„Бъдете пламенни чрез духа“

„Не бъдете мързеливи в делата си. Бъдете пламенни чрез духа. Служете на Йехова като роби.“ (РИМ. 12:11)

1. Защо израилтяните правели животински жертви и други приноси?

ЙЕХОВА цени доброволните жертви, които неговите служители правят в израз на любовта си към него и на подчинението си спрямо волята му. В древни времена той приемал различни животински жертви и други приноси. Те били правени съгласно Моисеевия закон от израилтяните, които искали да получат прошка за греховете си и да изразят благодарността си. В християнския сбор Йехова не очаква да му принасяме такива материални жертви. Но в дванайсета глава на писмото си до християните в Рим апостол Павел показва, че и от нас се очаква да принасяме жертви. Нека разгледаме как можем да правим това.

Жива жертва

2. Какъв живот водим ние, като християни, и какво включва това?

²Прочети Римляни 12:1, 2. В началото на своето писмо Павел показал ясно, че помазаните християни — и юдеи, и езичници — били обявени за праведни пред Бога въз основа на вяра, а не на дела. (Рим. 1:16; 3:20–24) В дванайсета глава Павел обяснява, че християните трябва да изразяват благодарността си, като водят самопожертвувателен живот. За да постигнем това, трябва да обновим ума си. Поради наследеното си несъвършенство ние сме подчинени на „закона на греха и на смъртта“. (Рим. 8:2) Затова трябва да се преобразим, ‘да се обновяваме в силата, подбуждаща ума ни’, като променим коренно своите склонности. (Еф. 4:23) Подобна пълна промяна може да бъде постигната единствено с помощта на Бога и на неговия дух. Това изисква и старателни усилия от наша страна, като използваме своите „мисловни способности“. Означава да правим всичко възможно, за да ‘не се приспособяваме към тази система’ с нейния покварен морал, упадъчни забавления и извратено мислене. (Еф. 2:1–3)

3. Защо участваме в християнските дейности?

³ Павел ни кани още да използваме своите „мисловни способности“, за да докажем на себе си в какво се състои „добрата, угодна и съвършена воля на Бога“. Защо четем Библията ежедневно, размишляваме върху прочетеното, молим се, посещаваме християнските събрания и участваме в проповядването на добрата новина за Царството? Дали защото старейшините в сбора ни напътстват да правим това? Вярно е, че сме благодарни за полезните напомняния на старейшините. Но ние участваме в християнските дейности, защото сме подтикнати от духа на Йехова да проявяваме искрената си любов към него. Освен това ние лично сме убедени, че Йехова иска от нас да извършваме тези дейности. (Зах. 4:6; Еф. 5:10) Изпитваме голяма радост и удовлетворение, като осъзнаваме, че живеейки като истински християни, можем да бъдем угодни на Бога.

Различни дарове

4, 5. Как християнските старейшини трябва да използват даровете си?

⁴Прочети Римляни 12:6–8, 11. Павел обяснява, че „сме получили различни дарове в зависимост от проявената към нас незаслужена милост“. Някои от даровете, споменати от Павел — съветване и ръководене, — се отнасят особено за християнските старейшини, които са подканени да ръководят „с усърдие“.

 ⁵ Павел казва, че същото това усърдие трябва да се вижда в начина, по който надзорниците служат като учители и извършват „служба“. Контекстът показва, че тук Павел явно говори за „служба“, извършвана в сбора, който е наречен „едно тяло“. (Рим. 12:4, 5) Тази служба е подобна на споменатата в Деяния 6:4, където апостолите заявяват: „Ние ще се посветим на молитвата и на службата, свързана с Божието слово.“ Какво включва подобна служба? Християнските старейшини използват даровете си, за да укрепват членовете на сбора. Те показват, че ‘постоянстват в службата’, като усърдно осигуряват ръководство и напътствия на сбора от Божието Слово посредством своето съчетано с молитва изучаване, изследване, поучаване и осигуряване на пастирски грижи. Надзорниците трябва съвестно да използват даровете си и да се грижат за овцете „с радост“. (Рим. 12:7, 8; 1 Пет. 5:1–3)

6. Как можем да следваме съвета от Римляни 12:11, върху който е основана тази статия?

⁶ Павел казва още: „Не бъдете мързеливи в делата си. Бъдете пламенни чрез духа. Служете на Йехова като роби.“ Ако установим, че сме започнали да извършваме службата си вяло, може да е необходимо да преосмислим навиците си за изучаване и да се молим по–силно и по–често за духа на Йехова, който може да ни помогне да преодолеем всяка проява на равнодушие и да обновим пламенността си. (Лука 11:9, 13; Откр. 2:4; 3:14, 15, 19) Светият дух давал сили на първите християни да говорят за „величествените дела на Бога“. (Деян. 2:4, 11) Той може да подбуди и нас да проявяваме пламенност в службата и да бъдем „пламенни чрез духа“.

