Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Да имаме добри обноски като служители на Бога

Да имаме добри обноски като служители на Бога

Да имаме добри обноски като служители на Бога

„Подражавайте на Бога.“ (ЕФ. 5:1)

1, 2. (а) Защо добрите обноски са важни? (б) Какво ще обсъдим в тази статия?

 ОТНОСНО почтителното поведение Сю Фокс, която е специалистка по етикеция, пише: „Няма почивка за добрите обноски. Любезността е от полза винаги и навсякъде.“ Когато хората си създадат навика да са учтиви, проблемите с другите намаляват и често напълно изчезват. Но е вярно и обратното — грубото отношение води до конфликти, раздразнение и огорчение.

2 Християнският сбор се състои от хора, които като цяло имат много добри обноски. Все пак обаче трябва да внимаваме да не възприемем лошите обноски, които са нещо обичайно за света днес. Нека видим как прилагането на библейските принципи във връзка с учтивото поведение може да ни предпази от това, а също и да привлече хората към истинското поклонение. За да разберем какво представляват добрите обноски, ще обсъдим примера на Йехова Бог и неговия Син.

Йехова и неговият Син са пример за добри обноски

3. Какъв пример за учтивост ни дава Йехова Бог?

3 Йехова Бог е съвършен пример за учтивост. Въпреки своята висока позиция като Върховен владетел на вселената, той се отнася към хората с голямо внимание и уважение. Когато се обръщал към Авраам и Моисей, Йехова използвал една еврейска дума, често превеждана с „моля“. (Бит. 13:14; Из. 4:6) В случай че неговите служители извършат някакво прегрешение, той е ‘милосърден и добър, не бърза да се гневи и е изпълнен с милост и истина’. (Пс. 86:15) Йехова е напълно различен от хората, които избухват гневно, когато другите не изпълнят техните очаквания.

4. Как можем да подражаваме на Йехова, когато другите ни говорят?

4 Добрите обноски на Бога се виждат и в начина, по който той слуша хората. Когато Авраам отправил към него въпроси относно жителите на Содом, Йехова търпеливо отговорил на всеки от тях. (Бит. 18:23–32) Той не смятал, че със своите тревоги Авраам му губи времето. Йехова слуша молитвите на служителите си и виковете на грешниците, които се разкайват. (Прочети Псалм 51:11, 17.) Нима ние не трябва да му подражаваме, като слушаме, когато другите ни говорят?

5. Как ще се подобрят отношенията ни с другите, ако подражаваме на примера на Исус?

5 Едно от многото неща, които Исус Христос научил от Баща си, била учтивостта. Макар че понякога службата отнемала много от времето и силите му, той винаги бил търпелив и любезен. Прокажените и слепите, които били принудени да просят, както и други хора в затруднено положение, разбрали, че Исус е готов да им помогне. Той не ги пренебрегвал, въпреки че идвали при него без предварителна уговорка. Често оставял това, с което се занимавал, за да помогне на някой страдащ човек. Исус се отнасял с изключително внимание към онези, които вярвали в него. (Мар. 5:30–34; Лука 18:35–41) Като християни, ние следваме неговия пример и сме любезни и готови да помогнем. Такова поведение не остава незабелязано от нашите роднини и съседи, както и от другите хора. Освен това то възхвалява Йехова и ни носи радост.

6. Какъв пример за сърдечно и приятелско отношение ни е дал Исус?

6 Исус проявявал уважение към хората и като използвал техните имена. Дали юдейските религиозни водачи правели същото? Не. Те казвали за онези, които не познавали Закона, че са ‘проклети’, и се отнасяли към тях като към такива. (Йоан 7:49) Но Исус не постъпвал по този начин. Марта, Мария, Закхей и много други го чували да се обръща към с тях с имената им. (Лука 10:41, 42; 19:5) Макар че местните обичаи, както и обстоятелствата, могат да определят как да се обръщаме към хората днес, служителите на Йехова се стараят да бъдат сърдечни към другите. * Те не позволяват на класовите различия да влияят отрицателно на уважението, което техните събратя и другите заслужават. (Прочети Яков 2:1–4.)

7. Как библейските принципи ни помагат да бъдем учтиви към хората във всички страни?

7 Начинът, по който Бог и Синът му се отнасят към хората от всякакви народи и етнически групи, показва, че ги уважават, и привлича към истината онези с правилна нагласа. Разбира се, добрите обноски може да са различни в отделните страни. Ето защо ние не следваме някакви стриктни правила в това отношение. Библейските принципи ни позволяват да бъдем гъвкави, като проявяваме уважение към хората във всички страни. Нека да разгледаме как учтивото отношение може да ни донесе по–добри резултати в християнската служба.

Да поздравяваме хората и да разговаряме с тях

8, 9. (а) Какъв навик може да бъде възприет като проява на лоши обноски? (б) Защо думите на Исус, записани в Матей 5:47, трябва да влияят на отношението ни към другите?

