Религията — мой личен избор или избор на родителите ми?

В ПОЛША много хора казват на Свидетелите на Йехова: „С тази религия съм се родил и с тази религия ще умра.“ Така показват, че според тях религията се предава от поколение на поколение. Дали там, където живееш, хората мислят по същия начин? Какви са обикновено последствията от подобен възглед? Религията се превръща в нещо формално, просто семейна традиция. Дали това може да стане и с някои от Свидетелите на Йехова, които са получили чудесно духовно наследство от своите родители или от своите баба и дядо?

Не станало така с Тимотей, който бил напътстван от своите вярващи майка и баба да вярва в истинския Бог и да го обича. Тимотей познавал свещените писания „от най–ранно детство“. След време подобно на майка си и баба си Тимотей се убедил, че християнството е истината. Той ‘повярвал’ в онова, което разбрал от Писанието относно Исус Христос. (2 Тим. 1:5; 3:14, 15) Затова, макар че за да помогнат на децата си да станат служители на Йехова, християнските родители днес правят най–доброто, на което са способни, самите деца трябва да развият желание да служат на Йехова. (Мар. 8:34)

Всеки трябва да вярва, подбуждан от убедителни доказателства, за да може да служи на Йехова от любов и да запази неопетнеността си независимо от обстоятелствата. Тогава вярата му ще бъде силна и ще има здрава основа. (Еф. 3:17; Кол. 2:6, 7)

Ролята на децата

Албърт a, който израснал в семейство на Свидетели, обяснява: „Винаги съм знаел, че Свидетелите на Йехова са истинската религия, но ми беше трудно да приема онова, което те казваха относно начина, по който трябва да живея.“ Ако си младеж, може би и ти мислиш същото. Защо не положиш усилия да разбереш какво се включва в начина на живот, който Йехова изисква от нас, и да намираш наслада в това да изпълняваш волята му? (Пс. 40:8) Албърт казва: „Просто започнах да се моля. В началото ми беше трудно и трябваше да се принуждавам да го правя. Не след дълго обаче почувствах, че мога да бъда ценен в очите на Бога, ако се опитвам да върша онова, което е правилно. Това ми даде силата да направя нужните промени.“ Като развиваш лични взаимоотношения с Йехова, ще изпитваш по–силно желание да  вършиш онова, което той изисква от нас. (Пс. 25:14; Як. 4:8)

Помисли за някоя игра, на която си играл, като например табла или шах, или за някой спорт. Ако не знаеш правилата или ако не можеш да играеш добре, вероятно ще ти бъде скучно. Но ако научиш правилата и станеш добър в тази игра, нима няма да очакваш с нетърпение да играеш на нея или дори да създаваш възможности за това? Същото се отнася и за християнските дейности. Затова поемай инициативата да се подготвяш за християнските събрания. Участвай в тях. Тогава въпреки възрастта си можеш да бъдеш насърчение за другите със своя пример! (Евр. 10:24, 25)

Същото е и когато говориш на другите за своята вяра. Трябва да правиш това, подбуждан от любов, а не по принуда. Запитай се: „Защо искам да кажа на другите за Йехова? Какви причини имам да го обичам?“ Трябва да познаваш Йехова като любещ Баща. Той казал чрез пророк Йеремия: „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.“ (Йер. 29:13, 14) Какво може да изисква това от тебе? Якуб казва: „Трябваше да променя начина си на мислене. От малък ходя на събрания и на служба, но тези неща станаха като рутина за мене. Чак когато опознах Йехова по–добре и развих лични взаимоотношения с него, в действителност приех истината.“

Доброто и изграждащо общуване с другите има огромно влияние върху това дали изпитваш наслада от службата си. В една боговдъхновена притча се казва: „Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър.“ (Пр. 13:20) Следователно трябва да търсиш приятели сред онези, които си поставят духовни цели и изпитват радост от службата за Йехова. Йола споделя: „За мене беше насърчително да общувам с множество млади хора, проявяващи духовна нагласа. Започнах да изпитвам голяма радост от редовното участие в службата.“

Ролята на родителите

Йола казва: „Много съм благодарна на родителите си, че ме учеха за Йехова.“ Родителите наистина могат да окажат силно влияние върху избора на децата си. Апостол Павел писал: „Вие, бащи, ... полагайте грижи за [децата си] чрез възпитанието и умственото ръководство, идващи от Йехова.“ (Еф. 6:4) Този вдъхновен от Бога съвет ясно показва, че ролята на родителите е да учат децата си на пътищата на Йехова, а не на своите собствени идеи. Вместо да внедрявате в ума на децата си онова, което вие искате да постигнат, колко прекрасно би било да им помогнете да имат за цел в живота си да живеят в хармония с намерението на Йехова!