Смирение и скромност

7. Защо трябва да служим със смирение и скромност?

⁷Прочети Римляни 12:3, 16. Даровете, които може да имаме, се дължат на „незаслужената милост“ на Йехова. На друго място Павел пише: „Нашата способност идва от Бога.“ (2 Кор. 3:5) Следователно не бива да търсим слава за себе си. Ние трябва смирено да признаваме, че успехът, който може да имаме в службата си, се дължи на Божията благословия, а не на собствените ни способности. (1 Кор. 3:6, 7) В хармония с това Павел заявява: „Казвам на всекиго от вас да не мисли за себе си повече, отколкото е необходимо да мисли.“ Необходимо е да проявяваме самоуважение и да намираме радост и удовлетворение в службата за Царството. Но като проявяваме скромност, осъзнавайки ограниченията си, ще избегнем опасността да станем самонадеяни. Ние искаме ‘да мислим така, че да бъдем със здрав разум’.

8. Как можем да избягваме ‘да смятаме себе си за разумни’?

 ⁸ Би било глупаво да се хвалим със собствените си постижения. Този, „който причинява растежа“, е Бог. (1 Кор. 3:7) Павел казва, че за всеки член на сбора ‘Бог е отмерил вяра’. Вместо да мислим, че превъзхождаме останалите, трябва да признаваме онова, което другите постигат според своята вяра. Павел продължава: „Мислете за другите така, както мислите за себе си.“ В друго свое писмо апостолът ни казва ‘да не правим нищо, подтиквани от свадливост или от суетност, но смирено да смятаме, че другите ни превъзхождат’. (Флп. 2:3) Нужни са истинско смирение и съзнателни усилия, за да признаем, че нашите братя и сестри ни превъзхождат по един или друг начин. Смирението няма да позволи ‘да смятаме себе си за разумни’. Макар че привилегиите в специалната служба може да поставят някого в центъра на вниманието, всеки един от нас ще намери голяма радост в извършването на ‘скромни неща’ — задачи, които често остават незабелязани от останалите. (1 Пет. 5:5)

Нашето християнско единство

9. Защо Павел сравнява помазаните с духа християни с частите на едно тяло?

⁹Прочети Римляни 12:4, 5, 9, 10. Павел сравнява помазаните християни с частите на едно тяло, служещи обединено под ръководството на своя Глава, Христос. (Кол. 1:18) Апостолът напомня на помазаните с духа християни, че тялото има много части, които изпълняват различни задачи, и че те, ‘макар и много, са едно тяло в единство с Христос’. По подобен начин Павел подканил помазаните християни в Ефес: „Нека чрез любов да израснем във всичко до зрялост, за да бъдем като него, който е главата, Христос. От него всички части на тялото, като са хармонично свързани заедно и си сътрудничат чрез всяка става, която дава необходимото — съгласно действието на всяка една част в съответната степен, — допринасят за растежа на тялото, за да изгради само̀ себе си в любов.“ (Еф. 4:15, 16)

10. Чия власт трябва да признават „другите овце“?

¹⁰ Въпреки че не са част от съставното тяло на Христос, „другите овце“ могат да научат много от това сравнение. (Йоан 10:16) Павел казва, че Йехова е ‘подчинил всичко под краката на Христос и го е направил глава над всичко за доброто на сбора’. (Еф. 1:22) Днес „другите овце“ са част от всичко, което Йехова е подчинил на главенството на своя Син. Те са и сред ‘притежанията’, които Христос е поверил на своя „верен и разумен роб“. (Мат. 24:45–47) Затова хората със земна надежда трябва да признават Христос за свой Глава и да са послушни на „верния и разумен роб“ и неговото Ръководно тяло, както и на мъжете, назначени като надзорници в сбора. (Евр. 13:7, 17) Това допринася за християнското единство.

11. На какво се основава нашето единство, и какво още съветвал Павел?

¹¹ Това единство се основава на любов, която „свързва всичко по съвършен начин“. (Кол. 3:14) В дванайсета глава на Римляни Павел набляга на това, като казва, че любовта ни трябва да бъде „без лицемерие“ и че „с братска любов“ трябва да проявяваме „нежна привързаност един към друг“. Това води до взаимно уважение. Павел казва: „Бъдете първи в оказването на почит помежду си.“ Разбира се, не бива да бъркаме любовта със сантименталността. Трябва да правим всичко възможно, за да пазим сбора чист. Павел добавя следното към съвета за проявяването на любов: „Отвращавайте се от злото, дръжте се здраво за доброто.“

Да бъдем гостоприемни

12. Какво можем да научим относно проявата на гостоприемство от християните в Македония в древността?

