Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Направи напредъка си явен

Направи напредъка си явен

Направи напредъка си явен

„Размишлявай върху тези неща, бъди погълнат от тях, за да бъде твоят напредък явен пред всички.“ (1 ТИМ. 4:15)

1, 2. Какво знаем за ранните години от живота на Тимотей и за промяната, която настъпила, когато той бил на около 20 години?

 ДОКАТО бил момче, Тимотей живеел в римската провинция Галатия (днешна Турция). Там през десетилетията след смъртта на Исус били основани няколко християнски сбора. В определен момент младият Тимотей, майка му и баба му приели християнството и започнали да служат в един от сборовете. (2 Тим. 1:5; 3:14, 15) Несъмнено Тимотей се радвал да бъде християнин в тази добре позната среда. Неочаквано обаче нещата щели да се променят.

2 Всичко започнало, когато апостол Павел дошъл за втори път в областта. По онова време Тимотей може да е бил на около 20 години. При своето посещение, вероятно в Листра, Павел забелязал, че в местните сборове ‘братята говорели добре’ за Тимотей. (Деян. 16:2) Младият Тимотей трябва да е проявявал забележителна за възрастта си зрялост. Тогава под ръководството на светия дух Павел и местното старейшинско тяло положили ръце върху Тимотей, отделяйки го за специална работа в сбора. (1 Тим. 4:14; 2 Тим. 1:6)

3. Каква необикновена привилегия в службата получил Тимотей?

3 Тимотей получил необикновена покана — да придружава апостол Павел в неговите пътувания! (Деян. 16:3) Представи си само колко изненадан и развълнуван трябва да е бил Тимотей! През следващите години той щял да пътува с Павел и понякога с други хора, изпълнявайки различни задачи, възложени му от апостолите и старейшините. Павел и Тимотей участвали в пътуваща служба, която допринасяла много за духовното укрепване на братята. (Прочети Деяния 16:4, 5.) Така Тимотей станал добре познат на много християни със своя духовен напредък. След десет години съвместна работа с него апостол Павел писал на филипяните: „При мене няма никой друг като [Тимотей], някой, който да е искрено загрижен за вас. ... Вие знаете как той показа, че е достоен, и как, както син с баща си, служеше с мене за разпространяването на добрата новина.“ (Флп. 2:20–22)

4. (а) Каква сериозна отговорност била поверена на Тимотей? (б) Какви въпроси възникват относно думите на Павел, намиращи се в 1 Тимотей 4:15?

4 Горе–долу по същото време, когато писал на филипяните, Павел поверил на Тимотей сериозна отговорност — да назначава старейшини и помощник–служители. (1 Тим. 3:1; 5:22) Очевидно Тимотей бил станал надежден и достоен за доверие християнски надзорник. Все пак обаче в същото писмо Павел го подканил ‘да направи своя напредък явен пред всички’. (1 Тим. 4:15) Но нима Тимотей вече не бил направил напредъка си достатъчно явен? Тогава какво имал предвид Павел с тези думи и какво можем да научим от неговия съвет?

Духовни качества, които са явни пред всички

5, 6. Как била застрашена духовната чистота на сбора в Ефес, и как Тимотей можел да се справи с този проблем?

5 Нека да разгледаме контекста на 1 Тимотей 4:15. (Прочети 1 Тимотей 4:11–16.) Преди да напише тези думи, Павел се бил отправил към Македония, но помолил Тимотей да остане в Ефес. Защо? Защото някои хора в този град оказвали разделящо влияние в сбора, като прокарвали лъжливи учения. Тимотей трябвало да пази духовната чистота на сбора. Как можел да постигне това? Донякъде чрез своя добър пример, на който другите могли да подражават.

6 Павел писал на Тимотей: „Бъди пример за верните в говорене, в поведение, в любов, във вяра, в целомъдрие.“ После добавил: „Размишлявай върху тези неща, бъди погълнат от тях, за да бъде твоят напредък явен пред всички.“ (1 Тим. 4:12, 15) Този напредък трябвало да има връзка по–скоро с духовните качества на Тимотей, отколкото с някаква отговорна позиция. Точно такъв е напредъкът, който всеки християнин трябва да се стреми да направи явен.

7. Какво се очаква от всички християни в сбора?

7 Днес, както било и по времето, в което живял Тимотей, съществуват различни отговорни позиции в сбора. Някои братя служат като старейшини или помощник–служители. Други участват в пионерската служба. Има и такива, които се радват на назначения в пътуващата служба, работят в Бетел или служат като мисионери. Старейшините участват в различни уредби за поучаване, като например по време на конгресите. Въпреки това всички християни, било то мъже, жени или деца, имат потенциал да направят духовния си напредък явен. (Мат. 5:16) Всъщност, както било в случая на Тимотей, дори от християните, които имат специални отговорни позиции, се очаква да направят своите духовни качества явни пред всички.

