Придобивай начина на мислене на Христос

„Нека ... сред вас да съществува същата нагласа на ума, каквато проявяваше Христос Исус.“ (РИМ. 15:5)

1. Защо трябва да се стремим да придобиваме начина на мислене на Христос?

 ИСУС ХРИСТОС казал: „Елате при мене ... и се учете от мене, защото аз съм с мек нрав и смирено сърце, и ще намерите освежение за душите си.“ (Мат. 11:28, 29) Тази сърдечна покана добре изразява любещото отношение на Исус към хората. Никой човек не би могъл да бъде по–добър пример за подражание. Макар че е могъщият Син на Бога, Исус проявявал състрадание и нежност, особено към онези, които страдали.

2. Кои аспекти от личността на Исус ще разгледаме?

² В тази и в следващите две статии ще разгледаме как можем да придобиваме начина на мислене на Исус и да отразяваме „ума на Христос“ в живота си. (1 Кор. 2:16) Ще съсредоточим вниманието си основно върху пет аспекта от личността на Исус: мекотата и смирението му, милостта му, подчинението му на Бога, смелостта му и неговата непроменяща се любов.

Учи се от мекия нрав на Христос

3. (а) Какъв урок по смирение дал Исус на учениците си? (б) Как реагирал Исус, когато учениците му проявили слабост?

³ Исус, съвършеният Син на Бога, с готовност дошъл на земята, за да служи сред несъвършени и грешни хора. Някои от тях накрая щели да го убият. Независимо от това Исус винаги запазвал радостта и самоконтрола си. (1 Пет. 2:21–23) Ако „не сваляме очи“ от примера на Исус, можем да постъпваме по същия начин, когато сме засегнати от грешките и несъвършенствата на другите. (Евр. 12:2) Исус поканил своите ученици да носят ярема му заедно с него и така да се учат от него. (Мат. 11:29) Какво можели да научат? Например Исус бил с мек нрав и проявявал търпение към своите ученици въпреки грешките им. В нощта преди да умре Исус измил краката им и така им показал какво означава да са със „смирено сърце“. Те никога нямало да забравят този урок. (Прочети Йоан 13:14–17.) По–късно, когато Петър, Яков и Йоан не могли ‘да стоят будни’, Исус милостиво показал, че разбира слабостта им. Той попитал: „Симоне, спиш ли?“ После добавил: „Стойте будни и се молете, за да не попаднете в изкушение. Да, духът гори от желание, но плътта е слаба.“ (Мар. 14:32–38)

4, 5. Как примерът на Исус ни помага да реагираме по правилен начин във връзка с грешките на другите?

⁴ Как реагираме, ако някой наш събрат християнин е амбициозен, лесно се обижда или не откликва достатъчно бързо на съветите, давани от старейшините или от „верния и разумен роб“? (Мат. 24:45–47) Макар че проявата на плътски качества от хората в света на Сатана вероятно не ни изненадва, когато забелязваме подобни несъвършенства сред своите братя, може да ни е особено трудно да им простим. Ако се дразним лесно от грешките на другите, трябва да се запитаме: „Как мога по–добре да отразявам ‘ума на Христос’?“ Старай се да си припомняш, че Исус не се ядосвал на своите ученици дори когато те проявявали някаква духовна слабост.

⁵ Помисли за случилото се с апостол Петър. Когато Исус го поканил да излезе от лодката и да дойде при него по водата, Петър наистина ходел по водата за известно  време. Но когато видял бурята, той започнал да потъва. Дали Исус се ядосал и му казал: „Така ти се пада! Това да ти е за урок.“ Не! ‘Исус веднага протегнал ръка, хванал го и му казал: „Ти, който имаш толкова малко вяра, защо започна да се съмняваш?“’ (Мат. 14:28–31) Ако някога бъдем засегнати от явната липса на вяра на някой брат или сестра, дали не можем, образно казано, да протегнем ръка и да му помогнем да придобие повече вяра? Несъмнено от мекия начин, по който Исус се отнесъл към Петър, можем да извлечем тази поука.

6. Какво учел Исус своите апостоли относно желанието за величие?

⁶ Петър участвал и в продължителния спор между апостолите кой е най–велик сред тях. Яков и Йоан искали да седнат от дясната и от лявата страна на Исус в неговото Царство. Когато чули за това, Петър и останалите апостоли били възмутени. Исус разбирал, че те вероятно били възприели тази амбициозна нагласа от обществото, в което били израснали. Той ги извикал при себе си и им казал: „Знаете, че управниците на народите господаруват над тях и че властниците ги държат в подчинение. При вас обаче не е така. Който иска да бъде велик сред вас, трябва да ви бъде служител, и който иска да бъде пръв сред вас, трябва да ви бъде роб.“ След това Исус насочил вниманието към своя собствен пример: „Точно както Човешкият син дойде не да му служат, а да служи на другите и да даде душата си като откуп в замяна на мнозина.“ (Мат. 20:20–28)

7. Как всеки от нас може да допринася за единството в сбора?