¹²Прочети Римляни 12:13. Любовта ни към нашите братя ще ни подбужда ‘да споделяме каквото имаме със светите личности според потребностите им’ и според  собствените ни възможности. Дори да нямаме много в материално отношение, можем да споделяме онова, което имаме. Павел казал следното за християните в Македония: „По време на едно голямо изпитание, когато преживяваха страдания, тяхната изобилна радост и крайната им бедност умножиха богатството на тяхната щедрост. Защото те дадоха според силите си, и мога да ви уверя, и свръх силите си, понеже по свое желание започнаха да ни молят и дори да настояват за възможността да дадат щедър дар и да служат заедно с другите на светите личности [в Юдея].“ (2 Кор. 8:2–4) Макар и бедни, християните в Македония били много щедри. За тях било привилегия да споделят каквото имат със своите братя в Юдея.

13. Какво означава ‘да бъдем гостоприемни’?

¹³ Съветът „Бъдете гостоприемни“ е превод на един гръцки израз, съдържащ идеята за проява на инициатива. В „Нова Йерусалимска Библия“ той е предаден с думите: „Търсете възможности да бъдете гостоприемни.“ Можем да изразим гостоприемството си, като например поканим някого на обяд или вечеря, и ако правим това, подбуждани от любов, наистина заслужаваме похвала. Но ако проявяваме инициатива, ще открием много други начини за проява на гостоприемство. Например, ако финансовото или здравословното ни състояние не ни позволява да поканим някого за обяд или вечеря, споделянето на чаша кафе, чай или нещо друго може също да бъде израз на гостоприемство.

14. (а) От кои две думи е съставена гръцката дума, преведена като „гостоприемство“? (б) Как в службата можем да покажем загрижеността си за чужденците?

¹⁴ Гостоприемството е свързано и с отношението ни към другите. Гръцката дума, преведена като „гостоприемство“, е съставена от две други думи, които означават „любов“ и „непознат“. Какво е отношението ни към непознатите хора или към чужденците? За християните, които полагат усилия да научат чужд език, за да проповядват добрата новина на чужденците, които са се преместили в района на техния сбор, наистина може да се каже, че проявяват гостоприемство. Разбира се, поради обстоятелствата си мнозина не могат да научат чужд език. Но всеки от нас може да има смислено участие в проповядването на чужденци, като използва брошурата „Добра новина за хората от всички народи“, която съдържа едно послание от Библията  на много езици. Дали си се радвал на добри резултати при използването на тази брошура в службата?

Съчувствие

15. Как Исус бил пример за прилагането на съвета от Римляни 12:15?

¹⁵Прочети Римляни 12:15. Напътствията на Павел в този стих могат да бъдат обобщени с две думи: Проявявайте съчувствие. Трябва да се научим да разбираме и дори да споделяме чувствата на другите, било то радост или тъга. Ако сме „пламенни чрез духа“, чувствата ни на споделена радост или състрадание ще се виждат ясно. Когато 70 от учениците на Христос се върнали радостни от проповедна служба и разказали за добрите резултати от работата си, самият Исус ‘се изпълнил с радост от светия дух’. (Лука 10:17–21) Той споделил радостта им. От друга страна, Исус ‘плакал с ония, които плачели’, когато приятелят му Лазар умрял. (Йоан 11:32–35)

16. Как можем да проявяваме съчувствие, и особено кой трябва да прави това?

¹⁶ Ние искаме да следваме примера на Исус по отношение на проявата на съчувствие. Когато някой наш християнски брат или сестра се радва, ние искаме да споделим неговата или нейната радост. Също така трябва да бъдем чувствителни към болката и тъгата на нашите братя и сестри. Често можем да донесем много утеха на събратята си, които страдат в емоционално отношение, ако отделим време да ги изслушаме и проявим искрено състрадание. И понякога болката на другия може толкова да докосне сърцето ни, че да изразим състраданието си със сълзи. (1 Пет. 1:22) Особено старейшините трябва да прилагат съвета на Павел във връзка със състраданието.

17. Какво научихме дотук от дванайсета глава на Римляни, и какво ще разгледаме в следващата статия?

¹⁷ Стиховете, които разгледахме дотук от дванайсета глава на Римляни, съдържат напътствия, които можем да приложим в живота си като християни и във взаимоотношенията ни с нашите братя. В следващата статия ще разгледаме останалите стихове от тази глава, в които се обсъжда как трябва да гледаме на хората извън християнския сбор, включително на противниците и преследвачите, и как да се отнасяме към тях.

За преговор

• Как показваме, че сме „пламенни чрез духа“?

• Защо трябва да служим на Бога със смирение и скромност?

• Как можем да проявяваме съчувствие и състрадание към своите християнски братя и сестри?

[Въпроси]

[Снимки на страница 4]

Защо участваме в тези християнски дейности?

[Снимка на страница 6]

Как всеки от нас може да помага на чужденците да научат за Царството?