Използвай всеки ден от живота си, за да прославяш Бога

ПСАЛМИСТЪТ Давид се молел на Йехова с думите: „Извести ми своята милост сутрин ... Покажи ми пътя, по който трябва да ходя!“ (Пс. 143:8) Дали и ти, когато се събудиш и благодариш на Йехова за новия ден от живота, подобно на Давид го умоляваш да те води при вземането на решения и в това да постъпваш по възможно най–добрия начин? Няма съмнение, че правиш така.

Като отдадени служители на Йехова, ‘когато ядем, когато пием или когато вършим нещо друго, вършим всичко, за да прославяме Бога’. (1 Кор. 10:31) Ние осъзнаваме, че начинът, по който постъпваме в ежедневния си живот, може или да прославя Йехова, или да го позори. Също така помним, че според записаното в Божието Слово Сатана обвинява братята на Христос — а всъщност и всички Божии служители на земята — „денем и нощем“. (Откр. 12:10) Затова ние сме решени да дадем отговор на лъжливите обвинения на Сатана и да зарадваме сърцето на Йехова, като принасяме „денем и нощем“ свята служба на небесния си Баща. (Откр. 7:15; Пр. 27:11)

Нека накратко да обсъдим два важни начина, по които можем да използваме всеки ден от живота си, за да прославяме Бога. Първият включва правилното степенуване на нещата по важност, а вторият — проявяването на загриженост за другите.

Да живеем според обещанието си

Чрез своето отдаване на Йехова ние изразихме искреното си желание да му служим. Освен това обещахме на Йехова, че ще ходим в неговия път „ден след ден“, тоест вечно. (Пс. 61:5, 8) Как тогава можем да живеем според даденото обещание? Как да показваме всеотдайната си любов към Йехова всеки ден?

Божието Слово ясно посочва отговорностите, които Йехова очаква от нас да изпълним. (Втор. 10:12, 13) Някои от тях са изброени в блока на 22 страница, озаглавен  „Отговорности, възложени от Бога“. Всички тези задачи са ни дадени от Бога и следователно са важни. Как да определим коя трябва да бъде на преден план, когато две или повече от тях изискват нашето внимание по едно и също време?

Най–важна за нас е святата ни служба, която включва изучаване на Библията, молитва, християнски събрания и проповядване. (Мат. 6:33; Йоан 4:34; 1 Пет. 2:9) Въпреки това не можем да бъдем заети с духовни дейности през целия ден. Трябва да ходим на работа, на училище или да се грижим за множество домакински задължения. Дори и така обаче ние правим най–доброто от себе си, за да се погрижим светската работа и другите дейности да не пречат на святата ни служба, като например посещаването на християнските събрания. Когато планираме отпуската си, ние уреждаме нещата така, че да не пропуснем посещението на окръжния надзорник, Деня на специален конгрес, както и окръжния или областния конгрес. Понякога може да е възможно да съчетаем някои от отговорностите си. Например бихме могли да направим почистването на Залата на Царството задача, в която да участва цялото семейство, или да използваме времето за обяд на работното си място или в училище, за да дадем свидетелство на колегите или съучениците си. Всъщност какъвто и избор да се наложи да направим в живота си, например по отношение на работата, образованието или приятелите си, искаме решенията ни да бъдат повлияни от онова, което е от най–голямо значение — поклонението към Йехова, нашият любещ Баща. (Екл. 12:13)

 Да проявяваме загриженост за другите

Йехова иска да проявяваме загриженост за другите и да правим добри неща за тях. Сатана, от друга страна, поощрява егоизма. Неговият свят е изпълнен с хора, които „обичат само себе си“ и „удоволствията“, както и с такива, които ‘сеят в полза на плътта си’. (2 Тим. 3:1–5; Гал. 6:8) Мнозина почти не се замислят как действията им засягат околните. Навсякъде можем да видим „делата на плътта“. (Гал. 5:19–21)

Колко различна е нагласата на онези, които подбуждани от светия дух на Йехова, проявяват любов, милост и доброта в отношенията си с другите! (Гал. 5:22) Божието Слово ни казва да поставяме техните потребности пред своите. Затова проявяваме активен интерес един към друг, като в същото време внимаваме да не се бъркаме в личните неща. (1 Кор. 10:24, 33; Флп. 2:3, 4; 1 Пет. 4:15) Ние проявяваме загриженост най–вече за своите братя и сестри, но се стремим да помагаме и на невярващите. (Гал. 6:10) Дали не би могъл да потърсиш възможност днес да проявиш милост към някого, когото ще срещнеш? (Виж блока  „Прояви загриженост за тях“, намиращ се на 23 страница.)