⁷ Когато отразяваме смирения начин на мислене на Исус, това може да ни помогне ‘да се държим като по–маловажни’ сред своите братя. (Лука 9:46–48) Така допринасяме за единството. Йехова, подобно на един баща в голямо семейство, иска децата му „да живеят ... в единодушие“ и да се разбират. (Пс. 133:1) Исус се молел на своя Баща за всички истински християни, като казал: „Да бъдат те усъвършенствани в едно и светът да узнае, че ти ме изпрати и че прояви любовта си към тях, точно както прояви любовта си към мене.“ (Йоан 17:23) Следователно нашето единство ни отличава като последователи на Христос. За да се радваме на такова единство, трябва да гледаме на несъвършенствата на другите така, както Христос гледал на тях. Исус бил готов да прощава и поучавал, че можем да получим прошка единствено ако самите ние прощаваме на другите. (Прочети Матей 6:14, 15.)

8. Какво можем да научим от примера на онези, които служат на Йехова вече дълги години?

⁸ Можем да научим много и като подражаваме на вярата на онези, които вече дълги години подражават на Христос. Подобно на него те проявяват разбиране спрямо несъвършенствата на другите. Те са научили, че проявяването на състрадание, подобно на Христовото, не само ни помага „да носим слабостите на онези, които не са силни“, но и допринася за единството помежду ни. Освен това състраданието насърчава целия сбор да придобива начина на мислене на Христос. Образцовите християни искат за своите събратя същото, което Павел искал за християните в Рим: „Нека Бог, който дава издръжливост и утеха, ви помогне сред вас да съществува същата нагласа на ума, каквато проявяваше  Христос Исус, така че единодушно и в един глас да прославяте Бога и Бащата на нашия господар Исус Христос.“ (Рим. 15:1, 5, 6) Нашето обединено поклонение безспорно носи слава на Йехова.

9. Защо се нуждаем от светия дух, за да подражаваме на примера на Исус?

⁹ Исус свързал ‘смиреното сърце’ с мекотата, която е част от плода на Божия свети дух. Затова, освен че изследваме примера на Исус, ние се нуждаем от светия дух на Йехова, за да подражаваме на този пример по правилен начин. Трябва да се молим за светия дух на Бога и да се стремим да развиваме неговия плод — „любов, радост, мир, дълготърпение, милост, доброта, вяра, мекота, самоконтрол“. (Гал. 5:22, 23) Като следваме примера на Исус по отношение на смирението и мекотата, ще радваме своя небесен Баща, Йехова.

Исус се отнасял милостиво към другите

10. Как Исус проявявал милост?

¹⁰ Милостта също е част от плода на светия дух. Исус винаги се отнасял милостиво към другите. Той ‘приел сърдечно’ всички, които го търсели искрено. (Прочети Лука 9:11.) Какво можем да научим от милостта на Исус? Милостивият човек е приветлив, внимателен, състрадателен и добър. Исус бил такъв. Той изпитвал силна жал към хората, ‘защото били измъчени и разпръснати като овце без пастир’. (Мат. 9:35, 36)

11, 12. (а) Опиши случай, показващ състраданието на Исус в действие. (б) Какво можеш да научиш от разгледания пример?

¹¹ Исус не само изпитвал жал и състрадание към хората, но също правел каквото можел, за да им помага. Да разгледаме един пример. Една жена страдала от неестествено кръвотечение в продължение на цели 12 години. Тя знаела, че според Моисеевия закон поради своето състояние е церемониално нечиста, както и всеки, който се докосне до нея. (Лев. 15:25–27) Въпреки това репутацията и отношението на Исус към хората трябва да са я убедили, че той е в състояние да я излекува и че ще го направи. Жената си повтаряла: „Само да докосна горната му дреха и ще оздравея.“ Тя събрала смелост, докоснала дрехата на Исус и веднага усетила, че е излекувана.

¹² Исус разбрал, че някой го е докоснал, и се огледал, за да види кой е бил. Вероятно страхувайки се, че той ще я порицае за това, че е нарушила Закона, жената паднала разтреперана в краката на Исус и му разказала цялата истина. Дали Исус порицал тази бедна изстрадала жена? Точно обратното! Той успокояващо ѝ казал: „Дъще, твоята вяра те излекува. Иди си с мир.“ (Мар. 5:25–34) Само колко утешителни трябва да са били за нея тези мили думи!

13. (а) Как нагласата на Исус се различавала от тази на фарисеите? (б) Как се отнасял Исус към децата?

¹³ За разлика от коравосърдечните фарисеи, Христос никога не използвал властта си, за да прибавя към бремето на другите. (Мат. 23:4) Точно обратното, той милостиво и търпеливо ги учел на пътищата на Йехова. Исус бил любещ другар за своите последователи, винаги внимателен и милостив, истински приятел. (Пр. 17:17; Йоан 15:11–15) Дори децата се чувствали приятно, когато били с Исус, и явно той самият се чувствал приятно с тях. Исус никога не бил прекалено зает, за да спре онова, което върши, и да отдели време за децата. Веднъж учениците му, които все още мислели за своята собствена важност подобно на религиозните водачи около тях, се опитвали да спрат хората, които водели малките си деца при Исус, за да ги докосне. Исус се възмутил от действията на учениците  си и им казал: „Оставете децата да дойдат при мене, не се опитвайте да ги спирате, защото Божието царство принадлежи на такива като тях.“ След това, използвайки децата като нагледен пример, той казал: „Казвам ви истината, който не приеме Божието царство като малко дете, няма да влезе в него.“ (Мар. 10:13–15)

14. Каква полза извличат децата от любещото внимание, което получават?

