Как да поддържаме приятелства в един свят без любов

„Това ви заповядвам: да се обичате един другиго.“ (ЙОАН 15:17)

1. Защо християните през първи век трябвало да останат близки приятели?

ПРЕЗ последната нощ от живота си на земята Исус насърчил верните си ученици да запазят приятелството помежду си. По–рано същата вечер той казал, че любовта помежду им щяла да показва, че са негови истински последователи. (Йоан 13:35) Апостолите трябвало да останат близки приятели, за да могат да издържат предстоящите изпитания и да изпълнят задачата, която Исус скоро щял да им възложи. И християните през първи век наистина били известни с непоколебимата си преданост към Бога и привързаност един към друг.

2. (а) Какво сме решени да правим, и защо? (б) Какви въпроси ще разгледаме?

² Само колко приятно е днес да сме част от една световна организация, чиито членове следват примера на християните през първи век! Ние сме решени да се подчиняваме на заповедта на Исус да проявяваме искрена любов един към друг. Но през тези последни дни хората като цяло са нелоялни и безсърдечни. (2 Тим. 3:1–3) Приятелствата, които те създават, често са повърхностни и са основани на лични  интереси. За да запазим християнската си самоличност, не бива да допускаме да развиваме подобна нагласа. Затова нека разгледаме следните въпроси: Каква е основата на добрите приятелства? Как да си намерим добри приятели? Кога може да се наложи да прекратим някое приятелство? И как можем да поддържаме изграждащи приятелства?

Каква е основата на добрите приятелства?

3, 4. На какво се основават най–здравите приятелства, и защо?

³ Най–здравите приятелства се основават на любов към Йехова. Цар Соломон писал: „Ако някой може да надвие над един, двама ще могат да му се противопоставят. И тройното въже не се къса лесно.“ (Екл. 4:12) Когато Йехова е третото въже в едно приятелство, то ще бъде трайно.

⁴ Вярно е, че онези, които не обичат Йехова, също могат да създават близки приятелства. Но когато двама души са привлечени един към друг поради това, че проявяват любов към Бога, тяхното приятелство ще бъде непоклатимо. Ако възникнат разногласия, истинските приятели ще се отнасят помежду си по начин, който Йехова одобрява. Когато противниците на Бога се опитват да причинят разединения, тези врагове разбират, че приятелствата сред истинските християни са неразрушими. През историята служителите на Йехова са били готови да умрат, вместо да предадат своите братя. (Прочети 1 Йоан 3:16.)

5. Защо приятелството между Рут и Ноемин било толкова трайно?

⁵ Без съмнение най–добрите приятелства, на които можем да се радваме, са с хората, обичащи Йехова. Помисли за примера на Рут и Ноемин. Тези две жени развили едно от най–забележителните приятелства, описани в Библията. Защо тяхното приятелство било толкова трайно? Рут разкрила причината, когато казала на Ноемин следното: „Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог. ... Нека Йехова ми причини това и това и да добави още към него, ако оставя нещо друго освен смъртта да ме раздели от тебе.“ (Рут 1:16, 17) Очевидно и Рут, и Ноемин изпитвали силна любов към Бога и позволили на тази любов да окаже влияние на отношенията им. В резултат на това и двете били благословени от Йехова.

Как да си намерим добри приятели

6–8. (а) Какво изисква развиването на трайно приятелство? (б) Как можеш да поемаш инициативата при създаването на приятелства?

⁶ Примерът на Рут и Ноемин показва, че добрите приятелства не се създават в резултат на някаква случайност. Основата на такива приятелства е любовта към Йехова. Но едно трайно приятелство изисква старателни усилия и самопожертвувателност. Дори родните братя и сестри в християнските семейства трябва да полагат усилия, за да създадат близко приятелство помежду си. Как тогава можеш да си намериш добри приятели?

⁷Поемай инициативата. Апостол Павел подканил своите приятели в сбора в Рим ‘да бъдат гостоприемни’. (Рим. 12:13) Да бъдеш гостоприемен включва  редица малки последователни действия. Това може да бъде сравнено с ходене по пътека, което включва предприемането на множество последователни стъпки. Никой не може да ходи по пътеката на гостоприемството вместо тебе. (Прочети Притчи 3:27.) Един начин да проявяваме гостоприемство е да каним различни хора от сбора, за да споделим нещо малко за ядене с тях. Можеш ли да си създадеш навика да проявяваш гостоприемство към братята и сестрите в твоя сбор?

⁸ Друг начин да поемаш инициативата при създаването на приятелства е да каниш различни хора да участват заедно с тебе в проповедната служба. Когато стоиш пред вратата на някой непознат и слушаш как твоят партньор в службата говори от сърце за любовта си към Йехова, съвсем естествено се чувстваш привлечен към този човек.

9, 10. Какъв пример оставил Павел, и как можем да му подражаваме?

