до ранните сутрешни часове. Всички слушаха с интерес. Когато краткият ми престой свърши, им оставих няколко Библии и библейска литература. След това продължихме да поддържаме връзка с тях.

Когато Свидетелите дошли в Дуранго, където още никой не бил проповядвал, те заварили осемнайсет души, които с нетърпение чакали някой да изучава Библията с тях. Свидетелите с радост уредили всяко семейство да има свое изучаване.

До този момент Мерседес не искаше да изучава, по–скоро поради страх от човека, отколкото от нежелание да приеме библейските учения. По това време дейността на Свидетелите на Йехова в Испания беше забранена и тя се страхуваше, че властите ще изключат двете ни деца от училище и хората ще ни презират. Но като видя, че цялото семейство прие библейската истина, и тя поиска да изучава.

Само за две години четирийсет души от семейството ми станаха Свидетели и се покръстиха в символ на своето отдаване да служат на Бога. Семейството ми вече споделяше моите цели в живота. Разбирах, че съм постигнал нещо наистина стойностно. Бог щедро ни благослови с духовно богатство.

По–възрастен и по–богат

През следващите двайсет години съсредоточих усилията си в отглеждането на двете ни момчета и помагах на местния сбор. Когато двамата с Мерседес се преместихме в Логроньо, там имаше само двайсет Свидетели, а населението на града наброяваше около сто хиляди души. Не след дълго получих много отговорности в сбора.

Когато бях на 56 години, компанията, за която работех, внезапно закри завода си и аз останах без работа. Винаги съм имал голямо желание да участвам в целодневната служба, затова се възползвах от новите си обстоятелства и станах пионер. Пенсията ми беше минимална и не стигаше да живеем само с нея. Мерседес помагаше, като работеше почасово. Така успявахме да свържем двата края и винаги имахме най–необходимите неща. Днес  продължавам да служа като пионер, а съпругата ми служи от време на време като помощен пионер, като проповедната дейност ѝ носи много радост.

Преди няколко години Мерседес редовно оставяше списания на една млада жена на име Мерче, която беше изучавала Библията като малка. Мерче четеше литературата ни с интерес и Мерседес разбра, че тя все още цени библейската истина. Накрая Мерче започна да изучава Библията и напредна добре. Но съпругът ѝ, Висенте, пиеше много и не можеше да се задържи постоянно на една работа. В резултат на това той не издържаше семейството си в материално отношение и злоупотребата му с алкохола беше на път да разруши брака им.

Съпругата ми предложи на Мерче Висенте да поговори с мене и накрая той прие, а след няколко посещения се съгласи и да изучава Библията. Висенте започна да се променя, като спираше да пие за няколко дни. Постепенно успяваше да се въздържа от алкохол за седмица или дори повече. Накрая престана да пие. Поведението и външността му видимо се подобриха и семейството му стана по–сплотено. Днес той, съпругата му и дъщеря му оказват чудесна подкрепа на малкия сбор на Канарските острови, където живеят.

Поглед назад към чудесния живот, който имах

Макар че някои от роднините ми, които преди години приеха библейските учения, починаха, нашето голямо семейство продължи да расте и Бог ни благослови богато. (Пр. 10:22) Колко е удовлетворяващо да видя, че почти всички, които преди четирийсет години започнаха да изучават Библията, продължават да служат вярно на Йехова със своите деца и внуци!

Много мои роднини, които са Свидетели, служат като старейшини, помощник–служители и пионери. Големият ми син и съпругата му служат в клона на Свидетелите на Йехова в Мадрид. Когато се покръстих, в Испания имаше около три хиляди Свидетели. Днес те са над сто хиляди. Целодневната служба ми носи много радост и съм много благодарен на Бога за чудесния живот, през който можех да му служа. Макар че нямам високо образование, от време на време служа като заместник–окръжен надзорник.

Преди няколко години установих, че в селото, където израснах, вече не живее никой. В крайна сметка бедността беше принудила всички жители да изоставят нивите и домовете си, за да търсят по–добър живот. За щастие голяма част от тези преселници, включително и аз, намерихме духовно съкровище. Ние разбрахме, че животът има смисъл и че човек изпитва най–голяма радост, когато служи на Йехова.

[Снимка на страница 32]

Почти всички от семейството на брат Мартинес, които са в истината