Да бъдем пример в говорене

8. Какво влияние оказва нашата реч върху поклонението ни?

8 Една от областите, в които Тимотей трябвало да бъде пример, била свързана с говоренето. Как можем да направим напредъка си явен в тази област? Речта ни може да разкрие много неща за нас. Исус подходящо отбелязал: „От изобилието на сърцето говори устата.“ (Мат. 12:34) Яков, природеният брат на Исус, също разбрал какво влияние може да окаже нашата реч върху поклонението ни. Той писал: „Ако някой смята, че се покланя на Бога по правилен начин, и въпреки това не обуздава езика си, но заблуждава сърцето си, то поклонението на този човек е напразно.“ (Як. 1:26)

9. В кои отношения речта ни трябва да бъде за пример?

9 Нашата реч може да покаже на останалите в сбора до каква степен сме напреднали духовно. Съответно на това, вместо да използват реч, която е неприлична, негативна, критична или навреждаща, зрелите християни се стремят да изграждат, да утешават, да успокояват и да насърчават. (Пр. 12:18; Еф. 4:29; 1 Тим. 6:3–5, 20) Готовността ни да обсъждаме своите морални възгледи с другите и да защитаваме Божиите възвишени стандарти може да разкрие предаността ни към Бога. (Рим. 1:15, 16) Хората с правилна нагласа на сърцето безспорно ще забележат как използваме дара на речта и може да последват примера ни. (Флп. 4:8, 9)

Образцови в своето поведение и целомъдрие

10. Каква вяра е от съществено значение за духовния ни напредък?

10 Изграждащата реч не е достатъчна, за да бъде даден християнин добър пример. Да говори хубави неща, без да върши онова, което е правилно, би направило този християнин лицемер. Павел бил добре запознат с лицемерието на фарисеите и с разрушителното влияние на техния начин на постъпване. Той неведнъж предупреждавал Тимотей относно подобна неискреност и преструвки. (1 Тим. 1:5; 4:1, 2) Тимотей обаче не бил лицемер. В своето второ писмо до него Павел писал: „Припомням си вярата, която имаш и която е без никакво лицемерие.“ (2 Тим. 1:5) Независимо от това Тимотей също трябвало да направи своята искреност като християнин явна пред другите. Той трябвало да бъде пример в поведение.

11. Какво писал Павел на Тимотей относно богатството?

11 В своите две писма до Тимотей Павел осигурил напътствия по редица въпроси относно поведението. Например Тимотей не бивало да се стреми към придобиването на богатство. Павел писал: „Любовта към парите е коренът на всякакво зло и като развиха тази любов, някои се отклониха от вярата и си причиниха много страдания.“ (1 Тим. 6:10) Любовта към материалните притежания е белег за духовна слабост. За разлика от това, християнинът, който намира задоволство в простия начин на живот, ‘като има храна, облекло и покрив над главата си’, прави своя духовен напредък явен. (1 Тим. 6:6–8; Флп. 4:11–13)

12. Как можем да направим напредъка си явен в личния си живот?

12 Павел споменал на Тимотей колко е важно християнките „да се украсяват със спретнато облекло, със скромност и здравомислие“. (1 Тим. 2:9) Жените, които са скромни и проявяват здравомислие по отношение на облеклото и външния си вид, както и в други области на личния си живот, дават добър пример. (1 Тим. 3:11) Този принцип се отнася и за християнските мъже. Павел подканил надзорниците да бъдат ‘умерени в навиците си, здравомислещи и подредени’. (1 Тим. 3:2) Когато проявяваме тези качества в своите ежедневни дейности, напредъкът ни ще бъде явен пред всички.

13. Как подобно на Тимотей и ние можем да бъдем пример в целомъдрие?

13 Тимотей трябвало да бъде пример и в целомъдрие. Използвайки този израз, Павел посочил една много конкретна област, свързана с поведението — сексуалните отношения и моралът. Поведението на Тимотей трябвало да бъде безукорно особено когато общувал с жените. Той трябвало да се отнася към ‘по–възрастните жени като към свои майки и към по–младите жени — като към свои сестри, в пълно целомъдрие’. (1 Тим. 4:12; 5:2) Дори неморалните действия, които изглеждат скрити, не остават незабелязани от Бога и несъмнено след време ще станат известни и на другите. По същия начин обаче и добрите дела на християните не могат да останат скрити. (1 Тим. 5:24, 25) Всички християни в сбора имат възможността да направят напредъка си явен по отношение на своето поведение и целомъдрие.