⁹Отвори широко сърцето си. (Прочети 2 Коринтяни 6:12, 13.) Дали някога си мислил, че в сбора няма никого, който може да бъде твой приятел? Ако е така, дали не ограничаваш сам кръга на онези, които могат да бъдат твои приятели? Апостол Павел оставил добър пример, като отварял широко сърцето си. През голяма част от живота си той дори не помислял, че може да развие близко приятелство с човек, който не е юдей. Но впоследствие станал „апостол за народите“. (Рим. 11:13)

¹⁰ Освен това Павел не ограничавал кръга на приятелите си само до онези, които били на неговата възраст. Например двамата с Тимотей станали близки приятели, въпреки че били на различна възраст и с различен произход. Днес много младежи ценят приятелствата, които са развили с по–възрастни членове на сбора. Ванеса, която е малко над 20–годишна, казва: „Една моя много близка приятелка е на повече от 50 години. Мога да ѝ кажа всичко, което бих казала на приятелките си, които са на моята възраст. И тя е толкова загрижена за мене.“ Как се създават подобни приятелства? Ванеса споделя: „Трябваше да положа усилия, за да намеря това приятелство, а не да разчитам на случайността.“ Дали търсиш приятели и сред онези, които не са на твоята възраст? Йехова несъмнено ще възнагради усилията ти.

11. Какво можем да научим от примера на Йонатан и Давид?

¹¹Бъди верен. Соломон писал: „Истинският приятел обича всякога и е брат, роден за време на беда.“ (Пр. 17:17) Когато записвал тези думи, Соломон може да е имал предвид приятелството, на което се радвали неговият баща Давид и Йонатан. (1 Царе 18:1) Цар Саул искал неговият син Йонатан да наследи израилския престол.  Но Йонатан приел факта, че Йехова бил избрал Давид за тази привилегия. За разлика от Саул, Йонатан не завиждал на Давид. Той не се обиждал от възхвалата, която Давид получавал, нито вярвал на клеветите, разпространявани за него от Саул. (1 Царе 20:24–34) Дали сме като Йонатан? Когато приятелите ни получават привилегии, дали се радваме за тях? Когато понасят трудности, дали ги утешаваме и укрепваме? Ако чуем навреждаща клюка за някой наш приятел, дали бързо я приемаме за истина? Или подобно на Йонатан вярно защитаваме своя приятел?

Кога трябва да прекратим някое приятелство

12–14. С какво предизвикателство се сблъскват някои изучаващи, и как можем да им помогнем?

¹² Когато някой изучаващ започне да прави промени в начина си на живот, той може да се сблъска с изпитания във връзка с приятелствата. Той може да има познати, с които му е приятно да общува, но които не живеят според моралното ръководство на Библията. Преди той може да е прекарвал много време с тях. Но сега разбира, че поведението им може да му оказва лошо влияние, и чувства необходимостта да ограничи контактите си с такива хора. (1 Кор. 15:33) Въпреки това той може да мисли, че ако не общува с тях, се проявява като неверен приятел.

¹³ Ако изучаваш Библията и се сблъскваш с подобно предизвикателство, помни, че един истински приятел ще се радва, че се опитваш да подобриш живота си. Той или тя дори може да пожелае да се присъедини към тебе и да научи повече за Йехова. От друга страна, лъжливите приятели ще „говорят оскърбително“ за тебе, тъй като не тичаш с тях „в същото блато на разврата“. (1 Пет. 4:3, 4) Всъщност именно тези приятели проявяват невярност спрямо тебе, а не обратното.

¹⁴ Когато изучаващите са изоставени от предишните си приятели, които не обичат Бога, членовете на сбора могат да запълнят празнината. (Гал. 6:10) Дали ти лично познаваш онези, които присъстват на събранията и все още изучават Библията? Дали не би могъл понякога да отделяш време за тях, за да ги насърчаваш?

15, 16. (а) Как трябва да постъпим, ако някой наш приятел престане да служи на Йехова? (б) Как можем да докажем любовта си към Бога?

¹⁵ Как да постъпим обаче, ако някой приятел в сбора реши да изостави Йехова, като дори може да се наложи да бъде изключен? Подобна ситуация може да бъде много мъчителна. Една сестра описва как се почувствала, когато една нейна близка приятелка престанала да служи на Йехова: „Сякаш нещо в мене умря. Мислех, че приятелката ми е здраво утвърдена в истината, но не беше така. Питах се дали тя не беше служила на Йехова единствено заради семейството си. Тогава започнах да преосмислям собствените си подбуди. Дали служех на Йехова поради правилните причини?“ Как тази сестра се справила с трудната ситуация? Тя казва: „Прехвърлих бремето си на Йехова. Решена съм да покажа на Йехова, че го обичам заради неговата личност, а не само защото мога да имам приятели в неговата организация.“

