Изпитвайте все по–силна братска любов

„Живейте в любов, както и Христос ви обичаше.“ (ЕФ. 5:2)

1. Каква важна черта на своите последователи посочил Исус?

 ПРОПОВЯДВАНЕТО на добрата новина за Божието Царство от къща на къща е нещо характерно за Свидетелите на Йехова. Въпреки това Исус Христос посочил друг белег на християнството, по който може да се установи кои са истинските му ученици. Той казал: „Нова заповед ви давам: да се обичате един другиго, както аз ви обичам, така и вие да се обичате един другиго. И всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ (Йоан 13:34, 35)

2, 3. Какво въздействие оказва братската ни любов на онези, които посещават нашите християнски събрания?

² Никъде другаде в човешкото общество не се среща такава любов, каквато има в истинското християнско братство. Както магнитът привлича желязото, така любовта привлича служителите на Йехова един към друг и ги обединява, а освен това привлича и искрените хора към чистото поклонение. Да вземем за пример Марселино от Камерун, който загубил зрението си по време на работа. След тази злополука се разпространил слух, че той бил ослепял, защото бил магьосник. Вместо да го утешат, пасторът и други членове на неговата религия го отлъчили от църквата. Когато един Свидетел на Йехова го поканил на събрание, Марселино се колебаел да приеме поканата, защото не искал да бъде отхвърлен отново.

³ Марселино се изненадал от това, което се случило в Залата на Царството. Той бил приветстван сърдечно и получил утеха от библейските учения, които чул. Започнал да посещава всички събрания на сбора, напреднал в изучаването на Библията и през 2006 г. бил покръстен. Днес той споделя истината със семейството и съседите си и е започнал няколко библейски изучавания. Марселино иска хората, с които изучава Библията, да изпитат същата любов, която той изпитва сред Божия народ.

4. Защо трябва да вземем присърце подканата на Павел ‘да живеем в любов’?

⁴ Нашата братска любов е нещо много приятно и всички ние трябва да я поддържаме. Представи си един лагерен огън през нощта, който привлича хората около топлината и светлината на своите пламъци. Ако онези, които се греят край него, не добавят дърва, той ще изгасне. По подобен начин прекрасната връзка на любовта в сбора ще отслабне, ако всеки от нас не полага усилия да я укрепва. Как можем да правим това? Апостол Павел отговаря с думите: „Живейте в любов, както и Христос ви обичаше и предаде себе си за вас като принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.“ (Еф. 5:2) Въпросът, който искаме да разгледаме сега, е: Как мога да живея в любов?

„И вие отворете широко сърцата си“

5, 6. Защо Павел подканил християните в Коринт ‘да отворят широко сърцата си’?

⁵ Апостол Павел писал на християните в Коринт: „Говорихме ви открито, коринтяни, широко отворихме сърцето си. На вас не ви е тясно в нас, но ви е тясно в собствените ви сърца. Затова, говоря ви като на свои деца, в отплата отвърнете със същото: и вие отворете широко сърцата си.“ (2 Кор. 6:11–13) Защо Павел подканил коринтяните да отворят широко сърцата си с любов?

 ⁶ Нека да разгледаме как бил установен сборът в древен Коринт. Павел дошъл в Коринт през есента на 50 г. Макар че в началото на проповедната си служба там имал трудности, той не се отказал. Не след дълго много хора в този град започнали да вярват в добрата новина. В продължение на „година и шест месеца“ Павел давал всичко от себе си, за да поучава и укрепва новия сбор. Ясно е, че той изпитвал силна любов към християните в Коринт. (Деян. 18:5, 6, 9–11) Те от своя страна също имали основателни причини да го обичат и уважават. Но някои хора в сбора се отдръпнали от него. Едни от тях може би не харесвали прямите му съвети. (1 Кор. 5:1–5; 6:1–10) Други вероятно слушали клеветите от страна на ‘знаменитите апостоли’. (2 Кор. 11:5, 6) Тъй като искал всички братя и сестри да го обичат, Павел ги помолил ‘да отворят широко сърцата си’, като се приближат до него и до другите братя.

7. Как можем ‘да отворим широко сърцата си’, проявявайки братска любов?

⁷ Какво да кажем за нас? Как можем ‘да отворим широко сърцата си’, проявявайки братска любов? На хората, които са на еднаква възраст или с еднакъв произход, може да им е по–лесно да проявяват братска любов един към друг. Така и онези, които харесват едни и същи развлечения, често прекарват много време заедно. Но ако общите ни интереси с някои християни ни разделят от другите, ние трябва ‘да отворим широко сърцата си’. Ще бъде мъдро да се запитаме: „Дали рядко ходя на служба и рядко се събирам с братя и сестри, които са извън кръга на близките ми приятели? Когато съм в Залата на Царството, дали избягвам да общувам с новите в сбора, защото смятам, че е нужно време, за да спечелят приятелството ми? Дали поздравявам и възрастните, и младите в сбора?“

8, 9. Как съветът на Павел в Римляни 15:7 ни помага да се приемаме един другиго така, че да засилваме братската си любов?

