Цениш ли това, което Йехова е направил за твоето избавление?

„Благословен да бъде Йехова, Богът на Израил, защото насочи вниманието си към своя народ, за да го избави.“ (ЛУКА 1:68)

1, 2. С какъв пример може да се сравни тежкото положение, в което се намираме сега, и какви въпроси ще обсъдим?

 ПРЕДСТАВИ си, че си приет в болница. Настанен си в отделение, където всички страдат от една и съща болест, при това смъртоносна и за която не е открито лекарство. Когато научаваш, че един лекар е започнал да търси лекарство, ти си обнадежден. С нетърпение чакаш да ти кажат как се развиват нещата. И един ден разбираш, че вече е намерено лекарство! Лекарят, направил откритието, е дал големи жертви, за да осигури лечение за болестта. Как би се чувствал тогава? Несъмнено сърцето ти ще бъде изпълнено с уважение и признателност към човека, който е осигурил за тебе и за много други хора избавление от смъртта.

² Тази ситуация може да изглежда преувеличена, но отговаря на действителността, с която се сблъскваме. Всеки от нас се намира в много по–тежко положение от описаната по–горе ситуация. Ние отчаяно се нуждаем от избавител. (Прочети Римляни 7:24.) Йехова е пожертвал много неща, за да ни избави. Неговият Син също направил големи жертви. Нека обсъдим четири основни въпроса: Защо се нуждаем от избавление? Какво му струвало на Исус нашето избавление? Какво му струвало и на Йехова? И как можем да покажем, че ценим това, което Бог е направил, за да ни избави?

Защо се нуждаем от избавление

3. Защо грехът може да се сравни с епидемия?

³ Според неотдавнашно проучване една от най–страшните епидемии през човешката история е испанският грип през 1918 г.,  отнел живота на десетки милиони души. Но има и още по–смъртоносни болести. Макар че могат да заразят по–малко на брой хора, при тях процентът на смъртните случаи е по–голям. a Какви обаче биха били данните, ако сравним греха с такава епидемия? Да си припомним думите от Римляни 5:12: „Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички станаха грешни.“ Степента на заразяване с греха е 100 процента, тъй като всички несъвършени хора грешат. (Прочети Римляни 3:23.) И колко души умират от греха? Павел писал, че грехът причинява смърт на „всички“.

4. Как Йехова гледа на продължителността на живота ни, и как неговата гледна точка се различава от тази на много хора днес?

⁴ Мнозина днес гледат на греха и смъртта като на нещо нормално. Те се притесняват от т.нар. преждевременна смърт, но смятат за „естествена“ смъртта, която бавно настъпва с напредването на възрастта. Хората много лесно изгубили от погледа си първоначалното намерение на Създателя. Нашият живот е далеч по–кратък от живота, който той замислил. Всъщност никой не е живял дори „един ден“ от гледна точка на Йехова. (2 Пет. 3:8) Затова Божието Слово казва, че животът ни е краткотраен като растежа на тревата или като „лъх“. (Пс. 39:5, НС; 1 Пет. 1:24) Трябва да помним това. Защо? Защото ако осъзнаваме колко тежка е „болестта“, която ни поразява, ще ценим повече „лекарството“ — нашето избавление.

5. Какво никога не сме притежавали заради греха?

⁵ За да осъзнаем колко тежка болест е грехът и последиците от нея, трябва да разберем какво ни е причинил грехът. Първоначално това може да ни е трудно, понеже заради греха никога не сме притежавали нещо, което нашите прародители са притежавали. В началото Адам и Ева се радвали на съвършен човешки живот. Тъй като умът и тялото им били съвършени, те притежавали власт над своите мисли, чувства и действия. Така можели да развиват чудесни качества като служители на Йехова Бог. Но вместо това те отхвърлили този скъпоценен подарък, съвършеният човешки живот. Като избрали да съгрешат против Йехова, загубили живота, който Йехова замислил за тях и за потомството им. (Бит. 3:16–19) Те заразили себе си и нас с ужасната „болест“, спомената по–горе. Йехова с право ги осъдил. Но на нас той ни дава надеждата за избавление. (Пс. 103:10)

Какво му струвало на Исус нашето избавление

6, 7. (а) Как Йехова показал най–напред, че за нашето избавление ще бъде необходима голяма жертва? (б) Какво можем да научим от жертвите, принесени от Авел и патриарсите, живели преди да бъде даден Законът?

⁶ Йехова знаел, че ще е необходима голяма жертва, за да избави потомството на Адам и Ева. От пророчеството, записано в Битие 3:15, научаваме какво било необходимо за избавлението. Йехова щял да осигури „потомство“ — един спасител, който един ден да унищожи и премахне Сатана. Но този спасител щял да понесе страдания, като бъде наранен в петата в преносен смисъл. Това щяло да му причини болка и да ограничи дейността му, но какво в действителност означавало това? Какво трябвало да издържи избраният от Йехова спасител?