¹⁶ Не можем да очакваме, че ще бъдем приятели на Бога, ако общуваме с хора, които избират да бъдат приятели със света. Ученикът Яков писал: „Нима не знаете, че приятелството със света е вражда с Бога? Така че който иска да бъде приятел със света, се превръща във враг на Бога.“ (Як. 4:4) Ние можем да докажем любовта си към Бога, като му се доверяваме, че ако  сме му лоялни, той ще ни помогне да се справим със загубата на своя приятел. (Прочети Псалм 18:25.) Сестрата, която беше цитирана по–горе, обобщава въпроса с думите: „Разбрах, че не можем да накараме някого да обича Йехова или нас самите. В крайна сметка това е въпрос на личен избор.“ Какво можем да правим обаче, за да поддържаме укрепващи приятелства с останалите членове на сбора?

Да поддържаме добри приятелства

17. Как общуват добрите приятели помежду си?

¹⁷ Доброто общуване поддържа близостта в едно приятелство. Когато четеш библейските повествования за Рут и Ноемин, Давид и Йонатан, Павел и Тимотей, ще забележиш, че добрите приятели говорят свободно помежду си, но проявяват взаимно уважение. Относно начина, по който трябва да общуваме с другите, Павел писал: „Нека думите ви винаги да бъдат приятни, подправени със сол.“ В случая той обяснява как да говорим с „външните“, тоест с хората, които не са наши християнски братя. (Кол. 4:5, 6) Щом като невярващите заслужават да говорим с тях с уважение, колко повече това се отнася за нашите приятели в сбора!

18, 19. Как трябва да гледаме на съвета, който може да получим от християнски приятел, и какъв пример са ни оставили старейшините в Ефес?

¹⁸ Добрият приятел цени мнението на другия и затова общуването между двамата трябва да бъде любезно и откровено. Мъдрият цар Соломон писал: „Маслиновото масло и тамянът са радост за сърцето, а също и скъпият приятел, понеже дава съвет от душа.“ (Пр. 27:9) Дали гледаш така на съвета, който може да получиш от някой приятел? (Прочети Псалм 141:5.) Как реагираш, ако твой приятел изрази загриженост за нещо, което вършиш? Дали гледаш на думите му като на израз на милост, или се обиждаш?

¹⁹ Апостол Павел се радвал на близки отношения със старейшините от сбора в Ефес. Той вероятно познавал някои от тези мъже още от времето, когато станали вярващи. Но при последната си среща с тях Павел им дал няколко директни съвета. Как реагирали те? Приятелите на Павел не се почувствали засегнати. Вместо това те били признателни за загрижеността му към тях и дори плакали, когато разбрали, че няма да видят повече лицето му. (Деян. 20:17, 29, 30, 36–38)

20. Какво би направил любещият приятел?

²⁰ Добрите приятели не само приемат мъдри съвети, но също дават такива. Разбира се, трябва да осъзнаваме, че има моменти, когато е нужно ‘да се занимаваме със своите си дела’, а не с чуждите. (1 Сол. 4:11) Трябва да помним още, че всеки от нас „за себе си ще дава сметка на Бога“. (Рим. 14:12) Но когато е нужно, любещият приятел милостиво би напомнил на своя другар за стандартите на Йехова. (1 Кор. 7:39) Например как би постъпил, ако забележиш, че твой приятел, който не е семеен, започва да се привързва емоционално към някой невярващ? Дали от страх да не развалиш вашето приятелство би се въздържал да изразиш притеснението си? А как би постъпил, ако твоят приятел пренебрегне съвета ти? Един добър приятел би потърсил помощта на любещите старейшини, за да помогнат на неговия другар, който е предприел погрешна стъпка. Това изисква смелост, но не би навредило на приятелството, основано на любов към Йехова.

21. Какво прави понякога всеки един от нас, но защо е важно да поддържаме здрави приятелства в сбора?

²¹Прочети Колосяни 3:13, 14. Понякога нашите приятели ще имат „причина за оплакване“ срещу нас и също ще казват или правят неща, които ни дразнят. „Всички ние много пъти грешим“ — писал Яков. (Як. 3:2) Но приятелството не се измерва с това колко пъти грешим един срещу друг, а колко пълно прощаваме тези простъпки. Колко важно е да изграждаме здрави приятелства, като общуваме откровено и си прощаваме напълно! Ако проявяваме такава любов, тя действително ще „свързва всичко по съвършен начин“.

Как ще отговориш?

• Как можем да си намерим добри приятели?

• Кога може да се наложи да прекратим някое приятелство?

• Какво трябва да правим, за да поддържаме здрави приятелства?

[Въпроси]

[Снимка на страница 18]

На какво се основавало трайното приятелство между Рут и Ноемин?

[Снимка на страница 19]

Дали редовно проявяваш гостоприемство?