8 Поради забързания начин на живот, характерен за много места днес, хората често се разминават, без дори да се поздравят. Разбира се, от никого не се очаква да говори с всички, които среща на улицата. В много други ситуации обаче е подходящо и желателно да поздравяваме хората. Ти имаш ли навика да поздравяваш? Или често подминаваш, без да се усмихнеш или да кажеш нещо приятно? Дори ако няма лоши намерения, човек може да развие навик, който всъщност е проява на лоши обноски.

9 Исус ни напомня следното: „Ако поздравявате само братята си, какво толкова особено правите? Нима и хората от народите не правят същото?“ (Мат. 5:47) Във връзка с това Доналд Вайс, който е консултант в областта на комуникациите, писал: „Хората се засягат, когато другите не ги забелязват или ги подминават. Няма достатъчно добро извинение за това да пренебрегнеш някого. Решението е просто: поздравявай хората и разговаряй с тях.“ Ако не позволяваме отношенията ни с другите да бъдат повлияни от равнодушие или студенина, ще се радваме на добри резултати.

10. Как добрите обноски могат да ни помогнат да имаме резултатна служба? (Виж блока „ Започни със сърдечна усмивка!“.)

10 Да разгледаме примера на едно християнско семейство, Том и Каръл, които живеят в един голям град в северната част на САЩ. Те се стремят да водят приятни разговори с хората, които срещат в проповедната си служба. Как правят това? Позовавайки се на Яков 3:18, Том казва: „Опитваме се да сме приветливи и любезни с хората. Заговаряме онези, които са пред дома си или работят наоколо, като се усмихваме и ги поздравяваме. Говорим за неща, които ги интересуват — за децата, за кучето, за къщата, за работата им. След време те ни възприемат като свои приятели.“ Каръл добавя: „При някое от повторните посещения им казваме името си и ги питаме за тяхното. Обясняваме им какво правим в района, но се стараем разговорите да са кратки. Така успяваме да дадем свидетелство.“ Том и Каръл са спечелили доверието на много от хората, които срещат в службата. Някои от тях са приели основани на Библията издания, а други проявяват по–голям интерес към истината.

Да бъдем учтиви при трудни обстоятелства

11, 12. Защо трябва да очакваме лошо отношение, докато проповядваме добрата новина, и как трябва да реагираме?

11 Понякога се сблъскваме с нелюбезно отношение, докато проповядваме добрата новина. Ние очакваме това, тъй като Христос Исус предупредил учениците си: „Щом преследваха мене, ще преследват и вас.“ (Йоан 15:20) Но ако отвърнем на презрителните изказвания по същия начин, няма да постигнем добри резултати. Тогава как трябва да реагираме? Апостол Петър писал: „Осветете в сърцата си Христос като Господар и винаги бъдете готови да се защитите пред всекиго, който ви пита какви са основанията за вашата надежда, като правите това с мекота и дълбоко уважение.“ (1 Пет. 3:15) Ако сме учтиви и отвърнем с мекота и уважение, вероятно ще смекчим нагласата на онези, които ни обиждат. (Тит 2:7, 8)

12 Можем ли да се подготвим да отговаряме на отрицателните изказвания по начин, който Бог одобрява? Да. Павел ни съветва: „Нека думите ви винаги да бъдат приятни, подправени със сол. Така ще знаете как да отговаряте на всекиго.“ (Кол. 4:6) Ако си създадем навика да бъдем учтиви с всички в семейството си, със съучениците, с колегите, с членовете на сбора, както и със съседите, ще бъдем по–добре подготвени да реагираме на подигравките и обидите по достоен за християните начин. (Прочети Римляни 12:17–21.)

13. Дай пример, който показва как проявата на учтивост може да смекчи нагласата на противниците.

13 Проявата на добри обноски в трудни ситуации дава добри резултати. Например в Япония един Свидетел се сблъскал с подигравки от страна на един домакин и неговия гост. Братът запазил учтивия тон и си тръгнал от тяхната врата. Докато проповядвал в района, забелязал, че гостът го наблюдава от известно разстояние. Когато братът го доближил, човекът казал: „Съжалявам за това, което стана. Макар че бяхме нелюбезни с вас, забелязах, че останахте усмихнат. Какво да направя, за да бъда като вас?“ Тъй като бил загубил работата си и майка му била починала съвсем наскоро, той не мислел, че е възможно да бъде щастлив. Свидетелят му предложил библейско изучаване, което той приел. Не след дълго изучавал вече два пъти в седмицата.

Най–добрият начин да развием добри обноски

14, 15. Как служителите на Йехова в библейски времена възпитавали децата си?

14 Угодните на Бога родители в библейски времена полагали усилия да научат децата си на някои основни прояви на учтивост у дома. В Битие 22:7 се виждат любезните отношения между Авраам и неговия син Исаак. От примера на Йосиф също личи доброто възпитание, което му дали неговите родители. Когато бил в затвора, той се отнасял учтиво дори към другите затворници. (Бит. 40:8, 14) Думите му към фараона показват, че знаел как да се обръща към човек с висока позиция. (Бит. 41:16, 33, 34)

15 Една от Десетте заповеди, дадени на синовете на Израил, гласи: „Почитай баща си и майка си, за да живееш дълго на земята, която ти дава Йехова, твоят Бог.“ (Из. 20:12) Един начин, по който децата показвали, че почитат родителите си, бил чрез добрите обноски у дома. Дъщерята на Йефтай проявила забележително уважение към баща си, като приела да изпълни обета му при една много трудна ситуация. (Съд. 11:35–40)

16–18. (а) Как можем да учим децата си на добри обноски? (б) Защо е полезно да учим децата си на добри обноски?