Вие можете да учите децата си на думите на Йехова и да говорите за тези думи, ‘когато седите в дома си, когато ходите по пътя, когато лягате и когато ставате’. (Втор. 6:6, 7) Ева и Ришард, които имат трима синове, си спомнят: „Често говорехме за различните аспекти на целодневната служба.“ Какъв бил резултатът? „Момчетата искаха да се запишат в Теократичното училище за проповедна служба, когато бяха още много  малки, станаха вестители и накрая сами решиха да се покръстят. По–късно започнаха да служат в Бетел или като пионери.“

Добрият пример на родителите е важен. Ришард казва: „Бяхме решени да не водим двойствен живот, тоест да не се държим по един начин у дома и по друг начин в сбора.“ Запитайте се тогава: „Какво виждат децата ми в моя живот? Дали виждат искрена любов към Йехова? Забелязват ли тази любов в молитвите ми и в навиците ми за лично изучаване? Дали я виждат в отношението ми спрямо проповедната дейност, забавленията и материалните неща, както и в онова, което казвам за другите в сбора?“ (Лука 6:40) Децата наблюдават как постъпвате в ежедневието си и ще забележат всяко несъответствие между онова, което казвате, и онова, което вършите.

Дисциплинирането е важна част от възпитаването на децата. Божието вдъхновено Слово обаче ни казва ‘да възпитаваме детето отрано в подходящия за него път’. (Пр. 22:6) Ева и Ришард обясняват: „Отделяхме време да изучаваме Библията с всяко дете поотделно.“ Разбира се, самите вие, като родители, носите отговорността да прецените дали е необходимо да изучавате поотделно с всяко дете. Каквото и решение да вземете, трябва да се отнасяте към децата си като към отделни личности. Това изисква гъвкавост и благоразумие. Например вместо просто да казвате на децата си, че определена музика е лоша, защо не им покажете как да вземат мъдри решения и как са засегнати библейските принципи?

Децата ви може да знаят какво точно очаквате от тях и може да изглежда, че се съобразяват с вашите желания. Но вие трябва да стигнете до сърцата им. Помнете, че „намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; но разумен човек ще го извади“. (Пр. 20:5) Проявявайте проницателност, бъдете нащрек за неща, които може да подсказват, че в сърцето на детето ви се промъкват съмнения, и незабавно предприемайте действия. Без да обвинявате, покажете, че сте загрижени, и задавайте подходящи въпроси. И все пак внимавайте да не задавате прекалено много въпроси. Вашата искрена загриженост ще докосне сърцето на детето и така ще можете да му помогнете.

 Ролята на сбора

Като един от служителите на Бога, дали и ти можеш да помагаш на младежите в сбора да ценят духовното наследство, което са получили? Макар че за възпитанието на децата са отговорни родителите, останалите членове на сбора, особено старейшините, могат да подкрепят техните усилия. Много важно е да поемаме инициативата да помагаме на младежите в разделени по вяра семейства.

Какво могат да направят старейшините, за да помогнат на младежите да развият любов към Йехова и да се чувстват нужни и ценени? Мариуш, който служи като старейшина в един сбор в Полша, казва: „Старейшините трябва да общуват, да общуват, да общуват с младежите. Това трябва да става не само когато възникват проблеми, но и при други случаи, като например в службата, след събранията или на по чаша чай.“ Защо не попиташ младежите как се чувстват в сбора? Подобно откровено общуване привлича младежите към сбора и им помага да се чувстват част от него.

Ако си старейшина, дали полагаш усилия да опознаеш младежите в сбора? Макар че сега служи като старейшина, Албърт, споменат по–рано, изпитвал различни трудности през младежките си години. Той казва: „Като по–млад, веднъж трябваше да имам лично пастирско посещение.“ Старейшините могат да проявят личен интерес към младежите и като се молят за духовното им благополучие. (2 Тим. 1:3)

За младите е добре да участват в дейностите на сбора. Иначе съществува опасност да се съсредоточат върху светски цели. Дали можеш да участваш заедно с тях в службата и да бъдеш техен приятел? Прекарвай част от свободното си време с младежите, като създаваш приятелска атмосфера, в която те да се чувстват спокойно. Йола си спомня: „Една пионерка проявяваше личен интерес към мене. Първият път, когато сама пожелах да изляза на служба, беше с нея.“

Твоят личен избор

Младежи, запитайте се: „Какви са моите цели? Ако още не съм покръстен, дали съм си поставил за цел да се покръстя?“ Решението да се покръстиш трябва да произлиза от сърце, изпълнено с любов към Йехова, а не от чувство за дълг към семейната традиция.

Нека Йехова бъде вашият истински Приятел и истината да бъде вашето съкровище! Йехова заявил чрез пророк Исаия: „Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог.“ Йехова ще бъде с тебе, докато ти останеш негов приятел. Той наистина ще те укрепи и ‘ще те подпре с праведната си десница’. (Иса. 41:10)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 4]

Опитай се да разбереш какво има в сърцето на твоето дете

[Снимка на страница 6]

Решението да се покръстиш произлиза от сърце, изпълнено с любов към Йехова