⁷ За да избави човечеството от греха, спасителят трябвало да осигури средство за изкупление, чрез което хората да бъдат помирени с Бога, като бъдат премахнати последиците от греха. Какво включвало това? Още в началото на човешката история  станало ясно, че е необходима жертва. Когато първият верен човек Авел принесъл животински жертви на Йехова, той получил Божието одобрение. След време боящите се от Бога патриарси като Ной, Авраам, Яков и Йов принесли подобни жертви, които били угодни на Бога. (Бит. 4:4; 8:20, 21; 22:13; 31:54; Йов 1:5) По–късно Моисеевият закон хвърлил повече светлина по въпроса за жертвите.

8. Какво правел първосвещеникът на ежегодния Ден на изкуплението?

⁸ Едни от най–важните жертви, изисквани от Закона, били жертвите, принасяни на ежегодния Ден на изкуплението. Онова, което първосвещеникът извършвал на този ден, било със символично значение. Той принасял жертви на Йехова, за да осигури изкупление за греховете — първо за греховете на свещенството и след това за греховете на несвещеническите племена. Първосвещеникът влизал в Най–святото отделение на скинията или на храма, където само той можел да влиза и то единствено на този ден от годината. Там поръсвал с кръвта от жертвите пред ковчега на договора. Над този свещен сандък се появявал светъл, сияещ облак, показващ присъствието на Йехова Бог. (Из. 25:22; Лев. 16:1–30)

9. (а) Кого представял първосвещеникът в Деня на изкуплението, и какво означавали жертвите, които принасял? (б) Какво било предизобразено от влизането на първосвещеника в Най–святото?

⁹ Апостол Павел бил вдъхновен да разкрие символичното значение на всичко това. Той посочил, че първосвещеникът представял Месията, Исус Христос, а принасянето на жертвите — жертвената смърт на Христос. (Евр. 9:11–14) Тази съвършена жертва щяла да осигури истинско изкупление за две групи от хора — свещенството от 144 000 помазани с духа братя на Христос и „другите овце“. (Йоан 10:16) Влизането на първосвещеника в Най–святото отделение предизобразявало отиването на Исус в небето, за да представи пред Йехова Бог стойността на изкупителната жертва. (Евр. 9:24, 25)

10. Какво показали библейските пророчества, че ще изпита Месията?

¹⁰ Следователно избавлението на потомството на Адам и Ева щяло да струва скъпо. Месията трябвало да пожертва своя живот! Пророците, написали Еврейските писания, дали повече подробности относно това. Например пророк Даниил казал ясно, че „князът Месия“ щял да бъде „посечен“, или екзекутиран, за „умилостивение за беззаконието“. (Дан. 9:24–26) Исаия предсказал, че Месията щял да бъде отхвърлен, преследван и екзекутиран, или прободен, заради греховете на несъвършените хора. (Иса. 53:4, 5, 7)

11. Как Синът на Йехова проявил готовността си да пожертва себе си за нашето избавление?

¹¹ Преди да дойде на земята, Божият единороден Син знаел какво щяло да му струва избавлението ни. Той щял да понесе жестоко отношение и после щял да бъде убит. Дали когато неговият Баща му разкрил това, той се отдръпнал назад или се разбунтувал? Напротив, той се подчинил охотно на напътствията на своя Баща. (Иса. 50:4–6) По същия начин, докато бил на земята, Исус послушно изпълнявал волята на Баща си. Защо? Той отговорил  с думите: „Аз обичам Бащата.“ Освен това казал: „Никой няма по–голяма любов от тази да даде душата си за своите приятели.“ (Йоан 14:31; 15:13) Така че нашето избавление е възможно до голяма степен благодарение на любовта, проявена от Сина на Йехова. Въпреки че му струвало съвършения човешки живот, той се радвал да даде тази жертва за нашето избавление.

Какво му струвало на Йехова нашето избавление

12. На чия воля е израз откупът, и защо той го осигурил?

¹² Исус не бил този, който решил, че трябва да бъде платен откупът, нито как трябвало да стане това. По–скоро тази мярка за избавление била основна част от волята на Йехова. Апостол Павел посочил, че олтарът в храма, върху който били принасяни жертвите, представял волята на Йехова. (Евр. 10:10) Следователно ние дължим на първо място и най–вече на Йехова избавлението, което получаваме чрез Христовата жертва. (Лука 1:68) Тя е израз на съвършената воля на Бога и на огромната му любов към хората. (Прочети Йоан 3:16.)

13, 14. Как примерът на Авраам може да ни помогне да разберем какво е направил Йехова за нас?