⁸ Във връзка с поздравяването на другите думите на Павел към римляните могат да ни помогнат да развием правилен възглед за своите събратя. (Прочети Римляни 15:7.) Гръцката дума, преведена с глагола „приемам“, означава „посрещам любезно или гостоприемно, допускам в определена общност или приятелски кръг“. Когато в библейски времена някой гостоприемен домакин посрещал приятели в дома си, той им показвал колко се радва да ги види. Христос ни приема по подобен начин и ние сме насърчени да му подражаваме, като приемаме така своите събратя.

⁹ Когато поздравяваме братята си в Залата на Царството и на други места, можем да обърнем внимание на онези, с които не сме се виждали или не сме разговаряли наскоро. Защо да не отделим няколко минути, за да си поговорим с тях? На следващото събрание можем да направим същото с други. Не след дълго ще установим, че сме имали приятни разговори с почти всички братя и сестри. Не е нужно да се притесняваме, ако не успеем да говорим с всички на същия ден, и никой не бива да се обижда, ако не успяваме да го поздравим на всяко събрание.

10. Каква скъпоценна възможност имат всички в сбора, и как можем да се възползваме от нея?

 ¹⁰ За да приемем другите, първата стъпка е да ги поздравим. Тя може да доведе до приятни разговори и до развиването на приятелства. Например, когато онези, които посещават конгресите, се запознават с другите и започват да разговарят с тях, те очакват да се видят отново. Доброволците за строежи на Зали на Царството, както и онези, които участват в оказването на помощ при бедствия, често стават добри приятели, защото опознават хубавите си качества чрез общите си преживявания. В организацията на Йехова има изобилие от възможности за създаването на дълготрайни приятелства. Ако ‘отворим широко сърцата си’, ще имаме повече приятели и ще засилим любовта, която ни обединява в чистото поклонение.

Бъди леснодостъпен

11. Какъв пример оставил Исус според записаното в Марко 10:13–16?

¹¹ Всички християни трябва да се стремят да бъдат достъпни като Исус. Нека да разгледаме какво направил той, когато учениците му се опитали да попречат на някои родители да доведат децата си при него. Той казал: „Оставете децата да дойдат при мене, не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях.“ След това ‘взел децата в прегръдките си и ги благославял, полагайки ръце върху тях’. (Мар. 10:13–16) Представи си колко развълнувани трябва да са били тези деца от любещото внимание, което Великият учител проявил към тях!

12. Какво може да ни пречи да разговаряме с другите?

¹² Всеки християнин трябва да се запита: „Дали съм леснодостъпен за другите, или често изглеждам твърде зает?“ Някои навици, които сами по себе си не са лоши, могат да пречат на разговорите. Например, ако често в присъствието на други хора използваме мобилния си телефон или слушаме нещо със слушалки, може да създаваме впечатлението, че предпочитаме да сме сами. Ако другите често ни виждат изцяло погълнати от преносимия ни компютър, може да си направят заключението, че не искаме да разговаряме с тях. Разбира се, има „време за мълчание“. Но когато сме в компанията на други хора, обикновено е „време за говорене“. (Екл. 3:7) Някои може би си мислят „Предпочитам да съм сам“ или „Сутрин не ми се говори“. Въпреки всичко обаче, воденето на приятелски разговор, дори когато нямаме особено желание за това, е проява на любов, която „не търси изгода за себе си“. (1 Кор. 13:5)

13. Какво насърчение отправил Павел към Тимотей във връзка с отношението му към християнските братя и сестри?

¹³ Павел насърчил младия Тимотей да проявява уважение към всички в сбора. (Прочети 1 Тимотей 5:1, 2.) Ние също трябва да се отнасяме към по–възрастните християни като към свои майки и бащи и към по–младите като към свои родни братя и сестри. Ако имаме такава нагласа, никой от нашите скъпи братя и сестри няма да се чувства като чужд човек в наше присъствие.

14. Каква е ползата от воденето на насърчителни разговори с другите?

¹⁴ Когато водим с другите насърчителни разговори, ние допринасяме за тяхната духовност и добро емоционално състояние. Един брат, който работи в дом Бетел, с умиление си спомня как някои от по–възрастните бетелови служители редовно отделяли време да говорят с него в началото на службата му в клона. Техните насърчителни думи го карали да се чувства наистина част от бетеловото семейство. Днес той се опитва да им подражава, като разговаря със своите съработници в Бетел.

Смирението ни помага да допринасяме за мира

15. Какво показва, че не сме застраховани срещу разногласия?

¹⁵ Еводия и Синтихия, две християнски сестри в древния град Филипи, явно се затруднявали да разрешат проблема, който възникнал между тях. (Флп. 4:2, 3) Една разпра между Павел и Варнава станала публично достояние, в резултат на което  те се разделили за известно време. (Деян. 15:37–39) Тези случаи показват, че истинските поклонници на Бога не са застраховани срещу разногласия. Йехова ни осигурява помощ, за да разрешаваме конфликтите и да възстановяваме приятелските отношения. Но той очаква нещо и от нас.