¹⁴ Помисли само как щели да се чувстват тези деца години по–късно вече като мъже и жени, припомняйки си, че Исус Христос ‘ги бил взел в прегръдките си и ги благословил’. (Мар. 10:16) В наше време децата също един ден с радост ще си спомнят за старейшините и другите, които проявяват към тях искрен, неегоистичен интерес. И още по–важно е, че от най–ранна възраст децата, които се радват на искрена загриженост от страна на членовете на сбора, разбират, че духът на Йехова действа върху неговия народ.

Проявявай милост в един жесток свят

15. Защо липсата на милост днес не бива да ни изненадва?

¹⁵ Много хора днес смятат, че нямат достатъчно време да проявяват милост към другите. Всеки ден в училище, на работното място, докато пътуват, а и в службата поклонниците на Йехова се сблъскват с духа на света. Грубото отношение може да ни разочарова, но не бива да ни изненадва. Йехова вдъхновил Павел да ни предупреди, че в тези кризисни „последни дни“ християните ще трябва да живеят сред хора, които „обичат само себе си“ и са „безсърдечни“. (2 Тим. 3:1–3)

16. Как можем да допринасяме за проявата на милост, подобна на Христовата, в сбора?

¹⁶ От друга страна, атмосферата в истинския християнски сбор е освежаваща и напълно се различава от онова, което понасяме в този жесток свят. Като подражава на Исус, всеки един от нас може да допринася за тази здрава атмосфера. Как можем да правим това? Например мнозина в сбора се нуждаят от помощта и насърчението ни, тъй като се сблъскват със здравословни проблеми и други неблагоприятни обстоятелства. В „последните дни“ тези проблеми може би се увеличават, но в никакъв случай не са нещо ново. В библейски времена християните изпитвали подобни трудности. Затова е подходящо да оказваме помощ на страдащите, както било при християните в миналото. Павел например подканил своите братя ‘да говорят утешително на потиснатите души, да подкрепят слабите и да проявяват дълготърпение към всички’. (1 Сол. 5:14) Това означава да проявяваме на практика милост, подобна на Христовата.

17, 18. Как можем да подражаваме на милостта на Исус?

¹⁷ Християните имат отговорността ‘да приемат братята си сърдечно’, да се отнасят към тях така, както Исус би го направил, да проявяват искрена загриженост както към онези, които познават от години, така и към онези, които може би никога не са виждали. (3 Йоан 5–8) Подобно на Исус и ние трябва да поемаме инициативата  да проявяваме състрадание към другите, като винаги се стараем да бъдем освежаващи за тях. (Иса. 32:2; Мат. 11:28–30)

¹⁸ Всеки от нас може да проявява милост, като с действията си показва на другите, че е загрижен за тях и разбира проблемите им. Търси начини и създавай възможности да правиш това. Поемай инициативата! Павел отправил следната подкана: „Обичайте се като братя и проявявайте нежна привързаност един към друг. Бъдете първи в оказването на почит помежду си.“ (Рим. 12:10) Това означава да следваме примера на Христос, да се отнасяме към другите по сърдечен и милостив начин и да се научим да проявяваме „любов без лицемерие“. (2 Кор. 6:6) Павел описал тази любов, подобна на Христовата, по следния начин: „Любовта е дълготърпелива и добра. Любовта не завижда, не се хвали, не се възгордява.“ (1 Кор. 13:4) Вместо да таим неприязън спрямо своите братя и сестри, нека следваме подканата: „Бъдете мили един към друг, нежно състрадателни, като щедро си прощавате взаимно, както и Бог ви прости щедро чрез Христос.“ (Еф. 4:32)

19. Какви добри резултати произлизат от проявата на милост, подобна на Христовата?

¹⁹ Стремежът ни да развиваме и да проявяваме милост, подобна на Христовата, по всяко време и при всяка ситуация ни носи богати благословии. Духът на Йехова ще действа свободно в сбора и ще развива в нас своя добър плод. Освен това, когато следваме примера на Исус и помагаме на другите да вършат същото, нашето радостно и единно поклонение ще носи радост на самия Йехова Бог. Затова нека не преставаме да полагаме усилия да отразяваме мекотата и милостта на Исус в отношенията си с другите.

Можеш ли да обясниш?

• Как Исус показал, че е „с мек нрав и смирено сърце“?

• Как Исус проявявал милост?

• Как подобно на Христос можем да проявяваме мекота и милост в този несъвършен свят?

[Въпроси]

[Снимка на страница 8]

Когато вярата на някой наш събрат е разклатена, както станало с Петър, дали ще му подадем ръка за помощ?

[Снимка на страница 10]

Как можеш да допринасяш за това милостта да процъфтява в сбора?