¹³ Какво пожертвал Йехова, за да покаже любовта си към нас по този начин? Не е лесно да разберем това, но има един библейски разказ, който може да ни помогне. Йехова поискал от верния мъж Авраам да направи нещо изключително трудно — да принесе в жертва сина си Исаак. Авраам бил любещ баща. Затова Йехова казал, че за Авраам Исаак бил ‘единственият син, когото люби’. (Бит. 22:2) Но Авраам разбирал, че да извърши волята на Йехова било много по–важно от любовта му към Исаак. Авраам тръгнал и се подчинил на Бога. Йехова обаче не позволил на Авраам да направи това, което един ден той сам щял да направи. Бог изпратил един ангел да спре Авраам точно преди да принесе в жертва сина си. Авраам бил твърдо решен да се подчини на своя Бог в това трудно изпитание и бил уверен, че единствената надежда да види отново младежа жив щяла да бъде възможна чрез възкресение. Но той вярвал напълно, че Бог ще извърши такова възкресение. Всъщност Павел казал, че Авраам получил обратно Исаак чрез възкресение ‘по начин, който послужил като предобраз’. (Евр. 11:19)

¹⁴ Трудно е да си представим каква болка изпитвал Авраам, докато се подготвял да принесе сина си в жертва. В известен смисъл преживяното от Авраам ни помага да си обясним какво изпитвал Йехова, като принасял онзи, когото нарекъл „моя любим син, когото одобрявам“. (Мат. 3:17) Но да не забравяме, че болката на Йехова вероятно била много по–силна. Той и неговият Син се били радвали на близко общуване в продължение на милиони, може би дори на милиарди години. Синът работел радостно с Бащата като негов любим „майсторски работник“ и като Говорител, или „Словото“. (Пр. 8:22, 30, 31; Йоан 1:1) Онова, което Йехова понесъл, когато Синът му бил измъчван, подиграван и после убит като престъпник, е много повече от това, което можем да си представим. Наистина  нашето избавление му струвало скъпо на Йехова! Тогава как можем да покажем, че ценим избавлението си?

Как можеш да покажеш, че цениш избавлението?

15. Как Исус завършил великото дело на изкуплението, и какво направило възможно това?

¹⁵ След като бил възкресен в небето, Исус завършил великото дело на изкуплението. Когато бил обединен отново със своя обичан Баща, той представил пред него стойността на жертвата си. Това донесло големи благословии. Вече била възможна пълна прошка за греховете — първо за греховете на помазаните братя на Христос и след това за „целия свят“. Благодарение на тази жертва всички днес, които се разкайват искрено за греховете си и стават истински последователи на Христос, могат да се радват на одобрена позиция пред Йехова Бог. (1 Йоан 2:2) Как това се отнася и за тебе?

16. С какъв пример може да обясним защо трябва да сме признателни за избавлението, което Йехова е осигурил за нас?

¹⁶ Нека се върнем на примера, даден в началото на статията. Да предположим, че лекарят, който открива лекарството за болестта, отива при пациентите в твоето отделение със следното предложение: Всеки, който приеме лечението и следва предписанията, ще бъде излекуван. Какво ще направиш, ако повечето болни откажат да следват напътствията на лекаря, спорейки че ще им е много трудно да вземат лекарството или да спазват предписаното лечение? Ще постъпиш ли като тях, макар да имаш убедителни доказателства, че лекарството наистина е ефикасно? Разбира се, че не! Несъмнено ще бъдеш благодарен за лекарството и ще следваш внимателно напътствията на лекаря, като дори може би ще кажеш и на другите за своя избор. С други думи, всеки от нас трябва да изпитва голямо желание да покаже на Йехова колко много е благодарен за избавлението, което той ни е осигурил чрез изкупителната жертва на своя Син. (Прочети Римляни 6:17, 18.)

17. По какви начини можеш да покажеш признателността си за това, което Йехова е направил за твоето избавление?

¹⁷ Ако ценим това, което Йехова и Синът му са направили, за да ни избавят от греха и смъртта, ще го показваме на практика. (1 Йоан 5:3) Ще се борим със своята склонност да грешим. Няма да вършим умишлено грях и да бъдем лицемери, като водим двойствен живот, който често съпътства вършенето на грях. Подобно поведение би означавало, че не ценим откупа и не сме благодарни за него. Вместо това ние ще покажем признателността си, като полагаме усилия да останем чисти в Божиите очи. (2 Пет. 3:14) Освен това ще споделяме с другите хора чудесната надежда за избавление, така че и те да имат одобрена позиция пред Йехова и надежда за вечен живот. (1 Тим. 4:16) Няма съмнение, че Йехова и неговият Син заслужават цялото време и сили, които можем да използваме, за да ги възхваляваме! (Мар. 12:28–30) Размишлявай за това! Можем да очакваме времето, когато ще бъдем напълно излекувани от греха. Нашият живот може да бъде точно такъв, какъвто го замислил Бог — съвършен и вечен, и то благодарение на онова, което Йехова е направил за нашето избавление! (Рим. 8:21)

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

• Защо спешно се нуждаеш от избавление?

• Как ти въздейства това, че Исус пожертвал себе си?

• Какви чувства изпитваш относно дара на откупа, който дал Йехова?

• Какво си подтикнат да правиш, имайки предвид мерките, които Йехова е взел за твоето избавление?

[Въпроси]

[Снимка на страница 27]

В Деня на изкуплението първосвещеникът в Израил бил предобраз на Месията

[Снимка на страница 28]

От готовността на Авраам да принесе сина си в жертва можем да научим много за далеч по–голямата жертва, която дал Йехова