Проявяването на загриженост не се ограничава до някакво специално време или определена ситуация. (Гал. 6:2; Еф. 5:2; 1 Сол.  4:9, 10) Вместо това ние всеки ден се опитваме да разберем в какви обстоятелства се намират другите и сме готови да откликнем на нуждите им дори когато това би ни създало някои неудобства. Искаме да бъдем щедри и да даваме от онова, с което разполагаме — време, материални притежания, опит или мъдрост. Йехова ни уверява, че когато сме щедри към другите, той ще бъде щедър към нас. (Пр. 11:25; Лука 6:38)

Свята служба „денем и нощем“

Дали наистина е възможно да принасяме свята служба на Йехова „денем и нощем“? Да, като редовно и старателно участваме във всички аспекти на нашето поклонение. (Деян. 20:31) Можем да изпълним живота си със свята служба, като четем и размишляваме върху Божието Слово всеки ден, като се молим непрестанно, като се стараем да бъдем на всички събрания и като се възползваме от всяка възможност да даваме свидетелство. (Пс. 1:2; Лука 2:37; Деян. 4:20; 1 Сол. 3:10; 5:17)

Дали ние лично принасяме такава свята служба на Йехова? Ако е така, нашето желание да му бъдем угодни и да дадем отговор на обвиненията на Сатана ще личи от всички области на ежедневния ни живот. Ние се стремим да отдаваме слава на Йехова във всичко, което правим, и в каквато и ситуация да се намираме. Позволяваме на неговите принципи да определят речта и поведението ни и да ни ръководят при вземането на решения. Ние показваме, че ценим любещите му грижи и подкрепа, като полагаме изцяло доверието си в него и използваме всичките си сили в неговата служба. Освен това приемаме с готовност съветите и дисциплинирането, идващи от него, когато поради несъвършенството си не успяваме да отговорим на неговите стандарти. (Пс. 32:5; 119:97; Пр. 3:25, 26; Кол. 3:17; Евр. 6:11, 12)

Нека продължаваме да използваме всеки ден от живота си, за да прославяме Бога. Като правим това, ще намерим освежение за душите си и ще се радваме на любещите грижи на своя небесен Баща завинаги. (Мат. 11:29; Откр. 7:16, 17)

[Блок/Снимки на страница 22]

 Отговорности, възложени от Бога

• Да се молим често. (Рим. 12:12)

• Да четем и изучаваме Библията, като прилагаме наученото. (Пс. 1:2; 1 Тим. 4:15)

• Да се покланяме на Йехова в сбора. (Пс. 35:18; Евр. 10:24, 25)

• Да осигуряваме нужното в материално, духовно и емоционално отношение на членовете на семейството си. (1 Тим. 5:8)

• Да проповядваме добрата новина за Царството и да правим ученици. (Мат. 24:14; 28:19, 20)

• Да се грижим за физическото, духовното и емоционалното си здраве, което включва ползотворна почивка и развлечения. (Мар. 6:31; 2 Кор. 7:1; 1 Тим. 4:8, 16)

• Да се грижим за задачите в сбора. (Деян. 20:28; 1 Тим. 3:1)

• Да се грижим за дома си и за Залата на Царството. (1 Кор. 10:32)

[Блок/Снимка на страница 23]

 Прояви загриженост за тях

• За възрастен брат или сестра. (Лев. 19:32)

• За някого, който страда от физическо или психическо заболяване. (Пр. 14:21)

• За член на сбора, който спешно се нуждае от нещо, което можеш да осигуриш. (Рим. 12:13)

• За член на семейството си. (1 Тим. 5:4, 8)

• За брат по вяра, чийто брачен партньор е починал. (1 Тим. 5:9)

• За усърдно трудещ се старейшина в твоя сбор. (1 Сол. 5:12, 13; 1 Тим. 5:17)