16, 17. (а) Колко важно е смирението при разрешаването на разногласия? (б) Как начинът, по който Яков подходил към Исав, показва стойността на смирението?

¹⁶ Представи си, че с твой приятел предприемате пътуване с автомобил. За да може автомобилът да тръгне, трябва да използваш ключа и да запалиш двигателя. По същия начин и за разрешаването на разногласията е нужно да използваш нещо като „ключ“. Това е смирението. (Прочети Яков 4:10.) Както се вижда от следващия библейски пример, смирението помага на онези, които имат разногласия помежду си, да започнат да прилагат принципите на Библията.

¹⁷ Изминали двайсет години откакто Исав се ядосал на своя брат близнак Яков, заради когото загубил правото си на първородство, и искал да го убие. След цялото това време двамата братя щели да се срещнат отново ‘и Яков много се изплашил и обезпокоил’. Той смятал, че имало голяма вероятност Исав да го нападне. Но когато се срещнали, Яков направил нещо, което Исав не очаквал. Когато се приближил до брат си, той ‘се поклонил до земята’. Какво се случило тогава? ‘Исав се затичал да го посрещне и го прегърнал, хвърлил се на шията му и го целунал, и двамата се облели в сълзи’. Опасността от конфликт била предотвратена. Смирението на Яков помогнало на Исав да преодолее омразата, която вероятно таял към брат си. (Бит. 27:41; 32:3–8; 33:3, 4)

18, 19. (а) Защо когато възникнат разногласия, е важно да поемаме инициативата да прилагаме библейските съвети? (б) Защо не бива да се отказваме, ако първоначално другият човек не откликва положително?

¹⁸ Библията съдържа отлични съвети за разрешаването на разногласия. * (Мат. 5:23, 24; 18:15–17; Еф. 4:26, 27) Но ако не прилагаме смирено тези съвети, ще ни бъде трудно да допринасяме за мира. Да чакаме другият човек да прояви смирение, не е решение на проблема, тъй като ние също бихме могли да предприемем тази стъпка.

¹⁹ Ако поради някаква причина първоначалните ни усилия да постигнем мирни отношения не дават резултат, не бива да  губим надежда. Другият човек може да се нуждае от време, за да осмисли чувствата си. Например братята на Йосиф извършили предателство спрямо него. Изминало много време, преди да го видят отново, когато той вече бил управител на Египет. В крайна сметка те се разкаяли и го помолили да им прости. Йосиф им простил и така синовете на Яков станали народ, който имал честта да носи името на Йехова. (Бит. 50:15–21) Като запазваме мирни отношения със своите братя и сестри, ние допринасяме за единството и радостта в сбора. (Прочети Колосяни 3:12–14.)

Да проявяваме любов един към друг „с дела и с истина“

20, 21. Какво можем да научим от случая, когато Исус измил краката на апостолите си?

²⁰ Малко преди смъртта си Исус казал на своите апостоли: „Дадох [ви] пример — каквото аз направих за вас, това и вие трябва да правите.“ (Йоан 13:15) Той казал тези думи точно след като измил краката на дванайсетте апостоли. Това, което Исус направил, не било просто някакъв ритуал или проява на любезност. Преди да разкаже този случай, Йоан написал: „Понеже обичаше своите, които бяха в света, [Исус] проявяваше любовта си към тях чак до края.“ (Йоан 13:1) Именно любовта му към неговите ученици го подтикнала да извърши за тях тази работа, която обикновено била задължение на някой роб. От този момент нататък те трябвало смирено да вършат любещи дела един за друг. Наистина, искрената братска любов трябва да ни подтиква да проявяваме внимание и загриженост към всички свои християнски братя и сестри.

²¹ Апостол Петър, на когото Божият син измил краката, разбрал значението на това, което той направил. Петър писал: „Сега, като сте очистили душите си чрез послушанието си спрямо истината, водещо до нелицемерна братска обич, проявявайте силна любов един към друг от сърце.“ (1 Пет. 1:22) Апостол Йоан, на когото Господарят също измил краката, писал: „Дечица, нека проявяваме любов един към друг не само с думи и със слово, но и с дела и с истина!“ (1 Йоан 3:18) Нека и нашите сърца ни подбуждат да проявяваме братската си любов на практика!

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

• Как можем ‘да отворим широко сърцата си’ с любов един към друг?

• Какво ще ни помогне да бъдем леснодостъпни за другите?

• Как смирението допринася за мирните взаимоотношения?

• Какво трябва да ни подбужда да проявяваме загриженост към своите събратя?

[Въпроси]

[Снимка на страница 21]

Приветствай сърдечно братята си в сбора

[Снимка на страница 23]

Не пропускай възможностите да обърнеш внимание на другите