16 Да учим децата си на добри обноски е нещо, което не бива да се омаловажава. За да се справят добре като възрастни, младите трябва да се научат как е подходящо да поздравяват гостите, да говорят по телефона и да се хранят в компанията на други хора. Те се нуждаят от помощ да разберат защо трябва да отварят вратата за другите, да бъдат любезни към възрастните и болните и да помагат на онези, които носят нещо тежко. Необходимо е също да разберат колко е важно да казват искрено „моля“, „благодаря“, „заповядай“ и „извинявай“.

17 Да научим децата на любезност, не е задължително да е трудно. Най–добрият начин за това е, като им даваме хубав пример. Двайсет и пет годишният Курт разказва как той и тримата му братя се научили да бъдат любезни: „Виждахме и чувахме как мама и татко си говорят по мил начин и се отнасят към другите хора с търпение и загриженост. В Залата на Царството татко ме вземаше със себе си преди и след събранието, за да говорим с по–възрастните братя и сестри. Чувах как ги поздравява и виждах уважението, което проявяваше към тях.“ Курт продължава: „След време придобих същите обноски като неговите. Постепенно учтивото отношение към хората става нещо естествено. Човек вече не мисли за това как трябва да постъпи, а иска да постъпи по този начин.“

18 Какво ще стане, ако родителите учат децата си на добри обноски? Децата ще се научат да си създават приятелства и да имат мирни взаимоотношения с другите. Ще бъдат по–добре подготвени да си сътрудничат със своите работодатели и колеги. Освен това децата, които са учтиви, възпитани и почтени, ще носят радост и удовлетворение на родителите си. (Прочети Притчи 23:24, 25.)

Добрите обноски ни отличават от останалите

19, 20. Защо трябва да сме решени да подражаваме на своя добър Бог и на неговия Син?

19 „Подражавайте на Бога като негови любими деца“ — писал Павел. (Еф. 5:1) Да подражаваме на Йехова Бог и на Сина му, означава да прилагаме библейските принципи, като например тези, които разгледахме. По този начин няма да бъдем лицемерно учтиви само за да направим добро впечатление на някого, който има по–висока позиция, или за да извлечем материална полза. (Юда 16)

20 В последните дни на своето порочно управление Сатана е решен да заличи стандартите за почтено поведение, които Йехова е установил. Но Дяволът няма да успее да унищожи добрите обноски на истинските християни. Затова нека всеки от нас бъде решен да следва примера на нашия добър Бог и неговия Син. Тогава речта и поведението ни винаги ще се различават от действията на хората, които нямат добри обноски. Ние ще носим възхвала на името на своя Бог Йехова, който е съвършен пример за учтивост, и ще привличаме искрените хора към истинското поклонение.

[Бележка под линия]

^ В някои страни се смята за невъзпитано да се обърнеш към по–възрастен човек от тебе с малкото му име, освен ако самият той не ти позволи да направиш това. Християните спазват такива обичаи.

Спомняш ли си?

• Какво научаваме от Йехова и Сина му относно добрите обноски?

• Защо ако поздравяваме сърдечно хората, това говори добре за нас като християни?

• Как учтивостта допринася за добри резултати в службата?

• Колко е важна ролята на родителите, когато учат децата си на добри обноски?

[Въпроси]

[Блок на страница 27]

 Започни със сърдечна усмивка!

Много хора се притесняват да започнат разговор с някого, когото не познават. Но тъй като обичат Бога и ближните си, Свидетелите на Йехова полагат усилия да се учат как да водят разговори, за да споделят библейските истини с другите. Какво може да ти помогне да напредваш в тази област?

Във Филипяни 2:4 е записан един важен принцип: „[Бъдете] загрижени не само за себе си, но и за другите.“ Помисли за тези думи по следния начин: Ако за първи път се срещаш с даден човек, той те възприема като непознат. Как можеш да му помогнеш да не се притеснява? От полза ще бъдат сърдечната усмивка и приятелският поздрав. Но това не е всичко.

Когато искаш да започнеш разговор с някого, вероятно прекъсваш мислите му. Ако се опитваш да го накараш да говорите за нещо, за което ти мислиш, без да се интересуваш от онова, за което той си мисли, може би няма да намериш добър отклик. Тогава ако можеш да предположиш за какво си мисли другият, защо не използваш това, за да започнеш разговор с него? Точно така постъпил Исус, когато срещнал самарянката край кладенеца. (Йоан 4:7–26) Тя си мислела, че трябва да извади вода. Използвайки ситуацията, Исус започнал разговор с нея и бързо го насочил на духовна тема.

[Снимки на страница 26]

Приятелското отношение към хората може да ни даде възможност да им свидетелстваме

[Снимка на страница 28]

Добрите обноски винаги са уместни