Любовта и вярата са важни

14. Как Писанието подчертава необходимостта да проявяваме любов помежду си?

14 Отличителна черта на истинското християнство е любовта. Исус казал на учениците си: „Всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ (Йоан 13:35) Как проявяваме тази любов? Божието Слово ни подканя ‘да проявяваме търпимост един към друг в любов’, ‘да бъдем мили един към друг, нежно състрадателни, да си прощаваме щедро’ и да бъдем гостоприемни. (Еф. 4:2, 32; Евр. 13:1, 2) Апостол Павел писал: „С братска любов проявявайте нежна привързаност един към друг.“ (Рим. 12:10)

15. Защо е изключително важно всички ние, и особено християнските надзорници, да проявяваме любов?

15 Ако Тимотей се отнасял грубо или нелюбезно към своите християнски събратя, това щяло да обезсмисли доброто, което вършел като учител и надзорник. (Прочети 1 Коринтяни 13:1–3.) От друга страна, неговите изрази на искрена привързаност към другите, придружени с гостоприемство и добри дела в тяхна полза, несъмнено щели да покажат, че той е постигнал духовен напредък. Съвсем уместно в писмото си до Тимотей апостол Павел конкретно споменал любовта като едно от качествата, по отношение на които Тимотей трябвало да бъде пример.

16. Защо Тимотей трябвало да проявява силна вяра?

16 Докато Тимотей бил в Ефес, вярата му била подложена на изпитание. Определени личности подкрепяли учения, които не били в хармония с християнската истина. Други разпространявали „лъжливи приказки“ или идеи, които с нищо не допринасяли за духовността на сбора. (Прочети 1 Тимотей 1:3, 4.) Павел описал тези личности като хора, които ‘са се възгордели и не разбират нищо, но умът им е болен за разисквания и спорове за думи’. (1 Тим. 6:3, 4) Дали Тимотей трябвало да се излага на риск, като се занимава с навреждащите идеи, които прониквали в сбора? Не, тъй като Павел подканил Тимотей ‘да воюва в добрата битка на вярата’ и ‘да отхвърля празните приказки, които оскверняват светите неща, и противоречията на така нареченото познание’. (1 Тим. 6:12, 20, 21) Не може да има никакво съмнение, че Тимотей се вслушал в мъдрия съвет на Павел. (1 Кор. 10:12)

17. Как вярата ни може да бъде подложена на изпитание днес?

17 На Тимотей му било казано, че „в по–късните времена някои ще отпаднат от вярата, като ще обръщат внимание на заблуждаващи вдъхновени изказвания и на демонични учения“. (1 Тим. 4:1) Всички християни в сбора, включително онези, които имат отговорни позиции, трябва да бъдат като Тимотей и да проявяват силна, непоколебима вяра. Като сме твърдо решени да отхвърляме отстъпничеството, можем да направим напредъка си явен и да бъдем пример във вяра.

Стреми се да направиш напредъка си явен

18, 19. (а) Как можеш да направиш напредъка си явен пред всички? (б) Какво ще бъде разгледано в следващата статия?

18 Ясно е, че духовният напредък на истинските християни не е свързан с начина, по който изглеждат, с вродените им способности или с позицията, която имат. И той не винаги отразява броя на годините, които са прекарали, служейки в сбора. Вместо това истинският духовен напредък става явен, когато сме послушни на Йехова по отношение на своите мисли, реч и поведение. (Рим. 16:19) Ние трябва да спазваме заповедта да обичаме другите и да развиваме силна вяра. Да, нека да размишляваме върху думите на Павел към Тимотей и да бъдем погълнати от тях, за да бъде нашият напредък явен пред всички.

19 Друго качество, което отразява духовния ни напредък и християнската ни зрялост и което е част от плода на Божия свети дух, е радостта. (Гал. 5:22, 23) В следващата статия ще разгледаме как можем да увеличим радостта си и да я запазим във време на трудности.

Как ще отговориш?

• Какво могат да научат другите за нас от речта ни?

• Как напредъкът ни става явен по отношение на нашето поведение и целомъдрие?

• Защо християните трябва да бъдат пример в любовта и вярата?

[Въпроси]

[Снимка на страница 11]

Младият Тимотей проявявал забележителна за възрастта си зрялост

[Снимки на страница 13]

Дали напредъкът ти е явен пред другите?